Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 027 Дата 09.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 7 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 333 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 141 от 06.03.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 49/2019 г., с което съдът е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Т.В., ЕГН **********, обективно съединени искове да бъде осъдено „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, да ѝ заплати сумата от 27 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 24.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания от счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, кръвонасядания по дясната мишница, поради което била откарана по спешност в болница, където след преглед са ѝ били извършени манипулации и изследвания, поставена ѝ е гипсова имобилизация на горния крайник и за период от месец и половина тя трудно покривала ежедневните си нужди, била принудена да ползва чужда помощ, а изживеният уплах и стрес нарушили психо-физиологичната ѝ концентрация и за дълго време била лишена от обичайния си динамичен живот, както и сумата от 367,50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 06.12.2018 г. – 23.01.2019 г., вкл., като така претендираните неимуществени вреди са резултат от претърпяно от Й.Т.В. *** ПТП, причинено виновно от Г. П. Д., при управление на маршрутка марка „Ф. Т.“ с ДК № …, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Й.Т.В., ЕГН **********, да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, сумата 2 218 лв. за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция“.

 

         Решение се обжалва от ищцата Й.Т.В., с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата „З. „А.Б.““ АД е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Спорните въпроси по делото са:

 

-        първо, дали претърпените от ищцата на 04.07.2018 г. вреди са доказано причинени от поведението на водача на пътническия микробус „Ф. Т.“ с ДК № …, застрахован при ответника с валидна към тази дата Полица № BG/…/…;

 

-        второ, за размера на обезщетението, евентуално дължимо от „З. „А.Б.““ АД за претърпените от ищцата неимуществени вреди по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и

 

-        трето, дали и доколко с поведението си ищцата е допринесла (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при инцидента нейни увреждания.

 

         1.      По случая, по сигнал от болницата, в която по обяд на 04.07. 2018 г. ищцата е била прегледана в травматологичен кабинет по спешност, е бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 5059 от 04.07.2018 г. Образувана е била административна преписка и по отношение на Г. П. Д. – като водач на застрахования при ответника пътнически микробус „Ф. Т.“ с ДК № … е било издадено Наказателно постановление № 18-1030-0005788 от 16.07. 2018 г. – за нарушаване на правилата за движение по пътищата в градски условия и за предизвикване на настъпилия около 10.45 часа на 04.07.2018 г. инцидент, за който ищцата твърди, че е причина за нейното нараняване.

 

В производството по прил. АНД № 5513/2018 г. ищцата е разпитана като свидетел и в съдебното заседание от 12.112018 г. (л. 20) е описала инцидента с нейното политане напред и падане, причинен от внезапното спиране на автобуса и този факт въобще не е бил отричан или поставян под съмнение по това дело. Разпитан като свидетел по настоящото дело, в съдебното заседание от 14.10.2019 г. (л. 87 и сл.) водачът Г. П.  Д. подробно е описал причината за внезапното спиране на автобуса, политането напред и падането на ищцата, която била седнала на седалката зад него, на пода на автобуса. Потвърдил е, че ищцата му казала, че се е ударила, но продължила пътуването и слязла след няколко спирки. В същото съдебно заседание свидетелката А. П., която е сестра на ищцата и е тъй като блила седнала точно зад нея, е пряк очевидец на инцидента, подробно е описала как точно заради рязкото спиране сестра и политнала напред и поднала на пода, почти „до предното стъкло, на 20 – 30 см.“. След като слезли от автобуса, на сестра и започнало „да и става лошо, да и прилошава, да се чувства недобре и само охкаше“, тогава, без да викат линейка, отишли „в Х.“, където оказали медицинска помощ на пострадалата. Била извършена рентгенография на раменната кост (л. 9 и сл.) и било установено „Счупване на хирургичната шийка на дясната раменната кост. Предприети били и необходсимите медицински мерки – имобилизация за 35 дни.

 

При тези данни в свидетелските показания и последователността по време, отнасяща се за настъпването на инцидента и оказването на спешната медицинска помощ, не може да има съмнение, че установените в същия ден увреждания на ищцата са причинени единствено от настъпилото след внезапното спиране на автобуса нейно политане от седалката и падане към предното обзорно стъкло и на пода на автобуса. Друг обективен факт, който да е или би бил в причинна връзка с доказано настъпилите по същото време увреждания, по делото няма – вж. и много подробните разяснения в т. 1-ва от заключението на вещите лица инж. С. М. и д-р Б. П. по назначената в процеса комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 134 и сл.), както и разясненията на вещото лице д-р П., дадени при приемане на заключението в съдебното заседание от 10.02.2020 г. (л. 157 и сл.). Вещите лица са категорични: водачът на автобуса се е движел на дистанция от намиращия се пред него друг автобус, която е била „несъобразена с безопасността на движението“ и „счупването на раменната кост на дясната ръка в областта на хирургичната шийка и кръвонасядането на дясната мишница на Й.Т.В. са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 04.07.2018 г. около 11 часа, когато при рязкото спиране на МПС (маршрутка), в което тя е била пътник, без поставен предпазен колан, полита (отскача) напред и се удря в предното обзорно стъкло на автомобила в областта на дясното рамо и дясната мишница“ (т. 3-та).

    

 Затова Апелативният съд приема, че твърдяните от ищцата нейни увреждания, настъпили на 04.07.2018 г. са доказано причинени от поведението на водача на пътническия  микробус „Ф. Т.“ с ДК № …, застрахован при ответника с валидна към тази дата Полица № BG/…/….

 

 

2.      Мнението на експертите по комплексната съдебна експертиза, в нейната медицинска част, е ясно: счупването на шийката на раменната кост на дясната ръка на ищцата е довело „до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 3 – 4 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес“, но въпреки това, при извършения преглед на 12.11.2019 г. (повече от година след счупването на костта) е било установено, че Й.В., „въпреки проведеното лечение и двата курса на рехабилитация все още има затрудняване на движенията в областта на дясната раменна става и трудно вдига дясната си ръка на повече от 70 градуса странично и има ограничени и леко болезнени движения в дясната раменна става“.

 

Същите обективни данни, установени от медицинската експертиза, се съдържат и в показанията на разпитаната в съдебното заседание от 14.10.2019 г. (л. 87 и сл.) сестра на ищцата – свидетелката А. П., която непосредствено е била до пострадалата в първите часове на болничното лечение след травмата и лично тя се е грижила за нея в тежкия период на възстановяването. По време на счупването на раменната и кост Й. е на 64 години, със сериозни други заболявания – трайна невротична декомпенсация с персистираща тревожно депресивна симптоматика, артериална хипертония ІІ ст, умереностойностна, захарен диабет ІІ тип, двустранна коксартроза и десностранна гонартроза, вж. Експертно решение на ТЕЛК № … от … г. (л. 21 и сл.).  Свидетелката А. П. е описала чисто физическите страдания и емоционалните травми, които възрастната болна жена е претърпяла, като травмата се е отразила и на нейната психика, появили се и прояви на „страх да се качва в автобус“. Като преценява показанията на П. във връзка с фактите, установени от медицинската експертиза, Апелативният съд дава вяра на тази свидетелка: не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова е не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.   

 

При това положение преценката на настоящата инстанция е, че  паричното обезщетение, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата нейни неимуществени вреди, е в размер на сумата 20 000 лева.

 

         3.      Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е не само общо и неконкретно, но и недоказано. Автобусът, в който е пътувала ищцата, при това седнала, е бил без фабрично поставени обезопасителни колани за пътниците, затова факти, които да обосноват извод за допринасяне от страна на Й.В. за настъпването на установените вреди, по делото няма.           

 

Заключението е, че в частта му, с която заявената претенция е била отхвърлена до размер на сумата 20 000 лева със съответното по размер обезщетение за забавеното и плащане (272.22 лева) за периода от 06.12.2018 г. до 23.01.2019 г., обжалваното решение е незаконосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва – в тази му част – да се отмени, а предявеният иск съответно ще следва да се уважи. В останалата му част обжалваното решение – като краен резултат – е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.  

 

 

4.      Разноските.

 

4.1.   Съобразно защитения от ищцата интерес от 20 000 лева, обжалваното решение ще следва да се отмени в частта му, с която Й.В. е била осъдена, да заплати на ответника „З. „А.Б.““ АД сумата 1 642.96 лева разноски по делото, като съобразно защитения интерес от 7 000 лева, решението ще следва да се потвърди в частта му, с която в полза на „З. „А.Б.““ АД са присъдени разноски в размер на сумата 575.04 лева.

 

4.2.   Пред настоящата въззивна инстанция ответникът „З. „А.Б.““ АД е защитавал материален интерес в размер на сумата 27 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 1 608 лева, като е защитил този интерес до размер на сумата 7 000 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, ищцата Й.В. ще следва да бъде осъдена, да заплати на „З. „А.Б.““ АД разноски, в размер на сумата 416.88 лева.

 

4.3.   При защитен пред двете съдебни инстанции интерес от 20 000 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на пълномощника на ищцата адвокат Т.И.П. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 2 260 лева.

 

4.4.   На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, (20 000 лева) ответникът „З. „А.Б.““ АД ще следва да бъде осъден, да заплати сумата от 148.15 лева – неприсъдена от окръжния съд сума за разноски, платена от бюджета на съда, а също държавна такса, общо в размер на сумата 1 200 лева (4% върху тази сума за проведеното пред окръжния съд производство + 2% – за настоящото производство).

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 141 от 06.03.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 49/2019 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Т.В., ЕГН **********, обективно съединени искове да бъде осъдено „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, да ѝ заплати сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 24.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания от счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, кръвонасядания по дясната мишница, поради което била откарана по спешност в болница, където след преглед са ѝ били извършени манипулации и изследвания, поставена ѝ е гипсова имобилизация на горния крайник и за период от месец и половина тя трудно покривала ежедневните си нужди, била принудена да ползва чужда помощ, а изживеният уплах и стрес нарушили психо-физиологичната ѝ концентрация и за дълго време била лишена от обичайния си динамичен живот, както и сумата от 272.22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 20 000 лева за периода 06.12.2018 г. – 23.01.2019 г., вкл., като така претендираните неимуществени вреди са резултат от претърпяно от Й.Т.В. *** ПТП, причинено виновно от Г. П. Д., при управление на маршрутка марка „Ф. Т.“ с ДК № …, като неоснователни.“

 

както и в частта му, с която Й.Т.В., ЕГН **********, е била осъдена, да заплати на З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, сумата 1 642.96 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, да заплати на Й.Т.В., ЕГН **********, сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 24.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания от счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, кръвонасядания по дясната мишница, поради което била откарана по спешност в болница, където след преглед са ѝ били извършени манипулации и изследвания, поставена ѝ е гипсова имобилизация на горния крайник и за период от месец и половина тя трудно покривала ежедневните си нужди, била принудена да ползва чужда помощ, а изживеният уплах и стрес нарушили психо-физиологичната ѝ концентрация и за дълго време била лишена от обичайния си динамичен живот, както и сумата от 272.22 лева (двеста седемдесет и два лева 22 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 20 000 лева за периода 06.12.2018 г. – 23.01.2019 г., включително, като посочените неимуществени вреди са резултат от пътно транспортно произшествие, претърпяно от Й.Т.В. ***, причинено виновно от Г. П. Д., ЕГН **********, при управление на автобус марка „Ф. Т.“ с ДК № …. застрахован при „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, с валидна към тази дата Застрахователна полица № BG/…/….

 

         В останалата му част ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141 от 06.03. 2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 49/2019 г.

 

ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, да заплати на адвокат Т.И.П., ЕГН **********, личен адвокатски № …, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева.

 

ОСЪЖДА Й.Т.В., ЕГН **********, да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, сумата 416.88 лева (четиристотин и шестнадесет лева и 88 ст.) разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК …, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 167, ЕИК (БУЛСТАТ) …, сумата 148.15 (сто четиридесет и осем лева и 15 ст.) разноски по делото, както и държавна такса в размер на сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.