Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 204

 

гр. Габрово, 27.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА

                                 СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря  Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 279 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 135 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 59/2019 г. по описа на Тревненски районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.Г.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отхвърлил е иска за горницата над сумата от 1 200,00 лв. до претендирания размер от 4700,00 лв., както и законна лихва за периода 07.11.2014 г. - 18.02.2016 г., като неоснователен. Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на С.С. сумата от 10,00 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В законния срок решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България. Считат решението за неправилно и необосновано. Считат, че наказателното преследване е приключено в разумен срок и мярката за неотклонение "Подписка" не е довела до ограничаване на правата на ищеца, който към датата на образуване на досъдебното производство е живеел на настоящия адрес в гр. П., общ. Т., обл. Г., кв. "С." № **, регистриран на 20.01.2014 г., видно от приложената по делото справка от РУ-Трявна. В хода на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство от ищеца не са постъпвали молби за разрешение за напускане на населеното място и страната, няма никакви данни и доказателства представени по делото за пропуснати от негова страна възможности за работа или почивка в други населени места и чужбина, а също за евентуална вероятност от случването на такива събития. Няма данни и доказателства по делото, от които да се направи извод, че воденото наказателно производство срещу ищеца е довело до възникване на заболявания и проблеми със здравето. Твърди, че със съобщението по "ТВ-НЕТ Сателит-К. и СИЕ" СД не са били засегнати честта, достойнството и обществената оценка на ищеца. Моли да се отмени обжалваното решение относно уважения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срок е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди и остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. С повдигане на обвинението са му били нарушени грубо човешките права по отношение на ограничено свободно придвижване, както в страната, така и в чужбина. Отнета му е била възможността от необходимия медицински надзор по постоянния му адрес в гр. С., където е личния му лекар, имайки предвид здравословното му състояние и напредналата възраст. Било е опетнено доброто му име и накърнено достойнството му. От силния стрес, на който е бил подложен е изживял психически тормоз и отрицателни терзания, напрегнатост и тревожност, безсъние и социално отдръпване, както и влошаване на здравословното му състояние.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.

Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред районният съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани в размер на 4700,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.05.2014 г. - 07.11.2014 г., произтичащи от обвинение в извършване на престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, повдигнато от Тревненска районна прокуратура, за което е признат за невинен и оправдан с Присъда № 114 от 22.10.2014 г. по ВНОХД № 111/2014 г. по описа на Габровски окръжен съд.

По отношение на установената от районният съд фактическа обстановка по делото няма възражения във въззивната жалба, че спрямо С.Г.С. е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.

С Присъда № 46 от 05.08.2014 г. по НОХД № 115/2014 г. по описа на ТРС, С.Г.С. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на пробация. Осъден е и на разноски по делото. Присъдата е обжалвана и с Присъда № 114 от 22.10.2014 г. по ВНОХД № 111/2014 г. по описа на Габровски окръжен съд, С.Г.С. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

За да уважи предявените искове за неимуществени вреди в размер на 1 200,00 лева районният съд е приел, че вреди на ищеца безспорно са нанесени. Позовал се е на съдебната практика, съобразно която негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, по което е постановена оправдателна присъда не се нуждаят от конкретни  доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен еквивалент. При определяне размера на причинените неимуществени вреди са отчетени: продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение, отражението в резултат на воденото наказателно производство спрямо конкретната личност и начина, по който тя е преживяла случилите се събития.

Взел е в предвид, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наказателното преследване спрямо него е продължило сравнително недълъг период от време - около пет месеца и входа на него е била взета най-леката мярка за неотклонение "подписка". Следствие на воденото наказателно производство ищецът е намалил социалните си контакти с хората. Приел е, че няма данни и доказателства по делото, от които да се направи извод, че наказателното производство срещу него е довело до възникването на заболявания и проблеми със здравословното състояние, каквито се посочват в исковата молба. Хипертонична болест на сърцето ищецът е имал още преди образуването на наказателното производство, а емоционалното му състояние след това е отчетено от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение. Приел е, че с излъченото съобщение по местната кабелна телевизия не са му засегнати достойнството и обществената оценка. Съдът се е произнесъл и по дължимата лихва, като е приел че законна лихва се дължи от 19.02.2016 г.

Настоящият състав на Окръжен съд- Габрово също приема за доказан от правна страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника- Прокуратура на Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи- в случая Прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на С., поради приетото по надлежния ред, че същият не е извършил престъпление.

Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в търсенето на негативни  преживявания от негова страна, въззивният съд счита, че  за определяне на нейният размер са важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на  конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея; настъпилите промени в отношенията в семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили върху репутацията на лицето; негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние /решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.

При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на ГОС намира, че първата инстанция правилно е приложила принципа на справедливост, определяйки размер от 1 200,00 лева на обезщетението за неимуществени вреди. В продължение на период от близо 5 месеца /21.05.2014 г.-07.11.2014 г./, С. е преживял негативни емоции и психическо напрежение, които подлежат на обезщетение. Мярката за неотклонение „Подписка” е била наложена за почти същия период от около 3 месеца /21.05.2014 г.- 05.08.2014 г./. Естествено е от житейска гледна точка през този период той да е изпитвал несигурност и притеснения от обстоятелството, че срещу него е образувано и водено наказателно производство и е извършвано разследване, както и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство.

От представените по делото доказателства е видно, че ищецът е страдал от Стенокардия при усилие ІІ ФУНКЦ.КЛАС, СЪСТОЯНИЕ СЛЕД СИНКОП. ХИПЕТРТОНИЧНА БОСТ ІІ СТ СЪРД.Ф.УМ.СТ. от 2004 г. /епикриза от "МБАЛ – Р." АД, а през 2018 г. му е била поставена окончателна диагноза М75.5 ПЕРИАРТИРТИС ХУМЕРОСКАПУЛАРИС ДЕКСТРА РУПТУРА ТТ.ММ.СУПРА ЕТИНФРАСПИНАТУС ДЕКСТРА и е бил насочен за планово операционно лечение, според епикриза издадена от МБАЛ "АВИС-МЕДИКА" ООД - гр. П..

От разпитания свидетел Д.Т. се установява, че е съсед на ищеца. След излъчения репортаж по кабелната телевизия се е променило ежедневието на С.С., като се е "скрил"  и не е имал контакт с хората. Всички от С. са останали с убеждението, че е крал ток, дори и самия свидетел.

От установената фактическа обстановка, следва да се отчете обстоятелството, че не са налице доказателства, експертизи и данни, от които да се направи извод, че воденото наказателно производство е довело до възникване на заболявания и проблеми със здравословното му състояние- физическо или психическо, същите са съществували и са били обострени от стресовите ситуации, като такива ищецът посочва периода на водене на наказателното производство.

На следващо място, съдът намира, че С. не е търпял съществени ограничения на гражданските си права- мярката за неотклонение спрямо същия за период по-малко от 3 месеца и е била „Подписка”. В конкретния случай се касае за лице с чисто съдебно минало, ползващо се с добро име в обществото.

По делото няма данни и доказателства, от които да се направи извод, че С.Г.С. е бил дискредитиран пред своите близки и познати, поради съдебното производство, в което е бил обявен за невиновен.

На основание гореизложеното въззивният съд счита, че след преценка тежестта на повдигнатото срещу С. обвинение, продължителността на воденото срещу него наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка за неотклонение „Подписка”, характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество, районният съд е определил правилно размер на присъденото обезщетение за претърпените вреди, доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на Върховния съд - ППлВС № 4 /23.12.1968 г. по прилагането му,  Решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г., III г. о., ГК и др.

Разноски не са претендирани.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 4700,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 59/2019 г. по описа на Тревненски районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                       2.