Определение по дело №796/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Варна, 13.04.2020 г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХXХ – ти състав в закрито заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 796 по описа за 2020 г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „А.2.М.” ЕООД, ЕИК ********* срещу „Е.П.“ АД, ***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен  иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, сума в размер 2 230,24лв., недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол“ по кл.номер № ********** и аб. номер № ********** за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура от 28.11.2019г. издадена на името на ищовото дружество. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор е направено от ответника възражение за наличие на арбитражна клауза, както и искане за прекратяване на делото на осн. чл. 19 ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.

Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена между страните, доколкото ищецът „А.2.М.” ЕООД, ЕИК *********, с управител Младен Николов Ников чрез упълномощен от законния представител на дружеството пълномощник – Живко Люцканов Димитров, ЕГН **********, е подписал арбитражна клауза, съдържаща се в искане №4621823/07.09.2017 г. за продажба на електрическа енергия.

Съгласно, съдържаща се в края на същото клауза „Страните могат да използват всички предвидени в азконодателството на Ребпублика България средства за защита на своите права и интерес, като при възникавне на спор отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение ППМ, съобразно неговия Правилник.“

Поради това настоящият съдебен състав следва да прекрати производството пред себе си, доколкото е налице позоваване на арбитражната клауза, извършено в срок от ответника.

Не е налице основание да се приеме, че арбитражната клауза е нищожна или неприложима, доколкото ищецът не се явява потребител по смисъла на на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по  чл.3 ал.4 от ЗЗП, нито тази по чл.19 ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза. /така Определение № 632/16.10.2018г. по в.ч.т.д. № 510/2018г. на Варненски Апелативен съд/

Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Ищецът няма качество на физическо лице, същият е юридическо лице - търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. В настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната проверка е търговски и доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди. Следователно не е налице възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл  Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.

            От ответника с отговора, обективиращ и искането за прекратяване на делото е отправено и искане след прекратяване на делото да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се присъждат разноски и при прекратяване на иска. На присъждане обаче подлежат само направените от страната разноски. Към отговора на исковата молба е представно само пълномощно, но не и договор за защита и съдействие, нито доказателство, че е извършено заплащане за указаната правна защита и съдействие, още по-малко за неговия размер. Поради изложеното по-горе, съдът счита, че искането за заплащане на разноски след прекратяване на делото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

 

Водим от горното, съдът на осн. чл. 19 ал. 1 от ГПК.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 796/2020 г. на Варненски районен съд, XХХ състав,  на чл. 15 от ГПК във вр. с чл. 19 ал. 1,  от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, а в частта за разноските подлежи на допълване и/или изменение по реда на чл. 248 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: