№ 80
гр. Нова Загора , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20212220100260 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК против П. Д. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: 8660, с. Овчи кладенец, ул. „Грабово“ № 10, общ.Тунджа, обл.Ямбол и
настоящ адрес: с.Полски градец, общ.Раднево, обл.Стара Загора за установяване на вземане,
включващо – главница от 71.16 лв., представляваща стойността на потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор и мораторна лихва за забава в размер на 20.62 лв.,
начислена за периода от 20.05.2017 г. до 01.04.2020 г.
В исковата молба се сочи, че вземането, предмет на иска, има за свое основание договор за
цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК *********,
което от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Сочи се, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Въз основа на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 587/2020
г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора. В предвидения от законодателя срок постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение, поради което в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422
от ГПК, бил предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане
1
на ищеца срещу ответника.
Посочва се, че „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ********* встъпил в правата си на кредитор, въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния иск и е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № 11227666001.
Визира се чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който „Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
които се иска съответната справка.“.
Разяснява се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
********* и П. Д. Д., с ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11227666001 от дата 24.01.2017 г. за ползване
на далекосъобщителна телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 с
месечна абонаментна такса 15.80 лв. Срокът на договора бил 24 месеца, съответно до
24.01.2019 г., а от датата 26.01.2017 г. била добавена допълнителна услуга VIVACare с
месечна абонаментна такса 1.89 лв.
Въз основа на сключените договори били издадени фактури за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2017 г. на стойност 78.72 лв., а именно:
- Фактура № **********/01.02.2017 г. за отчетния период на потребление 01.02.2017 г. -
28.02.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
21.65 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** – 19.80 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент;
- За VIVACare 1.89 лв.
2
платима в срок 28.02.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
- Фактура № **********/01.03.2017 г. за отчетния период на потребление 01.03.2017 г. -
31.03.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
17.69 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** – 13.17 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент;
- За VIVACare 1.89 лв.
платима в срок 29.03.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/01.04.2017 г. за отчетния период на потребление 01.04.2017 г. -
30.04.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
17.69 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** – 13.17 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент;
- За VIVACare 1.89 лв.
платима в срок 29.04.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/01.05.2017 г. за отчетния период на потребление 01.05.2017 г. -
31.05.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
17.69 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** – 13.17 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент;
- За VIVACare 1.89 лв.
платима в срок 29.05.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги, поради което ищцовото
дружество имало правен интерес да претендира незаплатения остатък от 71.16 лв.,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 02/2017 г., 03/2017 г.,
04/2017 г., и за месец 06/2017 г. с приложено извлечение – детайлна справка от
потреблението на ползваните услуги към всяка фактура.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 78.72 лв. обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с
чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
3
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 29.05.2017 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Посочва се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел
Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане
на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“.
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Разяснява се също, че когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Сочи се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, абонатът заплащал: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди).
4
Съгласно чл.35 заплащането на услугите се извършва, въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК които се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен
в индивидуалния договор и/или електронен адрес, изрично посочен от абоната, чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор, а
неполучаването на сметките за дължими суми не освобождавало абоната от задължението за
плащане в определения срок.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред.
Чл.29 от Общите условия гласял, че „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“.
В конкретният случай ответникът П. Д. Д., ЕГН ********** бил подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номер ********** и не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Посочва се още, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и
са породили правни последици за страните по тях, както и че в договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му,
като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия и било видно от тях, че същите са конкретизирани.
5
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, била
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с които
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.“.
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил
вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на горепосоченото ищецът е представил извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлител,
а „С. Г. Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо П. Д. Д. с ЕГН **********, което в
последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г.
Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се сочи, че съгласно чл.6, ал.2 от
договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има
качеството, освен на цесионер, и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина – проф.А.К. - Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и проф.К. които приемал, че упълномощаването на цесионера
от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът
бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г.
Твърди, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
6
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС,
в подкрепа на което цитира съдебна практика.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка
с едно изявление, да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че П.
Д. Д., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и
момента на съобщаването и всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и
да му позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени. Що се касае до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията,
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за
да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Разяснява се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник П. Д. Д. с ЕГН ********** не е
изпълнил задълженията си към кредитора до датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния
интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК.
Ищецът моли в случай, че са налице предпоставките чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът да
постанови неприсъствено решение, с което да признае за установено вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и
да присъди на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника П. Д. Д. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер 71.16 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 11227666001 от дата
24.01.2017 г., 26.01.2017 г., сключени между П. Д. Д., ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД, и
отделно с мораторна лихва за забава в размер 20.62 лв. за периода от 20.05.2017 г. до
01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, както и да осъди ответника, да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, 180 лв. - адвокатско
7
възнаграждение.
Претендирал е и разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 587/2020 г. по описа на
Pайонен съд - Нова Загора.
Ищецът е представил и писмени доказателства по опис.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
исковите претенции и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърди, че не бил сключвал никакви договори, споразумения и други с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Подписът върху представения към исковата молба
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.01.2017 г. не бил негов. Също
така не били негови подписите върху приложенията към този договор. Твърденията
направени в исковата молба в тази връзка били изцяло неверни. Оспорва истинността на
тези документи. Освен това не бил ползвал далекосъобщителни услуги с доставчик
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Сочи, че поради това, че не бил подписвал договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и не бил ползвал същите, той не дължи такси, суми и неустойки на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Това дружество нямало вземания срещу него,
съответно не е могло да прехвърли такива към „С.Г.Груп“, който на свой ред да прехвърли
същите на ищцовото дружество.
Дори и да се приемело обратното, така описаните в исковата молба претендирани вземания
били погасени по давност, поради което в настоящия отговор прави възражение за давност,
като заявява че вземанията били погасени.
На основание чл.105 от ГПК прави възражение за местна подсъдност на делото. Съгласно
тази разпоредба искът се предявявал пред съда, в района на който бил постоянния адрес на
ответника, а той бил с постоянен адрес с.Овчи кладенец, общ.Тунджа, както било известно
на ответника и съда.
Поради това моли да бъде прекратено производството на горното дело и да бъде изпратено
делото по подсъдност на Ямболски районен съд.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, възразява за прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат (в случай на неблагоприятен за него
изход на делото).
След повдигнат спор за местна подсъдност, Окръжен съд – Ямбол с Определение №
260116/26.02.2021 г. е определил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на
ищеца е Районен съд – Нова Загора.
По образуваното гр.д.№ 20212220100260 по описа на Районен съд – Нова Загора на
8
29.04.2021 г. е постъпила Молба-становище с вх.№ 1613 от адв.В.Г., пълномощник на
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, с която се поддържа предявения иск.
В случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание, моли съдът да постанови
по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК неприсъствено решение, с което да признаете за
установено вземането по заповед за изпълнение.
В случай, че е направено признание на исковите претенции, прави искане по смисъла на
чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед оспорването на ответника в отговора на исковата молба, дължимостта на
процесните суми поради неналичието на неравноправна клауза за неустойка в иначе
валидно облигационно отношение между страните, поддържа изцяло изложеното в исковата
молба.
„Голото оспорване“ на всички факти, обстоятелства и представени доказателства, без да се
сочат алтернативна фактическа обстановка или да бъдат представени други доказателства,
направени доказателствени искания, противоречало на чл.3 във вр. с чл.131 от ГПК.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, сочи, че такава не била изтекла,
тъй като действително предоставянето на такива услуги представляват периодичните
плащания, като погасителната давност настъпва три години от изискуемостта на всяко едно
от вземанията, но конкретно заповедното производство било образувано и за нито едно от
вземанията не била изтекла погасителната давност, тъй като всички дати на посочените
фактури били след 01.02.2017 г., а в издадената крайна фактура, обективираща цялата
незаплатена електронна съобщителна услуга, с падеж на плащане 29.06.2017 г., с което
настъпила изискуемостта на цялото вземане.
Разяснява, че сключения между страните договор, имал силата на закон за страните, които са
го сключили и съгласно Общите условия абонатът бил длъжен, да заплаща ежемесечно
цените на предоставените му услуги, съгласно издадена от дружеството фактура,
независимо от това дали е получил същата. В ОУ било предвидено, че плащането следва да
се извършва в определен срок след датата на издаване на фактурата, т.е. за всяка една от
процесиите фактури е настъпила изискуемостта, като обаче за нито една от тях не следвало
да се приложи института на кратката погасителна давност, тъй като видно от датата на
образуване на заповедното производство, за нито една от тях не бил изтекъл тригодишния
давностен период. Моли, да се вземе предвид и удълженият срок, във връзка с разпоредбите
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с което били
спрени определени срокове, в това число и давностните такива.
Относно оспорването на ответника, че не бил подписвал договор за електронни
съобщителни услуги с „БТК“ ЕАД, прави доказателствено искане, да бъде назначена
„съдебно-почеркова“ /графологична/ експертиза, платима от бюджета на съда, която при
9
евентуален положителен изход на делото в полза на ищцовата страна, ще оскъпи още повече
натрупаното до този момент задължение от длъжника, като смятам искането за ненужно, но
необходимо, предвид подаденото възражение, с оглед представените от ищеца писмени
доказателства по делото - заверени копия на оригиналните договори. Фактури, декларация
за съгласие с общите условия на мобилния оператор, които официално заверени преписи
или извлечения от официални документи, съгласно чл.179, ал.2 от ГПК имат същата
доказателствена сила, както и оригиналите, подписани от ответника.
Посочва също, че с лицето бил осъществен контакт, като на 31.03.2021 г., със същият била
постигната извънсъдебна устна уговорка, за доброволното заплащане до 05.04.2021 г. на
задължението по сключените с БТК ЕАД договори, които към днешна дата се оказвали
„неподписани“ от същия, свързал се с тях от тел. номер **********.
Визира и регламентираното в чл 40 от Общите условия /„Оспорване на дължимите по
фактура суми пред БТК се допуска в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата,
като оспорването на сумата дължима по фактура не освобождава абоната от задължението за
заплащането ѝ./ В случая ответникът не се бил възползвал от това си право /право на
абоната в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата да оспори дължимата
сума, ако смята, че същата е неправилно формирана/, което право в настоящия случай не
било упражнено от абоната. В този смисъл евентуални оспорвания на издаваните на абоната
фактури не следвало да бъдат обсъждани.
На последното по делото открито съдебно заседание по делото страните, редовно призовани
– не се явяват.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за цесия ********** от дата 16.10.2018 г.; Пълномощно;
Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г.; Договори за мобилни услуги с клиентски номер 11227666001 с всички
приложения и допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; Заверени копия
на фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия; Документи за
платена държавна такса;
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор № 1122766624012017-
39597108 от дата 24.01.2017 г., ответникът в настоящото производство П. Д. Д., с ЕГН
********** е бил абонат с клиентски № 11227666001 на „Българска телекомуникационна
10
компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно далекосъобщителна услуга
VIVACOM Mobix 30 с месечна абонаментна такса 15.80 лв. Срокът на договора бил 24
месеца, съответно до 24.01.2019 г., а от датата 26.01.2017 г. била добавена допълнителна
услуга VIVACare с месечна абонаментна такса 1.89 лв.
Представени са по делото и Общите условия на договора между мобилния оператор и
абонатите на услугите му, с който П. Д. Д. се е съгласил, подписвайки процесния договор.
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а
при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже сключване на нов
договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Ищецът твърди, че ответникът П. Д. Д., с ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е същата, ползвал е интернет, провеждал разговори и не
е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, за което му били
издавани фактури, незаплатени от него в срок, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищцовото дружество предявило претенцията си на основание договор за цесия, встъпвайки
в правата на кредитора. Цедентът се намирал в договорни отношения с ответника, във
връзка с горепосочения договор за предоставяне на услуги от 24.01.2017 г. В тази връзка те
са посочени в приложените по делото копия на фактури за съответните периоди.
Неизпълнението на задълженията от страна на ответника до настоящия момент обуславя
правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от адв.Г. претендира, да бъде
установено, че П. Д. Д., с ЕГН ********** му дължи сума в размер 71.16 лв. – главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор и мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 20.62 лв. за периода от 20.05.2017 г. до 01.04.2020 г., както и
ответника да бъде осъден, да заплати разноските от настоящото и заповедното производства.
Водно от приложените доказателства ищецът е предприел действия за събиране на
дължимите суми, описани по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Районен съд – Нова Загора образувал ч.гр.д.
№ 587/2020 г. по описа си, в което производство е издадена исканата заповед № 323 от
17.08.2020 г.
11
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99
от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът прие представените с исковата молба доказателства.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми
по Договор № 1122766624012017-39597108 от дата 24.01.2017 г. за далекосъобщителна
услуга VIVACOM Mobix 30, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и П. Д. Д., с ЕГН ********** и допълнителна услуга VIVACare с месечна абонаментна
такса 1.89 лв. от 26.01.2017 г. със срок на договора 24 месеца, вземанията по който са
прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а
последното дружество ги е прехвърлило на ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“
ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че сключил с третото лице-
цедент договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице - мобилен
оператор сключил през 2017 г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
ответника, които последния не му заплатил в срок. Това принудило ищецът да подаде
заявление по чл.410 от ГПК, а в образуваното заповедно производство е издадена заповед за
изпълнение № 323 от 17.08.2020 г., поради което и съгласно дадените му указания, ищецът в
едномесечен срок е завел дело за установяване на вземането си.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори между
ответника и третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за цесия
между ищеца и третото лице, във връзка със спорното вземане.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото
дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в т.ч. за
наличие на договорни отношения между дружеството доставчик на услугата и ответника,
както и за размера на дължимите суми.
В тежест на ответника бе да установи изплатил ли е задължението си изцяло или частично за
12
посочения период.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявения срещу
него иск, като го счита за неоснователен. Твърди, че не е сключвал никакъв договор и прави
възражение за изтекла давност.
Спорно между страните е обстоятелството, че бил сключен договор за доставка на
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответника.
Не са представени доказателства за постъпили плащания от страна на ответника в
производството. Последният не се явява и в открито съдебно заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, относно сключването на договор между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и П. Д. Д., докато последният не е
представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че не подписвал никакви
документи, свързани с процесното вземане.
Наведеното от ответнка, че дори и да се приемело, че съществуват вземания на ищеца, то те
били били погасени по давност, съдът също намира за неоснователно по следните
съображения:
Действително предоставянето на услуги от мобилен оператор с абонаментна такса и срочен
договор се квалифицират като периодични плащания, и като такива за тях погасителната
давност настъпва три години от изискуемостта на всяко едно от вземанията, но конкретно
заповедното производство е образувано на 17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1668/2020 г. в Районен
съд – Ямбол, но видно от приетите доказателства по делото в издадената крайна фактура №
********** издадена на 01.05.2017 г., обективираща цялата незаплатена електронна
съобщителна услуга, с падеж на плащане 29.05.2017 г. (на л.42 по делото), с което
настъпила изискуемостта на цялото вземане, предивд което датата на деактивация на
процесния абонамент е 29.05.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора, съобразно наличието на предпоставките за деактивация.
Към момента на изтичане на давностния срок обаче е бил в сила удълженият срок, във
връзка с разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, с което са били спрени определени срокове, в това число и давностните такива.
И по-конкретно: чл.3 За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат: ал.2 Давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти;
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за
адвокат, а именно 180.00 лв., съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът също намира за
неоснователно и като такова не следва да го уважи.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана,
13
поради което следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 205.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011 г., I
Т.О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, в КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР против П. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: 8660, с. Овчи
кладенец, ул. „Грабово“ № 10, общ.Тунджа, обл.Ямбол и настоящ адрес: с.Полски градец,
общ.Раднево, обл.Стара Загора, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 587/2020 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, в общ размер 91.78 лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, от
които 71.16 лв. /седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ главница, представляваща
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга VIVACOM Mobix 30 по Договор №
1122766624012017-39597108 от дата 24.01.2017 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и П. Д. Д., с ЕГН ********** и допълнителна услуга
VIVACare с месечна абонаментна такса 1.89 лв. от 26.01.2017 г. със срок на договора 24
месеца, както и 20.62 лв. /двадесет лева и шестдесет и две стотинки/ лихва за забава за
периода от 20.05.2017 г. до 01.04.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Д. Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 205.00 лв.
/двеста и пет лева/.
14
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Д. Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, направените разноски по ч.гр.д. № 587/2020 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора, в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните,пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
15