№ 6955
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110163313 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителя Г.Л., чрез пълномощника й адв. Г. В., против
Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ....
Твърди се в исковата молба, че между К.П.Р., като заемодател и ответника, като
заемател е сключен договор за заем за потребление на 19.12.2016 г. В изпълнение на
задълженията си по този договор, заемодателят е предоставил в собственост на Т. С. сумата
от 350 лв. в деня на сключването на договора. Заемателят се е задължил да върне паричната
сума в срок до 01.02.2017 г., но до датата на подаването на исковата молба не е изпълнил
задължението си.
С договор за цесия от 22.07.2021 г. К.Р. е прехвърлил вземането си към Т. С. на
ищцовото дружество. Прехвърлянето на вземането не е съобщено на длъжника, но с
исковата молба е приложено уведомление, като ищецът моли същото да му бъде връчено
заедно с връчването на съдебните книжа.
С тези обстоятелства, процесуалният представител на ... – София обуславя правния
интерес на дружеството от предявяването на осъдителни искове за заплащане на сумата от
350 лв., представляваща главница по договора за заем за потребление и сумата от 106,66 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2018 г. до 03.11.2021 г.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира отговор на
исковата молба, с който да изразява становище по исковата молба или да прави
доказателствени искания.
Ответникът не изпраща представител в откритото съдебно заседание.
1
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ... да отправи
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение
от 25.04.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на
неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239
ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за
отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 50871 от
08.06.2022 г. и с определение № 8970 от 08.03.2023 г., изрично са указани неблагоприятните
последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по
делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от ... иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, чийто
предмет е връщането на предадена в заем парична сума е допустим и вероятно основателен
с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства.
Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално търговско дружество против
правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на
отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за
надлежното упражняване на право на иск.
С исковата молба е представен договор за заем, по силата на който К.Р. е предоставил
в собственост на ответника сумата от 350 лв., която последният се е задължил да върне в
срок до 01.02.2017 г. Заемодателят е цедирал вземането си на ищцовото дружество с договор
за цесия от 22.07.2021 г. Ответникът – длъжник по договора за заем е уведомен за
прехвърлянето с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Данните в
горепосочените документи установяват възникването на облигационно правоотношение,
основано на договор за заем, изпълнението на задължението на заемодателя да предаде
сумата от 350 лв. и прехвърлянето на вземането му на ищцовото дружество. За ответника –
заемател е възникнало задължение да върне сумата от 350 лв. 01.02.2017 г., но Т. С. не
твърди, нито установява да е изпълнил договорното си задължение на заемодателя или на
неговия цесионер. Гореизложените факти, установени въз основа на данните, съдържащите
се в приложените към исковата молба документи, установяват възникване на задължението
на ответника. В този смисъл, съдът приема, че писмените доказателства сдържат достатъчно
данни, които да обосноват вероятната основателност на предявения иск по чл. 240 ал. 1 от
ЗЗД.
Основателността на главния иск обуславя уважаването и на акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Считано от падежа, посочен в договора
за заем – 01.02.2017 г., заемателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение, равняващо се
на законната лихва. Същата се претендира за по-кратък период - 03.11.2018 г. до 03.11.2021
г., поради което следва да бъде уважена изцяло.
Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а осъдителните искове трябва да бъдат уважен
единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност, основана на
твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на
производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 460 лв.
(четиристотин и шестдесет лева).
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от управителя Г.Л. сумата от 456,66 лв.
(четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), дължима въз основа на
договор за заем сключен на 19.12.2016 г. между К.П.Р. и Т. Д. С. и договор за цесия от
22.07.2021 г., сключен между К.П.Р. и ..., от която а) 350 лв. (триста и петдесет лева) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и б)106,66 лв. (сто и шест
лева и шестдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 03.11.2018 г. до
03.11.2021 г.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от управителя Г.Л. сумата от 460 лв.
(четиристотин и шестдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса в първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3