РЕШЕНИЕ
№ 2298
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100505865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. М. С., Е. К. М. и М. К. С., действащи
чрез адв. И.Ю., срещу решение №20027434 от 05.04.2022 г., постановено но гр. д. №
10163/2021 г. но описа на Софийски районен съд, 53 с-в. Посоченото решение се обжалва в
неблагоприятните установителни части за дължими суми – главници, лихви и разноски към
„Топлофикация София“ ЕАД.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, действащ
чрез юрисконсулт М., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението в обжалваните
части да бъде потвърдено, като на въззиваемия се присъдят сторените във въззивното
производство разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
С отговора на исковата молба въззивниците са оспорили наличието на валидна
облигационна връзка. Твърдят, че само единият съсобственик ползва имота, поради което
облигационната връзка е възникнала единствено между него и топлофикационното
дружество.
Въззивниците не оспорват, че са съсобственици в топлоснабдения имот при
посочените в исковата молба квоти. Единственото възражение е, че не ползват имота.
Действително по делото са представени доказателства, от които е видно, че на 30.03.2021г.
тримата ответника по настоящето дело са депозирали искова молба срещу четвъртия
съсобственик Й. С. за делба на имота, като в същата се съдържа и искане за заплащане на
обезщетение за едноличното ползване на имота до окончателното извършване на делбата.
Пред настоящата инстанция са приети нови доказателства - спогодба, постигната
между страните по гр. д. № 17905/2021 г. по описа на СРС, ГО, 75 -ти състав и протокол от
2
проведеното на 01.03.2022 г. о.с.з. по гр. д. № 17905/2021 г. по описа на СРС, ГО, 75- ти
състав, видно от които топлоснабденият имот е поставен в дял изцяло на Й. С..
Исковият период обхваща времето от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. Исковата молба за
делба е депозирана в съда на 30.03.2021г., а съдебната спогодба е сключена в о.с.з. на
12.10.2021г. Така представените доказателства касаят период след процесния.
По никакъв начин не е установено, че за времето през процесния период – до м.
04.2019г. облигационното отношение е съществувало единствено между Й. С. и
Топлофикация София ЕАД. Ответниците са придобили имота въз основа на наследствено
правоприемство. Нито един от сънаследниците не е подал молба за открИ.е на партида на
негово име, за да се приеме, че облигационната връзка е възникнала само между този
съсобственик и ищцовото дружество.
В случай, че действително имотът е ползван за процесния период само от единия
съсобственик, това касае вътрешните отношения между страните, като неползвалите
съсобственици разполагат с иск срещу неоснователно обогатилия се съсобственик.
Ето защо, съдът намира, че за процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са
възраженията на жалбоподателите в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Други оплаквания във въззивната жалба, освен за недоказана облигационна връзка,
3
не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваните части следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20027434 от 05.04.2022 г.,
постановено по гр. д. № 10163/2021г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН **********, Е. К. М., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл.
273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4