Р Е Ш Е Н И Е
№ 691
гр.
Хасково, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 693 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, депозирана от Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР –
Хасково, срещу Решение № 97/07.04.2022г., постановено по АНД № 858/2021 г. по
описа на Районен съд - Хасково. Решението се оспорва в частта, с която е
отменено Наказателно постановление № 20-1253-001473/26.11.2020г., издадено от
началник Сектор „ПП“ към ОДМВР – Хасково по т.1, с която на К.В.Г., на
основание чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
и по т.3, с която на Г. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
В касационната жалба
се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се,
че въззивния съд при постановяване на решението си не е съообразил и обсъдил
относимите към спора доказателства приложени в административнонакзателната
преписка, от които по безспорен начин се доказвало извършването на описаното в
процесното наказателно постановление нарушение. Предвид изложеното, се моли да
бъде отменено решението на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление № 20-1253-001473/26.11.2020г. издадено от началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково по т.1 и т.3 и бъде постановено друго, с което
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К.В.Г.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна и
предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде отменено в частта, с която
е отменено наказателното постановление, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, вместо което се постанови друго решение по
съществото на спора, с което се потвърди наказателното постановление в
отменените му части.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, същата е частично основателна,
поради следните съображения:
С Решение № 97/07.04.2022г.,
постановено по АНД № 858/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково е отменено Наказателно
постановление № 20-1253-001473/26.11.2020г., издадено от началник Сектор „ПП“
към ОДМВР – Хасково в частта му по т.1, с която на К.В.Г. на основание чл.174,
ал.3, предл.второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и в частта по т.3, с
която на Г. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Наказателното
постановление в частта по т.2, с което на К.В.Г., на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10.00 лева е потвърдено. В тази част
решението на въззивния съд не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.09.2020
г. св. Радин Топалов и Иво Мишков и двамата служители на РУ на МВР - Хасково
били на работа и със служебния автомобил извършвали обход в района на ул.*** в град Х., в района на ул.***. Забелязали движещ се лек автомобил марка „Фолксваген
Поло”, с рег. № *******, който в около 01:15 часа спрели за извършване на
проверка. Водачът на автомобила бил К.В.Г. ***. Контролните органи от състава
на РУ на МВР – Хасково поискали съдействие от органите на сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково за извършване на проверка по ЗДвП. След пристигане на контролните
органи от сектор ПП към ОД на МВРХасково, в чиито състав бил св. А. А., на
длъжност мл.автоконтрольор, Г. бил поканен на място, а впоследствие и в
РУ-Хасково, където бил отведен, за да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотици. К.Г. категорично отказал проверка за употреба на наркотици
с техническо средство. При поискване същият не представил СУ на МПС и контролен
талон към него, както и документ, че МПС е представено на годишен технически
преглед. За тези нарушения св. А. А. съставил на 10.09.2020г. на нарушителя К.В.Г.
акт за установяване на административно нарушение серия G A № 249678, в който
описал констатираните по –горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Акта за административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя, на
когото бил предявен за подпис, подписан и получен екземпляр от него, според
направеното отбелязване в него. Въз основа на акта е издадено и процесното НП,
в което е възпроизведена фактическата обстановка от АУАН и са наложени санкции
за констатираните три нарушения.
От правна страна
съдът за нарушението описано в т.1 от НП приел, че в съставения АУАН единствено
били изложени твърдения за това, че водачът Г. отказва да бъде тестван с
техническо средство Дрегер Друг тест 5000 с №ARJM. Изложение, изразяващо се в
пълно, точно, макар и лаконично описание на конкретните обстоятелства и в какво
се изразявало съставомерното действие на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност обаче, не се съдържало в акта за
административно нарушение, освен това липсвали твърдения за всички факти,
включени като обективни признаци в състава на конкретното нарушение по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП. Посочил, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвиждала санкция
за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и установено
наличието на алкохол в кръвта, като предвиждала два способа за това отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или – неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност.
Видно от АУАН описаната в него фактическа обстановка и съответно нарушение не
съдържали констатации за това, че отказа на нарушителя да бъде тестван с
техническо средство се отнасял за установяване употребата на наркотични
вещества. Липсвало изрично уточнение каква точно проверка била предприета от
страна на актосъставителя А. с описаното техническо средство и дали това се
отнасяло до употребата на наркотични вещества от жалбоподателя. В тази връзка
съдът приел, че липсвало описание на извършеното нарушение, доколкото липсвали
и твърдения за един от основните елементи от обективна страна на това
нарушение, а именно отказ да бъде установена употребата на наркотични вещества
от страна на жалбоподателя. Това на практика водило и до разминаване в
текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Последното
било пренесено и в санкционния акт, макар административно- наказващият орган да
се е опитал да санира съществените процесуални нарушения допуснати в АУАН, като
след описание на нарушението, така както било възприето в АУАН записал „отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества…..“. Била дадена и същата правна квалификация – чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП. Съдът приел, че в случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, тъй като нямало как АНО да е установил по безспорен начин два от
кумулативно изискващите се елементи в сочената за нарушена правна норма, а
именно, че жалбоподателят е извършил нарушението и неговата вина. Това било
така, защото на практика в АУАН било описано едно несъставомерно от гледна
точка на ЗДвП деяние. Липсвало описано нарушение, тъй като не се твърдяло в
АУАН, че жалбоподателя е управлявал МПС и е отказал проверка за употреба на
наркотични вещества. Думата наркотични вещества липсвала във фактическото
описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, което
съставлявало съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността на
жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение бил обвинен.
При тези изводи приел, че НП в частта му по т.1 следва да бъде отменено, заради
допуснато от страна на АНО нарушение на процесуалните правила, но все пак
посочил, че от материалноправна страна, фактическите обстоятелства, изложени в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
относно процесното нарушение действително се потвърждавали от събраните по
делото доказателствени източници.
По отношение на
нарушението описано в т.2 от НП, съдът приел, че посочената нарушена от
жалбоподателя разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДвП / в приложимата редакция /
сочела, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определяли с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. В наказателното постановление били посочени установените факти, дата и
място на извършване на нарушението, но самото нарушението не било описано в
пълнота, тъй като декларативно се сочело, че автомобилът не е представен на
технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата,
на която е следвало да бъде представен. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
изисквала в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се
основавало нарушението. След като на лицето се вменявало, че управлява
автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна било
задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се
представи за преглед. При това положение съдът приел, че в случая в хода на
административнонаказателното производство било допуснато съществено процесуално
нарушение, което ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за
жалбоподателя не ставало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На
практика той бил поставен в невъзможност да обори тезата на наказващия орган,
че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв
срок изобщо не бил посочен в мотивите на наказателното постановление. При тези
изводи съдът приел, че НП в частта му по т.3 също следва да бъде отменено.
Касационният състав на Административен съд - Хасково
не споделя изводите на районния съд, досежно допуснатите
нарушения в хода на административнонаказатленото производство даващи основание
за отмяна на НП в т.1 и намира, че
постановеното съдебно решение в тази част следва да
бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните:
В случая неправилно
районният съд приема, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на посочване в АУАН, че отказът на нарушителя да му бъде извършена
проверка с техническо средство се отнася за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози, както и че е налице разминаване при
описанието на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП. Според настоящия
състав, и в АУАН, и в НП извършеното нарушение е достатъчно точно и ясно описано,
като изрично е посочено, че водачът К.Г. отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство Дрегер Друг тест 5000 с №ARJM. Посочено е също, че на
водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0051413. Самото нарушение,
във връзка с което се води настоящият правен спор, е описано в съставения АУАН
и в НП по начин пределно ясен за нарушителя, а именно, че при извършената
проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство установяващо
употребата на наркотични вещества и техни аналози. Същото е отчетено като
нарушение на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП и изрично в АУАН е изписано – „отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози“. Цитираната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
съдържа четири отделни хипотези на отказ за извършване на проверка в състава
си: с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта; с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в случая в АУАН и
НП ясно е посочено за коя от четирите хипотези е образувано
административнонаказателното производство, а именно втората хипотеза.
Действително при посочване на нарушението в АУАН и НП, при цитирането на нарушената правна норма, е обективиран и текстът за неизпълнение на
предписание за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, но не това е фактическото описание на нарушението. В случая и в АУАН, и
в НП се съдържа точната конкретизация на осъщественото от
фактическа страна и точната нарушена разпоредба
- чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП. Добавянето на израза „бе връчен талон за
медицинско изследване“ е с оглед прецизиране на дадената допълнителна
възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно изследване, от която той не
се е възползвал.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че в
АУАН и в НП в
тази им част е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Безспорно от текстовото
описание на това деяние е ясно, че то се изразява именно в отказа на водача да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Ето защо не може да бъде споделен довода на районния съд, че наказаното лице не било наясно за
какво точно нарушение му
се налага санкцията.
Настоящият състав на
касационната инстанция, обаче намира за обосновани изводите на въззивния съд за
отмяна на НП, в частта му по т.3. Посочената за нарушена разпоредба на чл.147,
ал.1 от ЗДвП предвижда регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, че подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 181, т.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба в размер на 50.00 лева собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. Следователно, за да се наложи
наказание по реда на чл.181, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от ЗДвП следва да е налице
не само бездействие на особеният субект на нарушението (собственик или длъжностно лице) да представи съответното МПС на
годишен технически преглед, но и това да не е сторено в определения от закона
срок, а за да е налице надлежно описание на нарушението съгласно изискванията
на 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН следва всеки един от тези елементи да е намерил
своето отражение при описване признаците на конкретното деяние.
В
случая, както правилно е приел и въззивния съд както в АУАН, така и в НП не е
визирано в какъв срок е следвало посоченият в тях автомобил да бъде представен на
годишен технически преглед. Т.е. в оспорения санкционен акт липсва описание на
съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл. 147, ал.1 от ЗДвП,
за което и на основание чл.181, т.1 от ЗДВП на К.Г. е наложено административно
наказание. По делото не са представени и надлежни писмени доказателства, от
който да е видно, че действително към 10.09.2020г. автомобилът е следвало да
премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено
това.
Като е
установил допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени
процесуални нарушения, досежно описанието на деянието, както и липсата на
безспорна доказаност на същото, съдът е постановил акта си в съответствие с
материалния закон, който в тази част следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба
за неправилност на решението на районния съд се споделят от настоящия състав
само в частта касаещи т.1 от НП. С оглед на това, атакуваното решение в тази му част следва да бъде отменено и доколкото районният съд е събрал всички относими по
делото доказателства, от значение за решаването му по същество и при наличието
на безспорни
доказателства за извършеното административно
нарушение, делото следва да се реши по същество. Наказателното постановление в т.1 е постановено в необходимата форма и реквизити, нарушението и правната
му квалификация са правилно установени. От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване, административно
наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е
управлявало описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му
покана е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на НУВ
или техни аналози. В случая е наложено наказание,
съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради
което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено.
В останалата част
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на Районен
съд Хасково, потвърждаващо НП в частта му по т.3 да бъде оставено в сила.
При това положение
решението на районен съд Хасково следва да се отмени и в частта за разноските,
с която е присъдено дължимото адвокатско възнаграждение за първата инстанция за
сумата над 300 лева, съразмерно с уважената част на жалбата.
Искането на
касационният жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева за настоящата инстанция следва да бъде оставено без
уважение. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, която
сочи, че в производството пред районния и административния съд в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Т.е., за да се
претендира присъждане на разноски в съдебното производство от АНО и то да е
основателно, е необходимо той да е бил защитаван от юрисконсулт или служител с
юридическо образование. В конкретния случай както пред настоящата инстанция,
така и пред въззивната органа не е бил защитаван от юрисконсулт, отделно от
това не са налице и данни касационната жалба да е изготвена от юрисконсулт.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №97/07.04.2022г., постановено по АНД
№858 по описа на Районен съд - Хасково за 2021г. в частта, с която е отменено
Наказателно постановление №20-1253-001473 от 26.11.2020г. на Началник сектор
към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ по т.1 - за допуснато нарушение
на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1253-001473 от
26.11.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“
в частта му по т.1, с която на К.В.Г., ЕГН **********, за извършено нарушение и
на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/07.04.2022г., постановено по АНД
№858 по описа на Районен съд - Хасково за 2021г. в частта, с която е отменено
Наказателно постановление №20-1253-001473 от 26.11.2020г. на Началник сектор
към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ в частта по т.3, с която на К.В.Г.,
ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00
лева.
ОТМЕНЯ Решение №97/07.04.2022г., постановено по АНД
№858 по описа на Районен съд - Хасково за 2021г. в частта, с която ОД на МВР –
Хасково, е осъдено да заплати на К.В.Г., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 300 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/07.04.2022г., постановено по
АНД №858 по описа на Районен съд - Хасково за 2021г. в частта, с която ОД на
МВР – Хасково, е осъдено да заплати на К.В.Г., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата от 300 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.