Р Е Ш Е Н И Е
Номер 252 12.07.2022 г. град Русе
Административен съд – Русе,
касационен състав, на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Елица Димитрова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 276 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на М.Е.И., ЕГН **********; с адрес *** против Решение
№ 345/31.03.2022 г., постановено по АНД № 2648/2021 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 988/30.11.2021 г.,
издадено от заместник-кмета на Община Русе; с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.
6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен
поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните
правила и необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание лично поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Не представя
доказателства.
Ответникът по
касационната жалба – заместник-кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П. Димитрова, представя писмени бележки вх. № 2895/04.07.2022 г., в
което изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението на
Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, с оглед правилно установената от въззивния съд
фактическа обстановка. Установено е по категоричен начин, че на инкриминираната
дата е паркирал автомобила си на по-малко от 5 м от зоната на кръстовището.
Посочва, че не са допуснати нарушения на материалния закон, а напротив,
приложена е правилната норма с оглед извършеното от касационния жалбоподател
нарушение. Не са налице твърдените съществени процесуални нарушения и не са
налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са
изложените мотиви в касационната жалба. Иска от съда да остави решението в
сила.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на М.Е.И. против Наказателно
постановление № 988/30.11.2021 г., издадено от заместник-кмета на Община
Русе; с което за нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. За да потвърди
процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. като нарушението е
доказано по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Въведено
е възражение относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от
административнонаказващият орган и съответно, липсата на контрол и неизлагане
на мотиви от районната инстанция в тази връзка. В касационната жалба пространно
са изложени теоретични постановки относно това що е то маловажен случай; необходимостта
от субсидиарно прилагане на НК и НПК; общото понятие за административно
наказание и обстоятелства, изключващи отговорността. Записани са разсъждения
върху генералната и индивидуалната превенция на налаганата санкция и целите,
които се преследват в тази връзка.
Твърди се, че административнонаказващият орган е подходил формално при
изследване на фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението. Жалбоподателят
твърди не само в жалбата, но и в съдебно заседание, че е бил въведен в заблуда,
тъй като е възприел мястото, на което е бил спрял като място за паркиране
поради липса на съответната маркировка и означение. Не бил спрял на кръстовище,
както се твърди в НП; не е застрашил живота и здравето на никого; не е
ограничил видимостта на другите водачи.
Настоящият
касационен състав намира за недоказани твърденията на жалбоподателя за заблуда,
в която е изпаднал. От ангажирания снимков материал по първоинстанционното дело
ясно се вижда, че собствения на жалбоподателя лек автомобил е паркиран в
нарушение на правилата за движение – на по-малко от 5 метра от кръстовище.
На
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд -
Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изрично
следва да се подчертае, че твърдяния от жалбоподателя порок необоснованост не е
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което
възражението не подлежи на обсъждане в касационното производство.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от касационният ответник. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк.д. №
5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/31.03.2022 г.,
постановено по АНД № 2648/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА М.Е.И., ЕГН ********** ***,
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.