№ 823
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение на М. Д. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „К.“ ****, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №537/27.02.2020 г. по ч.гр.д. №251/2020 г. по описа на РС-П..
Във възражението се посочва, че М. Д. АНД. е разбрала за издадения
изпълнителен лист едва след връчване на покана за доброволно изпълнение
от съдебния изпълнител. Твърди, че заповедта за изпълнението изобщо не й е
връчвана. Посочва, че към 2020 г. не е живяла на адрес – гр. П., ж.к. „Ц.С.“, и
няма роднини, които живеят на този адрес. Иска обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
Постъпило е писмено становище от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, чрез юрк.
Е.А.. В него се развиват съображения за неоснователност на възражението.
Иска се същото да бъде оставено без разглеждане, респ. без уважение, ведно с
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Заповедното производство по ч. гр. д. № 251/2020 г. по описа на РС-П. е
било образувано въз основа на заявление на Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Х.И.“ ****, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Д. АНД.,
ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. П., кв. „Ц.С.“, ****.
Районният съд е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед №537 от
27.02.2020 г. по ч.гр.д. №251/2020 г. по описа на РС-П., с която е разпоредил
1
длъжникът М. Д. АНД., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Ф.И.“
ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 2214, 57 лв., от които: сумата от 1411, 80
лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит с номер **** от
10.03.2009 г., сумата от 802, 77 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 08.07.2014 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението (26.02.2020 г.) до
изплащане на вземането, сумата от 44, 29 лв., представляваща заплатена
държавна такса по делото, както и сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника М. Д. АНД. на адрес:
гр. П., кв. „Ц.С.“, ****. Видно от съобщението на л. 13 от заповедното
производство, че заповедта е връчена на 03.07.2020 г., на лице с нечетливо
написано име, за което е посочено, че е леля на адресата, със задължение за
предаване и подпис срещу връчването.
Районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена редовно и
след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК е издал изпълнителен лист
на заявителя.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Въззивният съд намира възражението за процесуално допустимо и
основателно.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда право на длъжника, който
е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по
издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде
възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно
изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) длъжникът не е
могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В подаденото възражение молителката М. Д. АНД. се позовава на
ненадлежно връчване по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази хипотеза е
налице, когато е осъществено привидно редовно от външна страна връчване
или е допуснато нарушение на процесуалните правила на чл. 37 и сл. от ГПК
за връчване на съдебните книжа. Връчването на съобщенията в заповедното
производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на
страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на
настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено
правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно
обаче законът допуска, когато личното връчване е невъзможно, връчването на
съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме,
2
като според разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК това друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.
В случая съобщението, придружено от заповедта за изпълнение, е
връчено на посочения в заявлението адрес (който се различава от постоянния
и настоящия адрес на длъжника – вж. справката на л.10 от делото) на лице за
което е отбелязано, че е „леля“ на адресата. В съобщението за връчване обаче
не е изписано по четлив начин името на лицето, на което е връчено
съобщението, което се приравнява на липса на посочено име, което пък от
своя страна прави връчването нередовно. Съгласно чл. 44, ал.1, изр. второ
ГПК връчителят отбелязва качеството на лицето, на което е връчено
съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му
чрез представяне на документ за самоличност. В случая, е посочено
качеството на лицето, на което се връчва съобщението, но името на лицето е
изписано по нечетлив начин, който не дава възможност на съда да разбере на
кое лице е връчено съобщението, поради което съдът намира, че връчването е
нередовно. След като връчването на адреса, посочен от заявителя е било
нередовно, районният съд е следвало да разпореди повторно редовно
връчване, респ. да пристъпи към връчване на настоящия, а при липса на такъв
– на постоянния адрес на длъжника. От материалите по делото се установява,
че такива процесуални действия не са предприети от първоинстанционния
съд, поради което съдът счита, че връчването на заповедта е нередовно.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е
осъществен фактическият състав на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което
на основание чл. 423, ал. 3 и ал. 4 от ГПК възражението следва да бъде
прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за
продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал. 3 и ал. 4 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника М. Д. АНД., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ ****, против Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №537/27.02.2020 г. по ч.гр.д. №251/2020
г. по описа на РС-П..
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №537/27.02.2020 г. по ч.гр.д. №251/2020 г. по описа на РС-П..
ВРЪЩА делото на П.кия районен съд за продължаване на заповедното
производство по ч. гр. д. № 251/2020 г., с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4