гр.София,24.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР
САНТИРОВ
2. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря Даниела Пиралкова и
прокурора Антоанета Панчева, разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВНОХД № 3451 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 08.02.2016 г., постановена по НОХД № 23408/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 97-ми състав, подсъдимият А.А.Й., роден на *** *** е
признат за ВИНОВЕН за това, че на 04.10.2014 г., около 23.50 часа, в гр. София,
ул. „Днепър“ №1, в игрална зала на „Гранд Казино Надежда“, повредил
противозаконно чужда движима вещ – счупил монитор с тъчскийн „ E. ALL Touchscreen 2240LWVA.01“ на игрален автомат марка „ЕГТ – Вега Вижън“,с
фабричен № 07200, на стойност 1 313,00 лв. (хиляди триста и тринадесет
лева), собственост на „Гранд Казино 1“ ООД с МОЛ Г.Т.В.– престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. 58а от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.А.Й.
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер общо на 130,00 лв.
(сто и тридесет лева) по сметка на СДВР.
Така постановената присъда е обжалвана от адв. И.К.
от САК - защитник на подс. А.Й., с доводи, че присъдата в осъдителната й част е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което моли същата да бъде
изменена като въззивния съд намали наложеното от първостепенния съд наказание
лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с по-лек вид
наказание – „пробация“.
В разпоредително
заседание на 25.09.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Излага аргументи за доказаност на
всички съставомерни елементи на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, както и авторството на деянието. Посочва, че по отношение на
наложеното наказание същото е правилно определено и постига целите на чл. 36 от НК, поради което предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло, включително и по
отношение размера на наложеното наказание
Защитникът на подсъдимия А.Й. – адв. К., поддържа
доводите в депозираната въззивна жалба и допълнение към нея. Оспорва размера на
наложеното наказание, като излага довод, че същият е завишен и прекомерен. Твърди, че обстоятелството, че подсъдимият е бил в
нетрезво състояние е само споменато в мотивите на СРС, но не е кредитирано от
първостепенния съд като улесняващо извършването на инкриминираното деяние.
Посочва пропуск на съда да отчете, че подсъдимият не се е опитал да избяга.
Моли съда да измени атакуваната присъда, като наложи наказание пробация.
Подсъдимият моли съда да му намали присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната на
първоинстанционния акт, а само за неговото изменение в частта на наложеното
наказание.
Въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от
приетите по делото експертизи. Производството е протекло при условията на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и подсъдимият е направил пълни
самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е
одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. Въззивният съд
споделя извода на СРС, че самопризнанието на подсъдимия Й. се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства.
Установената по делото фактическа обстановка,
призната от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е следната:
Подсъдимият А.А.Й. е роден на *** г. в гр.
Търговище, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
с начално образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес:*** и ул. „******.
На 04.10.2014 г. подсъдимият А.Й. влязъл в
игралната зала на „Гранд Казино Надежда“, находяща се на адрес: гр. София, ул.
„Днепър“ №1, собственост на „Гранд Казино 1“ ООД. Подсъдимият Й. се насочил към
автомат марка „ЕГТ – Вега Вижън“, с фабричен № 07200, който бил с монитор –
тъчскрийн „ E. ALL Touchscreen
2240LWVA.01“. Започнал да играе на тази машина като бил във видимо нетрезво
състояние. Игралният автомат бил здрав и в изправност. Около 23.50 часа
подсъдимият Й. станал от мястото си и нанесъл силен удар с дясната си ръка по
монитора, на който играел. От удара мониторът се счупил, а подсъдимият останал
на мястото си. Действията му били забелязани от св. М.– крупие, който се
доближил до него и го попитал защо е счупил монитора на игралната машина, като
веднага информирал помощник управителя – св. К.С.. В последстие били
сигнализирани и служители при 02 РУП – СДВР.
На място пристигнали полицейски служители, срещнали
се със св. Стойчев, от когото разбрали, че именно подсъдимият е счупил монитора
на игралния автомат. Те установили самоличността на подсъдимия и го отвели в
районното управление за изясняване на случая.
Стойността на инкриминираната вещ - монитор с
тъчскийн „ E. ALL Touchscreen
2240LWVA.01“ на игрален автомат марка „ЕГТ – Вега Вижън“,с фабричен № 07200 е 1
313,00 лв., при минимална работна заплата към момента на извършване на
престъпното посегателство от 340 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява с оглед направеното от подсъдимия А.Й.
самопризнание съгласно чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на св. К.С., св. Л.М.,
св. Ю. Б., св. Е. В., св. Г. В., писмените доказателства – протокол за оглед,
справка за съдимост, удостоверение от Агенция по вписванията, договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, ведно с
приложенията и допълнителните споразумения, сервизни протоколи и фактури, както
и от заключенията на изготвените съдебно-оценителната експертиза и комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Според заключението
на съдебно-психиатричната експертиза на А.А.Й., последният е психично здрав,
при него са налице данни за компулсивна игра на хазарт. Не е констатирано
оформен синдром на зависимост към алкохол, а ексцесивна употреба на същия. Към
момента на деянието се е намирал в състояние на обикновено – просто алкохолно
опиване (средна към тежка степен), като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Прието е,че е способен да възприема фактите и да дава
достоверно обяснение за тях и може да участва пълноценно във всички фази на
наказателния процес.
Налице е
необходимият обем доказателства, събрани в хода на наказателното производство
след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени действия,
подкрепят направеното от подсъдимия пред първата инстанция самопризнание, поради
което фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт и възприета от първата инстанция, е доказана по изисквания от чл. 303 НПК
несъмнен начин.
Настоящият съдебен
състав кредитира изцяло показанията на св. К.С., св. Л.М., св. Ю. Б., св. Е. В.,
св. Г. В., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, убедителни и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От показанията на
свидетелите еднопосочно и непротиворечиво се установява авторството на деянието
в лицето на подсъдимия. От показанията на свидетеля М.се установява удрянето по
машината от страна на подсъдимия, който е играел на машината по това време. В
показанията си свидетелят допълва, че подсъдимият е бил във видимо нетрезво
състояние.
Заключението на
съдебно-оценителна експертиза е изготвено компетентно и с необходимия
професионален опит, като същото допринася за изясняване на обективната истина,
поради което същата следва да бъде кредитирана изцяло.
Въззивният съд счита
за обосновано оплакването на защитата за некредитиране от страна на
първостепенния съд състоянието на алкохолно опиянение от страна на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав напълно кредитира направената и приета комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като счита, че следва да
направи по-подробен анализ на приетото заключение. Подсъдимият е съобщил за седемгодишна история
на компулсивна игра на хазарт, която продължавал, въпреки че рационално разбирал,
че губи от играта, но не можел да контролира желанието си. В заключението е
прието, че подсъдимия употребява алкохол почти ежедневно, но при липса на
алкохол не изпитва абстинентни проблеми, свързани с контрола над алкохолната
консумация. Към настоящия момент не е търсил специализирана помощ, като
експертите са приели, че не е налице оформен синдром на зависимост с типичните
за синдрома изменения на физиологично, когнитивно и поведенческо равнище. Към
момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си, а именно, че удря по монитора и че с това има възможност да го
счупи.
След извършване на
деянието си е останал на място до идването на полицейските служители, не е
правил опити да избяга или да се укрие. За съставомерността на извършеното
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК това поведение е без значение, но
настоящият състав кредитира като смекчаващо вината обстоятелство.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите
доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни
изводи относно фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка,
първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна
страна подсъдимият А.А.Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 216,
ал. 1 от НК.
От обективна страна е счупил монитор с
тъчскрийн „Е- ALL Touchscreen 2240LWVA.01“ на игрален автомат марка „ЕТТ- Вега
Вижън ", с фабричен № 07200, на стойност 1 313,00 лева ( хиляда триста и
тринадесет лева), собственост на „Гранд Казино 1,"ООД с МОЛ Т.Т.В.. С това
действие е довел до невъзможност да се ползва игралния автомат. Така е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Деянието е довършено, а на
ощетеното юридическо лице са причинени имуществени вреди.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, във вр. с ал.1.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици. Знаел, че удряйки монитора той може да се
счупи и по този начин ще нанесе имуществени вреди на собственика, но въпреки
това целенасочено е нанесъл удар с ръка по него.
За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години.
Районният съд е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства факта на предходното осъждане на подсъдимия
на пробация за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като не е коментирал
наличието на смекчаващи отговорността такива, а само липсата на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е определил наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства, но над минималния законоустановен размер, а именно – шест месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 58а от НК е намалил наложеното наказание с 1/3 и е осъдил
подсъдимия на четири месеца лишаване от свобода.
Така наложеното на подсъдимия наказание от
първоинстанционния съд е в рамките на закона, но е индивидуализирано
неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че употребата на алкохол от
страна на подсъдимия е способствала същият да извърши престъплението. Счита се
за установено, че подсъдимият няма алкохолна зависимост и е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Не на
последно място той е оказал съдействие изясняване на случилото се, като е
останал на място идването на полицейските служители, след което доброволно е
отишъл в районното управление. При
индивидуализацията на наказанието районният съд е отчел наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, но е изключил тяхната многобройност. Поведението на
подсъдимия след извършване на престъплението, фактът, че подсъдимият е бил
реабилитиран по право към момента на извършване на новото престъпно
посегателство, както и неговите характеристични данни следва да се третират в
съвкупност като многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на така
отчетените от настоящата инстанция смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и след извод, че определената от първоинстанционния съд санкция в
предвидения от закона минимум се оказва несъразмерно тежко за подсъдимото лице,
настоящият съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б. " НК, като
наказанието лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, за което не е предвиден най-нисък предел, следва да се замени с наказание
пробация със следните пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а,
ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр., ал. 3, т. 1 и т. 3 вр., ал. 1 НК, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година, включване в корекционни програми за обществено въздействие
за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
сто часа годишно за срок от една година.
Настоящият състав е на становище, че с оглед
характера на престъплението замяната на наказанието лишаване от свобода с
пробация би изиграло своето поправително-възпитателно въздействие върху
подсъдимия, най-вече включването му в програми за обществено въздействие, които
да са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на подсъдимия
и за преодоляване на зависимостите му към
алкохола и хазарта. Въззивният съд счита, че така определеното наказание по вид
и размер не се явява нито несъразмерно тежко и завишено, нито явно
несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца и би изпълнило целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
Разноските по делото са възложени правилно на
подсъдимия Й. в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на някаква други основания, които да налагат
нейното изменение или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения
постанови своето решение.
По изложените съображения и на основание чл.337,
ал.1, т.1, вр. чл.334, т.3 от НПК, Съдът
ИЗМЕНЯ присъда
от 08.02.2016 г., постановена по НОХД № 23408/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 97-ми състав, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"б. " от НК, заменя наложеното по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК вр.
чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия А.А.Й. наказание "лишаване от
свобода" за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл.
66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, с наказание
"пробация", изразяващо се в следните пробационни мерки: -"задължителна
регистрация по настоящ адрес", на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК за
срок от една година, при периодичност два пъти седмично.
-"задължителни
периодични срещи с пробационен служител", на основание чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК за срок от една година.
- „включване в
програми за обществено въздействие“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК за
срок от една година.
-„безвъзмезден труд
в полза на обществото“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК в размер на сто
часа годишно за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.