Номер 25411.11.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ямбол
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
Секретар:Пенка Г. У.
като разгледа докладваното от Галина И. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20202300500470 по описа за 2020 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. Д. А. чрез пълномощника
му адв.С.Р., БАК против решение № 303/19.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 2756/2019 г.
по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявените от А. против С. П. Д. от гр.Я.
искове – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 1507,24 лв., дължима в
резултат на неоснователно обогатяване по запис на заповед от 26.11.2014 г., както и законна
лихва за забава за периода 27.07.2018 г. до 30.07.2019 г. в размер 154,48 лв. и законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. А. е
осъден да заплати на Д. разноски пред районния съд в размер 550 лв.
Иска се отмяна на този акт в частта, в която е отхвърлен главния иск и постановяване на
решение, с което същия да бъде уважен изцяло ведно със законната лихва, а относно
предявения акцесорен иск за лихва за забава е заявен отказ от иска на основание чл.233 от
ГПК и се желае съдът да не разглежда този иск и да не се произнася по него. Иска се
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Счита се, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, непълно и
необосновано. Редовността на записа на заповед от външна страна е достатъчно основание
за уважаване на иска по чл.538 ал.1 от ТЗ след като е настъпил падежа и ответникът не е
доказал да е погасил задължението. Районният съд не е следвало да привързва последиците
от менителничния документ към несъстоятелното търговско дружество след като то не е
страна по каузалното правоотношение. Обявяването на дружеството в несъстоятелност не
освобождава от плащане издателя, тъй като поемател по вземането на ценната книга е
1
физическо лице, а не дружеството. По този начин съдът е постановил неправилен съдебен
акт, който не се опира на събраните по делото доказателства, а на интерпретации по
отношение на неучастващи в процеса търговски субекти. Съдът е допуснал грешка при
излагане на фактите относно несъстоятелността на дружеството и в действителност към
датата на издаване на записа на заповед и към датата на настъпилия уговорен падеж
дружеството не е участвало в процедура по несъстоятелност.
В законоустановения срок ответникът по делото С. П. Д. е депозирал отговор на въззивната
жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като
правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл при спазване на процесуалния и материалния
закон, което прави решението правилно и обосновано. Правилно съдът се е позовал на
правилото на чл.75 от ЗЗД и на последиците от обявяването на „А груп“ ЕООД в
несъстоятелност и прекратяване на търговеца, за да отхвърли иска. В хипотезата на чл.531
от ТЗ в тригодишния срок ищецът не би бил добросъвестен приносител на ефекта по
смисъла на чл.465 от ТЗ, тъй като вземане в негова полза към ответника по каузално
отношение, по повод на което е бил издаден не е съществувало към датата на издаване на
записа на заповед. Не е установено такова да е съществувало и към дружеството. Ищецът не
е доказал и другата предпоставка за основателност на иска – настъпила погасителна давност
на правата му, основани на прекия менителничен иск по чл.531 от ТЗ, съобразно наведените
в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват, не изпращат представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на С. Д. А. от гр.Б. против С. П. Д.
от гр.Я. за присъждане на сумата 1507,24 лв., дължима в резултат на неоснователно
обогатяване по издаден от ответника запис на заповед, както и лихва за забава в размер
154,48 лв. Ищецът твърди, че ответникът е издал на 26.11.2014 г. в гр.Б. запис на заповед за
сумата от 1507,24 лв. с падеж 26.07.2015 г. като след падежа сумата не е платена. Ищецът не
е предявявал иск по чл. 531 ал.1 от ТЗ и след изтичане на тригодишния давностен срок
правото му на пряк иск е погасено. Счита, че има интерес да предяви субсидиарен иск за
неоснователно обогатяване, тъй като търпи вреда от това, че имуществото му не може да се
увеличи с паричната сума, а ответникът се обогатява, спестявайки разходи за плащането й.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като недопустими, тъй като ищецът не е
изгубил преките си искове по записа на заповед поради изтекла давност, доколкото
последната не се прилага служебно, а само при възражение от длъжника. Ищецът не е
предявил записа на заповед за плащане, не е изпращал до ответника покани след изтичане
2
на тригодишния срок. Възраженията за неоснователност на иска се основават на това, че
записът на заповед е нищожен поради липса на реквизит -място на издаване. Освен това
липсват вреди за поемателя. Записът на заповед е издаден за обезпечаване на предполагаема,
но реално невъзникнала отговорност на издателя към „А груп" ЕООД, чийто едноличен
собственик и управител е бил ищецът и което дружество е обявено в несъстоятелност,
прекратено и заличено от търговския регистър. Ответникът е работил в него в периода
5.03.2009 г. - 8.08.2014 г. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните
не е изплатено обезщетението по чл.224 от КТ, довело до сезиране на Инспекцията по труда,
след проверка от която същото е било изплатено. При плащането ответникът е бил заставен
от ищеца да подпише документ, че следва да върне на дружеството всички суми, изплатени
за издръжката на сина му по наложен от съдебен изпълнител запор върху възнаграждението
му. Подписал е, чувствайки се заплашен от присъствалите други две лица. При тези
обстоятелства записът на заповед е издаден при заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави, при заплашване и принуда, поради което е нищожен, респ. унищожаем.
Записът на заповед не е предявен за плащане, поради което ответникът не е изпаднал в
забава и не дължи мораторна лихва.
Пред ЯРС е представен в оригинал запис на заповед, издаден от ответника С. П. Д. , по
който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца С. Д. А. или на негова
заповед сумата от 1507,24 лв. Датата на издаване е 26.11.2014 г., място на издаване в
гр.Бургас, а падежът е посочен, че е 26.07.2015 г.
Страните не спорят, че ответникът Д. е работил в „А груп“ ЕООД гр.Бургас с управител и
едноличен собственик на капитала ищецът А., прекратен със заповед № 105/07.08.2014 г.
Представени са доказателства за това, че С. П. Д. е бил длъжник по издадени въз основа на
решение № 619/22.10.2010 г. по гр.д. № 2320/2010 г. по описа на ЯРС изпълнителен лист от
31.03.2011 г. за присъдена издръжка, във връзка с който е било образувано изп.д.№
20112330400035 на ДСИ при ЯРС. По това дело е изпратено запорно съобщение изх. №
3786/07.04.2011 г. до „А груп“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Д.. Съгласно разпечатка на преведените суми за погасяване на дълга по изпълнителното
дело, от заключението по икономическата експертиза, както и от приложеното
изпълнително дело е установено, че общият размер на преведените суми от „А груп“ ЕООД
по банковата сметка на съдебния изпълнител е 1899,41 лв., както следва: на 30.05.2012 г. -
1498,41 лв., на 16.11.2012 г. – 360 лв. и на 16.01.2013 г.- 41 лв.
В съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът е заявил, че с ответника са се
разбрали да бъде издаден записът на заповед след проверката от инспекцията по труда, при
изплащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Разбрали са се Д. да
върне на ищеца парите, преведени по запора след 8 месеца.
В подкрепа на твърденията по отговора на исковата молба относно заличаване на „А груп“
ЕООД, които не се оспорват от ищеца, е представено решение № 112/01.11.2011 г. по в.т.д.
3
№ 268/2017 г. на Апелативен съд - Бургас за откриване производство по несъстоятелност на
„А Груп“ ЕООД и решение № 177/15.05.2019 г. по т.д. № 368/2017 г. на БОС, с което
дружеството е прекратено на основание чл. 517 ал.4 от ГПК. При проверка на вписванията
по партидата на дружеството в търговския регистър районният съд е установил, че делото е
прекратено с решение № 313/26.07.2019 г. на основание чл.632 ал.4 от ТЗ и търговецът е
заличен от търговския регистър на 09.08.2019 г.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните, посочени и от
двете страни свидетели. С.Р.С. е живяла на семейни начала с ответника до 12.08.2017 г., а С.
А. е неин бивш работодател. С. е работил при С. 8-9 години, но не е получавал редовно
заплата, а с молби по 30-40-50 лв. на месец, на ръка без да се разписва някъде. По повод
получаване на пари С. е ходила със С. до офиса на дружеството, а С. казал, че има удръжки
за издръжката на сина му и заплатата му е да плащат от фирмата запор за издръжката. После
напуснали работа и писали жалби до Инспекцията на труда, откъдето правили проверки.
Свидетелката после е ходила със С. отново до офиса и чула, намирайки се отвън до вратата
на помещението, в което се е състояла срещата между страните през 11.2014 г., че
ответникът е бил заплашен от ищеца да подпише документ, иначе ще му се случи нещо.
Чула е викове и крясъци. Според свидетелката С. след срещата е треперел и е бил зачервен.
След образуване на делото е бил търсен по телефона от близък на ищеца и е бил заплашван
отново със саморазправа. По повод заявеното от пълномощника на ответника твърдение, че
са му правени удръжки от заплата заради запора, което твърдение е направено пред св. С.,
същата отговаря, че ищецът е обяснявал в нейно присъствие плащането на по-малко
възнаграждение именно с такива удръжки.
От ищцовата страна е разпитан свидетеля М.Ц., който също е работил при ищеца и
присъствал на срещата, когато А. ги събрал всички заради проверка от Инспекцията по
труда. Свидетелят заявява, че срещата е протекла спокойно и не е имало заплашване при
подписване на записа на заповед. Единствено св. С. е вдигала шум отвън, с викове и обиди
към ищеца. Присъствалият на срещата П.П. е имал дългогодишни приятелски отношения с
ответника, който е бил „дясната му ръка" в работата, според свидетеля. На срещата е
обсъждано задължението на С. Д., свързано с изплащането от работодателя на суми по
запора, които не са били удържани от заплатата му. Ответникът сам е предложил връщането
на парите да стане след осем месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и
има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба
за основателна.
4
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.
Както и първоинстанционният съд е приел искът е с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ,
като е предявен и иск за лихва за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
С въззивната жалба на основание чл.233 от ГПК е заявен отказ от иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД като се желае прекратяване на производството в тази част. Съдът намира за
допустим отказа от иска за лихва, тъй като няма пречки такъв да бъде направен пред
въззивната инстанция, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено, а
делото прекратено по отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на заведения главен иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ, когато
приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради
давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той
може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
Твърденията на ищеца А. са за това, че ответникът Д. е издал в негова полза запис на
заповед за претендираната сума, но той е изгубил иска си по него поради давност, тъй като
не е предявявал иск по чл.531 ал.1 от ТЗ за сумата след като не му била платена на падежа
26.07.2015 г. Съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с тригодишна давност от падежа, в случая искът е погасен по давност на
26.07.2018 г., а настоящата претенция е предявена на 1.08.2019 г.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция относно допустимостта на
иска, тъй като наличието или не на предхождащ иска по чл. 534 от ТЗ неуспешно проведен
пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение поради въведено в
производството по същите възражение за давност, е правно ирелевантно, тъй като не е
предвидено от законодателя като елемент от фактическия състав на менителничното
неоснователно обогатяване, съгласно цитираната практика и относно неоснователност на
възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на посочено място на
издаване, тъй като този реквизит е налице – място на издаване гр.Бургас.
Правилно са приети за неоснователни и другите възражения за неоснователност на иска
поради нищожност, респ. унищожаемост поради порок на волята на издателя на ценната
книга, с изложени обстоятелства относно възражение по чл. 33 от ЗЗД - за унищожаемост
поради заплашване. Предпоставките за това не са доказани предвид противоречието между
свидетелските показания по делото в тази връзка, а следва да се отчете и заинтересоваността
на двамата свидетели спрямо съответната страна. Изложението на свидетелката С. за
заплахи при подписване на документа не е като очевидец, тъй като е била извън
помещението и само е чувала, но не е могла да прецени поведението на страните. В същото
време присъствалия свидетел Ц. твърди, че срещата е протекла спокойно и не е имало
5
заплашване при подписване на записа на заповед. Други доказателства за изясняване на
въпроса за наличие на заплаха при подписване на записа на заповед не са събрани, а поради
противоречието на събраните извод за заплаха не може да бъде направен.
Не са правилни изводите на районния съд относно недължимост на процесната сума поради
това, че са доказани доводите на ответника, произтичащи от каузално правоотношение,
свързани с погасяването. Действително, когато издателят на запис на заповед навежда
възражение за погасяване чрез плащане на задължение по каузално правоотношение, във
връзка с което е издаден записът на заповед, то на проверка и доказване подлежи каузалното
правоотношение. Доказателствената тежест в тази хипотеза е за ответника – издател на
записа на заповед, който следва да установи фактите, на които се основава каузалното
правоотношение /ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №
38/7.04.2015 г. по т.д.№ 1008/2014 г. на I ГО/.
В случая ответникът Т. твърди недължимост на задължението, тъй като записът на заповед е
издаден за обезпечаване на предполагаема, но реално невъзникнала отговорност на издателя
към „А груп" ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е бил ищецът и което
дружество е обявено в несъстоятелност, прекратено и заличено от търговския регистър.
Тези възражения районният съд приема за основателни неправилно, позовавайки се на
разпоредбата на чл.75 от ЗЗД. Съгласно чл.75 ал.1 от ЗЗД изпълнението на задължението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.
Прието е въз основа на тази разпоредба, че ищецът е осъществил срещата, на която е бил
издаден записа на заповед като управител на ЕООД и няма пречка в това качество да посочи
друго овластено от него лице за получаване на изпълнението, включително себе си като
физическо лице. Така направените правни изводи не почиват на никое от събраните по
делото доказателства. Налице е запис на заповед издаден от физическото лице С. П. Д. в
полза на поемателя физическо лице С. Д. А. . Нито в текста на записа на заповед, нито в
отделен документ се съдържат данни, че поемателят А. следва да получи сумата в
качеството на представляващ „А груп" ЕООД. Изводи за това обстоятелство не могат да
бъдат изведени от обстоятелствата по издаване на записа на заповед или от твърденията на
страните по него. При липса на такива доказателства за въззивния съд е безспорно, че страни
издател и поемател по процесния запис на заповед са физическите лица съответно ответник
и ищец по делото. При това положение са неотносими разсъжденията относно изпадането в
несъстоятелност и съществуването на дружеството, което не е поемател по ценната книга.
В обобщение, въззивият съд приема, че е издаден запис на заповед за сумата, предмет на
делото, която ответникът Д. се е задължил да заплати на ищеца А., но не е сторил това, а
ищецът е просрочил тригодишния давностен срок да предяви иска си по записа на заповед.
Сумата като неплатена е дължима от издателя на поемателя като менителнично
неоснователно обогатяване. Този иск е основателен, тъй като ищецът приносител на
менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си
имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да
6
се увеличи с причната сума по записа на заповед, тъй като вземането по него е
прескибирано, а обогатяването за издателя се състои в това, че той не намалява пасивите в
имуществото си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението –
решение № 42/7.04.2009 г. по т.д.№ 453/2008 г. IIТО, ВКС. В това се състои разликата
между менителничното неоснователно обогатяване и това по ЗЗД, поради което са
неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на обедняването, съответно
обогатяването на страните.
Като е достигна до противоположни правни изводи, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени в тази част, а предявеният иск по чл.534 ал.1 от ТЗ
следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника
направените пред двете инстанции разноски, както следва: 458,66 лв. пред районния съд и
31,44 лв. пред окръжния съд.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 303/19.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 2756/2019 г. по описа на
ЯРС в частта на иска по чл.86 от ЗЗД поради отказ от иска по чл.233 от ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 303/19.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 2756/2019 г. по описа на
ЯРС в частта, в която отхвърлен предявения иск за сумата 1507,24 лв., дължима в резултат
на неоснователно обогатяване по запис на заповед от 26.11.2014 г. като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С. П. Д. , ЕГН ********** от гр.Я., к-с „********“ бл* вх.* ап.* на основание
чл.534 ал.1 от ТЗ да заплати на С. Д. А. , ЕГН ********** от гр.Б., ул.“*******“ № **
сумата 1507,24 лв., дължима в резултат на неоснователно обогатяване по запис на заповед
от 26.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 1.08.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С. П. Д. , ЕГН ********** от гр.Я., к-с „********“ бл* вх.* ап.* на основание
чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С. Д. А. , ЕГН ********** от гр.Б., ул.“*******“ № **
направените пред двете инстанции разноски, както следва: 458,66 лв. пред районния съд и 31,44
лв. пред окръжния съд.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Бургас, а в останалата част е
окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8