№ 74
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500301 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Ж.,
ЕГН **********, срещу Решение № **-а от 18.02.2021 г., постановено по т.д.
№ 564/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е уважен предявения
от “А.Б.Б.“ АД иск и въззивникът е осъден да заплати на банката сумата 134
966,13 лв., представляваща дължима главница по Договор за универсален
ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и са
оставени без уважение възраженията на въззивника за погасяване на исковата
претенция чрез прихващане с насрещни вземания за недължимо платени
възнаградителни лихви при режим на кредита „овърдрафт“ и за недължимо
платени неустойки за забава след трансформиране на кредита в стандартен
такъв.
Въззивникът Г. Д. Ж. сочи, че обжалваното решение е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че клаузите на чл. 15
1
във връзка с чл. 17 и чл. 18 от процесния договор за кредит, регламинтиращи
формирането на възнаградителната лихва по кредита, след трансформирането
му в стандартен такъв, са неравноправни по смисъла на ЗЗП. И за двата
компонента, дефиниращи размера на възнаградителната лихва – базовия
лихвен процент и едностранно определена от банката надбавка, която не е
фиксирана като размер за целия лихвен период, не бил определен
математическият алгоритъм, при който ще бъдат изчислени. Методиката на
банката за определяне на базовия лихвен процент (БЛП), компонентите за
изчисляването му, както и тези за изчисляване на надбавката, били факти
извън договорното съдържание и като такива не били включени в
постигнатото между страните съгласие. По делото не било установено и
индивидуално уговаряне на процесните договорни клаузи, а изводът на съда
за липса на неравноправност, тъй като стойностите на БЛП зависели от
неизвестните пазарни условия, влизал в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. **
ЗЗП. За преценката дали е налице изключението от общия принцип за
неравноправност било необходимо методът за индексиране и промяна на
цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената. Посочването като част от съдържанието на
договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена, било законово задължение на
банката като добросъвестен търговец. Неясно и непрозрачно, без установен
метод и стандарт, банката променила БЛП от 8.1 % първоначално, на 8.6 % от
15.10.2008 г., а от 25.02.2009 г. – на 8.9 % като по този начин променила и
годишния процент на лихвата по конкретния кредит – промяна, която
съставлявала едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва,
която се явява цена на кредита. Неясни били и обективните критерии, стоящи
извън субективната воля на банката, формиращи размера на компонента
“надбавка“, както и тези, налагащи изменение на същата. Противно на
изводите на Окръжен съд - Бургас, неяснотите не били преодоляни с
погасителния план от 17.07.2015 г., тъй като посочената в него главница
надвишавала сумата, отпусната по кредита, а редовната главница и
просрочените вноски не можели да формират по-голям размер на отпусната
по кредита сума.
2
В разрез с чл. 143, ал. 2, т. ** ЗЗП окръжният съд бил придал
съставомерност на наличието на реално причинена вреда на
кредитополучателя за установяване неравноправността на една договорна
клауза, приемайки че поради разликата между БЛП и договорната лихва по
конкретния договор, уговорката, предвиждаща едностранно изменение на
възнаградителната лихва, не била в полза на Банката.
Във въззивната жалба се поддържа още, че неравноправни били и
клаузите на чл. ** и чл. **.1 от процесния договор за кредит, уреждащи
формирането на възнаградителната лихва по кредита, докато същият бил в
режим на овърдрафт. Същите отговаряли на всички критерии по чл. 143 ЗЗП,
тъй като били във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за
добросъвестност и водели до неравновесие, а освен това били изрично
посочени в неизчерпателния списък от забранени клаузи в този член.
Като неравноправни според въззивника следвало да бъдат
квалифицирани и клаузите на чл. 16.1 и чл. 16.2 от процесния договор за
кредит, тъй като задължавали потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а
именно – 180 % неустойка, като отново банката не била доказала
индивидуална уговореност на оспорените клаузи.
Допуснати били и съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдът не бил коментирал защитния довод за нищожност на клаузите
на чл. 15, чл. 17 и чл. 18 от договора, като нарушаващи изискванията на чл.
58, ал. 1, т. 2 ЗК и чл. 59, ал. 2 ЗКИ, нито се произнесъл по възражението за
нищожност на клаузите на чл. **, чл. **.1, чл. 15, чл. 17 и чл. 18 от него на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като изобщо не
обсъдил релевантните доводи на ответника. Предвид претендираната
нищожност, за кредитополучателя изобщо не било възникнало задължение за
заплащане на възнаградителна лихва за ползването на кредита след
трансформирането му в стандартен такъв с Допълнително споразумение № 3/
06.03.2012 г.
Нищожността на клаузата за възнаградителната лихва след
трансформирането на кредита в стандартен водела до недействителност на
самия договор, тъй като недействителната част не можела да бъде заместена
3
по право от повелителни правила на закона или диспозитивни такива, а и не
можело да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната
му част. Оттук и ищцовата претенция била изцяло неоснователна като
предявена на договорно основание, а не на извъндоговорно такова.
При условията на евентуалност, ако се приеме договорът за кредит, след
неговото трансформиране в стандартен, за частично недействителен в частта
му относно договорената възнаградителна лихва, то в този случай
кредитополучателят дължал да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, а заплатените от потребителя по
неравноправните клаузи суми следвало да бъдат реституирани. Банката
дължала връщането на сумата от 52 331,50 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и сумата от 10 944,12 лв., представляваща разликата между дължимите и
реално платените възнаградителни лихви, докато кредитът е бил в режим на
овърдрафт. Претендира се и сумата от 42**,96 лв. като сбор от недължимо
платените неустойки по гратисния период и неустойки върху просрочена
лихва.
Иска се отмяна на решението. В условията на евентуалност се иска, в
случай, че съдът приеме, че ищцовото вземане съществува изцяло или
отчасти, да бъде прието съществуването на насрещните вземания на
въззивника, да бъдат приети за основателни направените възражения за
прихващане, да се вземе предвид погасяването на двете вземания до размера
на по-малкото и да се отхвърли изцяло или отчасти иска като неоснователен
поради погасяване на ищцовото вземане изцяло или отчасти чрез извършено
съдебно прихващане. Претендират се разноски в двете инстанции. Не се
ангажират доказателства.
Въззиваемият “А.Б.Б.“ АД , ЕИК ********, е представил отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява се, че
въззивната жалба е нередовна, тъй като въззивникът необосновано бил
освободен от по-голяма част от държавната такса.
Възразява, че към момента на сключване на договора за банката не е
съществувало задължение да има методика и математически алгоритъм за
начина на изчисляване на лихвата, което задължение е въведено едва с чл. 33а
Закона за потребителския кредит в сила от 31.08.2010 г. В чл. ** било
4
уговорено, че разходът на кредитополучателя по обслужването на кредита се
формира от годишна лихва върху сумата на кредита, а в чл. 12 от договора
страните били договорили начина на начисляване и периода на погасяване.
Там бил уговорен и начинът на формиране на размера, докато кредитът е в
условията на овърдрафт, като била въведена конкретна формула за този
клиент. В отговора се твърди, че била налице индивидуално уговорена
договорна клауза, тъй като била предвидена преференциална лихва и поето
задължение от страна на Ж. да заплаща годишна лихва в конкретно определен
размер – 1.2 пункта под БЛП, определян от банката, докато кредитът е в
режим на овърдрафт. За въззивника е бил предвиден преференциален лихвен
процент с 1.2% по-нисък от действащия такъв на Банката. От изготвения и
подписан между страните анюитетен погасителен план било видно, че без да
има анекс за промяна на уговореното в чл. 15 от договора за размера на
дължимата лихва при преобразуване на кредита в стандартен, в него е записан
дължим лихвен процент от 7.7 % при действащ към 06.03.2012 г. БЛП на
“А.Б.Б.“ АД от 8.9 % (в сила от 25.02.2009 г.), т.е. противно на уговорката
между страните нямало надбавка и бил запазен уговорения в чл. ** от
Договора бонус. Само първата година след преобразуване на кредита в
стандартен до 17.05.2013 г. била определена лихва от 8.6 %, но по решение на
УС на банката този минимален лихвен процент се прилагал за всички кредити
в лева, още повече че Ж. не е оспорил размера ѝ към момента на плащането.
Направеното възражение за прихващане на исковата претенция със
сумата от 52 331,50 лв. било необосновано и произволно, освен това не
отговаряло на чл. 12 от Договора, според който ежемесечно на 25-то число се
дължало погасяване на начисляваната ежедневно лихва върху дължимата и
непогасена главница.
Неоснователни били оплакванията, че е забавено изработването на
погасителния план от 17.07.2015 г. Същият бил подписан, след като страните
се уговорили с част от вземанията на Ж. към банката да се погаси предсрочно
част от главницата по процесния договор за ипотечен кредит, и Ж. превел
уговорената сума от 38 723,40 лв. на 13.07.2015 г. Посочената сума от 179
344,54 лв. в погасителния план била в резултат на техническо начисляване и
не отговаряла на конкретизираното като задължение и дължими вноски в
плана, в който сумата от вноските била точно 175 000 лв. и отразявала волята
5
на страните съгласно индивидуалния преференциален лихвен процент.
Наведени са аргументи и с оглед личността на въззивника като заемащ
през годините редица ръководни постове – заместник-изпълнителен директор
в ДФЗ, в “Б.Д.“ ЕАД и дългогодишен управител на застрахователно
дружество, който бил направил всичко възможно да отложи плащането на
главницата. Голяма част от дължимата лихва и част от главницата нямало да
бъдат платени на банката, тъй като Ж. се освобождавал от имуществото си и
ипотекираните ниви нямало да могат да покрият вземането му.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират
се разноски. Не са ангажирани доказателства.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 21.07.2021 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд - Бургас е бил сезиран с искова молба от “А.Б.Б.” АД
против Г. Д. Ж. с искане за осъждането му да заплати на банката: (1) сумата
134966,13 лв. - главница по Договор за универсален ипотечен кредит № 25271
от 01.08.2007 г. и (2) законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение исковите претенции са уважени изцяло и са
оставени без уважение възраженията на ответника Г.Ж. за прихващане
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.
269 ГПК, Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора:
Между страните е сключен договор за универсален ипотечен кредит №
25271 от 01.08.2007 г., с който банката предоставила на ищеца банков кредит
6
в размер на 150 000 лв. със срок до 25.08.2022 г., като до 25.08.2010 г.
кредитът бил в режим на овърдрафт. Било уговорено кредитът да се
трансформира в стандартен универсален ипотечен кредит след 25.08.2010 г. и
след подписване на допълнително споразумение. С допълнително
споразумение № 1 от 16.**.2007 г. размерът на разрешения кредит бил
увеличен с 50 000 лв., като общата кредитна експозиция станала 200 000 лв. С
допълнително споразумение № 2 от 26.08.2010 г. страните се съгласили
крайният срок за ползване на суми по кредита в режим на овърдрафт да бъде
удължен до 06.03.2021 г.
С допълнително споразумение № 3 от 06.03.2012 г. страните се
споразумели кредитът в режим на овърдрафт да се трансформира в
стандартен кредит с анюитетен погасителен план, след като
кредитополучателят погаси сума в размер на 25 000 лв. Предоставен бил 12-
месечен гратисен период, през който да се плаща само лихвата по кредита,
считано от 05.04.2012 г. С допълнително споразумение № 4 от 10.05.2013 г.
след погасяване на просрочените задължения за лихви и неустойки кредитът
бил преструктуриран чрез формиране на редовна главница в размер на 175
000 лв, включваща 171 943,71 лв. - редовна главница и 3056,29 лв. -
просрочена главница., и бил предоставен 12-месечен гратисен период за
плащания по главницата.
С допълнително споразумение № 5 от 04.07.2014 г. на
кредитополучателят се предоставил 6-месечен гратисен период по главницата
след изплащане на просрочените задължения за лихви и неустойки.
Констатирано било, че към датата на споразумението формираната главница е
в размер на 175 000 лв.
По делото е извършена ССЕ, заключението по която не е оспорено
от страните и се приема от съда като компетентно, обосновано, пълно и
безпристрастно. Вещото лице С. А. дава заключение, че към 08.10.2007 г.
общо усвоената сума по кредита е в размер на 145 089,65 лв. На 23.**.2007 г. е
усвоена сума в размер на 48 912,50 лв., с която общо усвоената сума става 194
002,15 лв. от разрешен овърдрафт 200 000 лв. На 05.03.2012 г. е извършено
частично погасяване на главницата в размер на 25 000 лв. чрез превод от
депозит на кредитополучателя. На 07.03.2012 г. сумата по овърдрафта 175 000
7
лв. (200 000 - 25 000 лв.) е погасена чрез преоформяне на дълга в ипотечен
кредит.
През времето на действие на договора за кредит базовият лихвен процент
на банката ищец е увеличен от 8,1 % на 8,6 % и намален от 8,6 % на 7,7 %.
След трансформирането на кредита в стандартен ипотечен в периода
07.03.2012 г. - 17.05.2013 г. същият е бил олихвяван с 8,6 %, а в периода
18.05.2013 г. - 31.12.2016 г. - със 7,7 %. За времето от сключването на
договора до трансформирането му в стандартен ипотечен кредит, т.е. до
06.03.2012 г. лихвата, с която е олихвяван кредитът също е била увеличена от
първоначалната от 6,9 %.
До трансформирането на кредита в ипотечен, в периода 01.08.2007 г. -
07.03.2012 г., кредитополучателят платил лихви по кредита в общ размер на
72 323,90 лв., по вноски подробно описани в таблицата на стр. 6-8 от
заключението. Вещото лице е изчислило, че при първоначално уговорената
лихва от 6,9 % възнаградителните лихви за същия период биха били 61 379,78
лв.
След трансформирането на кредита в ипотечен (06.03.2012 г.)
кредитополучателят е направил общо вноски в размер на 96 598,89 лв,
разпределени от банката по компоненти - главница, договорна лихва, лихва
върху просрочена главница, лихва за гратисен период, неустойка по лихва за
гратисен период, неустойка за просрочена лихва, подробно описани в
Приложение № 1 към заключението. За погасяване на главницата са отнесени
от банката общо 40 033,87 лв., за лихва върху гратисни периоди - 46 297,68
лв., за неустойка по чл. 16.2 от договора - 4127,88 лв, за лихви върху
просрочена главница - 21,56 лв., за договорна лихва - 6033,82 лв. и за
неустойка по чл. 16.1 - 84,08 лв., като отделните вноски са посочени в
таблица на стр. 3 от заключението на вещото лице. Последната погасителна
вноска е направена на 05.02.2016 г.
При тези факти следва извод, че страните са обвързани от договор за
стандартен банков кредит, по който кредитополучателят дължи връщане на
получената заемна сума. По този договор има неизпълнение от страна на
кредитополучателя, който е преустановил обслужването на кредита след
05.02.2016 г. На осн. чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 28.1 от договора банката
8
разполага с право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато
кредитополучателят е просрочил над 30 дни една погасителна вноска. В
случая банката е упражнила това свое право законосъобразно, като
изявлението е направено с исковата молба.
Спори се относно размерът на главницата по кредита, която остава
дължима, и в тази връзка следва да се обсъдят възраженията на
кредитополучателя.
При сключването на договора за кредит кредитополучателят е имал
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Банката не е
възразила против потребителския характер на договора за кредит.
Следователно ответникът-кредитополучател като потребител може да се
ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, регламентирана в ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. В случая съдът
приема за основателно възражението на банката-ищец, че лихвата по кредита
към момента на сключване на договора е уговорена индивидуално, защото
съгласно чл. ** от договора тя е била в размер на 6,9 %, като този размер е
бил формиран от действащия към момента БЛП, който е бил 8,1 % минус 1,2
пункта. Това обаче не означава, че са били индивидуално уговорени всички
останали клаузи по договора за кредит, вкл. тези за изменението на лихвения
процент. За индивидуално уговаряне на други клаузи, освен за
първоначалната лихва, банката не ангажира доказателства. Доводите, които
банката основава на твърдения за кариерното развитие на кредитополучателя
и длъжностите, които е заемал, няма да бъдат обсъждани, тъй като са
наведени след срока по чл. 372 ГПК.
Съгласно чл. ** от договора възнаградителната лихва за ползване на
банковия ресурс в режим овърдрафт е равна на БЛП на банката минус 1,2
пункта, като съгласно чл. **.1 банката си запазва правото по своя преценка да
променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат
това. При промяна на размера на БЛП новият БЛП е валиден от първо число
9
на месеца, следващ месеца на решението на УС на банката, а
кредитополучателят се счита уведомен с поставянето на уведомление в
паричните салони на банката. Съгласно чл. 15 след преобразуване на кредита
в стандартен възнаградителната лихва се формира от сбора на БЛП,
определян периодично от банката, плюс надбавка, посочена в тарифата,
приложима към датата на трансформация на кредита. Банката отново си
запазва правото (чл. 17) по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако
преобладаващите пазарни условия налагат това. В чл. 18 е предвиден
възможност банката по всяко време да променя Тарифата за лихвите, таксите
и комисионите, ако преобладаващите пазарни условия налагат това.
Клаузите, които предвиждат възможност за едностранна промяна от
страна на банката на БЛП и на Тарифата, са неравноправни. Тези клаузи не
позволяват кредитополучателят да формира реална представа за това при
какви условия и в каква степен ще се променят условията по договора и
неговите задължения. Липсва яснота относно методиката и математическия
алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва и
нейните компоненти. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
и на неговите съставни елементи трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща: вида, количествените
изражения и относителната тежест на отделните компоненти – пазарни
индекси или индикатори. Потребителят следва да е получил предварително
достатъчно конкретна информация как кредитодателят може едностранно да
променя цената на доставената му финансова услуга и в случай, че
методологията, създадена от банката, е част от нейни вътрешни правила.
Липсата на такава конкретна методика или формула (математически
алгоритъм), определяща трайно съотношението между изменението и
конкретни пазарни лихвени индекси, създава възможност при изменения на
променливата компонента, банката-кредитор произволно да променя размера
на лихвите по кредита. Клаузите, които позволяват това, са неравноправни на
осн. чл. 143, т. 10 ЗЗП. Наред с това договорът не предвижда възможност за
кредитополучателя да се откаже от договора при увеличаване на лихвата,
което е основание да се приеме, че клаузата е неравноправна и на осн. чл. 143,
т. 12 ЗЗП. Уговорената неиндивидуално възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания между
10
страните лихвен процент при недостатъчно ясни правила за условията и
методиката, при които лихвения процент може да се променя, не отговаря на
изискването за добросъвестност. Това изключва приложението на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП.
Неоснователно е виждането на ответника-кредитополучател за
недействителност на уговорената в чл. 16.1 неустойка, тъй като е нищожна
“клаузата за възнаградителна лихва”. Нищожна като неравноправна е не
уговорката, че кредитополучателят дължи лихва срещу ползването на
предоставения му паричен ресурс. Нищожни като неравноправни са клаузите,
които регламентират последващото право на банката по свое усмотрение да
променя първоначално и индивидуално в случая определения лихвен
процент.
Основателно е възражението, че е нищожна като противоречаща на
добрите нрави уговорката в чл. 16.2, която предвижда неустойка в размер на
15 % месечно или 180 % годишно върху начислената, но неплатена лихва до
окончателното издължаване. Така определеният размер е изключително
голям при съобразяване на характера и вида на правоотношението на
страните, наличието на обезпечение чрез ипотека на вземанията на кредитора,
специалната предвидена в ЗКИ възможност кредиторът да обяви кредитът за
изцяло предсрочно изискуем, както и възможността да се ползва от
облекчения ред за снабдяване с изпълнителен титул по реда на заповедното
производство в ГПК. В светлината на тези конкретни обстоятелства съдът
намира уговорената неустойка в размер на 180 % годишно върху неплатената
лихва за излизаща извън присъщите на института на неустойката функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което противоречи на
добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на отделни неравноправни клаузи
в потребителски договор не води до нищожност на целия договор, ако той
може да се прилага и без тези клаузи, съответно - чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
нищожната уговорка в чл. 16.2 от договора. В случая договорът за
потребителски кредит може да действа и да се изпълнява и без клаузите,
предвиждащи възможност за едностранно изменение на първоначално
уговорената лихва и неустойката в чл. 16.2. В този случай цената на
11
финансовия ресурс, който банката е предоставила на кредитополучателя, ще
бъде първоначално определената - годишна лихва в размер на 6,9 %, като
всички последващи уговорки в анексите относно размера на лихвата,
погасителните вноски, просрочени вноски, срокове за погасяване и пр. следва
да се считат недействителни.
При тези заключения се оказва, че по време на действие на договора за
кредит в условия на овърдрафт кредитополучателят е платил недължимо
лихва в размер на 10 944,12 лв. (72 323,90 - 61 379,78) поради
недействителното едностранно повишаване на лихвения процент от страна на
банката. Тази сума на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се дължи обратно от
банката на кредитополучателя.
Според т. 6 от заключението на в.л. А., неоспорено от страните, при
условие че не се прилагат обсъдените по-горе недействителни клаузи и при
годишна лихва от 6,9 % с платените общо 96 598,89 лв. след
трансформирането на кредита в стандартен ипотецчен,
кредитополучателят е погасил главница в размер на 55 863 лв и остава да
дължи главница в размер на **9 137 лв.
Възражението на кредитополучателя за прихващане, уточнено пред
окръжния съд в с.з. на 20.01.2021 г., е частично основателно. Двете насрещни
вземания - на банката за главница в размер на **9 137 лв. и на
кредитополучателя за недължимо платени лихви в размер на 10944,12 лв. -
съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЗД се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях. В останалата част възражението за прихващане е неоснователно, тъй
като не се установява наличие на вземане на кредитополучателя.
Извършените от него плащания са неправилно отнесени от банката за
погасяване на лихви и неустойки вместо на главницата, но не са направени
без основание. В резултат на това предявеният иск за главницата по банковия
кредит е основателен до размер от 109 137 лв. и до този размер следва да се
уважи.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да се отмени частично: в частта, с
която е уважен иска над сумата от 109 137 лв. до размера от 134966,13 лв., и в
частта, с която е оставено без уважение възражението за прихващане със
12
сумата 10 944,12 лв. - недължимо платени възнаградителни лихви при режим
на кредита “овърдрафт”.
Относно разноските:
Съразмерно с уважената част от иска и с оглед представения от ищеца
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски за първата
инстанция ответникът дължи на банката на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
8351,65 лв. За разликата до присъдените 10327,65 лв. първоинстанционното
решение в частта за разноските ще се отмени. За въззивната инстанция на
банката се дължат разноски в размер на 3419,96 лв. съразмерно с уважената
част от претенцията и списъка по чл. 80 ГПК.
Съразмерно с отхвърлената част от иска въззивникът има право на
разноски за първата инстанция в размер на 1009,** лв, а за въззивната
инстанция - в размер на 229,88 лв.
Въззивникът е бил освободен от задължението да плати част от
дължимата за въззивното производство държавна такса, а именно 2099,33 лв.
от общо дължимите 2699,33 лв. Съразмерно с уважената част от въззивната
жалба и при съобразяване, че съответната част от заплатената от въззивника
държавна такса е включена в присъдените му разноски за въззивната
инстанция, въззиваемият на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да
заплати на съда държавна такса за въззивното производство в размер на
401,64 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ** от 18.02.2021 г., постановено по т.д. №
564/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е осъден Г. Д.
Ж., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. Бр. М. бл. **, вх. **, ет. 8, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. С. № 5, ет. 3, да заплати на “А.Б.Б.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район В., бул. М.Л.
№ 79, дължима главница по договор за универсален ипотечен кредит № 25271
от 01.08.2007 г. над размера от 109 137 лв. до размера от 134 966,13 лв., и в
13
частта, с която е оставено без уважение възражението за прихващане на Г. Д.
Ж. със сумата 10 944,12 лв., представляваща сбор от недължимо платени
възнаградителни лихви при режим на кредита “овърдрафт”, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “А.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район В., бул. М.Л. № 79, против Г. Д. Ж., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ж.к. Бр. М. бл. **, вх. **, ет. 8, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. С. № 5, ет. 3, за сумата 25 829,13 лв, представляваща разликата
над 109 137 лв. до претендирания размер от 134 966, 13 лв. - главница по
договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г., заедно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ** от 18.02.2021 г., постановено по т.д.
№ 564/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОТМЕНЯ решение № ** от 18.02.2021 г., постановено по т.д. №
564/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която в полза на
“А.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район В., бул. М.Л. № 79, са присъдени разноски за първата инстанция в
размер над 8351,65 лв. до присъдения размер от 10 327,65 лв.
ОСЪЖДА Г. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. Бр. М. бл.
**, вх. **, ет. 8, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. С. № 5, ет. 3, да заплати на
“А.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район В., бул. М.Л. № 79, сумата 3419,86 лв. - разноски за въззивното
производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “А.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район В., бул. М.Л. № 79, да заплати на Г. Д. Ж., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ж.к. Бр. М. бл. **, вх. **, ет. 8, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. С. № 5, ет. 3, съразмерно с отхвърлената част от иска сумата
1009,** лв - разноски за първоинстанционното производство и сумата 229,88
лв - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “А.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
14
управление: гр. София, район В., бул. М.Л. № 79, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Бургас
държавна такса в размер на 401,64 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15