Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 22.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №18/2021г.
по описа на АС
Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 260078 от 17.11.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 367/2019г., Ловешки районен съд, трети наказателен състав е отменил
Наказателно постановление (НП) № 2019-0048557 от 26.02.2019г. на Директора на
Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите (КЗП)
– Русе, с което на основание чл.206 от Закона за туризма (ЗТ) на „Хридо
Трейдинг” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Летница,
обл. Ловеч, ул. „Филип Тотю” №46, представлявано от управителя Х.Р.Х., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000
(хиляда) лева, за нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по н.а.х.д.
№367/2019г. по описа на Ловешки РС, чрез упълномощен юрисконсулт.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Доводите
за това са, че актът е съставен при условията на отказ да бъде подписан от
управителя на дружеството, този отказ надлежно е удостоверен с подписа на един
свидетел, като никъде в ЗАНН няма изискване за качеството на свидетеля. Излагат
се и подробни съображения по съществото на спора за законосъобразност на НП и
установеност на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище.
Ответната страна, редовно призована, чрез упълномощен
адвокат в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба оспорва
същата и ангажира становище за правилност на първоинстанционното решение.
Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на
17.12.2018г., В.И.– гл. инспектор в КЗП РД Русе, в присъствието на свидетелите К.И.и
В.Ч., съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
К-0048557 против „Хридо Трейдинг” ЕООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Летница, ул. „Филип Тотю”
№46, представлявано от управителя Х.Р.Х.. Актът бил съставен за това, че при направена
проверка на 20.11.2018г. в обект заведение за хранене и развлечения в гр. Летница,
бул. „България” №44, стопанисвано от „Хридо
Трейдинг” ЕООД, обектът разполага с 27 места за сядане в зала, предлага се за консумация
сладкарска продукция, банички, пици, закуски, супи, дюнер, принцеси, скара,
гарнитури, салати. При поискване не е било представено временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране или актуално удостоверение за
категоризация. При документалната проверка, обективирана в ППД № К-0114499 от
17.12.2018г. било представено Временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристическия обект №5/03.12.2018г. Актосъставителят приел, че
търговецът е извършвал дейност „ресторантьорство“ в некатегоризиран
туристически обект до 03.12.2018г., с
което е нарушил чл.114, т.1 от Закона за туризма. Представляващият търговеца отказал
да подпише АУАН, който отказ бил удостоверен с подписа на свидетелката К.С.И.. Въз
основа на цитирания акт било издадено обжалваното НП.
При така установените факти
и извършения им анализ въззивният съд приел, че констатациите в АУАН съответстват
на действителното положение и нарушението е безспорно извършено и доказано. За да отмени НП, районният съд приел, че същото е
издадено при липса на материална компетентност, а при съставяне на АУАН е било
допуснато нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН, след като свидетелят на отказа да
бъде подписан акта е и свидетел при съставянето му, което е съществено
процесуално нарушение.
Касационният съд намира първоинстанционното решение за
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и споделя извода на решаващия
състав за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, но по следните
коригиращи и допълващи мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта (чл.43, ал.2 от ЗАНН).
Процедурата по предявяване на АУАН изисква лично
присъствие на нарушителя при наличие на вече съставен акт и се изразява в
приканването му да се запознае със съдържанието на акта и го подпише. Когато нарушителят
откаже да го подпише, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН трябва да е присъствал
при предявяването на акта и при отказа на нарушителя, т.е. следва лично да е
възприел горните действия.
Касационният състав намира, че в случая тези
обстоятелства не са доказани по безспорен начин, което е опорочило
административно-наказателната процедура.
Видно от съдържанието на акта, той е съставен и
подписан от В.И.–
актосъставител, в присъствието на К.И.и В.Ч.
– свидетели очевидци при установяване на нарушението и съставянето на акта, които
също са го подписали. Отказът на нарушителя да подпише и получи препис от акта
е удостоверен с подписа на свидетеля К.И.. От
показанията на разпитаните свидетели обаче не се установява по безспорен начин,
че актът е бил предявен на нарушителя, съответно последният е отказал да го
подпише.
Поради разминаване в показанията на разпитаните две
групи свидетели, първоинстанционният съд е провел очни ставки между тях в
о.с.з. на 04.12.2019г. Актосъставителят В.И.е изложила, че тя е съставила акта
веднага след като е дошъл представител на фирмата и после два-три часа те са
говорили, като през цялото време другите двама свидетели В.Ч. и К.И.са влизали
и излизали, т.е. не са присъствали през цялото време. Самата К.И., подписала се
като свидетел на отказа на нарушителя, е дала показания, че е в друга стая и за
тези три часа на съставяне на акта е влизала в стаята на актосъставителката три
пъти, като не си спомня АУАН в началото или в края на този период е написан и
не е била през цялото време на съставянето му. Тя изрично заявява „В акта съм и като свидетел на отказ, но къде
се подписах, не си спомням. Когато е отказал да подпише акта, не си спомням
дали присъствах. Мисля че не”. Малко по-късно при втората очна ставка на
въпрос дали е присъствала при предявяване на акта вече е категорична: „Не съм присъствала на отказа да подпише акта”.
В съответствие с горните установявания, настоящият
състав намира, че процедурата по предявяване на АУАН съществено е била
нарушена, като не е спазена императивната разпоредба на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Лицето,
подписало се като свидетел на отказа на нарушителя да подпише и се запознае с
акта, не е присъствало при предявяването на акта, съответно при самия отказ на
нарушителя, поради което последните обстоятелства остават недоказани. Това
изцяло е опорочило административнонаказателната процедура. Нередовното
предявяване на акта винаги засяга правото на защита на лицето, уличено за
нарушител и е съществено процесуално нарушение, което е абсолютно и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В този случай
е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска наказателно
постановление да се издаде само когато е налице нередовност в реквизитите на
самия акт, но не и в процедурата по неговото предявяване.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и правилно
като краен резултат по изложените в настоящото решение мотиви, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
В последното по делото съдебно заседание,
пълномощникът на ответника е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски по представен списък. С касационната жалба до съда касаторът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова
е налично, като адвокатският хонорар бъде намален на минимума по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
видно от който е договорено и изплатено изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Чл.7, ал.2 от
Наредбата предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела при интерес до 1000 лева възнаграждение в размер на 300 лева.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по чл.18,
ал.4 от Наредбата е аналогично на това по ал.2 от същия член, а именно за дела
от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението
е 300 лева. Видно от приложимите разпоредби, минималното адвокатско
възнаграждение по административнонаказателни дела е 300 лева, колкото е
договорено и изплатено изцяло и в брой за процесуално представителство по
настоящото касационно съдебно производство от ответника. В съответствие с
изложеното, следва на „Хридо Трейдинг” ЕООД с ЕИК ********* и седалище гр. Летница,
обл. Ловеч да бъдат присъдени направените от дружеството пред настоящата
инстанция съдебни разноски, представляващи 300 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260078 от 17.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 367/2019г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите гр. София да заплати на „Хридо
Трейдинг” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Летница,
обл. Ловеч, ул. „Филип Тотю” №46, представлявано от управителя Х.Р.Х., сумата
от 300 (триста) лева, представляващи направените разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: