Решение по дело №673/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 78
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 18 септември 2021 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева Запрянова
Дело: 20215140200673
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Кърджали , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200673 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1300- 000435/ 17.03.2021г., издадено от
Началник сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание
чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 30.00лв. на Ф. М. ЮМ. от
с.Летовник с ЕГН ********** за това, че на 08.03.2021г. в 21,20ч. на път I-5 км. 347+400м. в
посока от с.Глухар към гр.Кърджали като собственик на домашни животни ги оставя без
надзор в обхвата на пътя, вследствие на което излизат на пътното платно и са блъснати от
лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ***** с водач АДН. АЛ. С.. Настъпва ПТП с материални
щети по автомобила. Животното е с ушна марка BG 34/086122, с което виновно нарушил
чл.106 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Ю., който обжалва
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Настоява, че издаденото
наказателно постановление не реализира изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, не
съдържа всички визирани от ЗАНН реквизити и накърнява правото му на защита, както и
нарушението не е подробно описано и липсват доводи относно съставомерност и посочване
на кои точно санкционни норми са нарушени. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да
отмени наказателното постановление като им се присъдят направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, с което настоява, че наказателното
постановление било законосъобразно, поради което моли съда да остави жалбата без
1
уважение и да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.03.2021г. свидетелите Н.П. и А.А. били на работа като младши автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Между 20.00- 21.00ч. те били
изпратени от служителя в оперативната дежурна част на път I-5 км.347+400м. в посока от
с.Глухар за гр.Кърджали, по повод сигнал за настъпило ПТП. При пристигане на място
полицейските служители установили пътно- транспортно произшествие с лек автомобил
„Тойота“ с рег.№ ***** с водач свидетеля А.С. и животно- теле, което е настъпило на
пътното платно. Същата вечер тримата свидетели Н.П., А.А. и А.С. не могли да установят на
място номера на ушната марка на животното, което предизвикало ПТП с водача на
посочения автомобил, тъй като при опит да ги достигнат и идентифицират, те побягнали. В
следващите дни били предприети действия по установяване на собственика на оставените
без надзор животни на пътя. На органите на МВР било посочено, че причина за
произшествието станало животно с ушна марка BG 34/086122, собственост на
жалбоподателката Ф. М. ЮМ.. По този повод на 10.03.2021г. срещу нея бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.106 от ЗДвП от свидетеля
Б.М.. Тя го подписала без възражения. На 17.03.2021г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел напълно фактическите
констатации, изложени и в акта за установяване на административно нарушение. При тези
факти е прието, че Ф. М. ЮМ. е нарушила чл.106 от ЗДвП като не е направлява или оставя
без надзор ППС с животинска тяга или стада и създава пречки (опасности) за движението.
По делото е постъпила справка, от която е видно, че животно с идентификационен номер BG
34/086122 е със собственик Н.Р. Ю. с ЕГН ********** от с.Летовник, общ.Момчилград, от
дата 06.03.2016г., който е съпруг на жалбоподателката Ф.Ю..
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.М., Н.П.,
А.А. и А.С., както и от писмените доказателства- акт за установяване на административно
нарушение № 435 от 10.03.2021г., както и от Справка за собственост на животно с ушна
марка № BG 34/086122 и другите писмени доказателства приети по делото.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима,
тъй като обжалваното наказателно постановление е връчено на 31.05.2021г. лично, а
2
жалбата е подадена до административно наказващия орган с куриерски услуги на датата
07.06.2021г., т.е. в законоустановения 7- дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в
акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че
жалбоподателката на 08.03.2021г. около 21.20 часа на път I-5 км.347+400м. в посока от
с.Глухар към гр.Кърджали като собственик на домашни животни ги оставя без надзор в
обхвата на пътя, вследствие на което излизат на пътното платно и са блъснати от лек
автомобил „Тойота“ с рег.№ ***** с водач АДН. АЛ. С., при което настъпва ПТП с
материални щети по автомобила, като животното е с ушна марка BG 34/086122. В
наказателното постановление административно наказващият орган е възпроизвел същото
словесно описание на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.106 от
ЗДвП. Съдът намира, че така изложените в акта и наказателното постановление факти са
несъставомерни по възприетата правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.106 ал.1
от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада
трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности
за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Видно от изложеното по-
горе, не са изнесени такива факти и не е описано подобно деяние, извършено от
жалбоподателката именно като водач на животни. Допуснатите нередовности в съставения
акт и наказателното постановление, предвид липсата на основни реквизити в тях,
представляват съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на чл.42 т.4
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на жалбоподателката да
разбере какво точно нарушение й се вменява да е извършила, съответно на това да
организира защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо
място по фактите, а след това по правната им квалификация. Въпреки, че изложеното е
достатъчно за отмяната на наказателното постановление, по същество съдът намира, че
жалбоподателката не е осъществила състава на административното нарушение по чл.106
ал.1 от ЗДвП. Тази норма има за адресати на въведените с нея задължения водачите на пътни
превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада. Видно от акта и атакуваното
постановление отговорността на жалбоподателката е ангажирана като собственик на
въпросното животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика. Субект
на нарушението по чл.106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на легалната
дефиниция за водач, дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП („Водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата). В случая не се установи
на процесната дата и място Ф.Ю. да се е намирала изобщо в района на нарушението, да е
водила или карала посоченото в наказателното постановление животно, поради което и не
3
може да е извършител на вмененото й административно нарушение. Не се установи също и
животното с ушна марка BG 34/086122 да е оставено без надзор на пътя на инкриминираната
дата, както и тя да е негов собственик. Предвид изложеното, издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 400лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 400лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30лв.,
като делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от
жалбоподателката размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално
предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, а именно до размера от 300лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе
разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1300- 000435/ 17.03.2021г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на
основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 30.00лв. на Ф. М.
ЮМ. от с.Летовник с ЕГН ********** за извършено нарушение на 08.03.2021г. на път I-5
км.347+400м. в посока от с.Глухар за гр.Кърджали, с което виновно нарушила чл.106 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Ф. М. ЮМ. от с.Летовник
№ 61, общ.Момчилград, с ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5