Р
Е Ш Е Н И Е № 29
гр. Разград, 20.06.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 22
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор – София против Решение № 11 от 03.02.2023 г., постановено по
АНД № 20223520200223/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Попово, с което е
отменено издаденото от него Наказателно постановление № НЯСС-70/15.03.2022 г. С
посоченото наказателно постановление на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите /ЗВ/ на Община Попово е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл.
138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП
не са били допуснати процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено,
а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
две инстанции.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и правилно и
моли да бъде оставено в сила с присъждане на разноските по делото.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено следното:
Със Заповед № 363 от 05.10.2020 г. на основание чл. 138а, ал. 3 във вр. с
чл. 141б ЗВ и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние Областният
управител на Област Търговище е назначил комисия, която да извърши
класифициране на язовирите на територията на Област Търговище.
В изпълнение на горната заповед на 17.11.2020 г. комисията извършила
проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Гагово“.
Видно от Акт № 2673 за публична общинска собственост, яз. „Гагово“ е
собственост на Община Попово. При проверката присъствал представител на Община Попово - св. М. М. –
директор на Дирекция „ФСДУС“ в Община Попово.
Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №
22/17.11.2020 г., като в р. VI, т. 2.1 от него са
дадени задължителни предписания да се почисти бързотока на преливника от
храстовидна растителност. Определен е срок за изпълнение 30.04.2021 г. С писмо
изх. № ОМИ-05-12-33 от 11.12.2020 г. протоколът е бил изпратен от Областния
управител на Област Търговище на кмета на Община Попово с указание да бъдат
изпълнени дадените предписания в срок. Писмото и приложенията са получени в
Община Попово на 15.12.2020 г., като обратната разписка е подписана от служител
в общината.
При последваща проверка от представители на Главна дирекция НЯСС при ДАМТН,
извършена на 01.07.2021 г., е установено, че бързотокът на преливника на яз.
„Гагово“ е обраснал с храстовидна и висока тревна растителност. В присъствието
на св. Д. Н. като представител на собственика е съставен Констативен протокол №
05-04-27 от 06.07.2021 г. от проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, в който е отбелязано,
че не е изпълнено даденото предписание на комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ по
Протокол № 22/17.11.2020 г.
До кмета на Община Попово е изпратена покана изх. № 85-02-456 от 10.08.2021
г. да се яви за съставяне и връчване на АУАН, получена на 16.08.2021 г. Поради
неявяването му в негово отсъствие е бил съставен АУАН № 05-216/16.09.2021 г. за
извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Актът
е връчен при отказ по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Въз основа на него е издадено
обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № НЯСС-70/15.03.2022 г., с
което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ на Община Попово е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил
наказателното постановление по съображения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът е приел, че в АУАН и в НП не е посочена дата на
извършване на нарушението. Счел е, че при проверките са били нарушени разпоредбите
на чл. 190б, ал. 2 и ал. 3 ЗВ, тъй като на законен представител на Община
Попово или на упълномощено от него лице не са били връчени преписи от
констативните протоколи и липсвали доказателства за изпращане на преписи от
протоколите на лицата по чл. 190б, ал. 3 ЗВ. Съдът е приел, че Община Попово не
е била надлежно уведомена за дадените предписания и за констатираното
неизпълнение на същите. Липсвала и яснота на кого е дадено предписанието,
доколкото в КП не е посочено лицето, натоварено с изпълнението му и това представлявало
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната инстанция не споделя преценката на въззивния съд за допуснати
процесуални нарушения. АУАН и НП отговарят на изискванията по чл. 42, т. 3 и
чл. 57, т. 5 ЗАНН, включително относно датата на извършване на нарушението.
Посочено, че нарушението е извършено на 01.05.2020 г. – датата, следваща
изтичане на срока за изпълнение на предписанията, и е установено при проверка,
извършена на 17.11.2020 г. По този начин деянието е достатъчно индивидуализирано
по време.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че ответникът не е бил уведомен за
дадените задължителни предписания. Служител на Община Попово е присъствал
при проверката на 17.11.2020 г. и е подписал Констативен протокол № 22/17.11.2020 г.,
съдържащ задължителните предписания. По разпореждане от Областния управител
протоколът е бил изпратен по пощата и е бил приет от служител в Община Попово,
което сочи на надлежното му съобщаване. Процесуалните закони не регламентират връчването
на юридическо лице да се извършва лично на представляващия юридическото лице
или на негов пълномощник.
Останалите съображения на въззивния съд относно реквизитите на констативния
протокол и относно спазването на процедурата по чл. 190б ЗВ са ирелевантни. В настоящото
производство съдът преценява единствено законосъобразността на наказателното
постановление, като косвен контрол по отношение на друг акт е недопустим.
Съгласно чл. 190а, ал. 2 ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал.
3, т. 5.
Законодателят ясно и императивно е посочил лицето, което носи задължението да
изпълни предписанията на компетентния орган. Неизпълнението на това задължение
е основание за прилагане на санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39
ЗВ, съгласно която се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2
– от 1000 до 20 000 лв.
Доказано
е по делото, че задължителното предписание да бъде почистен бързотокът на преливника на
язовир „Гагово“ е достигнало до неговия собственик – Община Попово и не е било
изпълнено в указания срок до 30.04.2020 г., при което
административнонаказващият орган законосъобразно е наложил имуществена санкция
от 1000 лв.
Като е отменил наказателното постановление, въззивният съд е приложил
неправилно материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК.
Поради това оспореното решение следва да бъде отменено, а наказателното
постановление – потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН в полза на
ответника, който е представляван от служител с юридическо образование, следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минималния размер от 80 лв., или 160 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения и на основание
чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 11 от
03.02.2023 г., постановено по АНД № 20223520200223/2022 г. по описа на Районен
съд – гр. Попово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № НЯСС-70/15.03.2022 г., издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор – София, с което на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на Община Попово е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2
във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ.
ОСЪЖДА Община Попово да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор – София за разноски по делото
сумата 160 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:1.
/п/
2. /п/