№ 700
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 7.04.2023 г. на ищеца „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД срещу
решението от 15.03.2023 г. по т. д. № 1877/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав , в
частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Комерчо Тартуфи е Фунги“ ЕООД:
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 666,93 лв., представляваща заплатени от
ищеца разходи за глоби и банкови разходи за тяхното заплащане;
иск за заплащане на сумата 1 357,75 лв., представляваща разходи за застрахователни премии
и местни данъци за лизинговия автомобил след прекратяване на договора за лизинг от
31.08.2016 г.;
иск за заплащане на сумата 34 931,17 лв., представляваща неустойка по чл. 68 от договора от
31.08.2016 г. за забава за връщане на автомобила след прекратяване на договора;
иск за заплащане на сумата 4 798,24 лв., представляваща неустойка по чл. 66 от договора от
31.08.2016 г.;
претенцията за законна лихва върху мораторната неустойка от 3 352,64 лв. за периода след
подаване на исковата молба.
В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, тъй като съдът не се произнесъл по
направеното от ищеца в първото заседание искане за постановяване на неприсъствено решение.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесният договор не е прекратен, тъй като на
1
ответника не му било връчено уведомление за развалянето. Сочи се, че уведомлението от
25.06.2018 г. било връчено редовно съобразно уговореното от страните в чл. 70 от договора, в
който липсвало изискване за изпращане и на електронния адрес. Твърди се, че в изготвения доклад
по чл. 146 ГПК се съдържали непълноти и неточности, като дадените с него указания били
адресирани към трето неучастващо по делото лице, в резултат на което не са отделени спорните от
безспорните факти и не били дадени указания на страните. По тази причина на страните не била
предоставена възможност да посочат доказателства, вкл. съдебно-счетоводна експертиза за
установяване на размер на платените суми за наложени глоби за процесния автомобил. В жалбата
са направени доказателствени искания.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Комерчо Тартуфи е Фунги“ ЕООД – ответник по исковете – редовно
уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд след служебно извършена проверка за допустимостта на
обжалваното решение съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД с искова молба от
17.09.2021 г., уточнена с молба от 20.10.2022 г., с която срещу „Комерчо Тартуфи е Фунги“ ЕООД
са били предявени обективно съединени искове за заплащане на: 1) сумата 3 352,64 лв.,
представляваща неустойка по чл. 58 от договор за лизинг от 31.08.2016 г. за забавено плащане на
лизингови вноски за периода от падежа на всяка вноска до 30.06.2018 г.; 2) сумата 2 289,28 лв.,
представляваща заплатени за сметка на лизингополучателя вноски по застраховка „Каско“ с
падежи 9.12.2017 г., 10.03.2018 г. и 9.06.2018 г.; 3) сумата 666,93 лв., представляваща заплатени за
сметка на лизингополучателя глоби и банкови такси за тях; 4) сумата 1 357,75 лв., представляваща
заплатени разходи за застрахователни премии и местни данъци за периода след разваляне на
договора от 31.06.2016 г.; 5) сумата 34 931,11 лв., представляваща неустойка по чл. 68 от договора
от 31.08.2016 г. за забава за връщане на автомобила след прекратяване на договора; 6) сумата 4
798,24 лв., представляваща неустойка по чл. 66 от договора от 31.08.2016 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на процесния договор за финансовообвързан лизинг
от 31.08.2016 г. ищецът е предоставил на ответника ползването на товарен автомобил марка „Форд
Рейнджър“ с рег. № ********, а ответникът се задължил да заплати първоначална лизингова
вноска в размер на 6 476,33 евро и 59 месечни вноски в размер на 490,66 лв. евро в левова
равностойност по фиксинга на БНБ, дължими до 5-то число на текущия месец според погасителен
план. В договора била уговорена и възможност на лизингополучателя да придобие собствеността
на автомобила след заплащане на всички дължими суми. Ищецът предал автомобила на ответника
на 14.09.2016 г., а до м. 01.2018 г. ответникът редовно е заплащал лизинговите вноски, но от тогава
преустановил плащанията, въпреки изпратените му две покани за плащания от ищеца. Твърди се,
че с уведомление с изх. № L00324/25.06.2018 г. ищецът отново поканил ответника да заплати в
определен срок дължимите суми, а при неизпълнение е отправил изявление за разваляне на
договора и е поканил ответника да върне автомобила. Уведомлението било изпратено на
посочения в чл. 69 от договора адрес за кореспонденция на ответника, но обратната разписка се
върнала с отбелязване, че получателят не е открит на адреса на 28.06.2018 г. От това следвало, че
уведомлението било редовно връчено на 28.06.2018 г., поради което договорът бил развален,
считано от 1.07.2018 г. Ответникът дължал на ищеца начислените до развалянето лизингови
2
вноски и разходи за застрахователни премии и глоби, както и неустойка за забава в плащането
върху тези суми, а след развалянето дължал уговорените неустойки за предсрочно прекратяване на
договора, за забава за връщане на автомобила и разходите за застраховки и данъци.
Препис от исковата молба е изпратен със съобщение от 12.01.2022 г. на ответника на
регистрирания адрес на управление – гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ № 41. Съобщението е
върнато в цялост с отбелязване от 12.02.2022 г., че не е открито лице, което да получи съобщение
от адреса, а е залепено уведомление на входната врата, но в 2-седмичен срок никой не се е явил. С
разпореждане от 6.04.2022 г. съдът е приложил съобщението към делото на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК.
С определение от 12.10.2022 г. на осн. чл. 374 ГПК съдът е насрочил първо заседание на
30.11.2022 г., изготвил е проект за доклад по чл. 146 ГПК и е приел приложените към исковата
молба писмени доказателства. Призовката за заседанието е връчена на ответника по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК.
В заседанието на 30.11.2022 г. е даден ход на делото при участието на процесуален представител
само на ищеца. Съдът е допълнил доклада по чл. 146 ГПК и е приел допълнително представени от
ищеца писмени доказателства.
В същото заседание от процесуалния представител на ищеца е било направено искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът е заявил, че констатира, че по делото е налице
въпрос, по който дължи да се произнесе служебно, което може и дължи да стори едва по
съществото на спора, поради което е обявил приключване на съдебното дирене и е дал ход на
устните състезания.
Впоследствие е постановил обжалваното решение от 15.03.2023 г., в което липсва произнасяне
по искането за постановяване на неприсъствено решение.
Въззивният съд намира, че така изложените и установени обстоятелства обуславят извод за
недопустимост на обжалваното решение в обжалваната част, поради следното:
Съобразно чл. 238 ГПК всяка от страните може да поиска от първоинстанционния съд да
постанови неприсъствено решение срещу другата страна, ако поведението на последната в
процеса е пасивно и са налице предпоставките на чл. 239 ГПК. Пасивното поведение се изразява в
следното: 1) за ответника – не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото
заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 2) за ищеца – не се е
явил в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Искането следва да се направи най-късно в
първото заседание[1]. Ако е налице подобно пасивно процесуално поведение и е отправено искане
в първото заседание от явилата се страна, съдът е длъжен да се произнесе по това искане, като
може да го уважи и да постанови неприсъствено решение или да го отхвърли, ако прецени, че не са
налице предпоставките за такова – чл. 239, ал. 3 ГПК. От същата разпоредба следва, че съдът не
може да продължи разглеждането на делото, ако изрично не е отхвърлил искането за
неприсъствено решение. Или както е изяснено в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК[2]
„своевременното упражняването от ищеца на процесуалното право да иска приложение на
института на неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния
съд с решение по реда на общото исково производство, преди произнасянето по искането с
определение по чл. 239, ал. 3 ГПК“. В подобна хипотеза волята на ищеца обуславя поредността на
процесуалните действия на съда, който е длъжен да се произнесе първо по главното искане /за
3
неприсъствено решение/, а едва ако го отхвърли – да продължи производството по общия ред и
постанови обикновено решение. Поради това в същата съдебна практика на ВКС се приема, че при
липсата на произнасяне с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК постановеното съдебно решение по
общия ред се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
В настоящия случай при наличието на хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е направил
своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в първото
заседание на 30.11.2022 г. По това искане липсва произнасяне от СГС – нито в същото заседание,
нито в последващото решение от 15.03.2023 г., постановено по общия ред. Решението обаче е
постановено при липсата на сбъдното процесуално условие за това – отхвърлянето на искането за
постановяване на неприсъствено решение. Ето защо то се явява недопустимо и подлежи на
обезсилване. Ако въззивният съд не го обезсили и си „затвори очите“ рискува собственото му
въззивно решение да бъде обезсилено от ВКС съобразно горецитираната съдебна практика, още
повече – при изрично направен довод в жалбата.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се обезсили в обжалваната част,
като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. При новото
разглеждане съдът следва да се произнесе най-напред по искането за постановяване на
неприсъствено решение, а едва ако го отхвърли – да постанови решение по общия ред. В
необжалваната част решението на СГС е влязло в сила.
При този изход на спора в настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, а отговорността за същите следва да се разпредели в зависимост от произнасянето по
съществото на исковете.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 36/18.02.2020 г. по гр.д. № 3334/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
[2] вж. решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, І т.о.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 15.03.2023 г. по т. д. № 1877/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-
13 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД срещу
„Комерчо Тартуфи е Фунги“ ЕООД: 1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 666,93 лв.,
представляваща заплатени от ищеца разходи за глоби и банкови разходи за тяхното заплащане; 2)
иск за заплащане на сумата 1 357,75 лв., представляваща разходи за застрахователни премии и
местни данъци за лизинговия автомобил след прекратяване на договора за лизинг от 31.08.2016 г.;
3) иск за заплащане на сумата 34 931,17 лв., представляваща неустойка по чл. 68 от договора от
31.08.2016 г. за забава за връщане на автомобила след прекратяване на договора; 4) иск за
заплащане на сумата 4 798,24 лв., представляваща неустойка по чл. 66 от договора от 31.08.2016 г.;
и 5) претенция за законна лихва върху мораторната неустойка от 3 352,64 лв. за периода след
подаване на исковата молба.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно
указанията в мотивите на настоящото решение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до ищеца да се връчи чрез профила в ЕПЕП на адв. И. Т. съобразно молбата от
16.10.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5