Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261130 04.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6042 по описа на
втори граждански състав за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от Н.Б.И. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез
пълномощника й- адв. С.М. против „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ 81В, ап. 3 за признаване за установено спрямо ответника,
че ищцата не дължи сумата от 559,16 лева, съставляваща главница по договор за кредитна карта от 20.04.2008г.,
сумата от 84,82 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до
26.09.2009г., 11,54 лева- неустойка за забава от 01.11.2008г. до 26.09.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009г. до
окончателното изплащане поради погасяването им по давност.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на подадено на 20.09.2009г. заявление, била
издадена на 23.10.2009г. Заповед за изпълнение, а в последствие и изпълнителен
лист за описаните по-горе суми. Въз основа на изпълнителния лист, ответника-
АПС Бета България ЕООД в качеството си на цесионер подал молба за образуване на
изп.дело № *** по описа на ЧСИ ***от ***.
В хода на изп.
дело, на ***. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на ищцата, по което не били правени удръжки, поради
предходен запор по друго дело. Ищцата твърди, че не е получавала покана за
доброволно изпълнение, нито по друг начин е уведомена за образуваното
изпълнително производство.
В тази връзка
твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело сумите по заповедта
за изпълнение и издадения изпълнителен лист срещу ищцата са погасени по
давност.
Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което
да признае за установено спрямо ответното дружество, че не дължи сумите по
изпълнителния лист поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е постъпил писмен отговор, нито
е изразено становище по иска.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети запорно съобщение, покана за доброволно изпълнение с приложен
изпълнителен лист. В първото
съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призовано и за първото
по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание
без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва
предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените за настоящото
производство разноски, за които е представен списък и са налице доказателства
за реалната им направа и същите се констатираха от съда в размер на общо 450
лева, от които – заплатена ДТ в размер
на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „България“ 81В, че ищцата Н.Б.И. с ЕГН: **********
с адрес *** не дължи сумата от 559,16 лева, съставляваща главница по договор за кредитна карта от 20.04.2008г.,
сумата от 84,82 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до
26.09.2009г., 11,54 лева- неустойка за забава от 01.11.2008г. до 26.09.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009г. до
окончателното изплащане поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ 81В, да заплати на ищцата Н.Б.И.
с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 450
лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, от които – заплатена ДТ в размер на 150 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС