Решение по дело №2739/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2024 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20237180702739
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 336

гр. Пловдив, 11.01.2024 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Петя Петрова и участието на прокурор Гинка Лазарова, като разгледа КАНД № 2739 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.    

Образувано е по касационна жалба на С.Д.Д. ***, ЕГН********** против Решение № 1518 от 29.08.2023г., постановено по АНД № 20225330207124/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1030-008003/14.11.2022г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив за наложено на касатора на основание чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административно наказание „глоба в размер на 200.00 лева“ за административно нарушение на чл.48 ЗДвП.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено при противоречие със съдопроизводствените правила, касаещи обсъждане на направените пред него възражения и събраните по делото доказателства, поради което се явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Излагат се съображения за съществени процесуални нарушения на проведеният административно- наказателен процес, свързани с изясняване на обстоятелствата по настъпилото ПТП, които ограничават правото му на защита. Твърди се, че липсват основания да му бъде наложено административно наказание, като необосновано е привлечен към отговорност, без той да има виновно поведение като водач на МПС. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде отменен издадения административен акт. В съдебно заседание се явява лично и поддържа касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР град Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява, не взима становище по основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и предлага оспореният съдебен акт да бъде отменен, както и атакуваното НП.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на С.Д.Д. против посоченото НП от 14.11.2022г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив, издадено въз основа на АУАН сер.GA 754268 от 21.09.2022г., съставен от свидетеля Л.И.Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор ПП на ОД МВР-Пловдив, с което е вменено административно нарушение на чл. 48 ЗДвП, обстоятелствата по извършване на което са се изразили в това, че на 21.09.2022г. в 13.50ч. в Пловдив на бул.Цариградско шосе, на нерегулирано кръстовище на локално платно, при управление на лек автомобил „Митцубиши Паджеро Спорт“ с рег.№РВ4661НР, не е пропуснал приближаващият се и навлизащ в кръстовището от дясната му страна лек автомобил Хюндай с рег.№***, отнема предимството му и допуска ПТП с материални щети. Съставеният АУАН касаторът е отказал да подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел. Екземпляр му бил връчен, като по реда на чл.44 ЗАНН е постъпило и писмено възражение вх.№УРИ 103000-18966 от 27.09.2022г., в което оспорвал обстоятелството, че е извършил посоченото в акта административно нарушение на чл.48 ЗДвП. Изрично нарушителят Д. е посочил, че настъпилото ПТП не се дължи на негово виновно поведение, защото удар е настъпил преди навлизане от негова страна в посоченото от органите кръстовище. Изложил съображенията си, че причина за настъпилото ПТП е само и единствено виновното поведение на другият водач на МПС, който е предприел неправилна маневра ляв завой, при което му е отнел предимството. Възложена е проверка на изложените във възражението обстоятелства, която е приключила със справка рег.№УРИ 1030р-22863 от 09.11.2022г., в която справка комисията е посочила, че е налице съвина на двамата водачи. Затова на основание съставеният АУАН наказващият орган приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на чл.48 ЗДвП по отнемане на предимството от Д. на водача на лек автомобил Хюндай, което е причина за настъпилото ПТП, за което на основание чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП определил и процесното административно наказание глоба в размер на 200 лева.

За да потвърди атакувания пред него административен правораздавателен акт, първоинстанционният съд е приел от събраните пред него писмени и гласни доказателства- показания на актосъставителя, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че възраженията на жалбоподателят не са подкрепени с достатъчно аргументирани доказателства и са неоснователни, а основания да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност му отговорност като нарушител като безспорно съществуващи. Приел, че Д. не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, с което е отнел предимството на другият водач на МПС, независимо, че има неправомерно поведение и на водача на другият участвувал в ПТП лек автомобил. Затова обосновал извода си, че поведението на жалбоподателят като водач също е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП с материални щети, за което наказващият орган се е произнесъл законосъобразно и е определил наказания в рамките на предвидения размер.

Решението на първоинстанционният съд е неправилно, а наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като основателни.

Изведените от районният съд фактически констатации и изводи относно механизма на настъпилото ПТП, при което е налице основание за търсене на отговорност и от двамата участвували в произшествието водачи на МПС са необосновани и не отговарят на приобщените по преписката писмени доказателства. Безспорно е изяснено, че водачът на МПС лек автомобил Хюндай с рег.№*** е предприел маневра, при която е искал да се изнесе от дясната част на процесното локално платно, в лявата му лента за движение, при което е посочил, че в хода на нейното извършване в него се е ударил автомобила на касатора. От приобщените писмени доказателства- справка рег.№ УРИ 1030р-22863 от 09.11.2022г.  се установявна, че във сведение рег.№1030р-22418/03.11.2022г. А.Б.като водач на автомобил Хюндайе предприел неправилна маневра- първо десен завой, непосредствено след което ляв завой за престрояване в лява лента на локалното платно, за да се включи в посока изток, което свое поведение сам определил като „по остро“, при което е засякъл пътя на предвижващият се направо лек автомобил „Митцубиши Паджеро спорт“ с водач Д.. Липсват каквито и да е основания да се вменява вина на касационният жалбоподател за извършеното ПТП при положение, че е изяснено по безспорен начин обстоятелството, че в хода на предвижването му направо, в неговото пътно платно, е възникнала опасност, която е препятствала неговото движение, независимо от задействането на спирачната система на автомобила му. Това обстоятелства не е било законосъобразно преценено от наказващият орган, който е приел безкритично изводите от назначената от него комисия за изясняване на спорните факти по настъпилото ПТП. Обстоятелството, че е налице препятствие, ограничаващо предвижването на Д. се потвърждава и от приобщените по касационното съдебно производство веществени доказателства /снимки от времето и мястото на настъпилото ПТП с разположение на двата участвували в него автомобила/. От тях също се възприема, че местоположението на намиращите се на местопроизшествието МПС е такова, че липсват основания да се приеме виновно поведение на касатора като водач на МПС. При липсата на законосъобразна преценка на тези спорни факти, изложените в съставеното НП обстоятелства по извършеното административно нарушение се явяват незаконосъобразни и несъответстват на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Тази незаконосъобразност е съществена, тя нарушава и ограничава правото на защита на нарушителя, който не може да разбере защо от него се търси административно – наказателна отговорност и му се налага административно наказание без да има виновно поведение като водач на МПС.  Като не е изпълнил задълженията си по изясняване с категорични доказателства на спорните факти по настъпилото ПТП, наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.53 ал.1 вр. чл.52 ал.4 от ЗАНН. В тази насока в АУАН и НП са изложени конкретно вменени на касатора обстоятелства, които е са законосъобразни и представляват нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН. В този смисъл издаденото НП се явява незаконосъобразно, а обжалваното съдебно решение на първоинстанционният съд, което го е потвърдил, е неправилно, защото е издадено при нарушение на съдопроизводствените правила, касаещо обсъждане на събраните писмени доказателства.

С оглед това, съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в несъответствие с правилното приложение на закона и на съдопроизводствените правила, следва да бъде оотменено, като се постанови друго, с което се отменя и атакувания административен акт.

При този изход от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател, като при липса на своевременно искане, съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви и на основание чл. 222 ал.1 АПК, вр. чл.63в ЗАНН Административен съд-Пловдив-ХХIII състав

РЕШИ :

 ОТМЕНЯ Решение № 1518 от 29.08.2023г., постановено по АНД № 20225330207124/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №22-1030-008003/14.11.2022г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Д.Д., ЕГН********** *** за административно нарушение на чл.48 от Закона за движение по пътищата е наложено на основание чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 200.00 лева“. 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………

     ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………..

                         2. …………….