Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……254…. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 10.08. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 408 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова молба
,подадена от А.Н.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор , с
административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2 .
С исковата молба е
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 30/11. 02. 2020г. на районен съд Велинград
, постановено по гр. д. № 839/
2019г. по описа на същия съд,
предявените искове са уважени частично.
С Определение
№ 316/ 05. 05. 2020г. на районен съд
Велинград , постановено по гр. д. № 839/ 2019г. по описа на същия съд,
постановено при условията на чл. 248 от ГПК, са
присъдени разноски в полза на ищеца , съобразно уважената част от иска .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителните части от
ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение
на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените
искове ,като неоснователни и недоказани или евентуално се намали размера
на обезщетението .Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора пълномощника на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Прави се
искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се
потвърди от въззивната инстанция .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците
си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл.259
ал. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Две са основните възражения, които са направени с
отговора на исковата молба и които се
поддържат във въззивната жалба .
І.На
първо място се твърди ,че Прокуратурата на РБ следва да се освободи от
отговорност при условията на чл. 5 ал.1
от ЗОДОВ или отговорността на прокуратурата да се намали при хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ.
Възражението
е неоснователно, тъй като е направено
съвсем формално,без да се подкрепи с
конкретни факти и обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната
норма .
В чл. 5 ал 1 от ЗОДОВ е посочено кога Държавата се
освобождава от отговорност – когато увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия
.
В чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е казано ,че обезщетението се намалява ,
когато пострадалия виновно е допринесъл
за увреждането .
В случая не е налице нито една от двете хипотези,за да се освободи Прокуратурата на РБ от отговорност
или да се намали нейната отговорност.
В т. 3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС по въпросите на ЗОДОВ , както и в съдебната
практика на ВКС( виж Р. № 250/ 15. 04. 2009г. по гр. д. № 6491/2007г.
на І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 729/ 18. 09. 2018г. по гр. д. № 1927/2018г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение №
6/ 05. 01. 2017г. по гр. д. № 2936/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) се приема ,че Държавата може да бъде освободена от отговорност при
условията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ,само
ако поведението на пострадалия е единствената причина за увреждането .
Приема се ,че отговорността на Държавата може да бъде намалена при условията на
чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ , когато е налице
съпричиняване на вредоносния резултат-
при наличието на причинно- следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат.
Като примери за
освобождаване на Държавата от отговорност или за намаляване отговорността
на Държавата , при хипотезата на чл.
2 ал. 1 т. 3 от ЗОДЗОВ , се сочат:
-
недобросъвестно набедяване на пострадалия от самия
него в извършване на престъпление ;
-
когато пострадалия е неправил неистински признания
пред органите на разследването за
авторството на престъплението;
-
когато пострадалия е въвел органите на разследването
в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства ,да се забави или
опорочи разследването ;
-
когато пострадалия с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е
създал предпоставки за повдигане или
поддържане на незаконно обвинение или за да се забави или опорочи
разследването;
Във всички случаи
единствения каузален фактор за повдигане на незаконното обвинение трябва да е поведението на пострадалия или той виновно да е допринесъл
за повдигане на обвинението . Доказателства в
тази насока липсват по делото . В протокола
за разпит на обвиняем от 04. 09. 20128г. ищеца се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение,както е заявил,че не е знаел,че МПС е служебно дерегистрирано .
ІІ.
По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
В т.11 на ТР №
3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено
, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост,при
условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на
деянията ,за които лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на
деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава съпоставка не може
да бъде извършена , тъй като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.
Също в т. 11 на ТР
№ 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е
посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличието на причинна връзка
с незаконните актове на правозащитните органи .
Основните
разяснения за съдържанието на понятието
„ справедливост „ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД са дадени в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума
на ВС. Посочено е , че това понятие не е
абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни данни по
делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението .
Тези основни
положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на
чл. 290 от ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на
2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10.
2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по
т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)
Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да
представлява точен паричен еквивалент на
всички понесени от лицето Б. ,С. и неудобства-емоционални ,физически и П.С..
Обобщавайки
съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се
направи извода , че основните критерии ,за да се определи размера на
обезщетението са следните :
-
Видът ,продължителността и интензитета на Б.те и С.та , които лицето е
претърпяло към момента на увреждането ;
-
Видът и
интензитета на Б.те и С.та , които
лицето ще търпи за в бъдеще;
-
Негативните
емоционални преживявания на лицето ;
-
Социален дискомфорт за определен период от време ;
-
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните
проявни форми – официалната статистика за средната работна заплата в страната и
нивото на инфлацията .
Когато се касае за
отговорност на правозащитните органи по чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ съдебната практика на ВКС приема следното :
1/На обезщетение
по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди ,чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните
по делото доказателства ;
2/ В тежест на
ищеца е да установи факта на настъпване на вредите, особено когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди , които са свързани с личните
преживявания на лицето и са от такова естество ,че не би могло да се
предположи,че всяко лице търпи в идентична ситуация ;
3/ Наред с общите критерии по чл. 52 от ЗЗД за
определяне размера на обезщетението, които бяха
посочени по – горе , трябва да се вземат предвид и следните
специални критерии , относими към
отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ, а именно :
-
Вида и тежестта на повдигнатото обвинение ;
-
Продължителността на разследването и дали наказателното разследване е приключило
в разумен срок ;
-
Има ли постановена мярка за неотклонение или други
наложени ограничения ;
-
Как
обвинението се е отразило върху начина на живот, семейните отношения и
здравословното състояние на лицето ;
От приложеното
наказателно производство се установява ,че досъдебното
производство е продължило около 1 месец.
(Досъдебното производство е образувано на 20. 08. 2018г. Лицето е привлечено
като обвиняем на 29. 08. 2018г. Досъдебното производство е приключило на 28.
09. 2018г. с мнение за предаване на обвиняемия на съд). Съдебното производство е
продължило около 6 месеца (Досъдебното производство е внесено в съда на 08. 11.
2018г. Съдебното производство пред двете инстанции е приключило
на 10. 04. 2019г. ).
Общо наказателното производство е продължило около 7
месеца. При привличането на лицето като обвиняем е взета
мярка за неотклонение „П. „. От приложените в наказателното производство
документи се установява ,че лицето не
е осъждано и няма криминалистически
регистрации . Престъплението ,за което е
повдигнато обвинение на ищеца ( чл. 345 ал.2 от НК) се наказва с лишаване от
свобода до една година или с глоба от 500 до 1000 лв. , поради което не е „тежко престъпление „ по смисъла на
чл. 93 т. 7от НК.
По делото са
разпитани като свидетели на ищцовата страна
лицата А.Д.Б. и Д.В.Т.. Свидетелите
установяват ,че повдигнатото обвинение и проведеното наказателно преследване са дали
негативно отражение както на психичното,така и на
здравословното състояние на ищеца .Установяват,че преди наказателното
преследване ищеца е бил весел и добър
човек , работохолик, контактувал е с хората.
След повдигане на обвинението е станал изнервен , затворил се е в себе
си , почти с никой не е контактувал. Не е вдигал телефона на странични хора .
Изпитвал е страх от това ,че могат да го осъдят и да го вкарат в затвора на
стари години . Срамувал се е от околните и от децата си,защото хората го знаят
като честен и добър човек , който не си позволява да нарушава закона . Не е искал да излиза навън защото го е бил
срам от хората. Започнал е да вдига К.Н.. Бил е Д. .Не е могъл да спи нормално
и да се храни добре. Взимал е У. лекарства . Плачел е .
Свидетелите
установяват ,че и към настоящия момент здравословното и психично състояние на
ищеца не е добро . Ищецът няма сили да работи .Продължава да вдига К.Н. . Взима
У. лекарства . Д. и подтиснат е .
Продължава да плаче . Не е добре психически. Избягва контакти с хора .
Обясненията на
разпитаните свидетели не са опровергани по никакъв начин от противната страна ,
поради което следва да им се даде вяра .
При
така установената фактическа страна на спора
въззивната инстанция счита ,че точния паричен еквивалент на всички понесени от ищеца Б.
,С. и неудобства, емоционални ,физически и П.С.
е сумата 5000 лв.
Действително
,престъплението , за което ищеца е
обвинен не е „тежко „ по смисъла на закона .
Наказателното
производство е приключило в един разумен срок от 7 месеца , като досъдебното производство е продължило
около 1 месец.Мярката за неотклонение , която е взета в досъдебното
производство не е ограничила личната свобода на ищеца .
От обясненията на
разпитаните по делото свидетели се установява обаче ,че незаконното обвинение е
дало много сериозно отражение върху психиката на ищеца и върху неговото
здравословно състояние. Състоянието на ищеца преди Н.Р. ,по време на нея и след
това бе описано от съда по-горе , поради което не следва да се повтаря .
За да определи
този размер на обезщетението въззивната инстанция взе предвид следното : 1/Възрастта на ищеца ( лице на 70 годишна възраст) и конкретните
проявления на Н.Р. върху психичното и цялостното му
здравословно състояние. Възрастният човек много по бавно и по тежко
преодолява последиците от едно наказателно преследване отколкото младия човек ;
2/Изключително
силното емоционално въздействие на Н.Р. върху личността на ищеца и последиците
от това - увреждане на телесното и
психичното му здраве ;
3/Последиците от Н.Р.
за психиката и здравето на ищеца , които не са отшумели и към настоящия момент( Б.те и С.та , които ищеца ще търпи и за в бъдеще );
4/ Общественото
положение на ищеца ( уважаван човек в обществото с чисто съдебно минало
) и критичното отношение на личността към
повдигнатото обвинение. В конкретния случай съдът счита ,че самоукоряването на ищеца за това , което е извършил е най – тежкото проявление на Н.Р., което има за правна
последица увреждане на телесното и психично здраве на ищеца . Самосъзнанието на един честен човек, който е
уважаван в обществото трудно е приело
осъществената Н.Р..
Действително , по
делото няма медицински документи за
увреденото здраве на ищеца ( психично и
телесно ),но наличието на такава документация не е
предпоставка за отхвърляне на иска или
за определяне на по –нисък размер на обезщетението. Това е така , тъй като в
ГПК няма забрана за доказателствените
средства, с които следва да се
установяват неимуществените вреди ( виж чл. 164 от ГПК). В много случаи такава медицинска документация
липсва , тъй като лицата не прибягват до лекарска помощ или прилагат
самолечение , както е в настоящия казус.
Както бе посочено
по – горе , обясненията на разпитаните свидетели не са опровергани по никакъв
начин от противната страна , поради което следва да им се даде вяра .
Искът за имуществени вреди също се явява основателен
с оглед на представените писмени доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Разходите са
направени по повод на образуваното наказателно производство,поради което се
намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Размерът на
обезщетението също е определен правилно от районния съд .
Основателна е
и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата по иска за
неимуществени вреди .
По силата на т.
3 от ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитните органи законната лихва върху
сумата на обезщетението се дължи от влизане в сила на решението , с което
лицето е оправдано . В случая лихвата за забава се дължи за периода
от 10. 04. 2019г.( датата на решението на
въззивнанта инстанция ) до датата на подаване на исковата молба в съда 04. 08. 2019г. Размерът на
обезщетението е определен правилно от районния съд , с оглед уважената част на
иска за неимуществени вреди .
При положение ,че
фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция , на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, решението следва да се потвърди изцяло .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА , чл. 10 ал. 3
от ЗОДОВ , чл. 78 ал. 3 от ГПК и
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ще
следва да се осъди въззивната
страна да заплати в полза на адвокат Р.А. *** сумата 468, 84лв. ,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪЖДАВА Решение № 30/11. 02. 2020г. на районен съд Велинград
, постановено по гр. д. № 839/
2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния
прокурор , с административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2 , да заплати в полза на адвокат Р.А. *** сумата
468, 84лв. , представляваща възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от
ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: