Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /07.06.2018
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи май
две хиляди и осемнадесета година публично съдебно
заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Ненка Иванова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 899/2017 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Предявени са от ''Агенция за събиране на вземанията'' ЕАД гр. Пловдив срещу П.Б.Н. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по гр. д. № 711/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище,
представляващи остатъкът от предоставения потребителски кредит № 2273332 от
23.03.2015 г. в размер на на сумата в размер
на 192,78лв. – главница, сумата в размер на 20,16 лв. - договорна лихва за
периода от 22.06.2015 г. до 19.11.2015 г., сумата в размер на 45 лв. – такса
разходи, сумата в размер на 123,18 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.06.2015 г. до 19.11.2015 г.,
40,21 лв.- обезщетение за забава за периода от 23.06.2015 г. до 03.08.2017 г.
Ищецът в исковата молба твърди, че на 23.03.2015г.
между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, в качеството на заемодател и ответника П.Н., в
качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 2273332, като в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, с подписването
на договора, ищцовото дружество се е задължило да предостави на Н. парична сума
в размер на 250,00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Уговорено е погасителните вноски да покриват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовката
и обслужването на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в
размер на 283,92лв. Сочи се, че договорената лихва възлиза на 33,92лв., а Н. се
е задължил да върне кредита до 19.11.2015г. на осем равни месечни погасителни
вноски в размер на 35,49лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
бил на 23.04.2015г., а падежът на последната е на 19.11.2915г. Страните са се
договорили, че ако заемателят забави плащането повече от 30 календарни дни,
дължи на ищците такса за разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори, лични посещения и др. за събирането на
просрочените вземания, в размер на 9,00лв. Съгласно клаузите на договора,
според ищците, и тъй като ответникът не е представил на ищците нито едно от
договорените обезпечения, на Н. е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 164,24лв., като тази сума е била разсрочена на осем равни вноски в размер на
20,53лв. всяка, съгласно постигнато между ищците и ответника споразумение. Ищецът
навежда доводи, че Н. не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата,
която е погасена до момента възлиза на 112,04лв. и с нея са погасени: неустойка
за неизпълнение в размер на 41,06лв., договорна лихва в размер на 13,76лв. и
главница в размер на 57,22лв., като срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска - 19.11.2015г., но не е обявяван за предсрочно
изискуем. Ищците твърдят, че на 01.12.2015г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г.
сключено между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и дружеството -ищец, по силата на
което, вземането произтичащо от Договор за паричен заем № 2273332 от
23.03.2015г., е прехвърлено в собственост на ищците. Моли да се постанови
решение, с което да се уважат предявените искове. Претендират се сториените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът П.Б.Н. не е представен
писмен отговор на исковата молба и не е взето становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
01.09.2017 г., а исковата молба е подадена на 29.09.2017 г.
От приложен по делото договор за паричен заем №2273332 от 23.03.2015 г.
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и П.Б.Н. се установява, че между
страните е сключен договор по силата, на който „Изи Асет Мениджмънт“ е
предоставил на ответника сумата в размер на 250 лв., която ответника се задължил
да върне на 8 месечни вноски, последната с падеж 19.11.2015 г., всяка в размер
на 35,49 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 35 %, годишен лихвен
процент на разходите 41,51 %. Видно от клаузите на процесния договор ( чл. 4) е
уговорена дължимостта на неустойка в
размер на 164,24 лв. или 20.53 лв. още към всяка вноска при неизпълнение на
задължение от заемателя за предоставяне на обезпечение по договора. В чл. 8 от
процесния договор страните са постигнали съгласие, че заемателя ще дължи на
заемодателя сумата в размер на 45 лв. – представляваща такса разходи. При забава
на заплащането на вноска повече от 30 календарни дни.
Към процесния договор са приложени общи условие към сключени между „Изи
Асет Мениджмът“ ЕАД и трети лица договори за паричен заем от 15.10.2013 г. изм.
14.11.2013 г. – неподписани от
заемополучателя - ответник.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – цедент и
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД цесионер, по силата, на който
продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1
към договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 01.12.2015 г. към договор за продажба
на вземания (цесия) между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – цедент и „Агенция за
събиране на вземанията“ ООД от 16.11.2010 г. се установява, че на цесионера е
прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 448,16 лв.
От представена по делото обратна разписка (л. 22 от делото) се установява, че ответникът –
длъжник е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл.
99, ал.3 ЗЗД.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на, която се установява, че от така предоставената сума е върната
сумата в общ размер на 112,04 лв., с която сума е погасена част от главницата,
договорната лихва и неустойката, поради което дължими са 421,33 лв., включващи
главница в размер на 192,78 лв., договорна лихва – 20,16 лв., неустойка 123,18
лв. такса разходи – 45 лв. и законна лихва – 40,21 лв. Ценено съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; валиден договор за паричен заем № 2273332/23.03.2015 г., по който
цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила
изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на
договора и общите условия към договора, при наличие на забава от страна на
длъжника се дължи договорна лихва, както и претендираната неустойка, че
заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация,
че с договора е предвидено задължение на ответника да предостави обезпечение на
заемодателя, както и уговорки, че при неизпълнение на това задължение
заемополучателят дължи еднократна неустойка. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно
доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Изи Асет Мениджмътн“ АД и П.Н.
е сключен договор за паричен заем № 2273332/23.03.2015 г., по силата, на който
търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 250 лв., а
същият се е задължил да я върне на 8 равни месечни вноски, в срок до
19.11.2015г. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент и
неустойки. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено
съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити,
които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на
формиране на лихвен %, условия за издължаване, съдържание на погасителния план,
информация за дължимите плащания и т.н. В процесния договор обаче единствените
данни за тази информация се съдържат в чл. 2, от съдържанието на който обаче
потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на
същия като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил
съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се информацията да е
ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в чл. 2 не се
разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата, т.е. не е посочено каква част от дължимата месечна вноска
в размер на 35,49 лв. е главница и каква част лихва. Ответникът въобще не е
подписвал погасителен план с конкретното разпределение на лихви и главници по
вноски, който документ въобще не е представен, нито преди сключване на
договора, нито при неговото му сключване, в нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Императивната норма- чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че при доказана недействителност следва да се дължи чистата
стойност на кредита. Това означава, че при нищожност на възнаградителната лихва
поради противоречието, съдът не може да попълва договора, позовавайки се на
нормата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, каквото правомощие той има при търговските
сделки, но не и при потребителските кредити, същото се отнася и до уговорените
неустойки. Ето защо ответникът дължи единствено връщане на чистата стойност на
отпуснатия му кредит.
В конкретния случай договорът
следва да се приложат именно поседиците посочени в нормата на чл. 23 ЗПК,
доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК. Липсва
погасителен план, а от съдържанието на договора
на може да се направи извод как са формирани месечните вноски – каква
част от тях е главница и каква част е лихва. Договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради не спазване на императивните разпоредби на специалния
закон, които предвиждат защита за икономически по-слабата страна. Ето защо
ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, в размер на
250 лв.
От назначената по делото ССчЕ,
на която съдът изцяло дава вяра се установява, че ответникът е изпълнил
задължението си, като е върнал част от сумата предмет на процесния договор в
размер на 112,04 лв., от дължимата сума в размер на 250 лв. Предвид обявяването
на уговорките относно договорната лихва
и неустойката за недействителни, то ответникът дължи връщане на остатъка от
отпуснатия кредит в размер на 137,96 лв. (250 лв. – 112, 04 лв.).
На основание чл. 86 ЗЗД върху посочената сума от
137,96 лв. ответникът дължи законна
лихва за забава от 23.06.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент
за процесния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, е
определил размера на изтеклата за периода от 23.06.2015 г. до 02.08.2017г. до
дата на подаване на исковата молба, която дата е датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), законната мораторна лихва
върху сумата от 137,96 лв., а именно 29,65 лв.
От доказателствата по делото – договор за
покупко-продажба на вземания от 16.11.2010 г. ведно с приложение № 1 от
01.12.2015 г. сключен между „Изи Асет Мениджмът“ АД и „Агенция за събирания на
вземания“ ООД се установява, че между страните по договора е прехвърлено
вземането на цедента към ответника по делото, валидно съществуващо в размер на 137,96
лв., както и акцесорните вземания към него- вземането за законна мораторна лихва
върху същото, за което прехвърляне длъжникът е надлежно уведомен, видно от
приложена по делото обратна разписка от 10.12.2015 г. Уведомление по см. на чл.
99, ал. 3 ЗЗД е получено лично от длъжника Н..
Предвид изложеното ищецът е материално легитимиран
носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 137,96 лв.,
представляваща остатъкът от предоставения потребителски кредит № 2273332 от
23.03.2015 г. Ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
03.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и 29,65 лв.-
обезщетение за забава за периода от 23.06.2015 г. до 02.08.2017 г., до който
размер предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да се
уважат.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 167,61 лв. от предявения размер
от 421,33 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 20,37 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
на 167,61 лв. от предявения размер от 421,33 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 39,78 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на П.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парично вземане в размер на
сумата от 137,96 лв., представляваща
остатък от главница по Договор за заем № № 2273332 от 23.03.2015 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Б.Н., което вземане е прехвърлено на ищеца
въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010
г. и приложение 1/01.12.2015 г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 03.08.2017 г. до
окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 137,96 лв. до предявения размер от 192,78лв. както и че ответника дължи на ищеца сумата
от 29,65 лв. - обезщетение за забава за периода от 23.06.2015 г. до
02.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разлика над 29,65 лв. до предявения размер от 40,21 лв., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 711/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу П.Б.Н.
за приемане на установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на
парично вземане в размер на размер на 20,16 лв. -
договорна лихва за периода от 22.06.2015 г. до 19.11.2015 г., сумата в размер
на 45 лв. – такса разходи, сумата в размер на 123,18 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 22.06.2015 г. до 19.11.2015, по договор за заем №
2273332 от 23.03.2015 г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Б.Н., което вземане е прехвърлено на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010 г.
и приложение 1/01.12.2015 г.
ОСЪЖДА П.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 20,37 лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 39,78
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: