№ 3005
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157514 по описа за 2022 година
Предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 04.05.2022г. на л.а. ***, рег. № ***, негова собственост, са
нанесени щети в резултат на ПТП, причинено по вина на застрахован при ответното
дружество по застраховка „гражданска отговорност“ водач. За инцидента бил съставен
двустранен протокол, като били нанесени щети по задна броня и заден ляв калник.
Поддържа, че щетите по л.а. ***, рег. № *** били на стойност 1189,72 лв., като при
отправена претенция към ответното дружество, за което била образувана преписка №
43081512200562/04.05.2022г., била заплатена сумата от 324,50 лв. Предвид изложеното,
претендира заплащането на остатъка от 865,22 лв.-остатък от обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.08.2022г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът сочи, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между него и водача на участващия в процесното ПТП л.а. ***, рег. № ***
към датата на настъпване на инцидента. Не оспорва механизма и причинно-следствената
връзка, както и че е заплатил сумата от 324,50 лв.-обезщетение за причинените имуществени
вреди по л.а. ***, рег. № ***. Твърди, че с това е изплатил изцяло задължението си и не
дължи суми над изплатената. Оспорва претенцията по размер и моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 04.05.2022г. между л.а. ***, рег. № ***,
1
собственост на ищеца, и л.а. ***, рег. № *** е настъпило ПТП по вина на водача на
последния, като на л.а. ***, рег. № *** са нанесени имуществени вреди в резултат на ПТП-
то; че л.а. ***, рег. № *** застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на инцидента; че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата
от 324,50 лв.- обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а. ***, рег. № ***.
По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните съдебно – автотехническа
експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът
на ответното дружество да заплати претенцията.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По силата на законовата разпоредба на чл.43 КЗ, е предоставена
възможност на пострадалия да иска обезщетението за причинените му вреди направо от
застрахователя, покриващ „гражданска отговорност” на виновния водач. Вземането срещу
застрахователното дружество е за това, което дължи виновният водач на пострадалия, т.е.
обезщетението се дължи в случай, че виновният водач го дължи.
Първата предпоставка за уважаване на иска е вината на водача, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника. Обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на л.а. ***, рег. № *** към датата на ПТП е застрахована при
ответника се покрива от ответника, е безспорно по делото.
По делото е отделено за безспорно, че виновен за ПТП е застрахованият при
ответника водач.
Спорният въпрос по делото е за размера на подлежащото на възстановяване от
ответното дружество обезщетение.
Разпоредбата на чл.499,ал.2 КЗ предвижда заплащане на обезщетение в
действителния размер на вредата, като изложеното означава, че действителният размер на
вредата е в размер на средната пазарна цена на ремонта.
Разпоредбата на чл.20,ал.2 от Наредба № 49/16.10.2014г. за задължитеното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност „ на автомобилистите и „злополука”
на пътниците в средствата за обществен транспорт, приета въз основа законовата делегация
на чл.504 КЗ, препраща при определяне на обезщетение, към Наредба № 24/8.3.2006г. за
задължителното застраховане по чл.249,т.1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение за вреди, причинени на МПС. В частност, разпоредбата на чл.15 от същата
2
препраща към Приложение, което предвижда прилагане на коефиицент на овехтяване при
автомобили над 5 години.
Цитираните разпоредби пряко противоречат на КЗ, отделно от това, Наредба №
24/2006г. е приета преди КЗ, поради което и без изрична разпоредба в Кодекса, която да
предвижда запазване на действието й, препратката към нея заобикаля липсата на законова
делегация за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на
възстановяване действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба,
„възстановителна застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Поради изложеното,
не следва да се прилага т.нар. „корекционен коефициент”, който по същество съставлява
„обезценка”, изрично забранена от КЗ.
Следователно, средната пазарна стойност е действителната стойност на вредата върху
л.а. Същата възлиза на 999,17 лева, съгласно неоспореното от страните и прието от СРС
заключение на съдебно – автохетническата експертиза. Ищцовото дружество не обосновава
пълната стойност на иска, доколкото не са представени доказателства, че ремонтът в
официален сервиз на марката, е обоснован. Към датата на ПТП л.а. Тойота е на 6г.,
11месеца, 11 дни години / вписана дата на първа регистрация през 2015г. в уведомление по
щета, и посочени години на експлоатация от вещото лице/, поради което не се налага извод,
че ремонтът следва да се извърши в официалния сервиз на марката, за запазване на
гаранцията. Неоснователен е доводът на ищеца, че сервизът е „доверен”, сервизът е
„официален”. Не се обосновава необходимост да се извърши ремонтът именно в
официалния сервиз на марката, извършените дейности не са специфични, и които могат да
бъдат извършени само в този сервиз, което да обуславя по –високата стойност на труда, и
самата броня. С оглед изложеното, искът е основателен за сумата 674,67 лева, съставляваща
разликата между дължимата сума 999,17 лева, от която следва да се приспадне извънсъдебно
платената сума от 324,50 лева, която сума се следва заедно законната лихва от заявлението,
до плащането, а за горницата, да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
За заповедното производство, ищецът доказва разноски от 425 лева, от които 25 лева
внесена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение, а за исковото
производство – 775 лева разноски, от които 25 лева държавна такса , 200 лева депозит за
САТЕ, 550 лева адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в исковото производство,
подлежи на разглеждане, тъй като същото съставлява защитно средство на страната, която
избира кога да го направи. Обстоятелството, че възражението е направено преди страната да
се запознае с размера на претендираното възнаграждение, не обуславя различен извод. Ето
защо, по възражението, СРС намалява възнаграждението на минималното от 400 лева,
дължимо съгласно чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ, тъй като делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност- проведено е едно открито съдебно заседание, в което е изслушано
3
заключението на вещото лице, не са събирани множество доказателства, нито са правени
множество оспорвания. Спорният по делото въпрос е един, за размера на подлежащото на
възстановяване обезщетение. От сторените разноски, на ищеца, съразмерно с основателната
част на иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК, се припадат, сумите: 331,40 лева за заповедното
производство и 604,32 лева за исковото производство.
Ответникът е сторил разноски от 300 лева за АТЕ и следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева /посоченият в списъка по чл.80 ГПК размер не
обвързва съда, тъй като юрисконсултското възнаграждение не е действителен разход на
страната, а същото се присъжда, въз основа изрична разпоредба на закона – чл.78 ГПК,
която препраща към чл.25,ал.2 НЗПП/, от които, на основание чл.78,ал.3 ГПК, на ответната
страна се следва сумата от 88,09 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** с ЕИК: *** и адрес: ***, дължи на *** с ЕИК: ***
и адрес: *** сумата 674,67 лева представляваща главница за остатък от претенция за
изплащане на щета№43081512200562/04.05.2022г. обезщетение за имуществени вреди за л.а.
Тойота с рег.№ ***, който л.а. е претърпял имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 4.5.2022г. по вина на водач на л.а. ***, рег. № ***, гражданската отговорност
на когото е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва за период от
18.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 44869/2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до пълния предявен размер на
претенцията от 865,22 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: ***, да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: ***
сторените разноски от 331,40 лева за заповедното производство и 604,32 лева за исковото
производство.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: ***
сторените разноски от 88,09 лева.
СУМИТЕ по съдебното решение са платими от ответното дружество по банкова
сметка: BG32TEXI95451004585900.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4