№ 280
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600503 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.341 ал.2 вр. с чл. 270 вр. с чл.66
от НПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от адв. К. в качеството й на
упълномощен защитник на подсъдимия Т. К. Т., срещу протоколно определение от
21.09.2021г., постановено по НОХД № 539/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с
което е изменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „Парична гаранция“
в размер на 1 000 лв. в „Задържане под стража“. В жалбата се сочи, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, поради липсата на законови предпоставки за утежняване
процесуалното положение на Т., като се прави искане да се отмени в атакуваната му част .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество и ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по делото говорят, че в досъдебната фаза на процеса подс. Т. е бил с МНО
„Подписка“. За насроченото и проведено на 28.06.2021г. съдебно заседание подсъдимият Т.
не се е явил, като не е бил открит на известният по делото му адрес, не е представил нов
1
адрес за призоваване, налице са и данни, че е напуснал страната и се намира в чужбина,
където работи. Окръжният съд правилно е решил да санкционира, по реда на чл.66 от НПК,
нарушаването от подсъдимия Т.Т. на мярката за процесуална принуда "Подписка", но е
избрал да измени тази мярка в „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., въпреки, че по
делото е било ясно, че поради отсъствието на Т. от страната, последният няма как обективно
да се уведоми за взетата спрямо него по-тежка МНО, още по – малко, да я изпълни с внасяне
на определената от съда сума.
Предприетият процесуален подход е пречка в последващото съдебно заседание / на
21.09.2021г./ , в което подс. Т.Т. отново не се явил, да бъде изменена вече взетата и
действаща мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“, както е
процедирал окръжният съд. Защото, нормата на чл.66 от НПК е санкционна и предвижда
няколко хипотези, обуславящи законосъобразното й прилагане. За първото си неявяване
пред съда с промяна на местоживеенето и без да уведоми за това и без да посочи нов адрес
на местоживеене, подс. Т. вече веднъж е санкциониран с изменение на МНО в по – тежка /
от „Подписка“ в „Парична гаранция“/. Повторно санкциониране за същото процесуално
поведение вече е неправилно. Последващо изменение на МНО в най – тежката възможна :
„Задържане под стража“ е допустимо при неизпълнение на взетата от съда МНО „Парична
гаранция“, както впрочем изрично е разписано в чл.61, ал.5 от НПК. В казуса не може да се
счете, че предпоставките на чл.61, ал.5 от НПК са били налице, т.е., че МНО „Парична
гаранция“ не е изпълнена виновно от Т., защото той не е бил уведомен надлежно за
вземането й. А именно за неизпълнението на тази МНО " Парична гаранция" със сега
атакуваното определение подсъдимият е бил санкциониран, видно и от диспозитива на
съдебният акт : „ Изменя взетата спрямо подсъдимия ….мярка за неотклонение от „Парична
гаранция“ в размер на 1 000 лв. в …..“Задържане под стража“.
Или, обобщено казано, права е защитата на подсъдимия Т. да възразява, че
незаконосъобразно процесуалното положение на подсъдимият е било утежнено и то във
възможно най – сериозна степен – с вземане на МНО „Задържане под стража“, без да са
били налице визираните в чл.61, ал.5 и чл.66 от НПК предпоставки за това.
Иначе, има резон в обявяването на Т. за ОДИ, като тази мярка е приложима не само при
вземане на МНО „Задържане под стража“, но и при постановено принудителното довеждане
на подсъдимото лице, или, във връзка с установяване на адрес на подсъдимия, и ако съдът
намери за необходимо в този аспект процесуалните му усилия следва да се насочат.
Посоченото само за пълнота се отбелязва, доколкото пред Апелативния съд този въпрос не
е поставен за коментар, а и решението на съда за обявяване за ОДИ на подсъдимото лице не
подлежи на въззивен контрол.
Поради казаното до тук атакуваното определение следва да се отмени в атакуваната му
част и мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.09.2021г., постановено по НОХД №
539/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е изменена взетата
спрямо подсъдимия Т. К. Т. мярка за неотклонение „Гаранция“ в пари в размер на 1 000 лв.
в „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3