М О Т И В И

към присъда № 194 от 09.12.2019 г. по НЧХД № 513/2019 г. по   описа на СлРС

Тъжителят П.Д.Д. е предявил обвинение срещу подсъдимата Д.Г.Ч. за извършено от нея престъпление по чл.182 ал. 2 от НК.

В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи съответното наказание, както и да уважи гр.иск в предявения от него размер.

Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна, но дава подробни обяснения по обвинението, като твърди, че тъжителят е отказал да вземе детето за полагащият му се през летния сезон месец, а за 16.09.2018 г. не са имали каквато и да е уговорка за предаване на детето и при срещата им пред дома й изобщо не са разговаряли и не е ставало въпрос за вземане на детето. Упълномощеният й защитник счита …. И защитникът и самата подсъдима молят съда да бъде призната за невиновна.

С тъжбата тъжителят е предявил и граждански иск против подсъдимата за сумата от 1 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. След като прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. Защитникът на подсъдимата оспорва допустимостта на гр. иск, като в отговора си твърди, че престъплението за което тъжителят е предявил обвинение спрямо подсъдимата се намира в глава „Престъпления против брака, младежта и семейството” и тези престъпления не са резултатни и при тях няма пострадало лице. В същото време съдът прецени, че след изменение на закона престъплението по чл. 182 ал. 2 от НК се преследва по тъжба от пострадалия и в този смисъл самият законодател е дал качеството на лицето като пострадал и след като това лице има такова качество, съобразно правилата на НПК може да предявява гр. иск.

От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Ч. е бълг. гражданин, със средно образование, разведена,  работи, неосъждана.

Тъжителят и подсъдимата са живеели на съпружески начала и имат родено от съвместното си съжителство едно дете - П. - роден на *** г. След фактическата раздяла помежду им, с решение на СлРС е уреден режимът на лични контакти между тъжителя и детето П., който първоначално е бил всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч., до навършване на 2-годишна възраст на детето, а след навършването на 2-годишна възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с приспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, от 10.00 ч. на 24.12. до 17.00 ч. на 25.12. на четна година, от 10.00 ч. на 31.12. до 01.01. на нечетна година и по Великденските празници от 10.00 ч. на неделния ден до 17.00 ч. в понеделник през четна година.

Детето навършило 2-годишна възраст на 23.08.2018 г. На 16.09.2018 г. тъжителят отишъл до дома на подсъдимата, с намерение да вземе детето за полагащият му се един месец през лятото, като преценил, че все още лятото не е изтекло и може да упражни това си право. Бил заедно със сестра си - свид. Силвена Димитрова. Тъй като уговорката им била за 10.00 ч. двамата изчакали известно време подсъдимата за изведе детето, но тъй като тя не го сторила се обадили в полицията. На място пристигнали полицейските служители К. и Ж., като свид. К. от своя телефон прозвънил на подсъдимата и я помолил да излезе. Последната излязла заедно с детето, но заявила, че няма да го даде на бащата, тъй като лятото вече е свършило. Въпреки разясненията от страна на полицейските служители, че лятото все още не е приключило, подсъдимата категорично отказала да даде детето и тъжителят си тръгнал без да успее да го вземе. Полицейските служители от своя страна изготвили докладна записка по случая, с което работата им приключила.

Тъжителят депозирал жалба до РП - Сливен, доколкото към този момент престъплението е било от общ характер и се преследвало от страна на прокуратурата. След проведено разследване, преди приключването на делото, с оглед измененията в НПК производството е било спряно, като са дадени указания на тъжителя, че следва да предяви тъжба до съда и след справка, че такава тъжба е подадена, досъдебното производство е било прекратено. След образуване на делото е настъпила промяна в отношението на подсъдимата и същата е започнала да изпълнява решението, досежно режима на лични контакти на бащата с малолетното им дете. През лятото на 2019 г., тъжителят е упражнил правото си да вземе детето за един месец, като е сторил това на два пъти по 15 дни, за което самата подсъдима е подала молба до ДСИ. Предоставила е детето и през останалото време /почивните дни/, така както е определено с решението.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Янка Димитрова, Силвена Димитрова, К. и Ж., като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на свидетелите Силвена Димитрова, К. и Ж. се установяват фактите и обстоятелствата, досежно действията на подсъдимата на инкриминираната дата. Безспорно и безпротиворечиво и тримата свидетелстват за обстоятелството, че подсъдимата е отказала да даде детето под предлог, че лятото вече е свършило и тъжителят няма право да го вземе. Съдът не констатира каквито и да е противоречия между показанията на тези трима свидетели по отношение на срещата помежду им, както и присъствието на подсъдимата и тъжителя пред дома на подсъдимата, които да са основание да изключи показанията от доказателствения материал и да не ги кредитира. Тези показания се допълват и от показанията на свид. Янка Димитрова - майка на тъжителя, която макар и да не е била свидетел на тази среща, пресъздава това което й е било обяснено, както от дъщеря й, така и от тъжителя и го пресъздава по начин идентичен, с това на останалите свидетели. Отделно от това майката и сестрата на тъжителя, свидетелстват и за други обстоятелства във връзка с отношенията между страните по отношение на които обстоятелства съдът също не констатира противоречия, които да го мотивират да игнорира тези показания. Така и двете свидетелки заявяват, че между страните са съществували множество противоречия и проблеми във връзка с предаването на детето, че подсъдимата много често е отказвала да предаде детето на бащата, поради което и след съвет от адвокат свидетелката Силвена Димитрова е придружавала всеки път тъжителя при срещите му с подсъдимата във връзка с упражняване на режима на лични контакти с детето.

Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимата, а именно по отношение на обстоятелствата, че на инкриминираната дата е имало срещу между нея и тъжителя във връзка с детето, че адресът й е бил посетен от страна на полицейските служители, но по отношение на останалите факти и обстоятелства, съдът ги прие като защитна тези, тъй като противоречат на всички останали доказателства по делото. Същата твърди, че за процесната дата не са имали никаква уговорка с тъжителя и за това не е предала детето. В същото време от представената кореспонденция по вайбър, за която подсъдимата не отрече, че е между нея и тъжителя е видно, че е получела съобщение, че тъжителят ще отиде при нея за детето. Същата тази разпечатка, потвърждава и твърденията на подсъдимата, че на 15.09.2018 г. е помолила тъжителя да вземе детето, но той е отказал по предлог, че няма отпуск. Не се потвърждават от останалите гласни доказателства и обясненията й, че много често е давала детето и извън режима за лични контакти, както и че на процесната дата – 16.09.2018 г., не го е дала, тъй като не са имали уговорка, тъй като пред полицейските служители е изтъкнала като причина не това, а обстоятелството че лятото вече е изтекло и тъжителят няма право на лични контакти с детето за един месец през лятото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Подсъдимата Д.Г.Ч. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК.

Всъщност както от обективна, така и от субективна страна действията на подсъдимата покриват състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение от частния тъжител. На инкриминираната дата същата не е предоставила детето на бащата за реализиране от негова страна на режима на лични контакти, свързан с едномесечен престой на детето при бащата през лятото. Действително към тази дата е оставала още само една седмица от летния период. Все пак обаче – 16.09.2018 г. попада в летния период за съответната година. Следва да се отбележи, че режима на лични контакти дава право на родителя на когото не са предоставени родителските права на срещи и контакти с детето. От самият родител зависи дали ще упражни това свое право, така както е по съдебно решение /тъй като безспорно има и родители, които по никакъв начин не са заинтересовани от децата си и не упражняват режима на лични контакти с тях/. Ако съответната седмица определена в решението родителят е зает съответно, той няма да може да упражни правото си на лични контакти с детето. По същия начин ако през летния сезон е ангажиран, то не би могъл да упражни и правото си на контакти за срок от един месец. Това в никакъв случай не означава, че не може да ги упражни за част от месеца, както е било в конкретния случай. Както беше отбелязано по-горе, това е право на родителя, което право не е скрепено със задължение и зависи единствено и само от волята, желанието и възможностите на родителя, който има право на лични контакти. Подсъдимата е била наясно, че тъжителят има право на лични контакти с детето, още повече че сама го е помолила да го вземе и въпреки това на въпросната дата категорично, включително и след намесата на полицейските служители е отказала да предаде детето. В същото време обаче, съдът прие че се касае за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, поради което не представлява престъпление. От събраните по делото писмени и гласни доказателства беше установено, че след образуване на делото, подсъдимата е започнала да изпълнява съдебното решение, да предоставя детето на бащата за упражняване на лични контакти с него, включително и за летния период на 2019 г. когато на два пъти в продължение на по 15 дни бащата е упражнил правото си на лични контакти с детето за летния период за срок от един месец. Не се установи да са настъпили вредни последици за детето. Възможно е и са налице такива доказателства, да са настъпили вредни последици за тъжителя. Целта на закона обаче е в пълна степен да се защитят интересите на малолетното дете, а както беше отбелязано по-горе, не се установи за детенцето да са настъпили каквито и да са вредни последици. Отделно от това следва да се има предвид и тежкото семейно положение на подсъдимата. Все пак същата отглежда сама три деца, до момента не е осъждана, има добри характеристични данни, поради което с оглед личността на дееца и липсата на вредни последици, както и обстоятелството, че същата е започнала да изпълнява съдебното решение, съдът прие, че извършеното от нея не съставлява престъпление, поради това че неговата обществената опасност е явно незначителна.

По посочените по-горе обстоятелства съдът прие, че деянието на подс. Ч. не е престъпно, поради което и на основание чл. 9 ал. 2 от НК я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :

С оглед изхода на процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли предявения от П.Д. *** против подсъдимата Д.Г.Ч. граждански иск за сумата 1 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

С оглед постановената присъда съдът осъди тъжителя П.Д.Д. да заплати на тъжителката сумата от 500 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

Съдът отхвърли гр. иск и осъди тъжителя да заплати на подсъдимата направените от нея разноски, тъй като при постановяване на оправдателна присъда съгласно разпоредбите на НПК, разноските се дължат от тъжителя. По отношение на гр. иск, въпреки че съдът прие, че формално има деяние, доколкото основния извод беше, че това деяние не представлява престъпление, поради незначителността на обществено опасните му последици, отхвърли и претенцията на тъжителя за заплащане на неимуществени вреди. Доколкото постановяването на оправдателна присъда, макар и на осн. чл. 9 ал. 2 от

НК е равносилно на липса на престъпление и на липса на вина, то няма как при липса на вина, да се осъди лицето да заплати причиняване на неимуществени вреди от деяние, за което това лице е признато за невиновно.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

16.01.2020 г.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :