Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
19.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3575 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.66,ал.6 от ЗБН.
Молителите А. А. М. ЕГН **********
И К.А.М. ЕГН ********** са предявили
възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 76 от 11.01.2016г. на синдиците на КТБ АД
/н./, с което е оставено без уважение възражението срещу списъка на приетите
вземания по чл.66,ал.1 от ЗБН, срещу
невключването им като кредитори,а именно Ал.М. за 1/3 от съвместния влог или за
сумата от 39 352.09 лв., а К.М. за 1/3 от съвместния влог или за сумата от
39 352.09 лв. от общо приетото вземане
на Т. М. от 122 197.86 лв., което редуцира неговото вземане до сумата от
43 493.67 лв.
Отделно становище срещу Решението
посочено по-горе на синдиците на КТБ АД /н./ е подал и Т. М.М. ЕГН **********,
с което по същество поддържа оспорването направено от Ал.Ал.М. и К.Ал.М. и
изцяло подкрепя аргументите им и искането.
ВЪЗРАЗИЛИТЕ КРЕДИТОРИ твърдят, че
решението на синдиците на КТБ АД е неправилно. Неоснователен е доводът, че КТБ
АД не е предлагала банков продукт „съвместен влог“. Това , че банката не го е
предлагала не означава, че такъв съвместен влог не може да съществува след като
е регламентиран в закона. Твърди, че
процесния случай е приложима разпоредбата на пар.1,т.2 от ДР на ЗГВБ,
който е бил в сила през м.юни 2014г., когато е направена дарствената цесия и
влогът е станал съвместен и КТБ АД е уведомена за това обстоятелство.Намира, че
синдиците неправомерно стесняват приложното поле на понятието съвместен влог.
Ако се следва тяхната логика би следвало да се открият отделни индивидуални
влогове на надарените лица, а не един съвместен влог. В този случай, не се
отчита хипотезата, когато правата по един влог се упражняват с подписа на две и
повече лица.Съвместните права върху един влог могат да възникнат не само в
случая, когато се учредяват едновременно права на няколко лица върху един влог.
Съвместността на правата може да възникне в резултат на универсално или частно
правоприемство. В конкретния случай се касае за частно правоприемство в
резултат на дарствена цесия , извършена преди поставянето на банката под
специален надзор и преди изпадането й в неплатежоспособност. В този случай
намира, че е неоснователен аргумента на синдиците на банката, че при
осъществяване на дарствената цесия Т. М.
е следвало да открие нови сметки и да сключи два нови договора за влог. КТБ АД
е длъжник по договора за банков влог и нейното съгласие за прехвърлянето не е
елемент от фактическия състав на цесията. Намира, че в този случай не би могло
да намери приложение и на чл.7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,
тъй като този влог е възникнал на 03.09.2003г. и неговата история е 12 годишна
и е пред очите на банката. Сключения между възразилите кредитори договор и техния дядо не касае прехвърляне на
авоари и каквито й да е банкови операции, а цедиране на права, което става по
силата на самата дарствена цесия. Банката е би могла да откаже сключване на
договора за влог, тъй като той е бил вече сключен още през 2003г. Дарствената
цесия е извършена преди поставянето на
банката под специален надзор и преди изпадането й в неплатежоспособност и тя не
налага предоставянето на каквито и да платежни услуги и други дарствени
операции. Намира и, че аргумента на банката за приложимост на разпоредбата на
чл.225,ал.2 от ЗЗД изискващ дарението на движимо имущество да стане в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, каквато в случай не е налице. Касае се
за цесия, а не за дарение на движими вещи и цесията е извършена преди банката
да се постави под специален надзор и преди изпадането й в неплатежоспособност.
Моли да се отмени решението на
синдиците на КТБ АД и да се допълни списъка на приетите вземания на всеки един
от възразилите с размер на вземанията по 1/ 3 от общия влог или със сума в
размер на 39 352.09 лв., като се редуцира вземането на Т. М..
ОТВЕТНИКА оспорва
възраженията, като на първо место счита, че са недопустими, доколкото се иска
да се отмени решението на синдиците, а съобразно законовите разпоредби по
същество това е установително исково производство. Излага и съображения досежно
неоснователността на претенциите, като в основата си възпроизвежда и поддържа
изложеното в решението на синдиците – договорите за банков влог и платежна
сметка са такива с оглед личността на вложителя и без тяхно съдействие няма
правно основание за сключването им, промяната на титуляра на банкова сметка ***ективирано
в допълнително споразумение сключени между титулярите на влога и банката.
Отново се излага съображението, че банката не е предлагала като продукт
съвместен влог. Банката има право по нейна преценка и без мотиви да откаже сключването на договор
по всеки един от предлаганите от нея продукти. Банката следва да извърши
идентификация на всеки един от своите вложители, вкл. и относно произхода на
неговите средства. Договорите имат силата на закон за страните по него и не
могат да се изменят едностранно, а с изявлението на вложителя за обособяването
на съвместен влог по същество се получава именно този резултат. Намира и, че
като вложител може да се приеме, само вложилия средствата Т.М.. Намира, че не е
налице действителен договор за дарение на съответната част от сумата, предвид
че не е спазена формата – писмена с нотариална заверка на подписите и не е
представен такъв с уведомлението до банката, за учредяването съвместност на
влога. Намира, че договора няма достоверна дата и е сключен към момента на
предявяване на вземанията – 22.06.15г., когато е бил представен на банката
заедно със заявленията. Предвид на изложеното намира, че възразилите лица не
притежават качествата на вложители и кредитори и моли възраженията им да бъдат
отхвърлени. Претендира направените в
производството разноски за юр.възнаграждение по приложен списък.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
По направеното възражение за
недопустимост на иска съдът намира същото за неоснователно. По същество
независимо от искането за отмяна решението на синдиците се иска установяване
вземанията на кредиторите и вписването им в списъка на кредиторите.
С оспореното решение на КТБ АД е
отхвърлено възражението на тримата възразили за включване в списъка като
кредитори и Ал.М. и К.М., с аргументи, че банката не е предлагала продукта
съвместен банков влог, че договора за банков влог е такъв с оглед на личността
и банката има право на преценка с кого да подпише договор,както и че с тези
двама заявителя не е подписван отделен договор за влог,а наред с това договора за
дарение е недействителен, предвид, че не е с нотариална заверка на подписите .
Между страните няма спор и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че договора за безсрочен банков
депозит е бил сключен между Т. М. и КТБ
АД през 2003г.
С уведомление до банката от
09.06.2014г. Т.М. е уведомил банката, че сумата по влога е прехвърлена в размер
на по 1/3 от вложената сума за всеки от двамата надарени и е поискал
обособяването му като съвместен влог между него и двамата приобретатели с права
върху вземанията в размер на 1/3 от общия наличен размер.
С изрично искане от 22.06.2015г.,
в срока по чл.63,ал.1 от ЗБН и тримата възразили са поискали изрично приемане
на вземанията им по безсрочния депозит в лева. Видно от приложените списъци
вземанията на Ал. и К.М. се на включвани в списъците на неприетите вземания.
Не се спори, че вземането по
договора за преференциален безсрочен
депозит от 03.09.2003г. е включено в
списъка на приетите вземания, в пълен
размер но само като вземане на
кредитора Т. М., формирано от разликата оставаща след превеждане на
съответната част от Фона за гарантиране на влоговете от този влог и от останалите
депозити в евро и долари.
По делото е представен договора
за прехвърляне на част от вземането по влога от дата 09.06.2014г., сключен в
писмена форма. Нотариална заверка на подписите не е налице. От една страна в
договора е посочено, че сумите се даряват, а от друга страна е посочено като
пр.осн. на прехвърлянето чл.99 от ЗЗД, като прехвърлянето е за постигане на
определени цели , посочени в договора – за лечение на единия преобретател и за
обучение на втория.
От приложените справка и
извлечения от сметки, както и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и компетентна се установява, че към датата на прехвърлянето 09.06.2016 по левовата сметка на преференциалния депозит
е имала сума в общ размер от общо 206 985.25 лв. От тях за изплащане на
гарантирания размер на влоговете по сметка на фонда е преведена сума в размер
на 128 281.06 лв.. На Т. М. е изплатена сума от фонда за гарантиране в размер на законовия лимит от 196 000
лв. Останалите дължими суми по неговите три влога в обща сума от
122 197.86 лв. са включени в списъка на приетите вземания. Експертизата
установява, че от получената от фонда сума прехвърлителя Т.М. е прехвърлил на
всеки от преобретателите по договора сумата от 29 642.99 лв.Ако се приеме,
че сумата по прехвърления депозит е 206 985.25лв. и всеки от тези
преобретатели е придобил по 1/3 от него съответно делът на всеки е възлизал в
размер на 68 995.08 лв. . След изплащане на сумата от 29 642.99 лв.
на всеки от двамата преобретатели то вещото лице приема частта от дела на всеки остава в размер на
39 352.09 лв.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи :
С договора от 09.06.2014г.
вземането по безсрочния депозит е прехвърлено от неговия притежател частично на
двама нови преобретатели. Съдът приема, че процесните вземания са предмет на
цесия, определена като дарствена такава, тъй като изрично няма договорено
възнаграждение. Съдът приема становището, че писмената форма е достатъчна за
сключването на договора за прехвърляне на вземане и независимо че нормата на
чл.255 от ЗЗД за дарението на движими вещи
предвижда или физическото им предаване или прехвърлянето им с писмен
договор с нотариална заверка на подписите, то когато се касае за прехвърляне
право на вземане, включително и като дарение
т.е. безвъзмездно важат разпоредбите на
чл.99 от ЗЗД и там няма изрично изискване за форма на договора.
Съдът намира, че със сключване на
договорът за прехвърляне на вземане съответната част от правото на вземане на вложителя М. към КТБ АД по конкретния левов депозит е
преминал в патримониума на всеки един от двамата
преобретатели - цесионери и с това предмета на договора е изчерпан, договорът е
изпълнен. Следва да се приеме, че банката е уведомена по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД
с отправяне до нея на уведомлението от 19.06.2014г. и съдържащо искането влога да се третира като съвместен. По
отношение възникването на съвместен влог съдът намира, че такъв не е възникнал
предвид не подписване на допълнително споразумение между страните, характера на
договора за влог като такъв с оглед на личността на вложителя и предвид, че
сключения договор не може да се измени едностранно от страната по него, в
конкретния случая от страна на вложителя.
Съдът намира, че след като вземанията
на вложителите се включват служебно в списъка на приетите вземания, за частта,
която не се изплаща от Фонда за гарантиране на вземанията, то ако са
прехвърлени чрез цесия, и банката е уведомена за това, то съответния вложител
се замества от цесионера, в правоотношението с банката и съответно и във
списъците за приети вземания и това
банката следва да направи служебно, при редовно уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД, а не по изявление за предявяване на вземанията от цесионера, доколкото и
цесионера попада в понятието вложител дадено в пар.1,т.4 от ДР на ЗБН. В
конкретния случай обаче имаме изрично направено искане за включване на
вземанията на двамата преобретатели, но нямаме включване на вземането в списъка на
приетите вземания на двамата заявители, а същото е включено изцяло в списъка на
приети вземания като вземане на прехвърлителя на частите По така направените
възражения съдът обаче намира, че независимо, че приобретателите следва да се
включат като кредитори в списъка на приетите вземания, наред с техния
праводател, то вземанията им не е за претендираната сума, а за сума в по-малък
размер. Както самия праводател и прехвърлител неоспорва, видно от приложената
изготвена от него справка от сумата налична по депозитната сметка предмет на
дарствената цесия по сметка на Фонда за гарантиране на влоговете ответника КТБ АД е извършил прехвърляне в
размер на 128 281.06 лв. От останалите две негови депозитни сметки също са
прехвърлени суми до формиране на сумата от 196 000 лв., която сума Фонда е
изплатил на прехвърлителя като вложител . Сумата от 196 000 лв. е
изплатена на 06.11.2014г. т.е. след подписване на дарствената цесия на праводателя на Ал. и К.М., е изплатена сума от този влог в размер
на 128 281.06 . Така получената сума предвид и във връзка с изпълнение на
договореното с цесията следва да се раздели на три или самия прехвърлител Т. М.
следва да изплати на всеки един от внуците си сумата в размер на 1/ 3 от
128 281.06 лв. или на сума в размер на 42 760.35 лв. Същият обаче по
тяхна покана им е изплатил само сума от 29 642.99 лв или самият той реално
им дължи сумата за разликата или от по 13 117.36 лв. на всеки от тях. По този банков депозит банката остава да
дължи и следва да включи като приети вземания на всеки един от възразилите, и
както се прие те са лицата легитимирани с права да получат суми от левовия
безсрочен депозит , вземания в размер на 26 234.73 лв. всеки от тях.
Вземанията на праводателя оставащи дължими от страна на банката се формират
освен от сумата от 26 234.73 лв. по левовия влог, така и от сумата от
28 184.64 лв. от депозита в евро и сумата от 15 309.03 лв. от сумата оставаща като дължима от доларовия
депозит. Общо Т. М. има вземания спрямо ответната банка КТБ АД / н./ в общ
размер 69 728.40 лв. и до този размер списъка с приети вземания следва да
се намали досежно вземането на Т. М.. Тъй като предвид изложеното съдът намира,
че кредитори на банката се явяват и приобретателите на части от вземането по
левовия депозит, то списъкът с приети
вземания следва да се допълни и с вземането на А.М. за сумата от 26 234.73
лв. и с вземането на К.М. в размер на 26 234. 73 лв. Поредността на
тяхното удовлетворяване е чл.94,т.4б от
ЗБН, тъй като вземанията на цесионерите не се гарантира от фонда по ЗГБВ.
Възраженията за разликата до
пълните предявени размери от 39 352.09 лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на претенциите за
разноски всяка една от страните е направила искане за такива, като е
представила и съответен списък, като възразилите кредитори са направили такива
в размер на 3 600 лв., а ответника разноски за представителството от
юрисконсулт.
По отношение разноските на
ответника съдът споделя и до сега излаганото от него становище, че такива не му се следват
изцяло. На осн. чл.31,ал.3 ЗБН синдиците могат да упълномощават лица, които да
ги представляват в производството по делата, по които той или банката е страна.
В разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК право на разноски за юр.възнаграждение е
предоставено обаче само на юридическите лица или еднолични търговци, а синдикът
не е из между тях. Предвид на това съдът приема, че в съдебните производствата,
в които синдиците се явяват страна, като ответник и се представляват,
включително и от юристконсулт на банката, разноски за юристконсултско
възнаграждение не се следват.
По отношение разноските на
възразилите кредитори същите им се следват частично съобразно уважената част от
възражение или 66 % от направените разноски – 2 400 лв., като това са само
на А. и К. М., които са представили пълномощно и договор за правна помощ.
Разноските се дължат разделно на всеки от тях или по 1 200 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПО възражението на А. А. М. ЕГН ********** , К.А.М.
ЕГН **********, И Т. М.М. ЕГН **********
ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛНА СПИСЪКЪТ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ВЗЕМАНИЯ, както следва :
НАМАЛЯВА размер на приетите вземания на Т. М.М. ЕГН ********** от 122 197 .86 лева на 69 728.40
лв.
ВКЛЮЧВА предявено вземане на А. А. М.
ЕГН ********** в размер на 26 234.73 лв., в списъка на приетите вземания
по чл.64 от ЗБН, с поредност на удовлетворяване по чл.94,т.4б от ЗБН.
ВКЛЮЧВА предявено вземане на К.А.М. ЕГН ********** в размер на 26 234.73 лв., в
списъка на приетите вземания по чл.64 от ЗБН, с поредност на удовлетворяване по
чл.94,т.4б от ЗБН.
ОТХВЪРЛЯ възраженията
в останалата им част като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.Б.
в несъстоятелност ЕИК ******* , ЧРЕЗ
СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати на А. А. М. ЕГН ********** *** сумата от 1200 лева / хиляда и двеста лева а /
адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ГПК .
ОСЪЖДА К.Т.Б. в несъстоятелност ЕИК ******* , ЧРЕЗ
СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати на К.А.М. ЕГН ********** *** сумата
от 1200 лв. / хиляда и двеста лева / адвокатско
възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО възражението на А. А. М. ЕГН ********** , К.А.М. ЕГН **********, И Т.
М.М. ЕГН **********
ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛНА СПИСЪКЪТ НА
ПРЕДЯВЕНИТЕ ВЗЕМАНИЯ, както следва :
НАМАЛЯВА размер на приетите
вземания на Т. М.М.
ЕГН ********** от 122 197 .86 лева
на 69 728.40 лв.
ВКЛЮЧВА предявено вземане на А. А. М. ЕГН ********** в размер на 26 234.73 лв.,
в списъка на приетите вземания по чл.64 от ЗБН, с поредност на удовлетворяване
по чл.94,т.4б от ЗБН.
ВКЛЮЧВА предявено вземане на К.А.М. ЕГН ********** в размер
на 26 234.73 лв., в списъка на приетите вземания по чл.64 от ЗБН, с поредност
на удовлетворяване по чл.94,т.4б от ЗБН.
ОТХВЪРЛЯ възраженията в останалата им част
като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.Б. в несъстоятелност ЕИК ******* , ЧРЕЗ
СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати на А. А. М. ЕГН **********
*** сумата от 1200 лева / хиляда и
двеста лева а / адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ГПК .
ОСЪЖДА К.Т.Б. в несъстоятелност ЕИК ******* , ЧРЕЗ
СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати на К.А.М. ЕГН ********** *** сумата
от 1200 лв. / хиляда и двеста лева /
адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред
САС .