Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1854
гр.Варна, 24.04.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на
единадесети март през две хиляди и
двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №8594 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искова претенция, основана на чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48
лв. /хиляда и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ по ДПК №
**********, по следните банкови сметки, по която длъжникът може да плати
присъдената сума: Ю. И. Е. Д. Б.АД IBAN: ***; А. Б. Б. АД IBAN: ***.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
В законовоустановения срок
по чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане №
17871/23.04.2019г., постановено по ЧГД № 1184/2019г. по описа на Районен съд -
Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на 03.05.2019г., представя настоящият
осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, относно вземанията
на заявителя срещу длъжника П.В.А. в размер на 1080.48 лв. /хиляда и осемдесет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващо възнаграждение по сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по ДПК №
**********.
Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
На 09.11.2017г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и П.В.А., като дъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на
кредита: 900 лв.;
- Срок на
кредита: 24 месеца;
- Размер
на вноската: 55.64 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо
задължение по кредита: 1335.36 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо
задължение: 2415.84 лв.;
- Общ
размер на вноска: 100.66 лв.;
- Дата на
погасяване: 8 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 10.11.2017г. превежда парична сума в
размер на 900.00 лв. по посочена от длъжника П.В.А. банкова сметка (*** № * с референция: *, от дата
10.11.2017г.).
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор
за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 45.02 лв. и падежна дата всяко
8-мо число на месеца.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1080.48 лв. /хиляда и осемдесет лева
и четиридесет и осем стотинки/.
По договора, както и по задължението не са погасени
суми от страна на длъжника.
В процесния случай
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и
всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно
житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, П.В.А. си
е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма
да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще
може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може
да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното и
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи.Всички тези възможности, които ответникът
е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай
не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е
видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски
кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен
такъв пакет.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на
същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като
такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги;
второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и не е направил нито една погасителна вноска,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: Кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на
някое от следните обстоятелства: 12.3.1 КЛ/СД просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер.". Предсрочната изискуемост
на договора е настъпила на дата 27.03.2018г. На 30.03.2018г. на П.В.А. е
изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че задължението по ДПК
№ ********** е обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжника задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 0.00 лв. /нула лева/.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата П.В.А. дължи на „П.К.Б." ЕООД сума в размер на 1080.48 лв. /хиляда и
осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, неизплатено възнаграждение по
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по ДПК №
**********.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по
заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б."
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен
съд-гр. Варна. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 1184/2019г. Съдът е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лв. На основание чл. 415, ал. 1, т.3
от ГПК на „П.К.Б." ЕООД е указано да подаде осъдителен иск за даденото
вземане, получено от дружеството на 03.05.2019г. В указания от съда срок
депозира настоящата искова молба.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът,
чрез назначения от съда особен представител депозира отговор на исковата молба.
Намира иска за допустим и неоснователен.
Заявява, че клаузата на чл.15 от договора за
потребителски кредит е нищожна, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е
нищожна. Експресното разглеждане е именно действие, свързано с отпускането на
кредита, която предхожда сключване на договора. Тази дейност на заемодателя по
необходимост е свързана с усвояването на дълга, поради което не подлежи на
допълнително заплащане.
Освен това, клаузата регламентираща възникването на
вземане за такса за експресно разглеждане противоречи и на добрите нрави и
добрите търговски практики, тъй като представлява уговорка, която уврежда
потребителя и която не отговаря на изискването за добросъвестност на търговеца
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузата на чл.15 от договора за потребителски кредит задължава
последния да заплати възнаграждение за услуга, която по необходимост е свързана
с услугата на заемодателя за отпускане на потребителски кредит. Такава
разпоредба е в пряко противоречие с добрите нрави, поради което е и нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предвид горното, счита предявения иск за неоснователен и като такъв моли съда да го
отхвърли изцяло.
В съдебно заседание страните не се явяват. Депозирани
са молби, с които страните претендират делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото са приобщени следните писмени доказателства
: договор
за потребителски кредит П. К.Стандарт №**********; погасителен план към договор
за потребителски кредит №**********; преводно нареждане от 10.11.2017г.; искане
за отпускане на потребителски кредит П. К.Стандарт; стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит №********** и сключено споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; уведомително писмо от
30.03.2018г.; удостоверение изх.№20180611142737 от 11.06.2018г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Не е спорно между страните , а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява , че страните в настоящото производство са
обвързани от договор за потребителски кредит. Безспорен е и въпросът, че кредит е усвоен.
Ищецът твърди, че в настоящото производство претендира
изпълнение от страна на ответника за сумата от 1080.48 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги.
По делото не са
представени доказателства за ползване на допълнителните услуги, с оглед на
което заплащане на възнаграждение по споразумението не се дължи.
Освен горното, ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредита в полза на ответника като физическо
лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП понятието „неравноправна клауза” в договор с потребител е определено като
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според
Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Съгласно разпоредбата на чл.145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи.
Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми. В случая е видно, че клаузите на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит не са индивидуално договорени. Не са индивидуално договорени и клаузите,
отнасящите се до допълнителните услуги, така както са възпроизведени и в Общите
условия. Очевидно кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, което не е ясно и разбираемо, доколкото липсва яснота относно
цената на всяка една от услугите по т.н. пакет допълнителни услуги. Същевременно
доказателства, че тази услуга, която всъщност следва да се третира като
задължение на кредитора, е извършена, не са ангажирани от ищцовото
дружество.
Освен това в споразумението е вписано, че тази сума е
изцяло дължима от клиента при сключване на договора, но заплащането й е
разсрочено за срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет от
допълнителни услуги. Така формулираната регламентация на съотношението между
общата стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на плащане на
възнаграждението за допълнителни услуги е напълно неразбираемо и объркващо за
обикновения потребител. Доколкото тази клауза в споразумението, съответно
липсата на ясно и точна регламентация на правата и задълженията на всяка една
от страните по него, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респ. на споразумението /чл.143, т.8 от
ЗЗП/, то същото следва да се прецени като сключено във вреда на потребителя,
т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В обобщение съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за потребителски кредит
е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Липсва основание за дължимост
на възнаграждението по нищожното споразумение, поради което отхвърлянето на
осъдителния иск по отношение на така заявената претенция е
законосъобразен резултат по повдигнатия спор.
Вземайки предвид горното, настоящият съдебен състав
извежда извод , че ищецът не доказа заявения иск по основателност и размер,и постановява
решение, с което отхвърля иска в цялост.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез
пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно с peг. № *г. на нотариус с per. № * срещу П.В.А., ЕГН: ********** с
адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер
на 1080.48 лв. /хиляда и осемдесет лева
и четиридесет и осем стотинки/ по ДПК № ********** от 09.11.2017год., на основание с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/