№ 170
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000152 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от К. В. И., чрез процесуалния представител адв. Я., срещу решение
№13/31.01.2025г., поправено с решение № 20/06.03.2025г., постановени по т.д.
№12/2023г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което съдът е отхвърлил
исковата претенция на К. И. за сумата над уважените 75 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на ПТП, настъпило на
20.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2023г.
до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение в съответната му част, като
постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон. На
първо място се навеждат оплаквания за неправилно приложение нормата на
чл. 52 ЗЗД. Излага се, че присъденото обезщетение е значително занижено.
Поддържат се доводи за несъобразяване задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС №4/23.12.1968 г. и в постановени по реда на чл. 290
ГПК решения на ВКС. Съдът е постановил решението при незадълбочен
анализ на относимите факти и обстоятелства, в т.ч. на експертното заключение
(съдебно-медицинска и автотехническа експертиза) и свидетелските
показания. Не на последно място се излагат оплаквания за несъобразяване на
икономическата конюнктура в страната, в т.ч. ежегодно нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО“ за причинени
на трети лица неимуществени вреди.
1
Страната моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да
постанови друго, с което да присъди на ищцата допълнително сумата от 75
000 лв., съставляваща разликата над уважения от първоинстанционния съд
размер от 75 000 лв. до предявения такъв от 150 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съобразно изхода
от делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, представлявано
от процесуалния представител адв. Д., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за
това. Моли съда да остави жалбата без уважение, респ. решението в
обжалваната му част – потвърдено. Претендира присъждане на разноски по
делото, в т.ч. изплатеното адвокатско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивната страна възнаграждение за адвокат.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустими. Същата отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
Съдът, след преценка на представените по делото докзателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на
деликт, настъпил на 20.07.2022 год. при съответното авторство,
противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват и изводите
на първостепенния съд относно липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице.
Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на
справедливост. В сочените предметни предели следва да се произнесе и
въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са
2
свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите
от него физически и психически последици, личността на пострадалия –
възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността
на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния
характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към
периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се
явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а
следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически
условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за справедливост.
Пострадалата е била на 39 години към датата на произшествието – дейна,
активна и здрава. В резултат на ПТП е получила следните увреждания:
черепно-мозъчна травма (счупване на черепа – тилна кост вляво, лява
слепоочна кост и лява пирамида, мозъчна контузия, кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки, кръвотечение от ляв слухов проход, централен
отоневрологичен синдром – загуба на вкус и обоняние); травма на крайници
(многофрагментарна фрактура с разместване на илиячната кост, седалищната
кост и срамната кост вляво, хипотрофия на глутеална и бедрена мускулатура
на ляв долен крайник) и счупване на десети гръден прешлен. Непосредствено
сред произшествието пострадалата е била настанена за лечение по спешност в
ОАИЛ на МБАЛ-Добрич в състояние на травматичен шок, който се
характеризира с много силни болки в областта на лявата половина на таза,
бедрото и главата. Пострадалата е била поставена на директна скелетна
екстензия с извършено закрито наместване на лява тазобедрена става.
3
На 22.07.2022 г. пострадалата е била транспортирана до МБАЛ „Света
Марина“ – Варна в Клиника по ортопедия и травматология, където е била
извършена сложна оперативна интервенция на таза – открито наместване на
фрактури с фиксация, извършена остеотомия, остеопластика и фиксиране с
метални винтове, след което е била настанена в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина. През октомври 2022 год. отново е приета за
продължаване на физиотерапевтичните процедури.
При изписването си пострадалата е била в невъзможност за
самостоятелна походка и обслужване. Оздравителният период е продължил в
рамките на 5 – 6 месеца, от които два месеца – напълно неподвижна, на легло.
Ищцата постепенно проходила, първоначално – с помощни средства.
Съгласно заключението на СМЕ към настоящия момент пострадалата е
излекувана, има нормална походка без помощни средства. Вещото лице
съобщава единствено за възможни болки в областта на лява тазобредена става
при промяна на климатичните условия.
Допълнително според свидетелските показания /св. Т. И. - майка/
пострадалата не може да стои дълго на стол, поради което работи онлайн
полулегнала. Разпитаните свидетели споделят, че при ходене ищцата получава
изтръпване от единиия имплант. Станала по-нервна, избухлива. Според
свидетеля П.П. – и затворена.Изпитвала страх при пресичане на пешеходни
пътеки.
Съобразно допълнителното заключение на СМЕ ищцата понастоящем
страда от световъртеж от централен произход, придружен със загуба на
обоняние и трайно нарушение на вкуса, който е резултат от произшествието.
Прогнозата за пълно излекуване е малка.
Изложената фактическа обстановка сочи, че определеното от ДОС
обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, тъй като е
занижено.
На първо място, ищцата е получила многокомпонентна травма /ЧМТ,
тазова травма, травма на крайниците, гръдна травма/, довела до първоначално
изпадане в травматичен шок. При съчетаната травма обективно болките и
страданията са обективно по-големи в сравнение с тези, изпитвани при по-
малко увреждания. На второ място, травмата е причинила съществен
житейски дисконфорт, както и остатъчните негативни промени. Особено
съществени са последиците, свързани с централен отоневрологичен синдром –
загуба на вкус и обоняние. Ищцата страда от световъртеж при песимистични
прогнози за възстановяване.
Немаловажен фактор за определяне на обезщетение е и
обстоятелството, че ищцата е претърпяла операция, която се определя като
сложна и включва фиксация, извършена остеотомия, остеопластика и
фиксиране с метални винтове.
ПТП и получените травми са се отразили неминуемо и на психиката на
ищцата.
4
При съвкупната преценка на гореизложеното, отчитайки броя, вида на
травмите, проведеното лечение, вкл. и оперативно, негативните отражения на
психиката и остатъчните негативни промени, съдът определя дължимото
обезщетение в размер на 120 000 лева. Така определеното обезщетение
отговаря на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП,
индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.
Следва да се има и предвид , че определеният от съда по-висок размер
на застрахователното обезщетение отговаря на съдебната практика по сходни
казуси. Например в Решение № 90 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. №
2010/2024 г., I т. о., ТК е определено обезщетение в размер на 80 000 лева, но
само за ЧМТ и свързаните с нея остатъчни негативни явления в
неврологичния статус.
С оглед на изложеното решението на ДОС следва да бъде отменено
частично в обжалваната отхвърлителна част.
Разноски:
Първа инстанция:
Разноски в полза на процесуалния представител на ищцата по чл. 38,
ал.2 ЗА в първа инстанция не са присъждани, респ. не е искано и изменение на
постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Присъдените в полза на застрахователя общо 1135 лева разноски
следва да бъдат намалени до размер на 506 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден
да заплати допълнително сумата от 1125 лева – дължима държавна такса.
Въззивно производство:
На основание чл.78, ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден да
заплати сумата от 900 лева – дължима държавна такса върху допълнително
уважената част от претенцията.
Ищецът – въззивник претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, от които
съответни на допълнително уважената претенция са 4788 лева. Основателно е
възражението за прекомерност на това възнаграждение при съобразяване на
обстоятелството, че въззивното производство е протекло в едно съдебно
заседание и без събиране на доказателства. Обхватът на въззивната проверка е
ограничен единствено до възражения, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД.
Същевременно към датата на договаряне няма определи законови минимални
лимити за договорените адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до
размер на 3000 лева с ДДС.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13/31.01.2025г., поправено с решение №
20/06.03.2025г., постановени по т.д. №12/2023г. по описа на Добричкия
окръжен съд, в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция на К. И.
за сумата над уважените 75 000 лв. до 120 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на
ПТП, настъпило на 20.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. И. ЕГН
********** с пост. и наст. адрес *****, допълнително сумата от 45 000 лева
/разликата от присъдените 75 000 лева до 120 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при
пътно-транспортно произшествие на 20.07.2022 г. от водач на лек автомобил
марка „ФОЛКСВАГЕН“ модел „ТУРАН“ рег. № ***** , застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за
забава по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 20.01.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която К. В. И. ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес *****, е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София 1700,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК ********* разноски
за първоинстанционното производство за разликата над 506 лева до общо
присъдените 1135 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК ********* да заплати допълнително на
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 1125 лева, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК ********* да заплати на АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ВАРНА сумата от 900 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. И. ЕГН
********** с пост. и наст. адрес ***** сумата от 3000 лева – разноски за
въззивното разглеждане на спора, съставляващи адвокатско възнаграждение с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7