Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 16.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 272 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по депозирана жалба от Н.М.Ж.
*** против ЗПАМ №17-0869-000142 от
10.03.2017г., издадена от началник сектор ПП към ОД на МВР - Шумен с правно
основание чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие
с така издадения административен акт, като оспорващият сочи, че на дата 06.10.2016г. е управлявал автомобил
„Смарт микро компакт“ с рег.№Н 6144ВР, собственост на майка му, като към този
момент е бил пострадал и кракът му е бил счупен и гипсиран. Сочи, че майка му е
инвалид втора степен и се придвижва трудно. В случая, целта на управлението на
МПС е било посещаване на нотариус Въков във връзка с оформяне на документи.
След спиране на автомобила, оспорващият сочи, че е дошъл служител, който е
установил нарушението и е започнал съставянето на акт. Оспорващият заявил, че
причината за паркиране е посещението при
нотариус и в частност придвижване на майка му, която е трудно подвижна. Като
обяснил, че самият той е трудно подвижен и не може да измине разстоянието, тъй
като и той бил пострадал. Въпреки всичко акт бил съставен, като оспорващият
заплатил наложената глоба. Паралелно с констатираното нарушение е имало и други
автомобили, паркирали неправилно. На въпрос на оспорващия: „Защо по отношение
на тях не е предприета отговорност“ не получил отговор. Служителят единствено е
заявил, че ако оспорващият желае може да депозира жалба с тези обстоятелства.
Жалба била депозирана, като началник на сектор ПП констатирал, че е
извършеното нарушение не е маловажно.
Оспорващият разполагал и със снимков материал на другите автомобили, като
счита, че неправилно е приложен закона по отношение на различните участници, в
случая паркирали автомобилите си на забранено място. По изложените съображения
е отправено искане за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски.
Административният орган, редовно призован, не
се явява, представлява се от юриск. С., която счита жалбата за недопустима,
поради просрочие, а в условията на алтернативност пледира неоснователност,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 372з-163/23.01.2017 г. на
Директора на ОД на МВР– Шумен, Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, е
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 06.10.2016 г. около 15.30 часа в гр.
Шумен, на ул. „Д. Войников“ в посока бул. „Славянски“ до №19, Н.М.Ж. при
управление на л.а. „смарт микро компакт“ рег. № ***ВР, собственост на М.н.и.,
паркирал до превозно средство като втори ред от страна на движението. За
нарушението по чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП му бил съставен АУАН № 642806 от същата
дата, въз основа на който било издадено НП № 16-0869-002651 от 16.11.2016 г., с
което на осн. чл.183 ал.4 т.9 от ЗДвП, на Ж. е наложена глоба в размер на 50
лв.
На 09.02.2020 г. била подадена жалба до
началник ПП при ОДМВР – Шумен, в която Ж. описал фактите при извършване на
нарушението, като посочил, че няма да обжалва издаденото му наказателно
постановление пред съда. НП е влязло в сила на 09.02.2017 г.
В
последствие е издадена заповед за прилагане на ПАМ №17-0869-000142 от 10.03.2017г. от началник
сектор ПП към ОД на МВР - Шумен с правно основание чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП временно отнемане
на СУМПС на водач до успешно полагане на проверочен изпит.
На
10.03.2017 г. и на 20.04.2017 г., видно от приложени докладни записки, адреса
на Ж. бил посещаван с цел връчване на ЗППАМ, но в разговор с майка му е
изяснено, че последният пребивава в Австрия.
На
осн. чл.61 ал.3 от АПК било изготвено съобщение УРИ869000-3628/15.03.2017 г.,
поставено на таблото за обявления в сградата на ПП при ОДМВР-Шумен за времето
от 15.03.2017 г. до 03.04.2017 г., с което административният орган приел, че
съобщаването е надлежно извършено и приел, че ЗППАМ е влязла в законна сила.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е
връчена на оспорващия на 02.08.2021 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в
деловодството на ОДМВР-Шумен на 04.08.2021 г. и следователно е подадена в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от надлежна страна- адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът не споделя възражението за просрочие на
жалбата, с оглед съобщаването й по реда на чл.61 ал.3 от АПК /отм./ на дата
15.03.2017 г. чрез поместване на таблото за съобщения в сградата на сектор ПП
при ОДМВР-Шумен. Видно от докладни записки, приложени по делото, на 10.03. и на
20.04.2017 г. адресът на Ж. бил посетен и от разговор с майка му е установено,
че последният е в Австрия. Следователно, поставянето на съобщение на таблото в
сградата на сектор ПП е неефективно с цел установеното отсъствие на адресата от
пределите на РБ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в тази
хипотеза съобщаването посредством интернет страницата на ОДМВР – Шумен е бил
достъпен и възможен вариант, предвид пребиваването на Ж. в Австрия през този
период и възможността да се запознае с издаденият срещу него административен
акт.
Доколкото едва на 02.08.2021 г. Ж. е бил
запознат с издадената ЗППАМ, посредством връчването на екземляр, съдът приема,
че на посочената дата е надлежно извършено съобщаването на административният
акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е
постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя
нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки в условия на кумулативност: оспорващият да е бил водач на МПС към
момента на проверката; да е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение; и нарушението да е извършено поради незнание.
В разглеждания случай не са налице всички,
посочени в разпоредбата, материалноправни предпоставки за прилагане на мярката:
оспорващият е бил водач на МПС, но липсват доказателства да е извършил поради
незнание немаловажно нарушение на правилата за движение.
Относно посоченото в оспорената заповед
нарушение на чл. 98 ал.1 т.2 от ЗДвП : Не е спорно, че Ж. е управлявал МПС и е паркирал МПС
до друго паркирано такова от страна на движението. Последният не е напускал
МПС, престоял е за кратко време, като обяснението му е било, че транспортирал
майка си, която е инвалид до нотариалната кантора в близост, както и, че самият
той е трудно подвижен със счупен крак. Въпреки подадената в последствие жалба с
отразяването на тези обстоятелства, липсва анализ дали паркирането е обусловено
от двигателна невъзможност за придвижване на шофьорът на МПС и спътникът му.
Освен това не са изложени каквито и да било мотиви с оглед констатацията, че
нарушението е извършено поради незнание. В тежест на административният орган е
да докаже в това производство по безспорен начин, че деянието не е маловажно и,
че е извършено поради незнание. Единствено възпроизвеждането на законовата
формулировка не е достатъчно за законосъобразността на ПАМ.
За извършеното административно нарушение
водачът е бил привлечен към АНО със съставянето на АУАН и издаването на НП, но
това противоправно поведение не определя водача като извършител поради незнание
на немаловажно нарушение. Такъв извод не може да се изведе и от съдържащите се
в преписката документи. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ЗППАМ
не съответства на целта на закона – привеждането й в изпълнение близо 4 години
след издаването й не постига целта за превенция на ПАМ, каквато законодателят е
вложил в природата на този вид административни актове.
В заключение, съдът приема, че издадената
ЗППАМ е незаконосъобразна – не е доказано незнанието на водача, както и
извършеното административно нарушение спада към категорията на маловажните –
водачът е престоял за кратко и не е напуснал МПС, в следствие което органите на
реда са успели своевременно да предприемат необходимите законосъобразни
действия с цел преустановяване на противоправното му поведение. Издадената
заповед противоречи и на целта на закона, а именно с налагането на ПАМ да се
преустанови или предотврати извършването на нарушение.
По изложените съображения, оспорената заповед
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски е основателна до размера на внесената държавна
такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №17-0869-000142
от 10.03.2017г., издадена от началник сектор ПП към ОД на МВР - Шумен, с която на Н.М.Ж. е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до успешно полагане на проверочен изпит.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Шумен, да заплати на Н.М.Ж., ЕГН **********
*** сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: