Решение по дело №423/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 43
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20214310200423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ловеч , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200423 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. О., роден на *****0 в гр. Севлиево, живущ в гр.
Ловеч, ж.к „Младост“ бл.303, вх. Б, ет.1, ап.3, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН -**********
за ВИНОВЕН за това, че на 03.03.2021 год., в землището на с.Баховща,
обл.Ловеч, в качеството си на длъжностно лице (по чл.93,т.1, б „б" НК) - „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" към „Автомагистрали Хемус" АД,
присвоил чужди движими вещи - 50 литра дизелово гориво, на стойност 98,50 лева,
собственост на „Автомагистрали Хемус" АД, връчени му в това му качество да ги
пази и управлява, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.78а от
НК, във връзка с чл.204,б.а, във вр. с чл.201 ал.1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ -
ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка
на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА А. М. О. с горната самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР
Ловеч сумата от 58.50 лв. представляваща разноски за изготвени в хода на ДП експертиза.

Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес през ЛО
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по решение от 01.06.2021 г. по НАХД №423/2021 година по описа на РС Ловеч
Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП -
Ловеч от 07.05.2021 г., с което прокурор Бойко Василев е направил мотивирано
предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с
решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, А. М. О., ЕГН ********** от с. Ловеч за престъпление по чл.204, б. а във
вр. с чл.201, ал.1 от НК за което е образувано ДП №114/2021 г. по описа на РУ Ловеч.
По внесеното постановление е образувано НАХД №423/2021 г. по описа на
Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 07.05.2021 г. е насрочено делото при условията
на чл.376 от НПК.
РП - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
Обвиняемият А. М. О., редовно призован, не се явява. За него се е явила адв. К. от
ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да признае подзащитният и А.М. О. за
невиновен по повдигнатото му обвинение, а именно за престъпление по чл.204, б.“а“, във вр.
с чл. 201,ал.1 от НК като недоказано. Сочи, че видно от събраните в хода на ДП писмени и
гласни доказателства безспорно се установявало, че подзащитният и е бил служител по
трудов договор на „Автомагистрали Хемус“ АД към датата на извършаване на деянието
03.03.2021 год., като не било спорно по делото и че на същата дата същият е бил шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, представляващ автоцистерна, която е служила за
зареждане и обслужване на товарните автомобили обслужващи строежа на Автомагистрала
„Хемус“. Сочи, че по делото не били представени доказателства и не били събрани такива
от които да се установява, че доверителят и е присвоил чуждата движима вещ дизелово
гориво на стойност 98.50 лв. собственост на Автомагистрали Хемус“ АД. Сочи, че не било
спорно по делото и обстоятелството, че подзащитният и е напълнил две туби с нафта, както
и че е имало нареждане от прекият му ръководител да предоставя дизелово гориво на свид.
Кирил З. с оглед липсата на предоставен превоз на З. за придвижване до местоработата му,
като това се е извършвало ежемесечно. Сочи, че не били събрани доказателства, и че О.
наистина е присвоил 50 л. нафта, тъй като същият действително бил напълнил две туби, но
не ги бил натоварил в собственият си автомобил и не ги бил предоставил на някой. Сочи, че
без снимков материал, и без да са иззети веществени доказателства, които да се им
предявени не били събрани други доказателства, а освен това дори и да било налице
присвоена нафта нейната стойност била нищожно малка и възстановена на собственика. Във
връзка с горецитираното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че А.М. О. не е извършил деянието. Алтернативно излага, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК, като моли съда, ако приеме, че деянието и авторството са доказани и предвид
обстоятелството, че на същата дата О. е бил дисциплинарно уволнен и към настоящият
момент е безработен, да му бъде наложена глоба, която да е в минимален размер.
В хода на разследването е установено следното:
Наказателното производство е образувано на основание чл.212,ал.1 НПК- с
постановление на РП- Ловеч от 16.03.2021.
С постановление на разследващия орган от 28.04.2021 в процесуалното качество на
обвиняем е привлечен А. М. О. ЕГН ********** от гр.Ловеч, като му е повдигнато
обвинение за това, че на 03.03.2021 г., в землището на с. Баховица, обл. Ловеч, в качеството
си на длъжностно лице (по чл.93,т.1, б „б" НК)- ,,шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона" към „Автомагистрали Хемус " АД, присвоил чужди движими вещи - 50 литра
дизелово гориво, на стойност 98,50 лева, собственост на „Автомагистрали Хемус" АД,
връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като случаят е маловажен -
Престъпление по чл.204, б. „а" вр. с чл.201, ал.1 от НК.
1
Със същото постановление спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение
„Подписка".
На 29.04.2021 разследващият орган е приключил разследването с изготвяне на
писмено мнение и е изпратил делото на РП - Ловеч за произнасяне по същество.
Наблюдаващият прокурор след като проучил събраните в процеса на разследване
доказателства и доказателствени средства, е приел за установено следното от фактическа
страна:
Свидетелят Ц.Д.И. живеел в гр. П. Работел в „Автомагистрали Хемус" АД, като
организатор на транспортната дейност. Отговарял за всички дейности свързани с
механизацията- ремонтни дейности, зареждане с гориво, контрол, отчетност.
В дружеството работел, като водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона,
обвиняемият А.О., с трудов договор №154/15.06.2020 г. Автомобилът бил тип „цистерна",
предназначен да зарежда с гориво останалите машини на дружеството работещи на
строителните обекти. Цистерната била оборудвана с JPS устройство, което позволявало на
свидетеля И. по всяко време да следи местонахождението и.
Към началото на 2021 година „Автомагистрали Хемус" АД извършвало строителни
дейности по АМ „Хемус" в частта от трасето от с. Каленик, обл. Ловеч до с. Владиня, обл.
Ловеч. С цел техническото обслужване на дейността фирмата ползвала под наем база в с.
Баховица, обл. Ловеч. В базата имало бензиностанция от която тежкотоварния автомобил
управляван от обвиняемия ежедневно зареждал гориво, с което след това зареждал
машините на фирмата работещи по трасето.
На 03.03.2021 г., около 12,50ч., свидетелят И. наблюдавайки местонахождението на
цистерната управлявана от обвиняемия, установил, че се е отклонила от маршрута, който
трябвало да следва и била спряна в местност в землището на с. Баховица, обл. Ловеч.
Свидетелят отишъл на място, за да провери причината за това и установил на мястото
обвиняемия О. и свидетеля К.З. кулокранист в „Автомагистрали Хемус" АД. Свидетелят И.
възприел визуално, че обвиняемият О. източва от управляваната от него цистерна дизелово
гориво в туби с вместимост 25 литра всяка, като в момента на пристигането му,
обвиняемият бил напълнил две от тубите или общо 50 литра дизелово гориво.
Свидетелят И. попитал обвиняемия какво прави, на което обвиняемият не дал
конкретен отговор, тъй като бил изненадан от неочакваната му поява. След това свидетелят
И. си тръгнал от мястото, без да вземе тубите с източеното от обвиняемия гориво, и същия
ден сезирал с жалба РУ на МВР - Ловеч, по която била извършена предварителна проверка и
било образувано настоящото досъдебно производство.
В процеса на разследване била изготвена оценителна експертиза. Вещото лице дало
заключение, че стойността на източените от обвиняемия 50 литра дизелово гориво е 98,50
лева.
Разпитан в качеството на обвиняем А.О. упражнил правото си да не дава обяснения.
Заявил единствено, че е възстановил причинените вреди, в подкрепа на което представил
вносна бележка от банка „ЦКБ" видно от която на 26.04.2021 г. лично е превел сумата от 99
лева по сметка на „Автомагистрали Хемус" АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
обвиняемия А. М. О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.204, б.а във вр. с чл.201, ал.1 от НК, като на 03.03.2021 г., в
землището на с. Баховица, обл. Ловеч, в качеството си на длъжностно лице (по
чл.93,т.1, б „б" НК) - „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" към
„Автомагистрали Хемус " АД, присвоил чужди движими вещи- 50 литра дизелово
гориво, на стойност 98,50 лева, собственост на „Автомагистрали Хемус" АД,
2
връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като случаят е маловажен.
Престъплението по този текст от НК е уредено като вид престъпление против
собствеността има за обект на защита обществените отношения свързани с нормалното
осъществяване на правото на собственост и ограничените вещни права.
Престъплението е с особен субект - негов извършител може да бъде само такова
наказателноотговорно лице имащо качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 НК,
а изпълнителното му деяние е очертано от закона като присвояване на чужди пари, вещи
или други ценности и представлява акт на противозаконно фактическо или юридическо
разпореждане с предмета на престъплението.
Субективно престъплението се извършва с пряк умисъл - деецът съзнава, че
предметът на престъплението му е връчен в качеството му на длъжностно лице или му е
поверен да го пази или управлява, съзнава, че извършва акт на противозаконно
разпореждане с него и във волево отношение иска това.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода
на ДП свидетели Ц.Д.И. и К.А.З., приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства, както и заключението на в.л. по изготвената в хода на ДП
съдебно – оценителна експертиза. Съдът дава вяра на показанията на цитираните по - горе
свидетели, тъй като те кореспондират по между си и със събраните писмени доказателства и
образуват една логическа цялост. Показанията на посочените свидетели са обективни,
логични, последователни, непротиворечиви. Същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за разкриване на обективната истина, поради което
тяхната доказателствена стойност бе ценена от съда. Те са преки свидетели, очевидци като с
последователност и точност описват механизма на деянието. Свидетелят Ц. И. е
категоричен, че на посочената в постановлението на РП Ловеч дата около обяд, по
монтираното на служебният автомобил управляван от обв. О. JPS устройство, установил, че
т.а. се е отклонил от маршрута си, и веднага отишъл да провери какво се е случило.
Устройството го отвело на място между село Баховица и с. Николаево, където на място
установил обв. О. и св. З. до т.а, като до него имало паркиран л.а. „Тойота“, в багажника на
който автомобил имало четири туби по 25 л., всички напълнени с гориво, и още четири туби
на земята също пълни до горе, които туби двамата заварени на място лица тъкмо щели да ги
качват, но го видели, че пристига. Пристигайки св. И. ги попитал какво правят, като и
двамата не могли да реагират, тъй като били учудени, че го виждат. След това св. И. ги
снимал с мобилния си телефон и си тръгнал, а той подал сигнал на тел. 112, като наред с
това уведомил и управата на дружеството. В подкрепа на показанията на св. И. са и
показанията на св. З., от които се установява, че работи в „Автомагистрали Хемус“ АД на
длъжност „кулкранист“, като участъка в който работел се намирал в близост до с. Баховица.
На 03.03.2021 г. бил на работа, когато по обяд му се обадил обвиняемият и го накарал да
слезе до чешмата, която се намирала под обекта на пътя между с. Баховица и с. Николаево.
Той тръгнал с личния си автомобил в указаната му посока, където спрял в близост до
цистерната, където имало 7 или 8 туби. Попитал обв. О. защо го вика, при което последния
му обяснил, че има икономия от гориво и може да си я разделят. Той му казал, че
багажника на колата му е малък при което обв. О. поставил вътре 4 туби, с вместимост от по
25 л., които били пълни с гориво и започнал да пълни и трета туба при което дошъл св. И.,
който те не очаквали, снимал ги с телефона и си тръгнал. Показанията им кореспондират,
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Тезата на защитата, че обв. О. не е извършил деянието за което е предаден на съд, и
че същото се явявало недоказано, съдът прецени в съвкупност с
останалия доказателствен материал, и прие че същото не кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал и по мнение на съда е защитна теза. В хода на ДП обв. О.
не е дал обяснения, поради което и такива не следва да бъдат обсъждани.
3
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - Справка съдимост, жалба, писмени сведения, докладна
записка, трудови договори, длъжностна характеристика, заповеди издадени от
„Автомагистрали Хемус“ АД на от констативен протокол, справка от ТР, справка за
собственост на МПС, пътен лист, информация от JPS устройство, справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомения, фискален бон, лимитни карти.
В подкрепа на обвинителната теза е и приложеното по делото веществено
доказателство 1 брой флаш - памет – синя на цвят с надпис „nоfvoferm“, доброволно
предадено от св. И. и приобщено по надлежния ред по делото. Видно от протокол за оглед
на веществени доказателства и изготвеният въз основа на него албум за оглед на веществено
доказателство, мъж в гащеризон се намира в близост до задната страна на л.а. в багажника
на който се виждат 4 туби, а на земята се виждат - 2 бр. бели туби и 2 бр. черни. В дясно от
мъжа се вижда цистерна, като в горния край е изписано Автомагистрали Хемус АД.
Съдът дава вяра и на заключението на съдебно оценителната експертиза, изготвена в
хода на досъдебното производство, която възприема като точно, ясно, обосновано и
отговарящо на поставените задачи, изготвено въз основа на теоретичните познания и
професионалния опит на в.л. Петрова - Нешева, поради което по делото не възниква
съмнение относно неговата правилност. В.л. е отговорило изчерпателно на всички относими
към предмета на настоящето дело въпроси и съдът не намери, каквито и да било основания
да го подлага на съмнение или да не го кредитира в относимата към предмета на делото
част.
Предвид гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо обвиняемият се
доказва напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, съдът
призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл.204, б „а“ от НК, във
вр. с чл.201 от НК.
Обстоятелството, че по делото не са иззети веществени доказателства по никакъв
начина не съставлява процесуално нарушение, нито пък сам по себе си този факт води до
недоказаност на престъплението за което на обвиняемият е повдигнато обвинение. Няма
спор, че веществените доказателства представляват веществени предмети, свързани с
предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК, но когато такива не могат да се изземат и
приложат към делото, те се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствени
средства, какъвто е и настоящия случая. Анализът на събрания доказателствен материал
сочи, че с деянието си обв. О. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.204, б „а“ от НК, във вр. с чл.201 от НК, тъй като същият като
длъжностно лице – „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" към
„Автомагистрали Хемус " АД, присвоил чужди движими вещи - 50 литра дизелово
гориво, на стойност 98,50 лева, собственост на „Автомагистрали Хемус" АД,
връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като случаят е маловажен,
осъществявайки състава на престъплението по чл.201 от НК. Доколкото трудовите му
задължения са включвали и такива по пазене и управление на имущество то следва да се
приеме, че подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК.
Безспорно е, че обвиняемият е извършил деянието за което е предаден на съд.
Предвид относително скромните стойностни измерения на предмета на престъплението,
чистото съдебно минало на обвиняемият, възстановяване на причинените на
„Автомагистрали Хемус " АД, имуществени вреди, то следва да се приеме, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл, тъй като при всяко от
деянията е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял
4
настъпването на общественоопасните им последици.
В случая не са налице условията на чл.9, ал.2 от НК, поради което направените в тази
връзка възражения се явяват неоснователни. Обществената опасност се определя от
характера на обществените отношения, върху които се посяга, спецификата на последиците,
които деянието предизвиква в обекта на посегателство и степента на негово засягане, от
начина и средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията при
които е осъществено, особеностите на субекта и субективната страна на престъплението,
подбудите за извършването му, неговото отражение. В случая обстоятелствата по делото
сочат, че деянието не се явява малозначително и обществената опасност на деянието не
може да бъде определена като явно незначителна – самото деяние е извършено от
обвиняемият в качеството му на длъжностно лице, като предметът на престъплението му е
връчен да го пази и управлява. Обстоятелствата около деянието сочат, че обществените
отношения, са били засегнати в степен, при която не може да намери приложение чл.9, ал.2
от НК и съответно деянието да се преквалифицира като административно нарушение.
За така извършеното престъпление по чл.204, б „а“ от НК, във вр. с чл.201 от НК
се предвижда наказание „лишаване от свобода до една година или пробация или глоба
от 100 до 300 лева”. С оглед обстоятелството, че обв. О. не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност, от престъплението нанесените имуществени вреди са
възстановени от обвиняемият, съдът намери, че е налице основание за прилагане на чл.78а
от НК, като О. беше освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „Глоба”. При определяне на размера на административното наказание съдът
отчете обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на
извършителя, данните за семейното и имотното му състояние, чисто съдебно минало, ниска
обществена опасност на дееца, справката за нарушител. При това положение, съдът на
основание чл. 78а от НК за престъплението по чл.204, б „а“ от НК, във вр. с чл.201 от НК
освободи обв. О. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка
на бюджета на съдебната власт, като съобрази предмета на престъплението, личността на
дееца, семейното и имотното му състояние, и че ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на процеса, съдът осъди обв. О. да заплати по сметка на ОД на МВР
Ловеч сумата от 58.50 лв. представляваща разноски за изготвени в хода на ДП експертиза.
Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

5