Р Е Ш Е Н И Е
№ ____/15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети януари двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предявил
против В.Д.П. и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална
помощ д - р В.П.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно и евентуално съeдиняване искове с правно основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит №
107121/27.01.2016 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя В.Д.П. със солидарен длъжник по договора „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П."
ЕООД кредит в размер на 88 825 евро с краен срок на погасяване
05.02.2026 г. Договорът е изменен с Анекс № 1 /05.09.2017 г., с който страните
се съгласили, че към датата на подписването му дължимите по кредита суми са в
размер на: а/ 75501. 22 евро - редовна главница; б/ 2220. 63 евро - просрочена
главница; в/ 1159. 86 евро - просрочена лихва; г/ 50. 06 евро - лихва и
наказателна надбавка върху просрочена главница; д/ 379. 26 евро - текуща редовна лихва. Крайният
срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит е 05.09.2032 г.
С Анекс № 2/17.12.2018 г. страните се съгласили крайният
срок за погасяване на кредита да се промени на 05.12.2028 г., чиято непогасена
главница е в размер на 76 221. 85 евро. Кредитополучателят В.Д.П.
изпаднал в забава по отношение на плащането на месечните погасителни
вноски с падежи на 05.07.2019 г., 05.08.2019 г. и 05.09.2019 г. Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката настъпила с достигането до адреса на
кредитополучателя на Писмо с изх.№ ИЗХ-001-77885. Предсрочната изискуемост е
обявена на съдлъжника с Писмо с изх. № ИЗХ-001-77886. Банката е предприела
действия за принудителното събиране на вземанията си, като по ч. гр. д. №
3174/2019 г. на РС Хасково е издадена Заповед за изпълнение № 1498/24.10.2019 г.
и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците В.Д.П. и „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П." ЕООД са
осъдени да заплатят солидарно на
банката следните суми: изискуема
главница в размер на 38 608. 31 евро,
изискуема редовна лихва в размер
на 450. 04 евро за периода
05.07.2019 г. - 01.10.2019 г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 9. 20 евро за периода 05.08.2019 г. - 17.10.2019 г., изискуема наказателна лихва в размер
на 276. 43 евро за периода
02.10.2019 г. - 17.10.2019 г., законна
лихва за забава за периода от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 1 539 лв. -
платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
След получаване на изпълнителния лист ответникът направил две плащания:
510. 20 евро, платени на 31.10.2019 г., и 255. 10 евро, платени на 06.12.2019 г.
Предвид гореизложеното ищецът „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД желае да бъде постановено
съдебно решение, с което спрямо ответниците да бъде установено, че му дължат сумите, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение, а именно: главница
в размер на 38 608. 31 евро;
изискуема редовна лихва в размер
на 364. 87 евро за периода от
05.07.2019 г. до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 18.10.2019 г. до изплащане
на вземането, а при условията на евентуалност в случай, че главните
установителни искове по чл. 415 ГПК бъдат отхвърлени напълно или частично, предявява
осъдителни искове за следните суми: изискуема
главница в размер на 38 143. 58 евро;
изискуема редовна лихва в размер
на 830. 88 евро; изискуема наказателна лихва върху просрочената
главница в размер на 33.79 евро,
начислена за периода от 05.09.2019 г. до
07.01.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответниците В.Д.П. и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД оспорват
предявения иск с възражения, че не са налице основанията за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като твърдят, че са налице неравноправни клаузи
относно начина на определяне на договорната лихва.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Договор за банков кредит
№ 107121/ 27.01.2016 г. „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД е предоставил на В.Д.П.
като кредитополучател сумата от 88 825 евро при годишна лихва в размер на
1 – месечен EURIBOR + 6. 4 пункта надбавка, като към датата на сключване
на договора лихвения процент е 6. 195 %.
По договора като
съдлъжник се е задължил да отговаря „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД.
С Анекс № 1/
05.09.2017 г. към договора за кредит отново е посочено, че годишната лихва се
формира от 1 – месечен EURIBOR и надбавка от 6. 4 пункта,
като в чл. 3.1.1.1 е уговорено, че ако стойността на 1 – месечния EURIBOR към определена дата спот вальор е
отрицателна величина, за целите на изчислението на лихвата референтния лихвен
роцент ще се калкулира със стойност 0.
На 17.12.2018 г.
страните са сключили Анекс № 2
към договора за кредит, в който са приели, че дължимата по договора главница е
в размер на 76 221. 85 евро, който кредитополучателят следва да погаси до
05.12.2028 г.
Съгласно чл. 11.1 от
договора за кредит при неплащане изцяло или частично на което и да е парично
задължение в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151 - вия ден
кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Независимото от уговорката за
автоматична предсрочна изискуемост на кредита по силата на т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК кредитът
става предсрочно изискуем с достигане до кредитополучателя на уведомлението на
банката за предсрочната му изискуемост.
Банката сочи като основание
за настъпване предсрочната изискуемост на кредита забавата на кредитополучателя
на три вноски с падеж 05.07.2019 г., 05.08.2019 г. и 05.09.2019 г.
От приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза (Приложение № 3) е видно, че към 05.07.2019 г.
общия размер на изискуемите задължения за главница и лихви са в размер на 549.
40 евро. Кредитополучателят е внесъл общо 1260. 20 евро – 545. 92 евро на
26.06.2019 г., 204. 08 евро на 30.08.2019 г. и 510. 20 евро на 02.10.2019 г., с
които в рамките на 150 – дневния срок по чл. 11.1 е погасил изцяло задълженията
за главница, договорна лихва, включително 22. 88 евро наказателна лихва, както
и 554. 03 евро разноски.
С останалата част от
платените 1260. 20 евро е погасено частично за сумата от 142 евро задължението
за лихви към 05.08.2019 г.
Следващото плащане от
кредитополучателя е на 31.10.2019 г. в размер на 510. 20 евро, с която е
погасена останалата част от дължимата към 05.08.2019 г. договорна лихва от 63.
91 евро, целият размер на изискуемата главница от 341. 67 евро, както и част
от задължението за лихви към 05.09.2019
г. от 104. 62 евро.
Последното плащане по
кредита е на 06.12.2019 г. за сумата от 255. 10 евро, с която е погасена останалата
част от изискуемите към 05.09.2019 г. лихви от 99. 47 евро, както и частично
изискуемата към тази дата главница от 155. 63 евро. Изискуемата и непогасена
главница към 05.09.2019 г. е в размер на 186. 04 евро.
Съдът намира, че банката
неправилно е отнесла част от направените на 31.10.2019 г. и на 06.12.2019 г. плащания
за погасяване на законни лихви – общо 394. 50 евро, тъй като към този момент те
не са били дължими, съображенията за което съдът ще изложи по – нататък в
мотивите.
От изложеното се налага
извод, че кредитополучателят е изпаднал в забава единствено по отношение на
вноската, дължима на 05.09.2019 г., от която е останала непогасена главница в
размер на 186. 04 евро. От този момент е започнал да тече 150 – дневния срок по
чл. 11. 1, с изтичането на който за банката възниква потестативното право да
направи кредита предсрочно изискуем. Уведомлението на банката за предсрочната
изискуемост на кредита е получено от кредитополучателя В.Д.П. на
02.10.2019 г., т. е. преди изтичане на 150 – дневния срок от забавата, поради
което към тази дата банката не е имала право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Но, като се има предвид, че до изтичането на 150 – дневния срок
кредитополучателят В.Д.П. не е погасил всички изискуеми на 05.09.2019 г.
задължения, както и че, макар и преждевременно, е уведомен за настъпилото
просрочие, следва да се приеме, че с изтичането му на 03.02.2020 г. е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита. Преждевременното уведомяване на длъжника,
породено от настъпилата на 05.09.2019 г. забава, не следва да бъде зачетено
само в случай, че в 150 – дневния срок по чл. 11.1 е погасил напълно всичките
си изискуеми задължения към тази дата, а в настоящия случай е останала
непогасена главница.
С настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита на 03.02.2019 г. кредитополучателят е
загубил преимуществата на уговорения в негова полза срок, вследствие на което
банката може да иска изпълнение на всички задължения по кредита и преди
изтичане на срока за договора. От този момент кредиторът може да иска връщане
на предоставения кредит, начислената до тази дата договорна и наказателна
лихва, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Възражението на ответника,
че не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита, е
неоснователно. От приложеното на л. 37 известие за доставяне на „Български
пощи“ е видно, че на 02.10.2019 г. В.Д.П. е получил лично уведомлението на
банката за предсрочната изискуемост на кредита. Върху известието за доставяне е
посочен вида на пратката (Уведомително писмо ИЗХ № 001 – 77885), в него изрично
и недвусмислено е изразена волята на банката да преобразува кредита в
предсрочно изискуем поради настъпилата от 05.07.2019 г. забава, посочен е
размера на дължимите суми, поради което следва да се приеме, че е изпълнено
изискването на закона за уведомяване на кредитополучателя за предсрочната
изискуемост на кредита.
Видно от заключението на
вещото лице непогасената главница възлиза на 38 608. 31 евро. От нея
следва да се приспадне сумата от 497. 30 евро, с която от постъпилите на
31.10.2019 г. и на 06.12.2019 г. плащания е погасена изцяло изискуемата на
05.08.2019 г. главница и част от главницата, дължима на 05.09.2019 г. Банката
неправилно е отнесла посочената сума за погасяване на законната лихва върху
главницата, тъй като към този момент кредитът все още не е бил предсрочно
изискуем – същият е станал предсрочно изискуем на 03.02.2020 г. с изтичането на
150 – дневния срок, считано от 05.09.2019 г. При това положение предявеният против
кредитополучателя В.Д.П. и съдлъжника „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД иск за главницата следва да
се уважи за сумата от 38 111. 01 евро, като за разликата до 38 608. 31
евро се отхвърли като неоснователен. Върху дължимата главница ответниците
дължат и лихва за забава (законна лихва по чл. 86 ЗЗД), считано от 03.02.20120
г. Претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК на 18.10.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение
размера на дължимата до 01.10.2019 г. договорна лихва следва да се съобрази
клаузата на приложима е клаузата на чл. 3.1 от Анекс № 1/ 05.09.2017 г., според
която годишната лихва се формира от 1 – месечния EURIBOR и надбавка от 6. 4 пункта, както и клаузата по чл. 3.1.1.1, според
която, ако стойността на 1 – месечния EURIBOR е отрицателна
величина, променливия референтен лихвен процент ще се калкулира със стойност 0.
Видно от
заключението на вещото лице банката е начислявала договорна лихва съобразно
уговорения между страните лихвен процент от 6. 4 % (референтен променлив лихвен
процент на стойност 0 и надбавка от 6. 4 пункта), която за времето от
05.09.2017 г. до 05.09.2019 г. е в размер на 10 200. 59 евро, от които
1589. 16 евро отложена лихва съгласно Анекс № 1 и 8 611. 43 евро редовна
лихва. Съдът не кредитира първия вариант от задача 7, при който вещото лице е
изчислило договорната лихва на база отрицателната стойност на 1 – месечния EURIBOR, тъй като той противоречи на уговорения
от страните лихвен процент.
Както се
отбеляза по - горе, към 05.09.2019 г. са били платени всички дължими към тази
дата договорни лихви, поради което предявеният иск за неплатената редовна лихва
от 364. 87 евро следва да се отхвърли. Платените на 31.10.2019 г. и на 06.12.2019 г. общо
765. 30 евро неправилно са били разпределени за погасяване на недължимите към
тази дата законни лихви, поради което с тях фактически са били погасени дължимите
до 05.09.2019 г. вкл. договорни лихви.
С оглед частичното уважаване на предявения иск по чл. 415 ГПК следва да
се ревизират направените в заповедното производство разноски, като се присъдят
разноски само за уважената част от него. Ответниците В.Д.П. и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД следва да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД разноски за заповедното производство общо в размер на 1539. 20 лв. или
по 769. 60 лв. всеки един от тях.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца и направените в настоящето производство
разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1933.
40 лв. съобразно уважения размер на предявените искове или по 966. 70 лв. всеки
един от тях.
Ответникът В.Д.П. има право на разноски в размер на
87. 75 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
Поради уважаване на
предявения главен иск по чл. 415 ГПК за главницата съдът не следва да се
произнася по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.П. с ЕГН **********,*** и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална
помощ д - р В.П.“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „Стефан Караджа“ № 12 – 14, ет. 1, ЕИК *********, че дължат
солидарно на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 сумата от 38 111.
01 евро – главница по Договор за банков кредит № 107121/ 27.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за главницата
за разликата до 38 608. 31 евро, за договорни лихви за периода 05.07.2019
г. – 01.10.2019 г. в размер на 364. 87 евро, както и за законна лихва върху
главницата за периода 18.10.2019 г. – 02.02.2020 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Д.П. и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД всеки един от тях да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД разноски по ч. гр. д. №
3174/ 2019 г. на РС Хасково в размер на 769. 60 лв.
ОСЪЖДА В.Д.П. и „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д - р В.П.“ ЕООД всеки един от тях да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД разноски по делото в
размер на 966. 70 лв.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)" ЕАД да заплати на В.Д.П. разноски
по делото в размер на 87. 75 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: