№ 20807
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110110525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 62165/26.02.2024 г. на Н. Н. Н.ова, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. П път 9, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“,
БУЛСТАТ ......., чрез управителя Д. М., със съдебен адрес в гр. София, бул. Ал. С № 125-2, ет.
5, офис 5-3, срещу „В.БГ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Д. Х № 52-54, представлявано от З. С. Р, с която са предявени са обективно кумулативно
съединени установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП,
за прогласяване нищожност на неравноправна клауза, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за кредит в Договор № ........ от 30.01.2023 г., сключен между
страните, поради нарушение на закона, и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗДД
както и да заплати на ищеца сумата от пет лева, предявена като частична от общо 98.52 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозирана на исковата молба до окончателното плащане.
С Молба от 09.09.2024 г. е направено искане за увеличаване размера на претендираната
сума по иска по чл. 55 от ЗЗД на 98.52 лв., на основание чл. 214 от ГПК, като искането е уважено и
иска е увеличен до този размер, който е пълният претендиран размер.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2023 г. между страните е сключен договор
за паричен заем № ........, чрез който на ищеца бил отпуснат заем в размер на 400 лева и срок
до 01.03.2023 г., с определен е лихвен процент в размер на 41 % в размер на 13,48 лв. за
срока на договора, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.7 %, както и
задължение за такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 98,52 лв.
Твърди, че кредитът е погасен с еднократно плащане на цялата сума в размер на 512,00 лв.
Счита, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК, тъй като
не са налице съществени елементи от съдържанието, изискуемо по закон. Твърди, че
размерът на ГПР е грешно посочен в договора, не е изчислен в съответствие със
изискванията на закона и в неговата стойност не е включена допълнителната услуга за бързо
разглеждане, която би следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, като
инкорпорирана изначално в договора. Твърди, че реалният размер на ГПР е по-висок от
1
максималния допустим от закона и противоречи на императивни разпоредби, позовавайки се
на чл.19,ал.4 от ЗПК. Твърди, че с включването на допълнителните услуги, като
допълнителен пакет, се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК и това представлява прикрит разход,
който надвишава определения максимум в закона. Счита, че са нарушени национални
императивни норми и такива на европейското законодателство.
Ищецът счита, че грешното посочване на ГПР е еднозначно с липсата на посочен ГПР
по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до цялостна недействителност на договора,
съгласно чл.22 от ЗПК. Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено заплащането на
такса за експресно разглеждане на кредита, като твърди, че възможността на кредитора да
въвежда такси, извън стойността на договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а
от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Сочи, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Поради което твърди, че клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като същата не
представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни
ползи за
него.
Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата,
предвиждаща такса експресно разглеждане, както и да бъде осъден ответника за връщане на
заплатените суми, като искът е предявен за част от тях в размер на пет лева, ведно със
законната лихва върху нея, платени при начална липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба, като излага подробни съображения в подкрепа на доводите си и се позовава на
европейска съдебна практика.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, обстоятелствата, че между тях е бил сключен валиден Договор за паричен заем №
......../30.01.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в
размер на 400 лв., на основание чл.146 от ГПК.
Видно от Договора, сключен между страните, същият е за сумата от 400 лева, срок на
погасяване 300 дни, лихвен процент за срока на кредита от 41 %, стандартен лихвен процент
– 40.97 %, лихва в размер на 13.48 лв. за срока на кредита, годишен процент на разходите –
49.7 % и такса за бързо разглеждане от 98.52 лв. Общата дължима сума по кредита възлиза
на 512.00 лв. Датата на получаване на кредита е 30.01.2023 г., а датата на падеж – 01.03.2023
г. В договора изрично е посочено, че годишният процент на р разходите не включва
разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
задълженията си по договора и таксите за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че действителният размер на годишния
процент на разходите като се включи в него и предвидената такса за експресно разглеждане
възлиза на 1915.52 %. Вещото лице е установило, че вземането за главница, лихви и такса
експресно разглеждане е погасена на 01.02.2023 г. в пълен размер.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
2
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е
включена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, доколкото тази такса е била
известна на кредитора към момента на сключване на договора и същата е следвало да бъде
включена при изчисляване на ГПР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно цитираната норма "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, заплатени
от ищеца като такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 98.52 лв.,
дължима при сключване на договор, което е установено от вещото лице. Тези разходи са
били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, но не са били
включени при определянето на годишния процент на разходите, като по този начин се
заобикаля императивна норма на закона.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита.
3
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се и до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото с исковата молба е направено искане за провъзгласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в Договор
№ ........ от 30.01.2023 г., а не на целия договор, то съдът счита, че именно тази клауза следва
да бъде прогласена за нищожна. При установяване нищожност на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане в договора, съдът счита, че се установява и неоснователно
разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответника за сума в размер на
98.52 лв., като ответникът не доказва основание за получаване на тази сума и дължи
нейното връщане, тъй като се установява от счетоводната експертиза, че сумата е изплатена
от ищеца.
Предвид това, че не е направено искане за прогласяване нищожност на други клаузи,
освен посочената, съдът не може да се произнася извън обхвата на петитума на исковата
молба, в противен случай би се произнесъл с недопустим акт. Установява се неоснователно
разместване на блага в размер на 21.02 лв., поради което искът по чл. 55 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е направил
такива, както следва: 100 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, а за
адвокатска защита същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. в размер на по 480 лв. за
всеки един от двата предявени иска, с включен ДДС. При липсата на реално направени
разходи за адвокатска услуга, предоставена на страна по делото, размерът на
възнаграждението на съответния адвокат се определя по преценка на съда. Наредбата на
Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите на лицата, упражняващи
адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени случаи други
нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените размери, но
същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг, какъвто се явява
Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се определя цената
на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя държавната такса,
дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за реално
извършени разходи, а за такива, които съдът определя при съблюдаване на минималните
4
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП.
При присъждане на възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна
помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за
уговорено между страната възнаграждение, поради което не се прилага разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, Съдът определи размер на
възнаграждението за пълномощника на ищеца в общ размер на 480 лв., съобразявайки
цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на предмета на спора, разглеждане
на делото и обявяването му за решаване в едно открито съдебно заседание, без лично
явяване на процесуалния представител на ищеца и доказателствен материал в минимален
обем.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните и на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК
по предявения иск от Н. Н. Н.ова, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. П път
9, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ......., чрез управителя Д. М., със съдебен
адрес в гр. София, бул. Ал. С № 125-2, ет. 5, офис 5-3, срещу „В.БГ” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Д. Х № 52-54, представлявано от З. С. Р,
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит в
Договор № ........ от 30.01.2023 г., сключен между страните, поради нарушение на закона.
ОСЪЖДА „В.БГ" ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Л" ул. Д. Х № 52-54 представлявано от З. С. Р да заплати на Н. Н. Н.ова, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. П път 9 сумата от 98.52 лв. (деветдесет и осем
лева и петдесет и две стотинки), представляваща недължимо платена сума по договора,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба на
26.02.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.БГ" ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Л" ул. Д. Х № 52-54 представлявано от З. С. Р да заплати на на Н. Н. Н.ова, ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. П път 9 сумата от 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева) за разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.БГ" ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Л" ул. Д. Х № 52-54 представлявано от З. С. Р да заплати на адвокат Д. М. М., с адрес:
гр. София, ж.к. „М ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) за оказана безплатна правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5