М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 739/2018 г. по описа на
КРС
По
отношение на подсъдимата К.Ф.А., ЕГН: ********** *** е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че:
На
**. в гр.К., обл.П. пред съд – I-ви наказателен
състав на Районен съд – К., като свидетел по НАХД №867/2016г. устно съзнателно
потвърдила неистина – „...Снахата и тя почина, на .. години…“, „…снахата и тя
си замина млада, на .. години…“- престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – К. поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъдат
призната за виновна по така повдигнатото й обвинение. Предлага да й се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание се отложи с изпитателен
срок от три години.
Защитника
на подсъдимата – адв.А. сочи, че вината на
подсъдимата не била доказана и моли подзащитната й да
бъде оправдана.
Подсъдимата
К.Ф.А. дава обяснения пред съда и не признава вината си, като заявява, че желае
да бъде оправдана.
Съдът,
след като разгледа и обсъди доводите на
страните и обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по
делото, а именно показанията на свидетелите А.Ю.А., С.А.А.,
И.Е.А., Г.А.А., М.Ц.С. и Б.Х.Б., дадени пред съдебния
състав, обясненията на подсъдимата дадени в съдебно заседание и приети на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства –Решение на Районен съд гр.К. по НАХД №
867/2016г, писмо /л.15, 16/, протокол на Районен съд гр.К. от **. за проведено съдебно
заседание, справка съдимост, АИС „БДС“, писмо от О..К., извлечение от акт за
раждане, справка за пътуване, характеристична справка /л.105/, копие на рецептурна бланка /л.109/, медицински документи, материалите
по НАХД № 867/2016г. по описа на РС К., Заповед № .... на Кмета на община П.б.,
удостоверение от Кмета на община П.б.,
писмо №***. на РС К., намери за установено следното:
Подсъдимата
К.Ф.А. е родена на ***г***, адрес за призоваване в страната: с. О., обл. П., ул.”С.П. №., ****, ЕГН: **********.
Същата
не е осъждана.
През
…г. св.Г.А. и Е.И., син на подсъдимата, заживели на семейни начала в дома на К.А.
*** и от съвместното им съжителството през **г. се родила дъщеря им – И.. Е.И..
В
началото на **г. в кратък период от време неочаквано починали свекърът на подс.К.А. и сина й Е.И.. К.А. трудно преживяла смъртта на
сина си, който бил млад - на ***години. В дома им останала да живее св.Г.А. с
детето.
Няколко
месеца след смъртта на Е.И., св.Г.А. напуснала семейното жилище, като оставила
детето при родителите му за да се грижат те за него и заминала за чужбина,
където създала ново семейство. За малолетната И. Е.И. останали да се грижат
изцяло родителите на починалия Е.И. – подс.К.Ф.А. и св.И.Е.А..
На
03.08.2016г. около 02:15ч. на територията на гр.К., във връзка с провеждана
СПО, била извършена проверка по ЗДвП от
служители на РУП К. на св.И.А., който пътувал до гр.К. и управлявал автомобил „Ауди 80“ с рег. № ... С него била и
съпругата му подс.К.А.. При проверката било
установено, че И.А. е допуснал нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП за което му бил съставен АУАН. За тези нарушения бил санкциониран с
НП №... по описа на РУП К., като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., и на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.50/01.07.2016
г./ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок 12 месеца. Недоволен от така издаденото наказателно постановление И.А. го
обжалвал в Районен съд - К.. Образувано било НАХД №867/2016г. по описа на
Районен съд гр.К., първи наказателен състав по което И.А. бил представляван от адв.А..
При разглеждане на делото в сградата на съда в гр.К. – на **. по искане на адв.А. съдът допуснал до разпит в качеството на свидетел
подсъдимата К.А.. Съдията, председател на
състава надлежно разяснил на К.А. правата по чл.119 и чл.121 от НПК, тъй като е
съпруга на жалбоподателя И.А.. Въпреки това К.А.
пожелала да даде показания. След това нейно изявление съдията, председател на
състава надлежно й разяснил наказателната отговорност по чл.290 от НК, като К.Ф.
обещала да говори истината, след което устно и непосредствено разказала пред
съда за случилото се според нея на **.
Показанията
й били отразени в протокола от съдебното заседание, проведено на **. Пред съда К.А.
заявила, че синът й починал на *** години и оставило *** годишно дете и, че
снахата и тя е починала на .. години и, че детето е в коридора и няма кой да го
гледа, както и, че снахата си е заминала млада, на .. години. Тези нейни
изявления били надлежно протоколирани, като в съдебния протокол е записано
следното: „Снахата и тя почина, на .. години. Тук в коридора е детето, няма кой да го гледа.“, „…. снахата и тя си
замина млада, на .. години….“. Показанията на подс.А.
били възприети непосредствено от съда и по надлежния ред отразени в протокола.
След
приключване на съдебното заседание, с нарочна молба от **. адв.А.
поискала и получила, след изготвянето му, на електронния си адрес протокола от
проведено на **. съдебно заседание.
Видно
от писмо №***. не е било искано поправка на протокола от съдебното заседание
проведено на **.
В
системата АИС „Български документи за самоличност“ /л.28/ на МВР няма данни
лицето Г.А.А. да е починало към дата **. Същата е
разпитвана и по настоящото производство.
В постановеното решение №**. по НАХД №
867/2016г. на РС К., съдът изрично се е позовал на възприетото от показанията
на тогава свидетеля К.А., като въз
основа на тях бил направен следния извод /л.4, гърба от решението/: „По
отношение показанията на свидетелката К.А. – съпруга на жалбоподателя съда ги
кредитира частично. При постановяване на решението си съдът ползва показанията
на свидетелката в частта им, с която се установява тежкото семейно и финансово
положение, породени от смъртта на сина и снаха им, което наложило на
жалбоподателя и съпругата му да отглеждат малолетното им внуче.“. За това
изменил наказателно постановление № **** от **** г. на Началника на РУ
„Полиция“- К. към ОД на МВР- П., в частта му, с която на И.Е.А., ЕГН **********,***,
С., ,л...е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП
/ДВ бр.50/01.07.2016 г./ - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца за нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
намалил размера на наложените наказания от глоба в размер на 1000 лв. на 500
/петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на 6
/шест/ месеца.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства.
За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени
средства – официални документи, чието съдържание не се оспори от страните и
съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
счита, че показанията на свидетелите А.Ю.А., С.А.А. и
Б.Х.Б. са обективни, поради което ги кредитира в цялост. Те не са очевидци на
престъплението, но добросъвестно пресъздават факти и обстоятелства станали им
известни във връзка с това производство. Всъщност св. А.Ю.А. и С.А.А. разказват за
срещата им със св.Б., който в качеството си на полицейски служител извършвал
проверка по случая и единствено от него са възприели факти и обстоятелства относими към настоящото производство.
Съдът
кредитира и показанията на св. М.Ц.С.,
тъй като тя е установила престъплението и
е възприела събитията около извършването му.
Съдът
не ползва показанията на св.Г.А.А., тъй като в тях, относно правно значимите за настоящото
производство факти обяснява на съда какво според нея е искала да каже подс.А., като не е възприела пряко показанията на
последната пред съда. Т.е. св.А. изразява предположения, а не излага факти.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля И.А., поради обстоятелството, че е съпруг
на подсъдимата и тъй като те не се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото, и най вече с писмените доказателства и целят единствено
оневиняването на подсъдимата.
Относно
обясненията на подсъдимата е необходимо да се посочи следното: трайно
установено е в съдебна практика положението, че обясненията
на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на
съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост
и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички
тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. С
оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира, че обясненията
на подсъдимата не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, и най вече с писмените доказателства, поради което съдът не ги цени
като годен източник на доказателствено релевантни
факти. Те целят единствено оневиняването на подсъдимата
Фактите
по делото се установяват и от писмените доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, сред които Решение на Районен съд гр.К. /л.12-14/, писмо /л.15,
16/, протокол на Районен съд гр.К. /л.17-21/, справка съдимост, АИС „БДС“,
писмо от О..К., извлечение от акт за раждане, справка за пътуване,
характеристична справка /л.105/, копие на рецептурна
бланка /л.109/, Заповед № .... на Кмета на община П.б., Удостоверение от Кмета
на о.. П.б., писмо №***. на РС К., материалите по НАХД № 867/2016г. по описа на
РС К., доколкото в оригинал са приложени материалите по протеклото съдебно производство,
по което съгласно обвинението е лъжесвидетелствала подсъдимата в качеството й
на свидетел. Съдът ползва единствено като писмени доказателства заверения
протокол от проведеното на **. по НАХД №
867/16 г. съдебно заседание, протокола за разпит на тогавашната
свидетелка А. пред съда и постановеното решение.
Протоколите
по извършените действия, включително протоколи от разпити, съгласно чл.131 от НПК са доказателствено средство за извършените
действия и реда, по които са били извършени. Т.е. от тях е видно, че по НАХД
№ 867/16 г. подсъдимата сега А. е била
разпитвана като свидетел и по този начин са били обективирани
думите й пред съда. За това те се
ползват като писмени материали по настоящото производство, като официални удостоверетелни /свидетелстващи/ документи, съставени по съответния ред от
съответните длъжностни лица. Първоинстанционният
наказателен състав по НАХД № 867/16 г. е
обсъждал показанията на свидетеля А. и е приел, че тези показания са достоверни,
поради което им е дал вяра и ги е кредитирал. Изложеното единствено се
отбелязва от настоящия съд, доколкото тези писмени материали фигурират като
протоколи /писмени документи/, приложени към настоящото досъдебно производство,
така и в оригинал към приобщеното към настоящото дело НАХД № 867/16 г. и не подлежи на обсъждане от
настоящия съд, извода на съда по НАХД
№ 867/16 г., а и тяхната оценка е ирелевантна за съставомерността
на деянието по чл.290, ал.1 от НК.
При
гореустановетите факти и анализът на доказателствата
и тяхното проявление, свързано с наказателно-правната деятелност на подсъдимата,
еднопосочността на доказателствената маса,
кредитирана от съда, води на извода на решаващата първа съдебна инстанция, че К.Ф.А.
е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.290, ал.1 от НК.
Престъплението
по чл.290, ал.1 от НК, законодателят систематически е поставил в Раздел трети
на Глава осма, озаглавен "Престъпления против правосъдието", където
се засягат отношенията само в сферата на съдебната власт в Р Б... Непосредствен
обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с
осъществяването на правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната
власт, тъй като е налице посегателство, което възпрепятства вземането на правилни решения от органите на съдебната
власт. При депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг
надлежен орган на власт съществува опасност да не бъде постигната основната цел
на правораздавателната дейност, а именно разкриване на обективната истина
относно фактите, обуславящи приложимия закон като предпоставка за правилното
решаване на възникналия правен спор.
От
обективна страна, подсъдимата на **. в
гр.К., обл.П. пред съд – I-ви наказателен състав на
Районен съд – К., като свидетел по НАХД №867/2016г. устно съзнателно потвърдила
неистина – „...Снахата и тя почина, на .. години …“, „…снахата и тя си замина
млада, на .. години…“.
Престъплението
е извършено като форма на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина.
Осъществено е с активно действие – подсъдимата е съобщила невярна информация
относно събитие и факт по предходното съдебно производство по НАХД №867/2016г., в хода на което е свидетелствала
пред съда, по начин различен от действителния. Изпълнителното деяние е
извършила устно, защото пред съда е изговорила посочените по-горе неистини.
Престъплението
подс.А. е осъществила пред надлежния за това орган, в
случая съдът, разглеждащ делото, независимо от неговия състав – дали едноличен,
в състав само от съдия или председател и съдебни заседатели – т.е. в случая
съдът, постановил решението по НАХД №867/2016г. Лъжливите показания подсъдимата
е дала в хода на висящо съдебно производство с което е изпълнено това изискване
за съставомерността на деянието, а не по време на
предварителна проверка или оперативна беседа, защото последните не са част от
наказателния процес /Р 266-2003- III н.о. ВКС/.
Престъплението
по чл.290, ал.1 от НК е довършено с факта на завършване на показанията пред
надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи, то е формално и на
просто извършване. В този смисъл Р /***. За довършеността на престъплението е без значение дали
надлежният орган е кредитирал свидетелските показания. В случая показанията на подс.А. са били кредитирани от съда по НАХД №867/2016г., на
РС К., първи наказателен състав, което се спомена по-горе, но това е ирелевантно
за съставомерността на престъплението по чл.290 от НК
и настоящият съд не е обвързан от изводите на
предходни разследващи или правораздавателни органи.
Константна
е практиката на съдилищата, че за съставомерността на престъплението лъжествидетелстване
следва фактите и обстоятелствата, за които са били депозирани лъжливите
свидетелски показания /или съзнателно премълчани такива/ да са релевантни за
предмета на доказване по делото, за което се свидетелства, защото в противен
случай, те не се отразяват на правораздавателната дейност и деянието е несъставомерно. В този смисъл Р 148-2010-1 НО. В случая са
били такива, щом са били възприети от съда и са повлияли на решението му, тъй
като на доказване при разглеждането на НАХД №867/2016г. подлежали, наред с
други обстоятелства и тежкото семейно и финансово положение на жалбоподателя И.А.,
за да се прецени имотното му състояние, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27
ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието /на И.А./ следва да се вземат предвид отегчаващите, смекчаващите вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Именно за тези
обстоятелства е лъжесвидетелствала подс.А..
Възраженията
на защитата относно това, че показанията на подсъдимата, разпитана в качеството
на свидетел по НАХД №867/2016г. не били правилно записани поради неразбиране и
недоразумение не могат да бъдат споделени.
В
случая, предвид посоченото по-горе, са налице категорични доказателства относно
неистинността на твърдените от подсъдимата факти, която най-общо и смислово
претендира, че снаха й - св.Г.А.А. е била починала, заминала си млада-на .. години. Подсъдимата
е посочила тези обстоятелства именно в качеството й на свидетел пред съда,
което е видно от съставения протокол от с.з., като показанията са дадени пред
надлежен орган - съд, като протокола от проведения разпит е съставен в
съответствие с изискванията на НПК и са от значение за настоящото производство,
за процесуалното качество което е имала подсъдимата когато е дала
инкриминираните лъжливи показания, пред
кого и кога са дали същите, както и какво е съдържанието на изявленията й.
Цялостният прочит на протокола от с.з. проведено на **.
в който се намират инкриминираните показания на тогава свидетеля А. води до
извод за ясно разбиране на изложеното от нея, като в показанията й няма двусмислия,
нито пък протоколирания й разказ може да бъде възприет по два или повече различни
начина. Напротив, изложеното и твърдяното от подс.А.,
в качеството й на свидетел по НАХД
№867/2016г. е ясно и не е налице основание за смислова интерпретация, а
невярната информация е директно свързана с изхода на делото по НАХД №867/2016г.
/по причини посочени по-горе/, поради което е налице лъжесвидетелстване. На
подсъдимата са били разяснени правата от чл. 119 до чл. 121 от НПК, като е била
изрично предупредена и за отговорността за лъжесвидетелстване.
В обобщение, при установената по делото
фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние.
Безспорно установено от обективна страна е, че подсъдимата е направила инкриминираното
изявление при разпита й в качеството на свидетел, а именно в смисъла, отразен в
обвинителния акт – че снаха й - св.Г.А.А. е била
починала, заминала си млада-на .. години, версия която не съответства на обективната
истина и по този начин е осъществено изпълнителното деяние по чл.290, ал.1 от НК
в първата от двете възможни форми - потвърждаване на неистина. В случая, лъжливите твърдения са достигнали
до знанието на решаващия съд по НАХД № 867/2016г., по което са били дадени и са
отразени в изготвения по това дело протокол. За да е налице престъпление по
цитираната норма от особената част на Наказателния кодекс е необходимо
лъжливите твърдения да се отнасят до факт, включен в предмета на изследване по
това дело, тъй като в противен случай, дори и да са обективно неверни, не биха
били от естество да застрашат правораздавателната дейност в такава степен, че
да се стигне до постановяване на неправилен съдебен акт. Условие, безусловно
необходимо за да се възприеме, че деянието, извършено от подсъдимия, освен укоримо, консумира и състава на престъплението по чл.290,
ал.1 от НК – лъжесвидетелстване. В конкретната хипотеза, действително показанията
дадени от подсъдимата пред надлежен орган на властта - I-ви наказателен състав
на Районен съд К. по НАХД № 867/2016г., в качеството й на свидетел са обсъдени
в постановения по това дело съдебен акт. Същите са аргументирали съда в
обосновката по същество и са послужили за изменение на обжалваното НП в полза
на И.А., като наложеното му административно наказание е било намалено.
Изявление на подсъдимата, при разпита й в качеството
на свидетел пред съда е материализирано в представения на досъдебното
производство и приобщен в съдебна фаза като писмено доказателство Протокол от
съдебно заседание, проведено на **. пред Районен съд – К. по НАХД № 867/2016г.
Същият има характера на официален документ и разполага с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него
процесуални действия, осъществени в съдебно заседание и за изявленията материалзирани в него. Тяхната истинност не е оспорена от
страните чрез отправяне на съответни искания за допълване или поправка на
протокола от съдебно заседание и отразяването на осъществените събития в него е
обективно и професионално изпълнено. По този начин следва да се приеме, че по
делото недвусмислено е доказано, че подсъдимата е направила изявление в
посочения смисъл при разпита й в качеството на свидетел. Същото е отправено
съзнателно, като твърденията на подсъдимата и на защитата, че думите й не са разбрани
се явяват изцяло несъстоятелни от анализа на събраните убедителни
доказателства.
От
субективна страна престъплението от подсъдимата е осъществено виновно, при пряк
умисъл. При извършването му тя е имала ясната представа за противообществения
характер на стореното, предвиждала е и е желаела настъпването на обществено-опасните
последици, като въпреки предупреждението за наказателната отговорност, която
носи за лъжесвидетелстване е направила своя избор да излъжи пред съда, като
потвърди неистина за горните обстоятелства с цел да помогне на съпруга си.
Прочее, относно този въпрос има двояка съдебна практика, дали е задължително за
съставомерността на деянието по чл.290, ал.1 от НК
свидетелят изрично да е бил предупреден за отговорността, която носи, но това в
настоящия случай така или иначе е изпълнено.
При
извършване на престъплението подсъдимата е проявила своеобразна упоритост, като
няколкократно при разпита неизменно е заела позицията по потвърждаване на
невярното обстоятелство, че снаха й е починала.
Относно
наказанието:
Съобразно
правната квалификация на извършеното от подсъдимата К.А. престъпление по чл.290,
ал.1 от НК предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата,
съдът намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК.
При
изложените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да изтърпи подсъдимата за извършеното деяние, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на извършителя.
От
една страна деянието по чл.290, ал.1 от НК е наказуемо с наказание лишаване от
свобода за срок до пет години, т.е. е „нетежко” по смисъла на закона. От друга
страна, престъплението лъжесвидетелстване е деяние с изключително опасни
обществени последици, тъй като
рефлектира силно негативно върху системата на правораздаване и
препятства правилното осъществяване на функциите й, което води до множество
съществени негативни последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата съдът отчете чистото й
съдебно минало и добрите характеристични данни, фигуриращи в приложената по
делото характеристична справка.
Отегчаващи
отговорността й обстоятелства съдът не констатира.
Липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и посочените смекчаващи такива мотивират съда да наложи наказание
при превес на тези от втория вид - към минималния размер на закона, като
конкретно го определи на шест месеца лишаване от свобода.
Основание
за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК съдът не намери, тъй като макар
очевидния им превес, смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни такива. А и предвид укоримостта на
поведението на подсъдимата съдът не счита, че предвиденото в специалната норма
на НК наказание за подобни деяния би се оказало несъразмерно тежко за нея.
Чистото
съдебно минало на подс. А., липсата на данни за други
извършени от нея противообществени прояви и влошеното й здравословно състояние,
което се установява от приложените по делото медицински документи, мотивира
съда да приеме, че наложеното наказание би постигнало целите си и без ефективно
изтърпяване. С оглед на това и съдът отложи изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок в минималния размер от три години, като прецени, че следва да
се даде възможност при предпоставките на условно осъждане подсъдимата да се
превъзпита за в бъдеще към спазване на закона и добрите нрави. Така ще се
постигнат и целите на генералната превенция на закона - да се въздейства
възпитателно и предупредително не само върху извършителя, но и върху другите
членове на обществото.
Причините
за извършване на престъплението са ниската правна култура, незачитане
установения от закона правов ред за добросъвестно поведение пред надлежните
органи на властта и зачитане устоите на правосъдната система.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.