№ 22578
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110168284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № ********* от *********, с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ********** в частта му за разноските.
В молбата са изложени съображения, че съдът не е следвало да присъжда
разноски в полза на насрещната страна *******, тъй като не бил представен списък по
чл. 80 ГПК, нито договор за правна помощ и доказателства за плащане на адвокатски
хонорар, а молбата от 25.03.2024 г. не била подписана. В условията на евентуалност се
поддържа, че съдът не е следвало да присъжда разноски по всеки един от съединените
искове, тъй като те били в защита на един интерес и не били положени отделни и
самостоятелни процесуални усилия по всеки един от тях. В евентуалност молителят
излага подробни аргументи, че насрещната страна осъществявала злоупотреба с право
по смисъла на чл. 3 ГПК, предвид идентично образувано производство по гр. д. №
******* по описа на СРС, поради което не следвало да й се присъждат разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ********, в качеството
му на процесуален представител на насрещната страна по молбата - *******. Развиват
се съображения за неоснователност на молбата и се иска същата да бъде оставена без
уважение.
По молбата на *********, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Макар молбата на ищеца от 25.03.2024 г. и приложеният към нея списък по чл.
80 ГПК да не са подписани, още в исковата молба е направено искане за присъждане
на разноски, поради което съдът е следвало да го разгледа и да се произнесе по него.
Следва да се посочи още, че представянето на списък с разноски не е предпоставка за
присъждането им, а само за допустимостта на евентуално искане за изменение на
решението в тази част. Неоснователни са аргументите на молителя за липса на
доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар, тъй като на л. 69 от делото
е представена разписка в оригинал за извършено плащане.
Неоснователни са изложените съображения, че съдът не е следвало да присъжда
1
адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове. В случая са предявени два
обективно кумулативно съединени иска – установителен иск за нищожност и
осъдителен иск за връщане на платеното без основание по нищожна клауза. Касае се за
искове, които са в защита на различни интереси – установителният иск има за цел да се
прогласи със сила на пресъдено нещо нищожността на договорна клауза, а с
осъдителния иск се претендира връщане на платена без основание сума по тази клауза.
В посочената хипотези приложение намира чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според който „за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове“. Нормата е ясна и не се
нуждае от тълкуване. Съдът съобрази също така, че в договора за правна защита и
съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение да се дължи за всеки от
исковете поотделно. Ето защо, настоящият състав намира, че адвокатско
възнаграждение се дължи и следва да бъде присъдено за всеки от предявените искове.
По останалите съображения, наведени в молбата по чл. 248 ГПК, съдът е взел
становище в решението по делото, като не намира основание да ревизира тази своя
преценка. Не е налице твърдяната злоупотреба с права, доколкото след извършена
служебна справка по гр.д. № ******* по описа на СРС съдът установи, че същото е
образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник, с която са
предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от друг договор
за кредит – ********** респективно предмет на двете производства са различни
правоотношения. Същинско възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение не е направено, поради което съдът не би могъл да го
намали единствено въз основа на позоваването на практиката на СЕС.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ********* от *********, с искане за
изменение на Решение № **********, постановено по гр. д. № 68284/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2