Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 15.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 118 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
31-0000252 от 20.12.2018 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА”
гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на П.Д.Н. с ЕГН **********
***, Разградска област на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвПр е наложено наказание
глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.34 §5 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят П.Н., който го обжалва в срок и моли
същото да бъде отменено. Твърди, че не е извършил твърдяното административно
нарушение. Счита, че в АУАН и НП не е отразена точно фактическата обстановка,
тъй като самото нарушение е описано съвсем абстрактно и лаконично, без да
съдържа конкретни факти в какво се изразява неправилното използване на
устройството на автомобила и до какъв резултата е довело то, като по този начин
е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Обръща внимание,
че по начина на описание на нарушението, не става ясно точно на коя дата
неправилно е използвал превключващия механизъм и в какво точно се изразява
това. Заявява, че и нарушената норма не е посочена точно и прецизно, тъй като
не става ясно коя от четирите хипотези на материално правната норма е
констатирано, че е нарушена.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не излага допълнително становище по жалбата.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща АНП в съда предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като счита, че същото е съобразено с
материалите и процесуалните правила при издаването му.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите А.А.Д. и М.Д.М., съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 11.12.2018 година свидетелят А.А.Д.,
в присъствието на свидетеля М.Д.М. съставил Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2018 № 250208 против П.Д.Н. с ЕГН ********** ***,
Разградска област за това, че на 11.12.2018 година, около 15:30 часа на ПП
Е772, 35-ти км, в посока гр.Варна, като водач на товарен автомобил *** с рег.№ ***собственост
на „***” ЕООД, извършва обществен превоз на товари с пътен лист №0007893/10.12.2018г.
и удостоверение към лиценз №10189 като допуска следното нарушение: Водачът използва
аналогов тахограф DVO Kienzle 1318-25 №2100845, като не използва правилно
превключващия механизъм, видно от тахографски лист от 10.12.18г., с което е
нарушил разпоредбите на: Регламент №165/14 чл.34 §5 буква „б“. С акта са иззети
като доказателства к.т. №5085066 и тахографски лист от 10.12.2018г.
Въз основа на така съставения акт за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
съгласно т.І.6. от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра
на ТИТС орган – Началник на ОО „АА” -
Ловеч.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, настоящият състав констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, които са неотстраними и водят до отмяната му.
В АУАН и НП не е
посочено мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит,
който не само индивидуализира самото нарушение, а и пряко касае компетентността
както на АНО, така и на съда при въззивното производство. В конкретният случай
в НП фигурира мястото на проверката - ПП Е772,
Настоящият състав
приема за основателно и възражението за абстрактно и лаконично описание на
нарушението, без да са посочени конкретни факти в какво се изразява неговата
същност и до какъв резултат е довело, тъй като действително разпоредбата на
чл.34 §5 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. предвижда четири символа, които съответстват
на различни дейности, но нито в АУАН, нито в НП е посочено каква дейност е
извършвал нарушителя и каква е отчитал тахографа. Едва в съдебно заседание
актосъставителя и свидетеля по акта се опитаха да уточнят тези факти, което е
недопустимо.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
посочването на датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, а непосочването на конкретни факти, касаещи съставомерни признаци
на нарушението винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Както е
посочено по-горе, непосочването на мястото на извършване на нарушение
възпрепятства и възможността съдът да прецени компетентността на АНО.
Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно постановление, макар в акта
за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на
наказателно постановление, при което административно наказващият орган следва
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57 ал.1 т.5,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000252 от 20.12.2018 год. на Пенчо Василев
Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, Разградска област на основание
чл.93в, ал.14 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл.34 §5 б.“б“ от
Регламент /ЕС/ №165/2014като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :