Р Е Ш Е Н И Е
№ 710
гр. Пловдив , 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХХІІ н. с., в публично заседание
на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря М. НА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД №
361/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХХІІ н. с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 453840-F488350/29.07.2019 г. на Н. Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ДАНИТА 2008“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София бул. „Патриарх Евтимий“ № 49,
ет.4, представлявано от П.И.С. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ДАНИТА 2008“ ЕООД не изпраща представител в съдебно
заседание. Чрез жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно – несъобразено с материалния и процесуалния
закон.
Въззиваемата страна Централно управление на НАП чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.05.2019 г. била извършена оперативна проверка от служители към Централно
управление /ЦУ/ на НАП, сред които и свидетелят Н.И.П. – ********* по приходите,
на обект бензиностанция – бензиностанция „Данита“, който обект се намирал в гр.
Стамболийски на ул. „Клокотница“ УПИ9, и се стопанисвал от „ДАНИТА 2008“ ЕООД гр.
София, ЕИК *********, представлявано от П.И.С.. Констатирано било при
проверката, че същият ден от налично в обекта фискално устройство /ФУ/ -
електронна система с фискална памет /ЕСФП/ ЕСФП ДЕЙС KL, с индивидуален номер
DS004256 и ИН на ФП 396479, не се регистрирала всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ извън
случаите на продажба чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. От събрани при проверката доказателства - дневен междинен отчет
без нулиране № 396480 от 03.05.2019 г., изведен от ЕСФП ДЕЙС KL с индивидуален
номер DS004256 и ИН на ФП 396479, опис на паричните средства в касата на ФУ, се
установила фактическата наличност на паричните средства в размер на 2501.10
лева, разчетена касова наличност от ФУ в обекта в размер на 4740.30 лева, сума
на паричните средства в началото на работния ден – 0.00 лева, други служебно
въведени пари във ФУ към момента на проверката – 0.00 лева, и служебно изведени
пари във ФУ към момента на проверката – 0.00 лева. Констатирана била
отрицателна разлика на паричните средства в размер на 2239.20 лева, за което ***********
на дружеството дал обяснения и представил допълнителни документи, от които се
установило, че за деня имало издадени 3 бр.
фактури с „отложено плащане“ на обща стойност от 2239.20 лева. За тези фактури
със сумите по тях следвало да се отразят в резерв „1“, съобразно функционалните
възможности на фискалното устройство в обекта, а не като платени в брой. Така
при проверката било констатирано, че не
са били използвани функционалните възможности на фискалното устройство за
„служебно изведени“ суми, въпреки, че устройство притежавало тази функция.
Резултатите от проверката били обективирани в ПИП сер. АА № 0023125/03.05.2019 г.
и доказателства към него /опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, декларации от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение/.
Установеното при проверката на място и по документи дало основание на
св. П., да счете, че към 03.05.2019 г. дружеството жалбоподател „ДАНИТА 2008“
ЕООД е нарушило реда и начина на отчитане във връзка с ФУ, поради което и на
27.05.2019 г. съставил на „ДАНИТА 2008“ ЕООД в присъствието на представляващия
акт – АУАН № F488350/27.05.2019 г., за прието за извършено административно
нарушение по см. на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В актът било
вписано, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. При
предявяването било отбелязано от представляващия дружеството нарушител, че при
предишна проверка е бил установен дефект на касовия апарат, като са били
предприети мерки за отстраняване и закупуване на нов. В срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпило възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН № F488350/27.05.2019 г. и останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното НП, в което административно-наказващият
орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по см. на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и наложил на „ДАНИТА
2008“ ЕООД гр. София административно наказание имуществена санкция в размер на
600 /шестстотин/ лева – размер близък до минимално предвидения в приложената
санкционна разпоредба размер от 500 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: показанията на св. П., АУАН, оправомощителна заповед, протокол
за извършена проверка в обект, опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката, декларации от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение, акцизни данъчни документи, констативни протоколи за извършена
работа, обща справка за задължено лице, справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори, справка за регистрирани съобщения за доставка на
гориво, служебни бонове, фискални бонове, дневен финансов отчет, отчет фискална
памет.
Съдът кредитира показанията на св. П. като
последователни и логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства,
неоспорени от страните по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие,
че дружеството жалбоподател „ДАНИТА 2008“ ЕООД гр. София е осъществило състав на административно
нарушение по см. на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, тъй като на 03.05.2019 г. в гр. Стамболийски като
лице, попадащо в кръга на лица по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на
обект бензиностанция – бензиностанция „Данита“, е нарушило реда и начина на
отчитане във връзка с ФУ, като не е изпълнило задължението да регистрира във ФУ
– ЕСФП ДЕЙС KL с индивидуален номер DS004256 и ИН на ФП 396479, чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и изваждане на пари във и извън касата/ - не е регистрирана промяна
на касова наличност - отрицателна
разлика на паричните средства в размер на 2239.20 лв. –чрез възможностите на ФУ
за „служебно изведени суми“, притежаващо тази функция.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда, че
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Относно препратката към чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС следва да се посочи, че
тази разпоредба предвижда издаването на наредба от Министъра на финансите за
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа
на посочената норма на чл.118 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
за нарушение на която дружеството е санкционирано.
В случая безспорно „ДАНИТА 2008“ ЕООД се явява годен субект на
нарушението и адресат на посоченото в разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредбата
задължение. Категорично по делото е установено, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че на датата на проверката в стопанисвания от дружеството обект
– бензиностанция „Данита“, находяща се в гр. Стамболийски, ул. „Клокотница“
УПИ9, не е била регистрирана всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажба чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Установява се, че фактическата наличност е била в размер на
2501.10 лева, а разчетената касова наличност от ФУ в обекта е била 4740.30
лева, т. е. налице е отрицателна разлика на парични средства в размер на
2239.20 лева. Същата е била формирана от издадените за деня 3 броя фактури с
„отложено плащане“ на обща стойност 2239.20 лева, които е следвало да бъдат
отразени в резерв „1“, а не като платени в брой, каквото се е случило. Не са
били използвани функционалните възможности на фискалното устройство за
„служебно изведени“ суми, въпреки, че устройство е притежавало тази
функция.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не е годен субект на
нарушението по чл.33 ал.1 от Наредбата, тъй като дружеството търгува с течни
горива. Обстоятелството, че основният предмет на дейност на дружеството е
търговия с течни горива /макар, че в бензиностанциите се търгува и с други
стоки/, не освобождава жалбоподателя от задължението му по цитираната
подзаконова разпоредба. Посочените в жалбата разпоредби на чл.118 ал.6 от ЗДДС,
чл.2 ал.2 т.3 и чл.3 ал.2 от Наредбата създават допълнителни задължения за
доставката/продажбата на течни горива, но не освобождават търгуващите с тези
стоки от задължението им по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В
аспекта на казаното следва да се посочи, че чл.118 ал.6 от ЗДДС създава
задължение за лицата по ал.1, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да
предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Разпоредбата
на чл.2 ал.2 т.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /действаща към момента на
извършване на нарушението/ предвижда вида на фискалното устройство, което се
ползва при отчитане на оборотите от продажби на течни горива, а именно
електронни системи с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане оборотите от продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла
на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите представляват, а разпоредбата на чл.3
ал.2 от същата Наредба създава задължение за лице, което извършва продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход да регистрира и отчита
продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за
извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. Т. е. с
цитираните разпоредби на Закона и Наредбата се създават специфични задължения
за доставката/продажбата на течни горива, но не се изключва задължението, че
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми, за каквото нарушение е санкционирано дружеството жалбоподател.
Нарушението е подведено правилно към уреждащата го правна норма както от
актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в
НП.
В хода на административното производство съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното
постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или
незаконосъобразно. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са и
изискванията на чл.40 от ЗАНН относно съставянето на акта, НП е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както актосъставителят в АУАН, така и административно – наказващият
орган в НП са изложили в описателните части на акт и постановлението всички
обстоятелства от значение за правилната преценка за съставомерността на
стореното като административно нарушение по см. на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, а и по начин неограничаващ
субекта на административната отговорност да е наясно за какво се следва такава.
Доколкото административно – наказващият орган е констатирал, че
процесното административно нарушение не се отразява на отразяването на
приходите, то и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл.185
ал.2 от ЗДДС е определил размера на административното наказание в параметрите
очертани от ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Относно самия размер на имуществената
санкция – същият е в размер на 600 лева – над минимално предвидения от
законодателя размер от 500 лв. /предвижда се от 500 до 2000 лв./, съдът счита,
че е несъобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на
административната отговорност и следва да бъде намален. Следвало е да се
отчетат като смекчаващи административната отговорност обстоятелства липсата на
доказателства за други налагани наказания за нарушения по ЗДДС или подзаконови
нормативни актове по неговото прилагане, а и по други нормативни актове, както
и това, че не са налични отегчаващи административната отговорност
обстоятелства. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в
размер на 600 лева следва да се намали до минималния предвидения размер, а
именно 500 лева, като в този й размер имуществената санкция би се явила
съответна на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на
дружеството нарушител, би била и в най – пълната си степен целесъобразна.
За това и обжалваното НП ще следва да се измени като се намали размерът
на наложеното наказание до посочения размер – 500 лв.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са
налице такива обстоятелства, които да поставят жалбоподателя в привилегировано
отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение. Неотразяването на
нарушението върху приходите е взето предвид при прилагане на санкционната
разпоредба, а останалите преценени като смекчаващи отговорността обстоятелства
– посочени по – горе от съдебния състав, се отчитат до степен да налагат
намаляване на размера на административното наказание до предвидения
законодателен минимум на този размер, но не и да омаловажат стореното до степен
да отпадне административната отговорност изобщо.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство
искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в
полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така
очерталия се изход на производството – при изменяне на атакуваното наказателно
постановление само относно размера на наложеното с него административно
наказание, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде
уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното
представителство на въззиваемата страна ЦУ на НАП в производството по делото е
осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ***. М. К. – с
пълномощно № 03/04.01.2019 г. Доколкото от въззиваемата страна не са ангажирани
доказателства за конкретен размер на възнаграждение за процесуално
представителство, то съдът следва да се води при определяне на размера им от
разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ –
„Възнагражденията за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид изменяне на обжалваното
наказателно постановление – досежно размер на наложено административно
наказание на дружеството нарушител и неотпадане на административната
отговорност спрямо „ДАНИТА 2008“ ЕООД, то разноските за въззиваемата страна за
процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.27Е от НЗПП да се
възложат в тежест на жалбоподателя „ДАНИТА 2008“ ЕООД, а относно размера им
съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в
чл.27Е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния
казус, налагащ и личното участие на процесуалния представител.
Мотивиран от горното РС гр.
Пловдив - ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 453840-F488350/29.07.2019 г. на Н. Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ДАНИТА 2008“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София бул. „Патриарх Евтимий“ № 49,
ет.4, представлявано от П.И.С. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размерът на наложеното
на „ДАНИТА 2008“ ЕООД с ЕИК200360858 административно наказание имуществена
санкция от 600 /шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДАНИТА 2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес
на управление гр. София бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, ет.4, представлявано от П.И.С.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите с ЕИК *********
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ВК