Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Русе, 28.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 62 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Т.М.
*** против решение № 164 от 15.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 199/2022г.
по описа на Районен съд - Бяла, с което е изменено наказателно постановление
(НП) № 21-1085-002265 от 17.09.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като съдът е преквалифицирал административното
нарушение от такова по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в останалата му част, досежно приложената санкционна норма и размера на
наказанията, които са фиксирани от закона, НП е останало непроменено. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради явна
несправедливост на наказанията. Претендира се да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството -
началник група в Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспорения пред
настоящата съдебна инстанция съдебен акт въззивният съд е приел от фактическа
страна, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя М. е
започнало със съставяне на АУАН на дата 16.07.2022 г. за допуснато нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП за това, че на 11.06.2021 г., в 13:04 ч., в общ. Бяла, на
ПП I-5 /гр. Русе – гр. Велико Търново/, в района на км.54+200 на GPS координати
E: 25.69.8588, N: 43.46.9303, управлявайки собствения си товарен автомобил
„Форд Транзит“, рег. № *****, превишава максимално разрешената скорост за
населено място от 50 км/ч., въведена с пътен знак В26, като се движи с 108
км/ч. Нарушението е установено и заснето с годно техническо средство, преминало
последваща периодична проверка - автоматизирано техническо средство радар
„CORDON-M“ 2, инв. № МД1197, фиксиращо дата, час и скорост чрез заснет
видеоклип № 6572. Наказуемата скорост, след приспаднат толеранс от 3%, е 104
км/ч., като превишението на скоростта е 54 км/ч. Срещу М. бил съставен АУАН въз
основа на данните от административнонаказателната преписка, че М. е собственик
на процесния автомобил и собственоръчно попълнена от него декларация по чл.188
от ЗДвП, че на процесните дата и час именно той е управлявал процесното
превозно средство. АУАН бил предявен за подпис на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Впоследствие било издадено обжалваното НП, връчено
лично на 21.12.2021 г.
От събраните по делото доказателства
контролираната инстанция установява по несъмнен начин, че на посоченото в АУАН
и НП място на извършване на нарушението (конкретния пътен участък) няма въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26. От приложената справка от Областно
пътно управление - Русе се установява, че участък от км.51+634 (пътен знак Д11
„Начало на населено място“) до км.56+985 (пътен знак Д12 „Край на населеното
място“), е на територията на гр. Бяла, с оглед на което съдът е приел, че важат
ограниченията за населено място, съгласно правилника за движение по пътищата.
От приложената справка на Община Бяла се установява, че пътен знак В26 се
намира на разстояние 259 м. от кръстовището на път I-5 с пътната връзка към
Бистро „Боби“ в местността „Росна китка“ (бивша база на „Кореком“) – км.54+997.
При тези данни въззивният съд е приел, че на посоченото в НП място няма въведена
забрана с пътен знак В26, който да е бил нарушен от жалбоподателя М., поради
което неправилно актосъставителят, а впоследствие и АНО е приел, че е извършено
нарушение на скоростта, въведена с пътен знак В26, по смисъла на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП. Тъй като се касае за превишение на скоростта в населено място
- 50 км/ч., по силата на пътен знак Д11 „Начало на населено място“, то
нарушението е на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което АНО е
допуснал нарушение на материалния закон в НП като го е квалифицирал по
неправилната материалноправна разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Първата
съдебна инстанция е приела, че това нарушение е от категорията нарушения, които
могат да бъдат отстранени от нея с оглед задължителните указания в Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
съгласно които районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В случая, при липса на промяна във фактическата
обстановка, приета за установена в НП, съдът е изменил само правната
квалификация на основанието за налагане на наказанието от такова по чл.21, ал.2
от ЗДвП, в такова по чл.21, ал.1 от същия закон. В останалата част, досежно
приложената санкционна норма и размера на наказанията, които са фиксирани от
закона в абсолютен размер, НП е останало непроменено.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Съобразени са дадените от касационната инстанция
указания с решение № 288/29.07.2022 г., постановено по к.а.н.д.№ 240/2022 г. по
описа на Административен съд – Русе. Съдът е събрал допустимите и относими към
правния спор доказателства. Същите са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях
районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място процесното превозно
средство се е движило с посочената скорост от 104 км/ч. (след приспадане на
толеранс 3 км/ч.), като е превишило с 54 км/ч. максимално допустимата скорост на
движение от 50 км/ч. за населено място. Към
момента на заснемането на нарушението на жалбоподателя, за което впоследствие е
съставен АУАН и е издадено процесното НП, е използвано автоматизирано техническо средство
радар „CORDON-M“ 2, инв. № МД1197, фиксиращо дата, час и скорост като е заснет
видеоклип № 6572. Налице са безспорни
доказателства за техническата годност на използваното техническо средство. От изготвения с него клип се
установява, че засечената скорост е именно на този автомобил, като съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
След като
първата съдебна инстанция е счела, че АНО неправилно е квалифицирал деянието,
правилно и обосновано е приела, че не са налице основания за отмяна на НП, а
само за неговото изменение в частта му досежно правната квалификация на
нарушението. Въз основа на това въззивният съд е преквалифицирал нарушението от
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид
безспорно установения по делото факт, че допустимата скорост на движение за
дадения пътен участък – 50 км/ч. не е регулирана с пътен знак, а с оглед
обстоятелството, че мястото на нарушението е в рамките на населеното място,
ограничението на скоростта е по силата на закона. Това е и единственото
изменено обстоятелство на нарушението, обусловило и промяната в правната му
квалификация – нарушената материалноправна разпоредба. То обаче е без значение
за приложимата санкционна разпоредба, както и за размера на предвидените от нея
наказания, за които релевантни са обстоятелствата, че мястото на нарушението е
в населено място, където допустимата скорост на движение по силата на закона е
50 км/ч. /при описание на нарушението в АУАН и НП също е посочено, че е
превишена разрешената максимална скорост на движение за населено място до 50
км/ч., като неправилно е посочено единствено, че същата е въведена с пътен знак
В26/ и че превишението на скоростта е с над 50 км/ч., по-конкретно в случая с
54 км/ч.
Авторството на нарушението също е
установено по несъмнен начин, предвид факта, че процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя, като той не е декларирал да го е предоставил за
управление на процесните дата и час на друго лице. Напротив, в собственоръчно
попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП М.
сочи, че именно той е управлявал автомобила. По
делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да опровергават направения извод, че извършител на
нарушението е именно касатора, поради което контролираната инстанция правилно и
обосновано е приела за доказано по несъмнен начин, че именно той е управлявал
МПС с превишение от 54 км/ч. на допустимата скорост на движение за населено
място.
С оглед на гореизложеното правилни се
явяват и изводите РС - Бяла, че М. следва да бъде санкциониран с наказанията, кумулативно
предвидени за това нарушение – по чл.182, ал.1, т.6, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Същите са определени от законодателя в абсолютен размер, поради което не
подлежат на преценка нито от страна на АНО, нито от страна на съда.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Бяла е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
164 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 199/2022 г. по описа на Районен съд
- Бяла.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: