Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подписГрад
на актаЯ.
Окръжен съд – Ямбол
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Галина И. Вълчанова
Люцканова
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Мартина И. Кирова Въззивно частно
гражданско дело № 20202300500468 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. С. , с ЕГН **********, от гр.Я.,
чрез пълномощника му - адв.Б.Ч. от АК-Я., с посочен съдебен адрес в гр.Я., срещу
Определение № 1129 от 29.05.2020 г., постановено по гр.д. № 3553/2019 г. по описа на
Районен съд – Ямбол, с което е оставено без уважение искането му като страна – ответник
по посоченото гр.д. по описа на ЯРС за изменение на основание чл.248 от ГПК на Решение
№114/19.02.2020г. постановено по същото гр.д., в частта му за разноските за особен
представител в размер на 150 лв.
Жалбоподателят в жалбата си заявява доводи, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като изтъква, че противно на изложените в атакувания
съдебен акт мотиви, в молбата си, с която е сезирал ЯРС с искане по чл.248 от ГПК, не
оспорва факта, че особеният представител трябва да е адвокат, както и това, че на същия се
дължи възнаграждение. Оспорва се това, че заплащането на това възнаграждение е
възложено в тежест на частния жалбоподател – ответник, при положение, че същият не се е
укривал и с поведението си не е дал основания за назначаването на особен представител. В
жалбата се изтъква, че в обжалвания акт първоинстанционния съд не е обсъдил направените
от частния жалбоподател - ответник, възражения за това, че от представените и приети като
доказателства по делото преписи от Договори за кадрова военна служба и споразумения към
тях, е видно, че от преди датата на депозиране на ИМ до постановяване на Решението, както
и към настоящия момент ответникът е работил непрекъснато и продължава да работи, при
един и същи работодател, т.е. имал е установена месторабота, като самата ищца изрично е
посочила това обстоятелство и е поискала призоваването на ответника, да се извърши по
местоработата му. Възвеждат се доводи, че е налице нередност в системата на съда при
извършване на справка за наличието на трудови договори, съгласно която и към момента
същата удостоверява, че е налице липса на сключен тр.договор от ч.жалбоподател –
ответник, за която същия не би следвало да отговаря и да търпи неблагоприятни последици.
С оглед на тези си съображения, с частната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното Определение и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде
изменено Решение №114/19.02.2020г. по гр.д.№3553/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с
1
която съдът е осъдил частния жалбоподател – ответник да заплати по сметка на ЯРС сумата
от 300.80 лева – държавна такса и разноски за особен представител, като вместо това бъде
постановено същия да заплати само ДТ върху определената издръжка, а направените
разноски за особен представител в размер на 150.00 лева да останат за сметка на съда.
Насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.
ЯОС, след като се запозна с частната жалба и материалите по делото и съобрази
закона, за да се произнесе, приема от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство пред РС-Ямбол е образувано по искова молба,
подадена от П. Д. Д. от гр.Я., в качеството й на майка и законен представител на
малолетната П.Д.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника й – адв.М.А. от ЯАК, против
частния жалбоподател – ответник Д. К. С. от гр.Я., с която са предявени в обективно
съединяване искове с правно основание по чл.150 от СК и по чл.143 ал.4 от СК.
Производството по така образуваното гр.д. № 3553/2019 г. по описа на РС-Ямбол, в
началната му фаза, преди даване ход на делото в о.с.з., е проведено с участието на особен
представител на страната на ответника С., след извършена процедура по връчването на
съдебните книжа по реда на чл.47 ал.1 – ал.6 от ГПК. Фактологията по тази процедура е
следната: След като ответникът в продължение на месец, вкл. и в неприсъствени /почивни/
дни /в периода от 10.10.2019г. до 12.11.2019г., с изрично и надлежно отразяване на датите
на посъщенията/, е търсен на посочения в ИМ и установен по делото постоянен адрес в
гр.Я., к-с „************, и не е намерен за лично връчване на съдебните книжа, както и не е
открито друго лице на адреса, връчителят съобразно отразеното в уведомлението /л.30 от
материалите по гр.д.№3553/2019г. по описа на ЯРС/, на датата - 12.11.2019г. е пуснал
екземпляр от същото в пощенската кутия на ап.** на посочения постоянен адрес на
ответника, като липсва изрично посочване на мястото на бланкетно визираното "залепих
това уведомление", по смисъла на указаните в чл.47 ал.1 от ГПК при условията на
алтернативност начини. Неявяването на ответника в 2-седмичния срок, броен от посочената
дата на възприето от ЯРС редовно залепване на уведомлението, изтекъл на 26.11.2019г., е
обосновало извършената впоследствие служебно по реда и при условията на чл.47 ал.3 от
ГПК, справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/2009 година, въз основа на която
е установено, че ответникът е с настоящ адрес, идентичен с постоянния му, на който е
търсен за връчване на съдебните книжа. Вследствие на това, съобразно възведеното в чл.47
ал.3 изр.3 от ГПК, ЯРС е разпоредил на 28.11.2019г. да бъде извършена служебна справка в
централизираната ИАС на НАП, от която не е установено към посочения момент ответникът
да се намира в трудово правоотношение. Това е обосновало ЯРС съгласно разпоредбата на
чл. 47, ал.5 от ГПК да приеме, че съобщението ведно със съдебните книжа /ИМ и
приложения към нея/, са редовно връчени на ответника на 26.11.2019 година на постоянния
и настоящия му адрес и да предприеме по реда и при условията на чл.47 ал.6 от ГПК
процедура по назначаване на особен представител, като с постановено Определение от
05.12.2019г. първоинстанционния съд е определил първоначално възнаграждение за
поименно определения от ЯАК особен представител в лицето на адв.Р. в размер на 300 лв.,
съобразно фактическата и правната сложност на делото, платимо от бюджета на съда.
Впоследствие, на 19.12.2019г. е депозирана молба от ищцовата страна, с която е
направено искане призоваването на ответника да се извърши по местоработата му във
военно формирование ****** с.Б., общ.Т., обл.Я..
С протоколно определение в хода на провелото се на 11.02.2020г. о.с.з. по
посоченото гр.д. № 3553/2019 г. по описа на РС – Ямбол, първоинстанционният съд е дал
ход на делото, като е приел, че към този момент са отпаднали основанията по чл.47, ал.5 от
2
ГПК за представляване на ответника от особен представител, тъй като същия е
упълномощил адвокат да го представлява, поради което е освободил назначения му особен
представител в лицето на адв.Р. от АК-Я.. Приел е, че доколкото от страна на особения
представител на ответника са извършени процесуални действия, чрез подаване на
писмен отговор на исковата молба, следва да се изплати от бюджета на съда с оглед
естеството на производството, част от определеното от ЯРС възнаграждение в размер на 150
лв.
С Решение №114/19.02.2020 год., постановено по посоченото гр.д. № 3553/2019
год., РС-Ямбол е уважил частично предявените искове, като на основание чл.150 от СК е
изменен размера на определената по гр.д.№ 2599/2013г. по описа на РС-Ямбол издръжка,
която настоящия жалбоподател Д. К. С. е осъден да заплаща на П.Д.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител П. Д. Д. като е увеличена същата от 150 лв. на
220 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска – 04.10.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или
правопогасяващи обстоятелства, както и на основание чл.143 ал.4 от СК ответникът С. е
осъден да заплати на П.Д.С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
П. Д. Д. еднократна добавка към издръжката, в размер на 124.50 лева, като исковете за
разликите над уважените размери до претендираните с ИМ /по иска по чл.150 от СК за
разликата над 220 лв. до пълния предявен размер от 270 лв. и по иска по чл.143 ал.4 от СК за
разликата над 124.50 лв. до пълния предявен размер от 800 лв./, са отхвърлени като
неоснователни. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ответника Д. К. С.
да заплати както направените от ищцата разноски по делото в размер на 100.84 лв., така и да
заплати по сметка на ЯРС сумата от 300.80 лева – ДТ и разноски за особен представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, от лице с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като основателна, по следните
съжображения:
С оглед възведените в частната жалба оплаквания, с които се атакува постановеното
от ЯРС по гр.д.№3553/2019г. Определение №1129/29.05.2020г., в извършена пред него
процедура по чл.248 от ГПК, възприетата относима към предмета на настоящото
производство фактология и данните за проведените в хода на първоинстанционното гр.дело
действия по връчване на съдебните книжа - ИМ ведно с приложенията към нея, предмет на
преценка по настоящото възз.ч.гр.дело е законосъобразното провеждане както на
процедурата по чл.47 ал.6 от ГПК, така и предшестващата такава по чл. 47 ал.1 -5 от ГПК,
която е обусловила предприетото от районния съд назначаване на особен представител и
последващото присъждане с Решението на ЯРС на направени от бюджета на съда с оглед
естеството на исковите претенции разноски за особен представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ГПК един от начините за връчване на
съобщения и книжа в гражданския процес е чрез залепване на уведомление по реда и при
условията на чл.47 от ГПК. Действията по връчване на съобщенията до ответника са
регламентирани по императивен начин в разпоредбите на чл.47, ал.1-ал.3 от ГПК /в
редакцията, приложима към процесния период, след допълнението и изменението с ДВ, бр.
86 от 2017 г. и отмяната на ал.4 със същия ДВ/. Според ал.1, изр.1 на цитираната правна
норма, когато в продължение на един месец, адресата не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
3
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Изречение
второ предвижда, че когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление
и в нея. Според изречение трето, невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения
по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден, а съгласно изречение четвърто това правило не се прилага, когато връчителят е събрал
данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Анализът на горепосочената разпоредба налага извода, че при всички случаи на
връчване на книжа в хипотезата на невъзможност за лично връчване /неоткриване на
адресата или на лице, което да получи вместо него, какъвто е и процесния случай/,
респективно при необходимост от залепване на уведомление, е нужно връчителят както да
извърши залепване на уведомление и да го отрази, така и да изследва въпроса дали е
налична пощенска кутия и има ли достъп до нея, съответно да удостовери констатациите си
в разписката на съобщението. Действително законът предвижда възможност за залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, ползвана от ответника, но при наличие на
такава и достъп до нея, е въведено императивно изискване за пускане на екземпляр от
уведомлението в кутията-чл.47, ал.1, изр.2 от ГПК, като това следва да бъде извършено
едновременно и със залепване на уведомлението по един от посочените начини. В
разглеждания случай при извършеното на 12.11.2019г. връчване по чл.47 ал.1 от ГПК,
връчителят не е отразил в уведомлението как и къде е извършил залепването му - на вратата
на жилището /апартамента/ на ответника или на пощенската кутия на ап.**, като
присъствието бланкетно на израза "залепих това уведомление на ..." не освобождава
връчителя от визираното в чл.47 ал.1 от ГПК изискване да отрази изрично мястото на
залепването. Извършеното в случая единствено коректно отразено от връчителя пускане на
екземпляр от уведомлението в пощенската кутия, ползвана от ответника, е без правно
значение и не санира пропуска за изрично отразяване на извършено залепване на
уведомлението по един от визираните в чл.47 ал.1 изр.1 от ГПК алтернативни начини. Ето
защо в настоящия случай процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК се явява незаконосъобразна,
което обосновава извод за ненадлежно връчване на съдебните книжа на ответника. Предвид
на това за ЯРС не е било налице основанието да приложи разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК
и да приеме за надлежно извършено соченото връчване на ответника на ИМ и приложенията
към нея, с изтичането на 2-седмичния срок от извършеното на 12.11.2019г. нередовно
връчване по чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на отв.С.,
както и да пристъпи към последващата процедура по ал.6 на чл.47 от ГПК - назначаване на
особен представител на ответника в лицето на определения от ЯАК адв.Р. при
възнаграждение в размер на 300 лв., платимо от бюджета на съда с оглед естеството на
производството, редуцирано впоследствие на 150 лв. и присъдено с постановеното Решение
като заплатени от бюджета на ЯРС разноски за особен представител, които разноски са
възложени за заплащане в тежест на ответника.
С оглед на това за основателни се преценят доводите на частния жалбоподател, че с
поведението си същият не е дал основания да му бъде назначаван особен представител и в
негова тежест да се възлагат сторените за това разноски.
Несъстоятелно е възражението, възведено в частната жалба за нередност в
системата на съда при извършената справка за наличие на сключени тр.договори от
ответника, която е удостоверила към датата - 14.11.2019г. липсата на сключено трудово
правоотношение от отв.С. /л.32 от гр.д.№3553/2019г. по описа на ЯРС/, за което
жалбоподателят е представил в хода на производството пред ЯРС Договори за кадрова
4
военна служба и споразумения към тях, тъй като справката се извършва в ИАС на НАП.
Предвид на гореизложеното частната жалба се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена, а постановеното от РС-Ямбол Определение като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с
което да бъде изменено Решение №114/19.02.2020 год., постановено по посоченото гр.д. №
3553/2019 год., в частта му за разноските, с която ответника Д. К. С. е осъден да заплати по
сметка на ЯРС сумата от 300.80 лева - ДТ и разноски за особен представител, като същите
бъдат намалени от 300.80 лева на 150.80 лева - държавна такса върху уважените искове, а
разноските за особен представител в размер на 150 лв. останат за сметка на ЯРС.
Мотивиран от гореизложеното, ОС-Ямбол
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1129 от 29.05.2020 г., постановено по гр.д.
№ 3553/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение №114/19.02.2020 год., постановено по
гр.д. № 3553/2019 год. по описа на РС-Ямбол, в частта му за разноските, с която ответника Д. К.
С. , с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 300.80 лева - държавна
такса и разноски за особен представител, като НАМАЛЯВА същите от 300.80 лева на 150.80
лева - държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5