РЕШЕНИЕ
№ 1337
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330113729 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от А. В. Т. против „Изи Асет Мениджмънт” АД се твърди, че бил сключен
договор за потребителски кредит от 17.05.2017г. с „Провидент Файненшъл България“
ЕООД. На 01.07.2017г. вземанията по този договор били прехвърлени с договор за цесия на
ответното дружество. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК,
недействителен на специалните основания в чл.22 ЗПК. На първо място, по чл.11, ал.1, т.9
ЗПК договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на
законната лихва. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начин на
изчисляване на годишния процент на разходите, липсвала яснота как е формиран същият,
респ. общо дължимата сума по него. Определените в договора такса „Оценка на досие“ и
такса „Кредит у дома“ представлявали „скрито“ оскъпяване на кредита, като ако били
добавени към общата сума за плащане, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши
50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна.
Таксата за оценка на досие не ставало ясно за какви правни и фактически действия била
начислена, а таксата кредит у дома била начислена за това, че потребителят щял да получи
заемната сума у дома, както и събирането на погасителните вноски щяло да става у дома.
Клаузите, уреждащи двете вноски, били недействителни, поради противоречие с
материалния закон – чл.10а ЗПК, тъй като по своето същество представлявали такси за
отпускане и управление на кредита. Поради това е направено искане за постановяване на
1
решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платените
суми по трите нищожни клаузи за възнаградителна лихва – 10 лв., за такса „Оценка на
досие“ – 10 лв. и за такса „Кредит у дома“ – 10 лв. за периода от 28.09.2017г. до 28.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на сумите. Претендирани са разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Направено е възражение за изтекла давност, като е посочено, че 5-
годишният срок тече от момента на получаване без основание на съответната сума или в
случая от дата 17.05.2017г. – на сключването на договора за паричен заем и бил изтекъл на
17.05.2022г., а исковата молба била подадена на 28.09.2022г. Ако се приемело, че давността
не тече от датата на сключване на договора, а от деня на всяко плащане по договора, то по
отношение на направените плащания преди 28.09.2017г. давността била изтекла. Направено
е искане за съединяване на настоящето дело с гр.дело № 4263 по описа на ПРС за 2022г.
Направено е искане ищецът да бъде задължен да представи договор за паричен заем № ***
от 17.05.2017г. Посочено е, че при фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се
съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК Липсвали нарушения и по т. 10, ГПР не бил по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочена била общата сума за плащане по
договора. Допълнителните услуги не били условие за сключване на договора, нямало
основание за включването им в ГПР. Бил налице погасителен план, инкорпориран в
договора за кредит. Освен това по силата на договор за цесия от 01.07.2017г. ответното
дружество придобило процесното вземане от „Провидент Файненшъл България“ ООД, като
към датата на цесия остатъкът на дължимата сума бил 816.35 лв. Възразява се да са налице
предпоставките по чл.38 от Закона за адвокатурата. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендирани са разноски.
С определение от 02.03.2023г. е допуснато изменение в размера на предявените осъдителни
искове, както следва – по клаузата за договорна лихва – 56.82 лв., по клаузата за оценка на
досие – 31.29 лв., по клаузата за такса кредит у дома – 306.25 лв.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит от 17.05.2017г., сключен между
„Провидент Файненшъл България” ООД и А. В. Т., в качеството им съответно на
заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 800 лв.
Представена е по делото справка за извършените плащания по договора, според която
платената сума за главница възлиза на 766.53 лв., за лихва – на 100.46 лв., за такса за оценка
на досие – на 37.99 лв., на такса за услуга кредит у дома – на 422.47 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
ищцата и „Провидент Файненшъл България” ООД са възникнали правоотношения по
2
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Не се
спори и че вземанията по договора са прехвърлени на ответното дружество, по силата на
договор за цесия, за което ищцата е уведомена. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В исковата молба се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК – договорната лихва
противоречала на добрите нрави. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е
посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 31,82 %. Липсва обаче разпоредба за
условията за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или
върху главницата и предвидените такси. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите
посочени вземания или съобразно поетапното й намаляване. Следователно не става ясно как
е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В този
смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която е
императивна. На следващо място, не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на
допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени
как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Предвид това, уговорената такса за оценка на досие в размер на 40 лв. и уговорената
услуга „Кредит у дома“, при която сумата се предоставя и вноските се събират по
местоживеене на кредитополучателя, с цена от 726.39 лева, също следва да бъдат включени
в ГПР. Те не попадат в разпоредбите на чл.10а ЗПК, които дават възможност на кредитора
по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
3
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж. Касае се за такси и услуги по усвояване на
кредита, както и подпомагане на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Тези
такси не са включени в ГПР, поради което и следва да се приеме, че посоченият в договора
годишен процент на разходите от 48 % не отговаря на действителния. Следователно
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което на връщане
съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК подлежи само чистата стойност на кредита.
Установи се от доказателствата по делото, че по договора ищецът е заплатил
възнаградителна лихва в размер на 100.46 лева, такса за оценка на досие 37.99 лв., такса за
услуга кредит у дома 422.47 лв., но с отговора на исковата молба е формулирано възражение
за изтекла погасителна давност. Посочено е, че 5-годишният давностен срок започва да тече
от датата на сключване на договора, поради което и давността е изтекла на 17.05.2022г. С
оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на задължението за връщане на сумите, следва да има предвид разпоредбата на т.7 от ППВС
№ 1/28.05.1979 г., в която е посочено, че погасителната давност в хипотезата на начална
липса на основание започва да тече от получаването на престацията, тоест вземането
възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо.
Следователно възражението на ответника е основателно, но само касателно сумите, платени
от ищцата до дата 18.09.2017г. вкл., тъй като исковата молба е подадена на 28.09.2022г.
Сумите, платени от ищцата по договора от дата 29.09.2017г. насетне са недължимо платени
и подлежат на връщане. Доколкото при формулиране на искането на ищцовата страна за
допускане изменение в размера на всеки от предявените осъдителни искове това е
съобразено, като конкретно по отношение на връщане на недължимо платена сума по
клаузата за възнаградителна лихва е направено искане за връщане на сумата от 56.82 лв., по
клаузата за оценка на досие – 31.29 лв., по клаузата за такса кредит у дома – 306.25 лв. /сбор
от платените суми по всяка от трите клаузи в периода 29.09.2017г. – 14.12.2017г./ съдът
намира, че ответникът дължи връщането на посочените суми, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за внесена държавна такса в размер на 101 лв. От ищцовата страна се претендира и
заплащане на пълномощника на ищеца на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА,
поради което и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на адв. Б. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
делото в размер на 800 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, които ще му се присъдят.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законни представители *** и *** да заплати на А. В. Т., ЕГН ********** от *** сумите от
56.82 лв. /петдесет и шест лева и 82 ст./, 31.29 лв. /тридесет и един лева и 29 ст./, 306.25 лв.
/триста и шест лева и 25 ст./, представляващи получени без основание суми от "Изи Асет
Мениджмънт" АД, платени от А. В. Т. съответно по клауза за възнаградителна лихва, по
клауза за оценка на досие и по клауза за такса кредит у дома по договор за потребителски
кредит от 17.05.2017г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени по договор за цесия от 01.07.2017г. на "Изи Асет Мениджмънт" АД,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба
– 28.09.2022 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законни представители *** и *** да заплати на А. В. Т., ЕГН ********** от *** сумата от
101 лв. /сто и един лева/ направени по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законни представители *** и *** да заплати на адв.Д. Б., ***, *** сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5