№ 176
гр. Ямбол, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100177 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Г. - Зам.окръжен прокурор
при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против С. Р. М. от гр.*, с която се иска поставяне на
последната под запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в
състояние да се грижи сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор
и подпомагане. В ИМ е изложено, че ответницата е с водеща диагноза "детска церебрална
парализа", отглеждана е в ДМСГД, а понастоящем е настанена в Защитено жилище за лица с
умствена изостаналост в гр.Ямбол, където е напълно зависима от грижите на персонала, не
може да се движи, не говори. Поради това се твърди, че ответницата не може да води
самостоятелен живот и да се грижи сама за себе си и за делата си.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е упражнила процесуалното си право на
отговор по исковата молба и не е изразила становище по предявения иск, предвид на което е
изгубила възможността да стори това по-късно.
В о.с.з. за ищеца се явява прокурор Г., която поддържа исковата молба и моли за
уважаването ѝ.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не взема становище по
твърденията в исковата молба.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото и приложени към преписка №591/2022 г. на ЯОП
писмени доказателства се установява, че преписката е образувана по подадена молба от Р.Р.
- управител на Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, Центрове за
настаняване от семеен тип за младежи с увреждания и Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост - гр.Ямбол. В молбата е направено искане за започване на производство по
поставяне под запрещение на С. Р. М., като е посочено, че съгласно ТЕЛК Решение №2278
от 07.10.2014 г., издадено от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол, С. М. е с водеща
диагноза: детска церебрална парализа; общо заболяване: детска церебрална парализа -
спастична квадрипареза в тежка степен на изявеност; симптоматична епилепсия - синдром
на Уест - пристъпи с варираща честота; тежко изоставане в НП; невъзможна походка,
неразвит говор. Посочено е още, че С. не може да се самообслужва, не може сама да
1
задоволява основни жизнени потребности, нуждае се от постоянни грижи и медицинско
наблюдение и разчита изцяло на чужда помощ. Преместването в пространството се
извършва от възрастен.
Видно от приложеното към преписката Експертно решение на ТЕЛК
№2278/07.10.2014 г. ответницата М. е с водеща диагноза: "Детска церебрална парализа;
общо заболяване: детска церебрална парализа - спастична квадрипареза в тежка степен на
изявеност; симптоматична епилепсия - синдром на Уест - пристъпи с варираща честота;
тежко изоставане в НП; невъзможна походка, неразвит говор", поради което е призната
100% трайно намалена неработоспособност с чужда помощ, пожизнено. В експертното
решение по отношение невролог. статус на освидетелстваното лице е посочено: "ЧМН б.о.
спастична квадрипареза в тежка степен; СНР болестно живи в 4-те крайника, патологични;
ВКФ – ТУИ; походка невъзможна, говор неразвит, издава само звуци"
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответницата С. Р. М., който се проведе по местоживеенето в защитено жилище,
находящо се в гр.Ямбол, ул.„Ямболска комуна“ №70. При разпита съдът не успя да установи
никакъв контакт с ответницата. Същата е неподвижна, в лежащо състояние, не реагира на
повикване.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св. А. Д. сочи, че
работи като социален работник в защитеното жилище, където живее и С.. Твърди, че
състоянието на М. е много тежко, като освен детска церебрална парализа, има и слепота.
Реагира на силен звук, но не реагира на име или нещо друго, което се случва около нея.
Сочи, че ответницата е лежаща и не може да става, като цяло е много трудна за обгрижване.
Изисква 24-часови грижи, същата е на терапия, на памперси, храни се с биберон с пасирана
храна, като приема вода също с биберон.
В показанията си св. В. К. твърди, че работи като социален работник в ЦНСТДУ, гр.
Ямбол и познава С. по повод на работата си. Сочи, че тя е с множество увреждания,
включително незряща, извършва хаотични движения само с ръцете си, долната част на
тялото е изцяло неподвижна, няма развита реч, издава нечленоразделни звуци и при по-
силен шум реагира. Твърди още, че С. не може да става, не реагира на какъвто и да било
осъществен контакт с нея и е лежащо болна предвид заболяването си. Също сочи, че
ответницата приема храна и течности с биберон.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет
на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска,
а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността
на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното
наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и
юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на
лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е с
установена диагноза "детска церебрална парализа; общо заболяване: детска церебрална
парализа - спастична квадрипареза в тежка степен на изявеност; симптоматична епилепсия -
синдром на Уест - пристъпи с варираща честота; тежко изоставане в НП; невъзможна
походка, неразвит говор". От ранна детска възраст има изоставане в нервнопсихичното си
развитие - тежка умствена изостаналост (слабоумие), в резултат на която няма знания и
познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Няма изградени умения за
самообслужване на битово ниво, изградени умения за социално функциониране, няма
речеви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно
и самостоятелно да организира ежедневието си. Това се установява, както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от представената медицинска документация.
Предвид наличната тежка диагноза, ответницата не може да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си, тя е неспособна да се грижи за
2
своите интереси и да ги защитава, неспособена е самостоятелно да удовлетворява жизнените
си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на С. М. е необратимо и тя
има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на
ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност,
поради тежестта на "слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий - наличие на
слабоумие.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че ответницата С. М. не може сама да извършва действия, свързани с
обслужването си в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на персонала на социалното
заведение, в което е настанена. При това положение, предвид тежката диагноза,
невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към
постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на
юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите работи, поради
слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да
защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение С. Р. М., ЕГН ********** , живуща в Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост в гр.Ямбол, ул.”Ямболска комуна” №70.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3