Р Е Ш Е Н И Е
02.08.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14969/ 2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Искова молба на К.К.Н., ЕГН **********, с
адрес за призоваване в П.*********, депозирана против Н.Х.Г., ЕГН **********,***
, с иск с правно основание в чл . 59 от Закона за задълженията и договорите .
Според изложеното в исковата молба, ищецът е собственик
на апартамент №*, на ******* жилищен
етаж в блок №* на ул. „************“ №** в гр. П., със застроена площ 75,75 кв.
метра Това жилище било използвано без основание за времето от 01.03.2018 год.
до 31.08.2019 година , и ищецът бил лишен от възможността да го ползва. Затова
се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за това
ползване в размер на 450 лв. за всеки един от месеците или общо 8100 лв., като
се твърди среднопазарен наем на имота в този размер.
Ответникът е оспорил иска като
неоснователен, отрича да е ползвал имота през целия период, а само до края на
януари 2019 год. Твърди основание за ползването, в частност –цената на това
ползване била част от цената на друг имот, който той следвало да закупи от
същите продавачи. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените разноски, каквито
претендира и ищеца.
Вещото лице по проведената експертиза е оценило средната наемна цена за
всеки от месеците на сума от 417 лева месечно, или 7085 лева за
целия период.
Допустим осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
По съществото на спора:
В конкретната
хипотеза по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, ищецът следва да
докаже , че е собственик на процесното жилище, и че то е ползвано от ответника
за точно определен период, въведен с исковата молба като необходим елемент от
индивидуализацията на спорното право. Не се спори по делото, а и се доказва от
приложеното на л. 8 от делото копие от нотариален акт, че ищеца е собственик на
имот, представляващ апартамент №*, на втори жилищен етаж в блок №* на ул. „********“
№ ** в гр. П. На следващо място , от показанията на свидетеля П., съсед на
имота, Н. Г. живял в процесния имот
„повече от година „ , от началото на 2018г до началото на 2019г.; свидетелят не знае как „ / поради
каква причина/ ответникът се е нанесъл
там. В това отношение , показанията му
кореспондират с тези на другия разпитан свидетел А., според която Н. се
преместил в началото на февруари 2019г в друго – новозакупено - жилище; в жилището на ул. Л.************* се
нанесъл „може би през 2017г. „ като уговорката между страните била Н. да ползва
апартамента срещу насрещно задължение да му направи ремонт, и да закупи друг
имот на „същите хора „. Последното фактическо твърдение е вярно, предвид
приложеното на л. 12 от делото копие от нотариален акт, при което съдът
кредитира тези показания.
С
оглед казаното , съдът приема , че ответникът е ползвал имота в периода от март
2018г до февруари 2019г.; твърдението на ищеца , че ответникът е ползвал имота
след февруари 2019 г включително, остана
( предвид свидетелските показания) недоказано .
Ответникът на свой ред следва да доказва
наличието на предварително налично основание за ползване на имота. Такова не се
доказа, няма доказателства за договорка между страните цената на това ползване
( евентуално по договор за наем на имота ) да е част от продажната цена на
имота с идентификатор 56784.523.1621.1.2.
Искът е основателен. По отношение на размера
му , следва да се каже следното:
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено;
по делото отсъстват данни , които да му противоречат. Съгласно същото ,
за периода на действително установеното ползване ( 12 месеца) общият размер на
наема е 5004 лева , до която сума искът е доказан и по размера си . За
разликата до пълния предявен такъв от 8100 лева , той следва да бъде отхвърлен.
Разноските по производството се присъждат в тежест на страните,
пропорционално на уважената , респ. отхвърлената част от искането. Общ размер на разноските на ищеца – 794
лева, дължат се пропорционално 490.52 лева /794/8100*5004/
Възразено е, че е прекомерен адвокатския хонорар, договорен от процесуалния
представител на ответника. Това възражение съдът споделя , при цена на иска от 8100 лева, минималния хонорар,
изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 от Тарифата към чл. 36 от Закона за
адвокатурата, е в размер от 735 лева . Договореният такъв от 1400 лева го
надхвърля почти двойно, а същеврменно делото няма особена фактическа или правна
сложност и по него са проведени само две
заседания. Затова съдът се мотивира да уважи
разноски за хонорар от 800 лева , върху която база следва да се изчисли
посочената по – горе пропорция. Съответно , в тежест на ищеца разноски следва
да се присъдят съобразно отхвърлената част в размер от 305.77 лева. ( 800 /8100*3096 лева)
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Н.Х.Г., ЕГН **********,*** , да
заплати на К.К.Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване в *****************, сумата
от 5004 лева – главница , обезщетение за ползването без основание от ответника
на имот , представляващ апартамент №*,
на ******** жилищен етаж в блок №* на ул.************** №59 в гр. П. ,
със застроена площ 75,75 кв. Метра, за
период от 01.03.2018 год. до 31.08.2019 година, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на исковата молба – 11.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта му над сумата от 5004 лева до пълния
предявен размер от 8100 лева , като
неоснователен.
Осъжда Н.Х.Г., ЕГН **********,*** , да
заплати на К.К.Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване в П.************,
сумата от 490.52 лева разноски по
делото.
Осъжда К.К.Н., ЕГН **********, с адрес за
призоваване в П.************, да заплати на Н.Х.Г., ЕГН **********,*** , сумата
от 305.77 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ