Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. дело № 13010 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435-438 и
чл. 463 ГПК.
Постъпила
е жалба от 28.08.2019г. /л. 240 от изп. дело/ от Е.Щ. срещу Разпореждане изх. №
44405/26.08.2019г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, постановено по изп. дело №
20188510403068 по негов опис, и срещу проведената на 27.08.2019г. публична
продан на недвижим имот по същото дело. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваните действия. Сочи се, че жалбоподателят е трябвало да бъде
конституиран като страна в изпълнителното производство, тъй като е приобретател
на идеална част от недвижимия имот, предмет на публичната продан. Идеалната
част била прехвърлена след приключване на първата фаза на делбата, но преди
приключване на втората фаза, поради което лицето следвало да участва в
изпълнителното производство, за да се ползва от правата по чл. 354 ГПК, както и
да участва в разпределението на получените суми. Позовава се на ТР № 3/2013г.
по тълк. дело № 3/2013г., ОСГК на ВКС. Моли се за отмяна на разпореждането на
съдебния изпълнител, с което се отказва да бъде конституиран като страна в
производството, както и за отмяна на проведената на 27.08.2019г. публична
продан, поради неучастието на жалбоподателя като страна и съделител в
производството.
Депозиран
е отговор на жалбата по чл. 436, ал. 3 ГПК от Ж.П., в който се излагат доводи
за недопустимост, евентуално за неоснователност на същата. Сочи се, че жалбоподателят
не разполага с процесуална легитимация да обжалва процесното разпореждане,
което пък от своя страна не подлежи на обжалване. По същество се твърди, че
независимо от извършеното прехвърляне на идеална част от делбения имот,
производството продължава между първоначалните страни.
Прехвърлителят
на идеалната част от имота – В.М. е подал отговор на жалбата, в който излага
доводи за основателност на същата.
Подадени
са и жалби от 02.09.2019г. от Е.Щ. и В.М. срещу изготвеното по изп. дело
постановление за разпределение на суми от 27.08.2019г., като в жалбите се
излагат идентични твърдения, че получената от публичната продан сума следва да
бъде разпределена между Ж.П. и Е.Щ., тъй като последната е приобретател на
идеалната част от имота. Сочи се, че Е.Щ. има качеството на частен
правоприемник на прехвърлителя и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е трябвало да
встъпи в издадения изпълнителен лист.
Постъпил
е отговор на жалбите от Ж.П., в който се поддържа, че жалбата на Е.Щ. е
недопустима, евентуално неоснователна, а жалбата на В.М. – неоснователна.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се
посочва, че жалбите на Е.Щ. са недопустими, тъй като изхождат от нелигитимирана
страна, евентуално са неоснователни. По отношение на жалбата на В.М. се сочи,
че същата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение от 09.11.2016г. на Софийски районен съд
на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан неподеляем
съсобствен недвижим имот на съделителите Ж.П. и В.М. при квоти ¾ за
първия и ¼ за втория. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обеквитиран в нот. акт № 92, том 1 от
02.05.2018г. В.М. прехвърля своята ¼ идеална част от имота на Е.Щ. срещу
задължението на приобретателя да поеме грижите и издръжката на прехвърлителя. С
определение от 24.07.2018г. ВКС не е допуснал до касационно обжалвана
въззивното решение на СГС, с което е потвърдено решението на районния съд. Въз
основа на влязлото в сила решение, на 12.11.2018г. е издаден изпълнителен лист
на Ж.П. за изнесения на публична продан имот. С молба от 18.12.2018г. и
приложения към нея изпълнителен лист, Ж.П. е поискала от ЧСИ М.П. да образува изпълнително
дело и да изнесе на публична продан на делбения
имот. На 01.02.2019г. е постъпила молба от адв. М.С.в качеството й на
пълномощник на В.М., в която е посочено, че не той е собственик на имота, а Е. Щ..
Съдебният изпълнител е насрочил публична продан на имота за периода
26.07.2019г.-26.08.2019г. На 12.08.2019г. е постъпила молба с приложен към нея
нотариален акт от Е.Щ., с която моли да бъде конституирана като страна по
делото, тъй като е придобила идеалната част от имота на В.М.. Съдебният
изпълнител е изпратил молбата за становище на страните, като Ж.П. е изразила
несъгласие, а В.М. е дал съгласие за исканото конституиране. С разпореждане
изх. № 44405/26.08.2019г. съдебният изпълнител е отказал да я конституира като
страна на мястото на В.М.. С протокол от 27.08.2019г. съдебният изпълнител е
обявил за купувач на имота съделителя Ж.П., която се е възползвала от правото
си по чл. 354 вр. чл. 505, ал. 2 ГПК. На 29.08.2019г. е изготвено разпределение
на сумите, съгласно което от продажната цена в размер на 314 370лв., на Ж.П.
се дължат 225,971,93лв., на В.М. се дължат 75 159,97, а на съдебния
изпълнител за разноски се дължат 13 238,10лв. Тъй като купувач е
съделителят Ж.П., която на основание чл. 461 ГПК прихваща припадащата се за
нейния дял сума, последната следва да внесе само разликата, дължима на другия
съделител и за разноски към ЧСИ. Разпределението е предявено на 30.08.2019г.
съгласно изготвения протокол.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По жалбата от 28.08.2019г.
/л. 240 от изп. дело/ на Е.Щ. в частта, с която се обжалва отказът на съдебния
изпълнител да я конституира като страна в изпълнителното производство:
Настоящият
съдебен състав намира, че жалба е допустима. Отказът на съдебния изпълнител да
конституира лице, което твърди, че за него е настъпило правоприемство в правото
на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, всъщност
представлява отказ за извършване на изпълнително действие по чл. 435, ал. 1, т.
1 ГПК и за лицето е налице правен интерес да обжалва постановения отказ.
Разпореждането за отказ е изготвено на 26.08.2019г., а на 28.08.2019г.
молителят е депозирал в деловодството на СГС жалба срещу извършеното действие,
като с разпореждане от 11.09.2019г. на зам.-председателя на СГС жалбата е
изпратена за администриране на ЧСИ М.П.. Следователно жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В изпълнителното
производство, образувано за изнасяне на публична продан на неподеляем делбен
имот, всяка от страните притежава едновременно качеството и взискател, и
длъжник. Надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение, е това лице, което
изпълнителният лист визира като такъв. Съдебният изпълнител по принцип няма
право да установява различно материалноправно положение относно страните по
правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на
съдебното дирене пред съда по съществото на спора – чл. 429, ал. 1 ГПК. Съгласно
чл. 429, ал. 1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя могат
да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист, като настъпилото приемство се
установява с писмени доказателства. В настоящия случай частното правоприемство
е настъпило на 02.05.2018г., а решението на въззивната инстанция, пред която
последно е проведено съдебно дирене, е от 13.09.2017г., видно от определението
на ВКС, с което не се допуска касационното му обжалване. При това положение, с
оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, се налага извода, че съдебният
изпълнител следва да съобрази настъпилото след приключването на съдебното
дирене пред съда по съществото на спора частно правоприемство, породено от прехвърлената
от В.М. на Е.Щ. ¼ идеална част от делбения имот. Последната е подала
надлежна молба за конституиране, към която е приложила писмени доказателства
относно извършеното правоприемство – нотариалния акт за прехвърляне на ¼
от имота. Макар и в случая изпълнителното производство да е образувано именно с
цел прекратяване на съществуващата съсобственост между страните, а не с цел
удовлетворяване на притезателно право, за него следва да важат правилата на
изпълнителното производство, уредени в част пета от ГПК, поради което
приложение следва да намери нормата на чл. 429, ал. 1 ГПК, а не чл. 226 ГПК,
чиято специфична цел се свързва само с исковото производство. Приобретателят на
имота има интерес да участва в изпълнителното производство и евентуално в
проведената публична продан на имота, като се възползва от предвиденото в чл.
505, ал. 2 ГПК право да изкупи имота на най-високата предложена цена. Също така
приобретателят ще има правото да получи сумата от продажбата на вещта в
съответствие с притежавания дял, в случай че не бъде обявен за купувач на същата.
В случая материалнотоправното правоприемство е основание и за процесуално
такова и съдебният изпълнител е бил длъжен да го съобрази.
По изложените
съображения жалбата в тази част е основателна и отказът на съдебния изпълнител
да конституира жалбоподателя като страна в процеса следва да бъде отменен.
По жалбите от
02.09.2019г. на Е.Щ. и В.М., които са идентични, срещу изготвеното
разпределение, обективирано в постановление от 27.08.2019г:
Съдът намира
жалбите за допустими. С оглед изложеното по-горе, че Е.Щ. е следвало да бъде
конституирана като страна в процеса на мястото на В.М., същата разполага и с
правния интерес да обжалва изготвеното разпределение. За В.М. също е налице
правен интерес от обжалването, тъй като по този начин цели да избегне
евентуален бъдещ спор относно дължимостта на сумите на Е.Щ., още повече, че
изрично е изразил съгласието си тя да заеме мястото му в процеса и на нея да
бъде разпределена припадащата се част от продажната цена. Жалбите са подадени в
срок и са насочени са срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество
жалбите са основателни. След като Е.Щ. е трябвало да бъде конституирана като
страна на мястото на своя праводател – В.М., то следва, че е задължително тя да
бъде включена в изготвеното разпределение и на нея да бъдат дължими припадащите
се суми от проданта на имота. Невключването на надлежната страна в
разпределението го опорочава, поради което следва да бъде отменено. Тъй като
съдебният изпълнител ще следва с изричен акт да конституира Е.Щ. като страна в
процеса, то ще трябва и да изготви ново разпределение, тъй като първият му акт
е обуславящ спрямо разпределението. По тази причина съдът не може да се
произнесе по същество съгласно чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК, а следва
да го върне на съдебния изпълнител.
По жалбата от 28.08.2019г.
/л. 240 от изп. дело/ на Е.Щ. в частта, с която се обжалва проведената на
27.08.2019г. публична продан на делбения имот:
Съдът намира
жалбата в тази част за недопустима. В чл. 435 ГПК са лимитативно изброени актовете
и действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол чрез
обжалване, като сред тях не е публичната продан. На обжалване подлежи
постановлението за възлагане с доводи относно ненадлежното наддаване при
извършването на проданта или че имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. В случая по изпълнителното дело няма издадено постановление за
възлагане, тъй като първо следва да се стабилизира разпределението на сумите с
оглед нормата на чл. 461 ГПК, за да може
съделителят – купувач да прихване стойността, която му се следва на
него, и след това да внесе само разликата от цената, дължима на останалите
съделители. Т. е. в настоящия случай първо се изготвя разпределението и след
влизането му в сила се внася цената и се изготвя постановление за възлагане,
което би подлежало на обжалване. По тези съображения жалбата в тази част следва
да бъде оставена без разглеждане.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 44405/26.08.2019г.
на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, постановено по изп. дело № 20188510403068 по
негов опис, с което е отказал да конституира Е.Щ. като страна в изпълнителното
производство на мястото на В.М., като негов частен правоприемник.
ОТМЕНЯ постановление за разпределение на суми
изх. № 45162/29.08.2019г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, постановено по изп.
дело № 20188510403068 по негов опис, с което е разпределена сумата от
публичната продан на делбения имот.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., рег. № 851 от
РКЧСИ, за конституиране на Е.Щ. като страна в изпълнителното производство на
мястото на В.М., като негов частен правоприемник, и за изготвяне на ново разпределение,
в което да бъде включена Е.Щ..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от 28.08.2019г.
/л. 240 от изп. дело/ на Е.Щ. в частта, с която се обжалва проведената на
27.08.2019г. публична продан на делбения имот.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.