О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№785 , 27.02.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 581 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
№166 от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на К.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер от 1528,45 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 223.08
часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2016-30.06.2019 год. на
основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът К.К.
е заемал длъжността „Командир на екип/младши инспектор“ в ОД ПБЗН-Бургас при
ответната главна дирекция, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 1528,45 лева, начиная от подаване на исковата
молба – 20.08.2019 год., до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски в размер от 350 лева.
С
решението Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас
сумите за разноски в размер от 190 лева и държавна такса в
размер от 61,14 лева.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с
която се обжалва Решение №166 от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за 2019
г. на Районен съд – Бургас. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния
закон и необосновано
Сочи се, че освен Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.- подзаконови актове
за системата на МВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 също е била приложима за
период от 4 дни в рамките на процесния период. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с
коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки относно юридическия
характер на възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че редът на
полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е регламентиран в
ЗМВР, като не е налице препращане към КТ.
Твърди се, че спрямо правилата, действащи
в системата на МВР сътношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8
часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Цитирана е практика
на Районен съд-Бургас, Районен съд-Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както и Решение
№55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №5169/2014 г.
в смисъла, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не е приложима по отношение на
служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019 г. на
директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена
консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1 във вр.
ал. 3 от ЗМВР и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., като същото становище е приложено към въззивната
жалба.
Твърди се, че дори и
да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143, то това
не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца се
претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства.
Излагат се
съображения, че неправилно в решението е отбелязано, че експертизата е
неоспорена от страните, доколкото ответникът е възразил на основанието за
нейното извършване, като оспорва и изводите ѝ с подадената въззивна
жалба.
Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата К.Т.К., с който се оспорва изцяло въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския
районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно
Твърди се, че липсата
на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се
съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Не са заявени
доказателствени искания.
Претендират се
разноски.
С оглед на изложеното и на основание
чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с
която се обжалва Решение №166 от 14.01.2020 г. по гр.д. №7011 по описа за 2019
г. на Районен съд – Бургас
ВНАСЯ в.гр.д.№
581 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 21.02.2020г. - на 24.03.2020 г. от
15.00 часа.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.