Решение по дело №1324/2019 на Окръжен съд - Бургас

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ - 119                                        14.10.2019 год.                                 гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                     трети въззивен граждански състав

на осми октомври                                             две хиляди и деветнадесета година,

в открито заседание в следния състав:

  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                            МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА       

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1324 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, чрез процесуален представител адв. Мая Великова, срещу решение № 1699/03.07.2019 год. по гр.д.№ 8821/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева-Изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:**********, следните суми: сума от 1 816 /хиляда осемстотин и шестнадесет/ лв., представляваща дължим остатък от неизплатено в цялост застрахователно обезщетение по щета с №43080211800827, за причинени имуществени вреди на л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №А2941МА, от ПТП, настъпило на 21.08.2018г., в гр.Бургас, на кръстовището на ул. „Шейново” и ул. „Иван Шишман”, във връзка със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица №BG/06/118000950309, със срок на валидност до 23.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Осъдено е ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:**********, сума в размер общо на 522,64 /петстотин двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, и при съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Изложени са съображения, че представената от ищеца фактура не е годно доказателство за настъпилите щети, тъй като същата е оспорена от ответника, а съдът не е извършил преценка на всички обстоятелства отразени в заключението на вещото лице и на обстоятелствата посочени от вещото лице в открито съдебно заседание. Твърди се, че не са установени твърдените щети по автомобила, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпването на щетите. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от М.Д.Н. чрез процесуален представител адв. Е. Топузанова, в който се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че щетите по автомобила, както и причинно-следствената връзка са установени с приложен съставен от застрахователя опис-заключение по образуваната щета, а размерът на разходите е установен с фактура и касов бон, в какъвто размер следва да бъде платено обезщетението, съгласно трайно установената съдебна практика. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител, срещу акт на съда за който е предвидена възможност за въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по претенция за законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба подадена от М.Д.Н., чрез адв.Е. Топузанова от БАК, срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева- Изпълнителни директори, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 816 лв., представляваща остатък от неизплатено в цялост застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2018г., в гр.Бургас, на кръстовището на ул. „Шейново” и ул. „Иван Шишман”, между лек автомобил, собственост на ищеца и водач на МПС, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника със застрахователна полица №BG/06/118000950309, срок на валидност до 23.04.2019 год. Ищецът твърди, че ответникът е извършил частично плащане като на 12.10.2018г. по банков път му е превел сумата от 1406,55 лв. Ищецът твърди, че действително претърпените от него вреди са в по-висок размер от общо 3223, 27 лв., съгласно представена фактура издадена от специализиран сервиз за марката „Хюндай“ и фискален бон за извършено плащане, поради което прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати разликата от 1816 лв. – остатък от незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Ищецът поддържа предявения иск, представя доказателства, моли за присъждане на разноските.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че в качеството си на отговорен за обезщетяване на вредите застраховател по застраховка  „гражданска отговорност“ е завел щета, по която след огледи на автомобила на ищеца е оценил размера на дължимото обезщетение по действителна стойност на вредите към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че не са налице предпоставките по закон за извършване на допълнително плащане в полза на ищеца. Направено е евентуално възражение относно завишен размер на претенцията на ищеца. Твърди се, че автомобилът на ищеца е бил употребяван, а е извършена подмяна с нови части. Сочи се, че тъй като автомобилът не е гаранционен не е задължително отстраняването на вредите да бъде извършено в специален сервиз за марката „Хюндай“. Оспорена е представената по делото фактура с твърдение, че описаните в нея части и ремонтни работи не са вреди в пряка причинно-следствена връзка със станалото ПТП, а също – поради силно завишаване на стойността на частите и труда. Ответникът е направил искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е собственик на МПС-л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №А2941МА, което заедно с МПС- л.а. „Форд”, модел „Галакси”, peг. № ЕН5883ВК е участник в ПТП настъпило на 21.08.2018 год. в гр.Бургас на кръстовището на ул.“Иван Шишман“ и ул.“Шейново“. Не се спори че, виновен за ПТП е водачът на автомобил л.а. „Форд”, модел „Галакси”, peг. №ЕН5883ВК, който е застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по делото „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД съгласно представената застрахователна полица №BG/06/118000950309, със срок на валидност до 23.04.2019 год.

Ответникът в качеството му на застраховател на виновния за настъпване на ПТП водач е уведомен в същия ден и е образувал преписка по щета №43080211800827. Извършени са два огледа на автомобила на ищеца – в деня на ПТП на 21.08.2019 год. и на 14.09.2018 год. в автосервиза, в който автомобилът е бил предаден за ремонт от ищеца – в автосервиз на „Индустриал комерс ко“ЕАД – официален представител и оторизиран за марката „Хюндай“- България. При огледите от застрахователя са извършени описи на щетите – приложени по делото.

Ищецът е представил доказателства, че автомобилът му е закупен на 07.05.2012 год. от „Индустриал комерс ко“ ЕАД – официален представител и оторизиран за марката „Хюндай“- България, като оттогава, до момента на ПТП и след това поддръжката и ремонта на автомобила са извършвани само от оторизирания сервиз в гр.Бургас. В този смисъл са представени договор за продажба и осем фактури.

Не се оспорва, че на 12.10.2018 год. ответникът е превел на ищеца сумата от 1 406,55 лв., за която твърди, че е пълният размер на дължимото застрахователно обезщетение.

По делото е представено копие от фактура № **********/09.10.2018 год. с издател „Индустриал комерс ко“ ЕАД и получател – ищецът по делото, както и фискален бон от който се установява, че за извършения ремонт на автомобила в оторизирания сервиз включващ и подмяна на части ищецът е заплатил сумата от общо 3223,27 лв.с ДДС.

Районният съд е приел заключения по основна и допълнителна съдебно - технически експертизи извършени от вещо лице Петров, съгласно които по автомобила на ищеца в резултат на ПТП-то са нанесени щети по преден ляв калник, счупен фар и повредена предна броня. Вещото лице е посочило, че за отстраняването и възстановяването на щетите по автомобила на ищеца е била необходима сумата от общо 942,09 лв. В основното заключение вещото лице не е посочило кои източници е използвало при остойностяване на щетите, а в допълнителното заключение е посочено, че това са две фирми, които са специализирани в ремонт, тенекеджийски и бояджийски дейности на нови и употребявани автомобили, със сключени договори към всички застрахователни компании за ремонти по автомобилите. Вещото лице сочи при изслушването от съда, че е изготвило заключението на базата на приложените към щетата снимки, без да е извършвало оглед на автомобила. Сочи, че видимо няма повреди на крепежните елементи, но ме може да каже дали е имало скрити увреждания по автомобила. Вещото лице при изслушването си е посочило също, че не намира причинна връзка между описаните във фактурата смяна на антифриз, фреон и боядисване на преден капак и процесното ПТП. Посочено е също, че във фактурата е налице дублиране на някои ремонтни дейности.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ с договора за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая не се спори, че изискванията на чл.380 от КЗ са спазени.

Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504.

Наредба № 24/08.03.2006г. приета при действието на КЗ /отм./, която се прилага от застрахователите при уреждане на взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застраховател, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „ГО“ е действаща и към момента.

С Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год. на ВКС, І т.о. – приложимо за уредбата и по сега действащия КЗ е прието, че  методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ /отм/, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.

Легалната дефиниция на „действителна стойност“ се съдържа в чл. 400, ал.1 от КЗ / чл.203, ал.2 отм./ - за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В този смисъл настоящият съд съобрази  приетото с Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, че застрахователят не може да откаже заплащането на сумата на ремонтните дейности и материали, макар и цената им да е по-висока от пазарната, поради отстраняване на щетите в специализиран сервиз, стига размерът на вредите да не надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

Като взе предвид всичко изложеното по-горе настоящият съд намира предявения иск за доказан по основание и частично по размер.

Ищецът не би следвало да търпи неблагоприятни последици от обстоятелството, че причинените от процесното ПТП вреди по автомобила му са отстранени в специализиран оторизиран сервиз за съответната марка автомобили – „Хюндай“. В случая действията на ищеца не могат да бъдат квалифицирани като недобросъвестни както предвид обстоятелството, че съгласно представените доказателства с исковата молба от закупуването на автомобила обслужването и ремонта му винаги са били извършвани от този сервиз, така и предвид обстоятелството, че от представения към фактурата платежен документ – фискален бон, се установява, че ищецът реално е извършил разход в размер на 3223,27 лв. Ето защо дори на базата на заключението на вещото лице да се приеме, че цените на оторизирания сервиз за материали и ремонт са по-високи от тези в сервизите, които е проучило вещото лице, ако това не води до превишаване на действителната стойност на увреденото имущество, не може дължимото обезщетение от застрахователя да бъде намалено само на базата на това обстоятелство. В случая такова превишаване не се установи.

От значение за определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение е установяването на онези вреди по автомобила на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Основна база за определяне на уврежданията за които може да се приеме, че са в пряка причинна връзка с процесното ПТП са описите на застрахователя, от които се установяват необходими ремонтни дейности по автомобила на ищеца, за:  подмяна на ляв фар, подмяна и боядисване на преден ляв калник, подмяна и боядисване на предна броня, подмяна на подкалник РVС пр.л., боядисване на преден капак, подмяна и боядисване на рамката на радиатора, подмяна на стойката на пр.бр.л. /предна броня ляво/, подмяна на държач под фар – десен, подмяна и боядисване на конзола пр.бр.л. и боядисване и изправяне на деформация на основата на предния ляв калник.

Доколкото тези вреди на автомобила са официално признати от ответника по образуваната от него щета, съдът не кредитира обясненията на вещото лице дадени в проведените съдебни заседания, в частите, с които вещото лице е посочило, че не намира причинна връзка между описаните във фактурата смяна на антифриз, фреон и боядисване на преден капак с процесното ПТП. Обяснението на вещото лице, че е извършена подмяна на антифриз и фреон е неточно, тъй като предвид отразеното във фактурата става ясно, че е извършено доливане на антифриз и фреон, което съдът приема за свързано и необходимо с оглед ремонтните и демонтажни дейности, при които се засягат охладителната и климатична системи на автомобила.

На базата на извършения от застрахователя опис и при проследяване на отразените във фактурата представена от ищеца необходими за извършване на ремонта материали и услуги, съдът намира, че не се установи пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и отразената във фактурата подмяна на предна маска на стойност 358,98 лв. без ДДС. Увреждане на маската на автомобила не е констатирано от застрахователя, а ищецът не доказа по делото че в резултат на процесното ПТП се е наложила смяната и. Също така съдът намира, че при отразено по фактурата периодично начисляване на консумативи, начисляването на допълнителни бояджийски материали /без конкретизация/ на стойност 140 лв. без ДДС не може да бъде прието като необходимо за отстраняването на преките вреди по автомобила. Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, с която е посочено, че е налице дублиране на някои дейности по фактурата, като приема, че извън отразения „демонтаж на ел.мотор и вентилатор радиатор охладителна система“ за следващите два демонтажа на стойности всеки от по 23,80 лв. без ДДС, разходът не е в пряка връзка с процесното ПТП.

За останалите описани във фактурата материали и услуги съдът намира, че са били необходими за отстраняване на преките вреди по автомобила на ищеца претърпени в резултат на процесното ПТП, посочени в окончателния опис на застрахователя по образуваната при него щета. Доколкото заключенията на вещото лице противоречат на този извод на съда, съдът не ги кредитира в тези части, поради необоснованост.

На базата на изложеното по-горе съдът намира, че действително претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП са на стойност 2566,18 лв. /с ДДС/, от които застрахователят е изплатил сумата от 1 406,55 лв. /с ДДС/, като остава дължима разликата от 1159,63 лв. /с ДДС/ до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част до претендирания размер от 1816 лв. искът е неоснователен като недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Горното сочи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Като е уважил претенцията на ищеца за сумата над 1159,63 лв. районният съд е постановил необосновано решение в тази част – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В тази част решението следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество, с отхвърляне на предявения иск за сумата над 1159,63 лв. до претендирания размер от 1816 лв., ведно с претендираната законна лихва.

В останалата част, с която исковата претенция е уважена за сумата от 1152,63 лв., ведно с дължимата върху нея законна лихва, решението следва да бъде потвърдено като правилно.

Съдът намира направените възражения от страните по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за неоснователни, като приема, че същите са в съответствие с правната и фактическа сложност на делото.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съответно на уважената част от иска в общ размер за двете съдебни инстанции от 740,50 лв. Районният съд е присъдил разноски от 522,64 лв., в която част решението също следва да бъде потвърдено, а настоящият съд следва да присъди само дължимата разлика от 217,86 лв.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски съответно на отхвърлената част от иска в общ размер за двете съдебни инстанции от 343,48 лв.   

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

                                      Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 1699/03.07.2019 год. по гр.д.№ 8821/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева-Изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:**********, сумата над 1159,63 лв. до размера от 1 816 лв. – т.е.  сумата от 656,37 лв., представляваща дължим остатък от неизплатено в цялост застрахователно обезщетение по щета с №43080211800827, за причинени имуществени вреди на л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №А2941МА, от ПТП, настъпило на 21.08.2018г., в гр.Бургас, на кръстовището на ул. „Шейново” и ул. „Иван Шишман”, във връзка със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица №BG/06/118000950309, със срок на валидност до 23.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищеца М.Д.Н., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,  срещу ответника ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева-Изпълнителни директори, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 1159,63 лв. до размера от 1 816 лв. – т.е.  сумата от 656,37 лв. / шестстотин петдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща дължим остатък от неизплатено в цялост застрахователно обезщетение по щета с №43080211800827, за причинени имуществени вреди на л.а. „Хюндай”, модел „И 20”, peг. №А2941МА, от ПТП, настъпило на 21.08.2018г., в гр.Бургас, на кръстовището на ул. „Шейново” и ул. „Иван Шишман”, във връзка със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица №BG/06/118000950309, със срок на валидност до 23.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1699/03.07.2019 год. по гр.д.№ 8821/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева-Изпълнителни директори, да заплати на М.Д.Н., ЕГН:********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** дължимата разлика в направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 217,86 лв. /двеста и седемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева-Изпълнителни директори, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на 343,48 лв.  /триста четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .               

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                      2.