РЕШЕНИЕ
№ 2167
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330104023 по описа за 2021 година
Ищецът С. Д. З. е предявил срещу „МЛ Спрингс България“ ЕООД иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за периода от *********г. до *********г. и от *********г.
до ***********г. в нетен размер от 16 800 лв., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда / 02.03.2021г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор № ** от **********г.
и Споразумение № * от ************г. към него. По силата на посоченото
споразумение, ответното дружество се е задължило да изплаща ежемесечно
нетна премия на ищеца в размер от 1200 лв. Правоотношението било
едностранно прекратено от страна на работодателя, на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ. Сочи се, че дължимите нетни суми за допълнително трудово
възнаграждение на ищеца остават непогасени. Ищецът поддържа, че
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период,
поради което в тежест на работодателя е възникнало насрещното задължение
да заплати дължимото трудово възнаграждение. Предвид това, поддържа се,
1
че към момента на депозиране на исковата молба, ответното дружество
дължи на ищеца сума в размер от 16 800 лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение за периода от сключване на допълнителното
споразумение / ************г./ до ************г., както и за периода от
***********г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение /
**************г./. Моли се така предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответната страна. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Не
се оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало валидно
учредено трудово правоотношение по силата на Трудов договор № **/
**********г., както и че към посочения трудов договор е сключено
допълнително споразумение също от дата ***********г. Сочи се, че
договорената с допълнителното споразумение премия няма постоянен
характер и в споразумението не е посочено докога и за какъв период следва
да се изплаща. Изтъква се, че премията за производство се изплаща в
зависимост от преценката на работодателя. Допълнително, с уведомление от
***********г. работодателят е уведомил ищеца, че поради финансови
затруднения няма възможност да продължи да изплаща допълнителното
трудово възнаграждение, договорено между страните. Изтъква се, че
основното трудово възнаграждение на ищеца е редовно заплащано,
включително и с получаваната от ответното дружество икономическа помощ
съобразно ПМС № **/ ***********г. / т. нар. „**************“ /. Сочи се, че
премиалното възнаграждение, което ищецът претендира не е с постоянен
характер и не следва да се включва при формиране на дължимото нетно
трудово възнаграждение. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: между
страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен срочен
Трудов договор № **/ *********г. и допълнително споразумение към него от
същата дата. Трудовото правоотношение е прекратено считано от
***********г., по силата на Заповед № **/ **********г., издадена от
управителя на ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени
материали, че между страните е възникнало трудово правоотношение по повод
на сключен срочен Трудов договор № **/ **********г. и допълнително
споразумение към него от същата дата. Трудовото правоотношение е
прекратено считано от ***********г., по силата на Заповед № **/ ********г.,
издадена от управителя на ответното дружество. От доказателствения масив
се установява факта на възникването и съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните, както и обстоятелството, че работодателят е
заплащал регулярно основното трудово възнаграждение на работника за целия период
на действие на трудовия а договор, поради което съдът приема, че ищецът е
изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор за целия му период
на действие, включително когато е бил надлежно командирован.
Свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни и
последователни, също подкрепят изложената теза.
Спорът между страните се фокусира върху характера и дължимостта на
претендираното допълнително трудово възнаграждение, което страните са договорили
в Споразумение № * от ********** г., което е неделима част от Трудов договор № **
от************г..
Действащото законодателство урежда разнообразни допълнителни
трудови възнаграждения. Такива са посочени в глава V от НСОРЗ -
увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд, за нощен труд, за
придобит трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна
степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и др. Съгласно чл.
13, ал. 1 НСОРЗ с колективен трудов договор, с вътрешни правила за
работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати
резултати от труда - текущо, за година или за друг период; промени в
условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-
психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на
работника; участие в печалбата; други. Тази разпоредба дава правното
основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън
изрично уредените в трудовото законодателство. Според чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и
периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от
съдържанието на индивидуалния трудовия договор. Кои са тези
възнаграждения е определено в чл. 15 НСОРЗ. На първо място, с постоянен
3
характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и
научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и за
придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време“. Премиите и бонусите са плащания с различно
предназначение и характер и по-често не представляват допълнително
трудово възнаграждение. Бонусът ще отговаря на условията за това, ако се
изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и е в зависимост единствено от отработеното време. С такъв
характер наистина могат да са някои допълнителни трудови възнаграждения
по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ - за постигнати резултати от труда.
Обратно - ако премията (бонусът) не се изплаща постоянно и не зависи
единствено от отработеното време, няма основание тези плащания да се
включват в базата. В конкретиката на настоящия случай договореното
допълнително възнаграждение в размер на 1200 лева не е с инцидентен
характер. То е регулярно и размера му не се мени в зависимост от
постигнатите резултати. Назовано е „ежемесечна премия за производство в
размер на 1200 лева“. От лексикалното и целевото тълкуване на процесната
клауза се установява безспорно, че недвусмислено са определени напълно,
както периода, така и размера на възнаграждението, което разкрива
категорично постоянен и траен характер на самото възнаграждение. Ето защо
искът следва да се уважи изцяло, като се съобрази допуснатото намаляване на
иска/съобразно приетата/ неоспорена от страните/ ССчЕ/.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в
общ размер на 2946 лева, от които 2250лв., представляваща заплатени
адвокатски хонорари ( съобразно представените договори за правна защита и
съдействие, ) и 696 лева-сторени разноски по обезпечението.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 631.85 лева,
4
представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сума в размер на 100 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
С. Д. З., ЕГН: ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ следните суми: 15796,36
лева/ нетен размер/ представляваща допълнително трудово възнаграждение за
периода от ***********г. до ***********г. и от **********г. до
***********г. , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 02.03.2021г./ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С.
Д. З., ЕГН: ********** сума в размер 2946 лева, от които 2250лв., представляваща
заплатени адвокатски хонорари ( съобразно представените договори за правна защита и
съдействие, ) и 696 лева- разноски по обезпечението.
ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в
полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив
сума в размер от 731.85 лева, от които 631.85 лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове и 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5