№ 28
гр. Варна, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110105183 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. Г. Б.,
ЕГН ********** с настоящ адрес **** за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 75,90лева,
представляваща неплатени 10броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
22.05.2018г. за мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Blаск”; 67,83лева,
представляваща неплатени 17 броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
21.12.2018г. за мобилно устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M”; 894,03лева,
представляваща неплатени 17броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
21.12.2018г. за мобилно устройство „Huawei Р20 Pro Dual Purple”; 161,53лева,
представляваща остатък от задължение в общ размер от 338,63лева за неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 11.01.2017г. изм. с
доп. споразумение № ********* от 21.12.2018г. за мобилен номер **********, от която
74,97лева, представляваща сбор от тримесечни абонаментни такси и 86,56лева,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилното устройство „Lenovo Yoga 3
10 4G X50M” без отстъпка съгласно актуална ценова листа към 21.12.2018г. и дължимата
преференциална цена по договор за лизинг от 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.12.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 939/15.02.2022г. по ч.гр.д. №
388/2022г. по описа на ВРС, 7 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби: Между
страните е бил сключен договор за мобилни услуги № *********/08.11.2013г. за номер
**********. С допълнително споразумение № *********/22.05.2018г., влязъл е в сила нов
абонаментен план и е предоставен мобилен телефонен апарат „Huawei Y6 2018 Dual Blаск”.
Предоставянето на устройството е уговорен в нарочен договор за лизинг от същата дата, по
който ответникът се е задължил за заплати 23броя лизингови вноски от по 7,59лева с ДДС.
1
Общата лизингова цена на вещта е 174,57лева. Към м.юли 2019г. се твърди, че ответникът е
имал 10неплатени лизингови вноски в общ размер от 75,90лева. Тъй като
лизингополучателят не е върнал вещта и не е заплатил дължимата лизингова цена, твърди
се, че договорът не е развалян и е запазил първоначално уговорения срок на действие.
С доп. споразумение № *********/17.10.2018г. е уговорен нов абонаментен план с
месечна абонаментна такса от 44,99лева с ДДС.
На 11.01.2017г. е бил сключен договор за мобилни услуги № *********, по който е
предоставено ползване на номер ********** и мобилно устройство Tablet nJoy Turnus 8 4G
Metal. На 21.12.2018г. към договора е сключено доп.споразумение №*********, при
уговорен нов абонаментен план и месечна абонаментна такса от 24,99лева без ДДС и
29,99лева с ДДС. По повод този договор за същата дата е бил сключен договор за лизинг на
мобилно устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M”, по който ответникът се е задължил за
заплати 23броя лизингови вноски от по 3,99лева с ДДС. Общата лизингова цена на вещта е
91,77лева. Към м.юли 2019г. се твърди, че ответникът е имал 17неплатени лизингови вноски
в общ размер от 67,83лева. Тъй като лизингополучателят не е върнал вещта и не е заплатил
дължимата лизингова цена, твърди се, че договорът не е развалян и е запазил първоначално
уговорения срок на действие.
На 21.12.2018г. е бил сключен договор за мобилни услуги № ********* за номер
**********, при уговорена абонаментна такса от 22,49лева без ДДС или 26,99лева с ДДС.
По повод този договор за същата дата е бил сключен договор за лизинг на мобилно
устройство „Huawei Р20 Pro Dual Purple”, по който ответникът се е задължил за заплати
23броя лизингови вноски от по 52,59лева с ДДС. Общата лизингова цена на вещта е
1209,57лева. Към м.юли 2019г. се твърди, че ответникът е имал 17неплатени лизингови
вноски в общ размер от 894,03лева. Тъй като лизингополучателят не е върнал вещта и не е
заплатил дължимата лизингова цена, твърди се, че договорът не е развалян и е запазил
първоначално уговорения срок на действие.
Поради неизпълнение на задължението си да заплати потребените услуги, операторът
е прекратил едностранно договорните отношения и е преустановил достъпа на абоната до
мрежата си. Това му е дало основание и да начисли договорна компенсаторна неустойка по
реда на раздел 3, т. 3 от доп.споразумение от договора за номер **********, раздел 4, т. 2 от
доп. споразумение от договора за номер ********** и т.11 от договора за номер **********,
всички клаузи с идентично съдържание. Размерът й сочи да се равнява на сумата от сбора на
три стандартни за програмата месечни абонаментни такси, т.е сумата от 112,47лева по
договора за номер **********, 74,97лева по договора за номер ********** и 67,47лева по
договора за номер **********. На същото основание от договорите е била начислена и
неустойка явяваща се разлика между стандартната цена на предоставеното устройство за
ползване на услуги и платената при закупуването му, която в случая възлиза на сумата от
263,66лева за устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M”, 225,93лева за устройство „Huawei
Р20 Pro Dual Purple” и 96,98лева за устройство „Huawei Y6 2018 Dual Blаск”.
След прекратяване на договорните отношения се твърди, че ответникът е извършил
плащане на сумата от 920лева, с която е погасено задължение от предходен период за сумата
от 240,05лева, а с остатъка от 679,95лева са погасени задължения: 209,45лева неустойки по
договор за мобилни услуги № *********/08.11.2013г. за номер **********, изм. с доп.
споразумение № *********/ 17.10.2018г.; 293,40лева неустойки по договор за мобилни
услуги № *********/21.12.2018г. и със сумата от 177,10лева са били погасени задължения за
неустойки по договор за мобилни услуги № *********/11.01.2017г. изм. с доп.
споразумение №*********/21.12.2018г.
За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За
установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по
чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита.
2
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва по размер. Не оспорва, че с ищеца са страни по посочените договори за мобилни
услуги и устройства. Твърди, че през м. май 2019г. е извършила последното си плащане към
ищцовото дружество. Посочва, че след дата е била търсена за заплащане на стари
задължения, поради което и е извършила няколко плащания по договора в общ размер на
1156,95лева- на 20.08.2019г.- 240лева, на 11.10.2019г.- 300лева по фактура №
**********/25.06.2019г.; на 04.11.2019г. 103,40лева по фактура № **********; на
02.12.2019г. 133,55лева по фактура № **********; на 07.12.2019г. – 280лева по фактура №
********** и на 20.12.2019г.- 100лева по фактура № **********. Предвид извършените от
нея плащания твърди, че е неясно какъв е остатъкът на задължението й. Оспорва да е била
уведомена в писмен вид за прекратяване на договорните отношения.
В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата
молба се поддържа. Ответникът се представлява от процесуален представител, чрез който
поддържа отговора. Представя писмена защита.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 388/2022г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която е подадено възражение в срок. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: че между страните са валидно сключени
процесните договори за мобилни услуги и лизинг; че е изправна страна по договорите за
лизинг, т.е предоставил е държането на вещите срещу уговорена преференциална цена;
размер на стандартната цена на предоставените лизингови устройства; осъществяване на
предпоставките даващи му основание едностранно да прекрати договорните отношения с
ответника и момент на това прекратяване; наличие на уговорени неустойки и размер на
претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в съответствие с типични разходи и
обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 11.01.2017г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за срок от 24месеца при стандартен месечен абонаментен план от
10,99лева на месец.
С допълнително споразумение към него от 22.05.2018г. е уговорен нов абонаментен
план Тотал 30,99 при стандартен месечен абонаментен план от 30,99лева на месец. С
подписването му е уговорено още, че потребителят получава мобилно устройство „Huawei
Y6 2018 Dual Blаск” при стандартна цена от 409,90лева, ползваната отстъпка от която е
227,74лева, а общата лизингова цена е 182,16лева.
На 22.05.2018г. е сключен договор за лизинг на мобилно устройство „Huawei Y6 2018
Dual Blаск” при обща лизингова цена от 174,57лева, платима на 23 месечни вноски от по
3
7,59лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за
изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като
заплати допълнителна сума от 7,59лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не
бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на
договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма,
че желае да върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на
устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 7,59лева. Съгласно чл. 4
лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид
годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са
неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане,
лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по
договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска
връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните
вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.
С допълнително споразумение от 21.12.2018г. е уговорен нов абонаментен план 29,99
при стандартен месечен абонаментен план от 29,99лева на месец. С подписването му е
уговорено, че потребителят получава устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M” при
стандартна цена от 489,90лева, ползваната отстъпка от която е 394,14лева, а общата
лизингова цена е 95,76лева.
На 22.12.2018г. е сключен договор за лизинг на устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G
X50M” при обща лизингова цена от 91,77лева, платима на 23 месечни вноски от по 3,99лева
всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с
лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 3,99лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде
упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като
в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да
върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ.
заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 3,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки
договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на
чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от
изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл.
12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по
договора за лизинг.
На 21.12.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за срок от 24месеца при стандартен месечен абонаментен план от
26,99лева на месец. С подписването му е уговорено, че потребителят получава мобилно
устройство „Huawei Р20 Pro Dual Purple” при стандартна цена от 1599,90лева, ползваната
отстъпка от която е 337,74лева, а общата лизингова цена е 1262,16лева.
На 21.12.2018г. е сключен договор за лизинг на мобилно устройство „Huawei Р20 Pro
Dual Purple” при обща лизингова цена от 1209,57лева, платима на 23вноски от по 52,59лева
4
всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с
лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 52,59лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде
упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като
в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да
върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ.
заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 52,59лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки
договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на
чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от
изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл.
12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по
договора за лизинг.
И в двата коментирани договора за мобилни услуги са уговорени неустойки в случай
на прекратяване ползването на услугите за съответния номер през първоначалния срок по
вина или по инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. А когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора, потребителят дължи и
неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова
листа на оператора действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при подписването му /в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за лизинг/,
каквато съответства на оставащия срок на договора. С изрични декларации, потребителят е
удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласие с тях, както и
информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне
по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури с детайлно
извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори,
както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне на електронни съобщителни
услуги и по договорите за лизинг, вкл. като приложения към заповедното производство и
експертното заключение.
Ответникът не е оспорвал, че е страна по сочените облигационни правоотношения.
Следователно, процесните договори за мобилни услуги и за лизинг са валидно сключени.
Оспорил е валидното прекратяване на договорните правоотношения, доколкото
липсва писмено уведомяване за това от оператора, както и е въвел правопогасяващо
възражение за извършено плащане на задълженията.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е дало основание за
едностранно предсрочно прекратяване на договорните правоотношения е преустановяване
плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и
потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ в общ размер на 240,05лева. Ответницата
признава, че последното извършено от нея плащане по договорите /преди прекратяването
им и начисляване на неустойките и всички лизингови вноски/ е било през м. май 2019г.
В чл. 19б. б.”в” и чл. 75 ОУ е разписано право на оператора при неплащане на
дължимите по договорите задължения, да прекрати едностранно договорните отношения, по
5
които потребителят е неизправна страна и да прекъсне достъпа до мрежата си. Това си право
той е упражнил считано от м. май 2019г., когато е и преустановил начисляването на месечни
абонаментни такси по договорите и е начислил еднократно неустойки. Клаузите от
договора, а и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за
предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника.
Затова, съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от
доставчика действия по ограничаване ползването на услуги. Самата ответница признава, че
последното й плащане е било през м.май 2019г., а след тази дата е била канена да погаси
натрупани задължения по сключените договори, което я е мотивирало да извърши
плащания, последното от които на 20.12.2019г., с които твърди и да е погасила в цялост
задълженията си към мобилния оператор.
Видно от детайлната разпечатка към фактурата от 25.06.2019г., че за периода 25.05-
25.06.2019г. вече липсва изходящ трафик и ползвани услуги, и стойност на такива не е
начислявана. Налична е само стойност на задължения от предходен период в размер на
240,05лева. Отново от представените като приложение № 7 към заключението на в.лице
фактури се установява, че първото непогасено задължение е по фактура от 25.02.2019г. в
размер на 185,69лева за отчетния период 25.01-24.02.2019г. Впоследствие, едва през м. май
2019г. са извършени две плащания- на 190лева и на 200лева, с които са погасени
задължения натрупани по фактури от 25.02 до 25.06.2019г. и след които остатъчният размер
на задължението става 240,05лева. С фактурата от 25.07.2019г., към която дата договорите
са вече едностранно прекратени, за начислени неустойки и всички дължими лизингови
вноски по договорите плюс старото задължение от 240,05лева. С действията по начисляване
на неустойки за прекратяване на договорните отношения, доставчикът недвусмислено е
изявил волята си да не предоставя услуга занапред и е престанал начисляването на
абонаментите такси. Това поведение следва да се квалифицира като неформален израз на
воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до насрещната страна е
било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на
договора. При договорен изричен отказ да получава хартиена фактура, клиентът е поел
задължението сам да се информира за издадените фактури на договорената дата- в случая
25-о число на месеца. Затова, следва да се приеме за установено довършването на
фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на облигация с продължително
изпълнение. Възраженията на ответницата в обратен смисъл са неоснователни.
На следващо място, ответницата е твърдяла, че вземанията на мобилния оператор са
били погасени чрез извършени от нея плащания в общ размер на 1156,95лева по дати, както
следва- на 20.08.2019г.- 240лева, на 11.10.2019г.- 300лева по фактура №
**********/25.06.2019г.; на 04.11.2019г. 103,40лева по фактура № **********; на
02.12.2019г. 133,55лева по фактура № **********; на 07.12.2019г. – 280лева по фактура №
********** и на 20.12.2019г.- 100лева по фактура № **********.
При формиране становището си по това правозащитно възражение, съдът съобрази
заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза.
Първо, следва да се посочи, че плащането извършено на 04.11.2019г. на сумата от
103,40лева по фактура № ********** не следва да се съобразява, защото видно е, че то касае
клиентски номер *********, който е различен от този на ответницата по процесните
договори- *********. С него е погасено и задължение по фактура индивидуализирана с
номер, каквато няма данни в заключението на в.л. да е издавана по процесните договори.
Явно, плащането касае погасяване на задължение с друг източник.
От експертното заключение се установява още, че: Последно издадената от оператора
фактура през м. юли 2019г. обективира задължения- 841,48лева- неустойки по договорите-
изчислени като сбор от трикратния размер на дължимата месечна абонаментна такса и като
разлика между преференциалната лизингова цена на отдадените вещи- мобилни устройства
6
и стандартната им цена по ценова листа към датата на сключване на договорите;
1037,76лева- лизингови вноски по договорите за лизинг и 240,05лева- задължения от
предходен период. С извършените от ответницата плащания в периода 20.08- 20.12.2019г. в
общ размер на 920лева са били погасени изцяло задълженията от предходен период
/204,05лева/ и частично задължения за неустойки /679,95лева/. Така, по договора за мобилни
услуги и доп. споразумение към него за предпочетен номер **********, неплатени са само
начислени неустойки от 74,97лева за предсрочно прекратяване на договора в размер на три
месечни абонаментни такси без ДДС и 113,32лева представляваща разлика между
стандартната цена на мобилното устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M” без отстъпка
съгласно актуална ценова листа към 21.12.2018г. и дължимата преференциална цена по
договор за лизинг от 21.12.2018г. По договора за лизинг от 22.05.2018г. неплатените
задължения са в размер на общо 75,90лева- 10броя лизингови вноски. По договора за лизинг
на мобилно устройство „Huawei Р20 Pro Dual Purple”от 21.12.2018г. неплатените задължения
са в размер на общо 894,03лева- 17броя лизингови вноски, а по другия договор за лизинг от
същата дата за устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M” задължението е в размер на
67,83лева- 17броя дължими лизингови вноски. Затова при спазване принципа на
диспозитивното начало, следва да се приеме, че исковите претенции следва да се уважат в
целия им заявен размер. Възраженията на ответницата, че чрез извършените от нея
плащания е погасила процесните, са неоснователни.
Правопогасяващото възражение направено от ответницата за изтекла кратка 3г.
погасителна давност е въведено едва в писмената й защита, поради което разглеждането му
от съда е недопустимо. Само за пълнота следва да се посочи, че по същество то би било
неоснователно, защото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 08.12.2021г., а както се
установи изискуемостта на процесните вземания е настъпила най- рано от деня следващ
посочения ден на плащане във фактурата, която ги обективира- 09.08.2019г.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са- 376,74лева адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна
защита от 08.04.2022г., 175лв. платена за исковото производство държавна такса, 200лева
платен депозит за в.лице по ССчЕ. Или общият размер на разноските дължими в полза на
ищеца е 751,74лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направени са такива в общ
размер на 205лева, от които 25лева за платена ДТ и 180лева платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу
ответника Б. Г. Б., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за сумите, както следва:
75,90лева, представляваща неплатени 10броя лизингови вноски, дължими по договор за
лизинг от 22.05.2018г. за мобилно устройство „Huawei Y6 2018 Dual Blаск”; 67,83лева,
представляваща неплатени 17 броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
21.12.2018г. за мобилно устройство „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M”; 894,03лева,
представляваща неплатени 17броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
7
21.12.2018г. за мобилно устройство „Huawei Р20 Pro Dual Purple”; 161,53лева,
представляваща остатък от задължение в общ размер от 338,63лева за неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 11.01.2017г. изм. с
доп. споразумение № ********* от 21.12.2018г. за мобилен номер **********, от която
74,97лева, представляваща сбор от тримесечни абонаментни такси и 86,56лева,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилното устройство „Lenovo Yoga 3
10 4G X50M” без отстъпка съгласно актуална ценова листа към 21.12.2018г. и дължимата
преференциална цена по договор за лизинг от 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.12.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 939/15.02.2022г. по ч.гр.д. №
388/2022г. по описа на ВРС, 7 състав, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
„Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 751,74лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
„Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 205лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 388/2022г. по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8