ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000661 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №762/28.07.2022г., постановено по т.д. №180/2022г. по
описа на окръжен съд П., е прекратено, като недопустимо, производството по
иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, предявен от „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. С. да се признае за установена нищожността по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н.П.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр. П. на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти по реда на чл.718 от ТЗ, сключен между синдика на „Н.П.“
АД - в несъстоятелност И. В. Р., ЕГН *********, като продавач и „И.“ АД,
ЕИК *********, гр. П., в качеството на купувач, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 от ТЗ №**,
том*, рег. №****, дело №****/2021г. на нотариус Т.К., рег.№*** на НК,
който е вписан в Служба по вписванията П. като акт №***, том***, дело
№*****/2021 г., вх.рег. № 48101 от 23.12.2021г., дв.вх.рег.№47438/2021г., с
който цялото имущество на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност е прехвърлено на
„И.“ АД срещу обща продажна цена в размер на 3 060 000лв.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство - „А.С.В.“ ЕАД. Жалбоподателят счита,
че същото е неправилно. Изложени са подробни доводи и съображения,
1
свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор по така подадената частна жалба от „И.“ АД и
от „П.и.б.“ АД, с които отговори частната жалба се оспорва изцяло.
Изразеното писмено становище на синдика на „Н.П.“ АД - в
несъстоятелност – И. В. Р., е,че частната жалба е неоснователна.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, а по същество – основателна по следните
съображения:
Производството по т.д. №180/2022г. по описа на окръжен съд П. е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от
„А.С.В.“ ЕАД срещу „Н.П.“ АД - в несъстоятелност, „И.“ АД и „П.и.б.“ АД, с
посочен съищец – синдика на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност – И. В. Р..
Ищецът основава нарушеното си и нуждаещо се от защита право на
следните твърдения: По силата на договор за цесия от 15.10.2018г. ищецът е
придобил от цедента по договора - „У.Б.“ АД, всички приети вземания на
„У.Б.“ АД срещу „Н.П.“ АД - в несъстоятелност, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. „Н.П.“ АД е с открито производство по
несъстоятелност по силата на Решение №404/03.07.2012 г. по т.д.н.№
709/2011г. на Окръжен съд П.. С Решение №3/03.01.2014г. по т.д.н.
№709/2011г., длъжникът е обявен в несъстоятелност и е постановено
започване на осребряване на имуществото му.
Ищецът се позовава на проведено събрание на кредиторите от
05.10.2021г., на което е взето решение за изготвяне на нова оценка и
продажба на имуществото като цяло чрез пряко договаряне. На 28.10.2021г. е
изготвена оценка на имуществото на длъжника, съгласно която общата
пазарна стойност на всички активи на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност е 3 053
970лв. С Определение от 30.11.2021г. съдът по несъстоятелността разрешил
на синдика да извърши продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.718 от
ТЗ на цялото имущество от масата на несъстоятелността, при минимална цена
от 100% от размера на последната оценка от 3 053 970лв. На 20.12.2021г.
2
„А.С.В.“ ЕАД подала по делото за несъстоятелност молби с вх.
№286373/20.12.2021г. и вх.№286374/20.12.2021г., с които оспорило оценката,
като неотговаряща на стандартите за оценяване, силно занижена и създаваща
опасност имуществото на длъжника да се продаде за цена, която ощетява
всички кредитори на несъстоятелността; поискало от съда да отмени
определението си от 30.11.2021г. за разрешение на продажба чрез пряко
договаряне по чл.718 от ТЗ и отправило „обвързващо“ предложение да закупи
всички активи за обща цена в размер на 4 498 409лв., т.е. за цена, която е с
47,3% по-висока от оценката. С Определение от 21.12.2021г. съдът указал на
синдика да съобрази молбата и да започне преговори за продажба на
имуществото на „А.С.В.“ ЕАД. На проведена на същата дата среща между
упълномощени представители на ищеца и синдика било потвърдено
предложението и била изразена готовност за незабавно започване на
преговори за покупката на всички активи за цена от 4 498 409лв. Независимо
от това, на 23.12.2021г. синдикът сключил договор за продажба по реда на
чл.718 от ТЗ с ответника „И.“ АД. Договорът е обективиран в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ТЗ №**, том *,
рег.№****, дело №****/2021 г. на нотариус Т.К., рег.№*** на НК, вписан в
СВ- П. с вх.рег.№ 48101 от 23.12.2021 г., акт №***, том***, дело
№*****/2021 г., дв.вх.рег.№ 47438/2021, с който цялото имущество на
длъжника „Н.П.“ АД - в несъстоятелност е продадено на купувача, срещу
обща продажна цена в размер на 3 060 000лв. На същата дата - 23.12.2021г.,
купувачът и втори ответник „И.“ АД сключил нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху закупените недвижими имоти в полза на третия
ответник „П.и.б.“ АД като обезпечение на Договор за банков кредит от
12.11.2019г., със средства от който е финансирана продажната цена. Ищецът
счита, че извършената от синдика продажба на всички активи от масата на
несъстоятелността нарушава установения в производството по
несъстоятелност ред, поради което е нищожна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността. Последица от това е и нищожността спрямо
кредиторите на несъстоятелността на учредената след продажбата договорна
ипотека върху недвижимите имоти, тъй като ответникът „И.“ АД не е
придобил правото на собственост и следователно не е могъл валидно да
учреди ипотека като тежест върху имуществото от масата на
несъстоятелността. По тази причина счита, че в качеството си на кредитор на
3
несъстоятелността, има правен интерес да предяви срещу ответниците иск за
прогласяване на нищожността спрямо кредиторите на несъстоятелността на
договора за продажба по чл.718 от ТЗ на цялото имущество на длъжника на
ответника „И.“ АД; иск за прогласяване на нищожността на учредената
договорна ипотека в полза на ответника „П.и.б.“ АД и осъдителен иск за
връщане на активите в масата на несъстоятелността, с каквито искове е
сезиран съдът.
Недопустимостта на иска за прогласяване нищожността на сделката,
сключена по реда на чл.718 от ТЗ, съответно – липсата на правен интерес от
предявяването на такъв иск, окръжният съд е обосновал по следния начин:
Действията на синдика при извършената по реда на чл.718 от ТЗ, в качество
му на орган на несъстоятелността, не подлежат на съдебен контрол извън
специалния ред, предвиден в ТЗ относно производството по несъстоятелност
и в този смисъл преценката на законосъобразността на действията на синдика
се извършва само от съда по несъстоятелността при одобряване или не на
тези действия, респ. в производството по обжалване на съдебни актове на
съда по несъстоятелността, за които изрично е предвидена такава
възможност; В случай, че в резултат на действията на синдика са настъпили
вреди за масата на несъстоятелността, респ. за кредиторите в производството,
е налице предпоставка за ангажиране отговорността на синдика по реда на
чл.663, ал.3 от ТЗ, но това не води до правен интерес и възможност за
предявяване на иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ; Преценка
относно законосъобразността на извършена продажба по реда на чл.718 от ТЗ
може да се извършва единствено и само в самото производство по
несъстоятелност, само и единствено от съда по несъстоятелността, респ. в
производство по обжалване на онези негови актове, които изрично е
предвидено в закона, че подлежат на обжалване. Обратното би означавало
всеки общ съд да може да ревизира законосъобразността на това
производство, респ.законосъобразността на действия и актове, които не
подлежат на обжалване; Позоваването на разпоредбата на чл.646, ал.1, т.3
само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че искът е допустим.
Ищецът изрично е посочил, че цитираната сделка, според него, не е сключена
по установения от закона ред, защото „Синдикът е продал цялото имущество
на длъжника срещу цена, която е значително по-ниска от предложената от
„А.С.В.“ ЕАД в нарушение на чл.718 от ТЗ. Дали посоченото е вярно или не,
4
само по себе си е проверка и произнасяне по същество, а не по допустимостта,
но такъв факт /дори да е верен и налице/ не е част от „установения от закона
ред“, за да поражда правен интерес за предявяване на иск с посочената правна
квалификация. В случай, че се приеме, че действията на синдика, респ.
сключена от него сделка за разпореждане, подлежи на съдебен контрол извън
производството по несъстоятелност по реда на чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, то
следва да се твърди конкретно нарушение на „установения от закона ред“,
което обосновава правен интерес. Такова би било например, извършена
продажба без решение на СК или без разрешение на съда. Продажба,
извършена на по-ниска цена по реда на чл. 718 от ТЗ, както твърди ищецът, не
е част от установения от закона ред, поради което не може да обоснове извод
за допустимост на така предявения иск.
Не се споделя казаното от окръжния съд относно възможността за
съдебен контрол за законосъобразност на сделка, сключена при условията на
чл.718 от ТЗ в самото производство по несъстоятелност. Във фазата на
осребряването синдикът може да реализира разпоредителната си власт по
отношение на имуществените права на длъжника в съответствие с решенията
на събранието на кредиторите и разрешенията, дадени от съда по
несъстоятелността. С разрешенията си за провеждане на задължителните
способи на осребряване – чл.716 и сл., чл.717ж от ТЗ, съдът по
несъстоятелността извършва проверка по съобразяването на внесените
предложения от синдика с решенията на събранието на кредиторите по чл.677
т.8 от ТЗ. При издаване постановлението за възлагане /чл.717з от ТЗ/ съдът
провежда пряк контрол върху цялостното осъществяване на процедурата по
проданта до обявяването на купувач. Продажбата по реда на чл.718 от ТЗ,
чрез пряко договаряне, като незадължителен етап от процедурата по
осребряване, представлява по-неформално и гъвкаво средство за
преодоляване на процедурните тежести, причина за нестанали публични
продажби. Преценката на синдика за наличието на предпоставките за
провеждане на продажба по реда на чл.718 от ТЗ може да бъде
проконтролирана от съда по несъстоятелността само при даване
разрешението за извършване на такава. Разрешението на съда по
несъстоятелността за извършване на продажба по реда на чл.718 от ТЗ е акт
по разширяване началната легитимация на синдика не само по организиране,
но и за пряко разпореждане. След даденото разрешение от съда по
5
несъстоятелността за извършване продажбата по реда на чл.718 от ТЗ
синдикът упражнява правомощията си като орган, изпълняващ
разпоредителната власт, поради необходимостта тази особена продан да се
приближи в най-голяма степен до реалните пазарни условия, където страните
договорят свободно, при зачитане само на изрични императивни правила.
Имено поради тази причина при прехвърляне права на собственост по реда на
чл.718 от ТЗ не е необходим и няма последващ, допълнителен
легитимационен акт на съда по несъстоятелността. Това пък от своя страна е
причина в рамките на самото производство по несъстоятелност да не може да
се извърши проверка по законосъобразност на продажбата, извършена по реда
на чл.718 от ТЗ. Като всеки вид сделка и разпоредителната сделка по чл.718
от ТЗ трябва да отговаря на условията за валидност, като не е изключено при
договарянето да се допуснат пороци, изключващи валидността на сделката. В
този смисъл приложението на уредбата за общата нищожност на сделки по
ЗЗД не е изключено. В специалния закон – ТЗ, е регламентирана и специална
относителна недействителност – по отношение кредиторите на
несъстоятелността на сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността,
извършена след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност – чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, като законодателят е конкретизирал -
ако същата е извършена не по установения в производството ред. Защитата,
визирана в трите хипотези на чл.646 ал.1, включително и тази по т.3, се
разпростира върху всякакъв вид действия и сделки, извършени по време на
висящността на производството по несъстоятелност – от откриването му до
прекратяването му, включително и сделки, изхождащи от трето лице,
включително и от синдика. Като акт на разпореждане, извършен именно в
рамките на производството по несъстоятелност, продажбата по реда на чл.718
от ТЗ също може да бъде предмет на исковата защита по чл.646 ал.1 от ТЗ. За
разлика от разпоредбата на чл.646 ал.2 от ТЗ, която изрично категоризира
действия и сделки „извършени от длъжника“, разпоредбата на чл.646 ал.1 от
ТЗ не съдържа ограничение само до действия и сделки, извършени от
длъжника. В този смисъл искът по чл.646 ал.1 от ТЗ по отношение на
разпореждане, извършено по реда на чл.718 от ТЗ, се явява допустим, при
наличие на останалите предпоставки за допустимост на същия и наличие на
правен интерес, каквито в случая са налице, доколкото ищецът е кредитор в
производството по несъстоятелност и е навел твърдения за допуснати
6
нарушения при провеждане на продажбата по чл.718 от ТЗ. Доколкото тези
твърдения са основателни/се докажат и преди всичко доколко същите се
препокриват с вложения от законодателя смисъл на „не по установения в
производството ред“ е елемент от съществото на спора, а не от допустимостта
на иска, в каквато насока са аргументите на окръжния съд. Ето защо
обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Делото следва да се върне на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №762/28.07.2022г., постановено по т.д.
№180/2022г. по описа на окръжен съд П., с което е прекратено, като
недопустимо, производството по иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от
ТЗ, предявен от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С. да се признае за
установена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. П. на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 от ТЗ, сключен
между синдика на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност И. В. Р., ЕГН *********,
като продавач и „И.“ АД, ЕИК *********, гр. П., в качеството на купувач,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти по
реда на чл.718 от ТЗ №**, том*, рег. №****, дело №****/2021г. на нотариус
Т.К., рег.№*** на НК, който е вписан в Служба по вписванията П. като акт
№***, том***, дело №*****/2021 г., вх.рег. № 48101 от 23.12.2021г.,
дв.вх.рег.№47438/2021г., с който цялото имущество на „Н.П.“ АД - в
несъстоятелност е прехвърлено на „И.“ АД срещу обща продажна цена в
размер на 3 060 000лв.
Връща делото на окръжен съд П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8