№ 90
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100600008 по описа за 2021 година
Варненският районен съд, с присъда по НЧХД № 4328/19г по описа на същия съд,
постановена на 19.11.2020г е признал подсъдимата Х. Б. Б., за виновна в това, че за
периода 09.03.2018г. - 18.08.2019 г., като родител осуетила изпълнението на съдебно
Решение № 4808/22.11.2017г. по гр.д. № 3663/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, относно
упражняване на родителски права и лични контакти на детето Беатрис Х.Б. с баща му Х.
Б. Б., в условията на продължавано престъпление, на девет пъти, както следва: на
09.03.2018г., на 25.03.2018г., 14.04.2018г., 02.01.2019г., 04.01.2019г., 01.02.2019г.,
01.03.2019г. и за периода от 03.08.2019г. – 18.08.2019г., включително - престъпление по
чл.182 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78А ал.1 от НК я е освободил от
наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева за извършеното деяние
Осъдил е подсъдимата на осн.чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото
разноски.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата, която я е
обжалвала в срок чрез своя защитник, считайки, че същата е незаконосъобразна,
необоснована и неправилна
В съдебно заседание пред състава на ВОС, адв. Д. поддържа жалбата, счита, че по делото
липсват задълбочени мотиви, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимата редовно призована се явява, моли за оправдателна присъда.
Представителят на частния тъжител изразява становище, че присъдата на ВРС е
1
правилна и законосъобразна.
След преценка доводите по жалбита на защитата, становището на ч. тъжител,
както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от
НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към
предмета на доказване, съставът на ВРС е приел за установено, че :
Подсъдимата Т.Х. и тъжителят Х.Б. имали съвместно съжителстване по време на
което на 10.02.2015г им се родило детето Беатрис Х.Б.. Заедно живели на семейни начала
до 2017г., когато родителите се разделили.
С Решение на РС Варна по гр.д. 3663/2017г. по описа на РС Варна, 9-ти състав
родителските права са предоставени на майката на детето – подс. Х., а на бащата – ч.
тъжител Б. е определен режим на лични контакти с детето.
В началото на м.януари 2019г. ч. тъжител Б. депозирал жалба до РП Варна, в
които описал множество случаи на неизпълнение на съдебното решение от страна на
майката на детето, като същия твърдял, че подсъдимата не изпълнява съдебното
решение и осуетява определения от съда режим на лични контакти на бащата с детето.
В жалбата се твърдяло, че подс.Х. не е изпълнила съдебното решение множество пъти от
09.03.2018г. до 01.03.2019г.
По повод на същата жалба било разпоредено извършването на предварителна
проверка, която приключила с изготвено постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от дата 01.04.2019г., станало известно на тъжителя след
завръщането му от плаване в страната, през м.август същата година.
На 27.09.2019г. е депозирана тъжбата на Х.Б. срещу подс. Х.. В нея Б. описва както
е описано вече по-горе общо девет случая в които майката на детето му отказала да
изпълни съдебното решение за упражняване на режима на лични контакти с детето.
В с.з. са разпитани множество свидетели, от разпитана които е установено,
че страните по делото – родителите на Беатрис имат конфликтни лични отношения
един към друг, преобладаващи над общия интерес за отглеждане и възпитание на
детето. Бащата на детето пътувал често и продължително извън страната, предвид
упражняваната от него професия, а майката се опитвала да осуетява по всякакъв начин
режима на лични контакти на бащата с детето, въпреки съдебното решение в тази
насока.
В хода на съдебното производство са представени множество писмени
доказателства и твърдения за влошеното здравословно състояние на детето Беатрис,
което според майката на детето – подс. Х. е било причина да не предава детето на
бащата Б. и по този начин да не изпълнява решението на съда в тази насока.
От разпитаните свидетели по делото – служители на първо РУ МВР Варна е
2
установено, че същите неколкократно са били сезирани и викани от страна на тъжителя
за оказване на съдействие за предаване на детето. В тази насока са и показанията на
брата на тъжителя, който установява, че тъжителя е грижовен баща и иска да полага
бащински грижи за детето си, но тези му желания са осуетявани многократно от подс. Х.,
под различни поводи, а и без повод, просто като не отваря врата на апартамента, в който
живее с детето.
В хода на съдебното производство са били представени писмени доказателства,
видно от които в един от случаите, за които подсъдимата твърди, че детето е било
болно, то е било в детската градина, която посещава в добро здраве. В тази насока са и
показанията на директорката на детското заведение, която установява, че лично е
изготвила справка за присъствието на детето в определени дни, като е използвала
дневника, в който се отразяват присъствията на децата в градината. Същата свидетелка
твърди, че познава детето Беатрис и същото според нея е в добро здраве и не се отличава
от другите деца в градината.
Предвид така събраните доказателства, правилно съдът е приел, че подс. Х. е
извършила описаните в тъжбата изпълнителни деяния, като в условията на
продължавано престъпление през 2019г. е осуетила правото на тъжителя Б. да осъществи
режима на лични контакти с детето си и е осъществила състава на чл.182 ал.2 от НК.
На практика и подсъдимата не отрича фактите, че в описаните в тъжбата дати
не е предоставила детето на неговия баща, сочи, че основанието за тава е било
поредното забаляване на детето.
Твърде несериозно е и твърдението на защитата, че тъжителят не е изчерпил
реда за изпълнение на съдебното решение, като не е потърсил съдействието на съдия
изпълнител. Има съдебно решение което е било задължително за страните.
Двама озлобени един към друг бивши съпрузи са използвали детето за
задоволяване на собствения си егоцентризъм, без да се интересуват какво всъщност
би било полезно за здравето и възпитанието на детето.
Правилно съставът на ВРС е приел, че подс. Х. е действала с пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като е искала и целяла престъпния
резултат – ограничаване режима на лични контакти на детето с баща му, а от там и
неизпълнение на съдебното решение в този смисъл.
Иложената фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства – обясненията на подс. Х., които съдът
кредитира изцяло и безрезервно, доколкото същите са подкрепени от всички останали
събрани по делото доказателства, свидетелските показания дадени в хода на
предварителното производство и в с.з., свидетелство за съдимост, медицинска
документация, копия от съдебни решения и определения и др.
Правилен е извода на съда, че с описаното подс. Х. е осъществила състава на
престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като за периода 02.01.2019 г. – 18.08.2019 г., като
родител осуетила изпълнението на съдебно Решение № 4808/22.11.2017г. по гр.д. №
3663/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, относно упражняване на родителски права и лични
3
контакти на детето Беатрис Х.Б. с баща му Х. Б. Б., в условията на продължавано
престъпление, на шест пъти, както следва: на 02.01.2019г., 04.01.2019г., 01.02.2019г.,
01.03.2019г. и за периода от 03.08.2019г. – 18.08.2019г., включително - престъпление по
чл.182 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Правилно съдът е приел, че са налице условията за приложението на чл. 78А от НК,
като я е освободил от наказателна отговорност, като е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за извършеното деяние.
Вместо да осъзнае твърде неправилното си поведение, подсъдимата чрез своя
защитник прави искане датите 01.02.19, 01.03.1903.08-18.08.19 да бъдат изключени от
състава на продължаваното престъпление. Колкото и да е странно искането е
основателно, но остава въпросът за какво е нужно. Вероятно това е жизнено важно за
подсъдимата и условие за установяване на нормални човешки взаимоотношения с бащата.
Като се имат предвид данните и за други висящи производства, твърде
неправилно съдът е определил наказанието глоба в минимален размер, но това определено е
в интерес на детето.
Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на
цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса.
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на
ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни,
не са налице основания за отменяването й , а само за изменяване.
Водим от горното и на основание чл. 337 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъдата на Варненския районен съд по НЧХД № 4328/19г по описа на
същия съд, постановена на 19.11.2020г., като признава за невинна подс. Х. деянието да е
извършено и на 01.02.19, 01.03.1903.08-18.08.19. Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5