О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..05.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на ………………………май две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №271 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№271 по описа
на ВОС за 2017 година е образувано по молба с вх.№6465 от 06.03.2017г.,
уточнена с молба вх.№9177 от 30.03.2017г. и молба с вх.№11139 от 18.04.2017г.
на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна,
представлявано от управителя Стефко Пенков Стефанов, чрез пълномощник адв.Г.А.
от ВАК, с която срещу Ц.К.Ц. с ЕГН **********
***, м-ст Св.Никола 2 №340 и „ХОУМЪР“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Тръстиково,
общ.Аврен, обл.Варна, представлявано от управителя Здравко Андонов Янакиев, са
предявени за разглеждане следните искове :
Иск срещу Ц.К.Ц. с ЕГН ********** и
„ХОУМЪР“ ЕООД ЕИК ********* за приемане за установено между страните, че ГФО за
2012г., обявен по партидата на ищцовото дружество въз основа на заявление
образец Г2 №20130701195052, протокол от 23.03.2013г. на едноличния собственик
на капитала на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД ЕИК ********* за приемане на ГФО и декларация
за истинността на обстоятелствата са
неистински и неавтентични документи, които не са подписани, съставени и
представени от ищеца;
Иск за осъждане на Ц.К.Ц. с ЕГН **********
и „ХОУМЪР“ ЕООД ЕИК ********* да заплатят на ищцовото дружество в условията на
солидарност сумата от 170 100 лева, представляваща вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в плащане на несъществуващи задължения въз основа на
неистински и неавтентични документи, вкл.начислен без основание ДДС, а именно –
договори с предмет маркетингово проучване на автобусни пътнически превози за
периода от 20.07.2012г. до 01.11.2012г., сключени между „Ченсфилд 55“ ЕООД и
„Хоумър“ ООД, в невярно водено счетоводство и подаване на неверни декларации по
ЗДДС за периода от м.08.2012г. до м.12.2012г.;
Иск, предявен в условията на
евентуалност по отношение на втория иск, за осъждане на Ц.К.Ц. с ЕГН ********** и „ХОУМЪР“ ЕООД ЕИК
********* да заплатят на ищцовото дружество в условията на солидарност сумата
от 170 100 лева като получена от първия ответник чрез втория ответник без
правно основание и
Иск за осъждане на Ц.К.Ц. с ЕГН **********
да заплати на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД ЕИК
********* сумата от 1000 лева, предявен
като частичен иск от цялата сума в размер на 33 681.79 лева,
представляваща обезщетение за вреди поради непредаване и унищожаване на цялата
счетоводна информация на ищеца в нарушение на правилата, установени в чл.42 и
сл. от ЗСч (отм.), поради укриване на информация за извършената ревизия,
непредставяне на изисканите от органа по приходите документи от него и от
втория ответник, когото е представлявал, и поради начисляване на допълнително
задължение по ЗДДС с РА №Р-03-1400756-091-01/16.09.2014г. за главници и лихви
за данъчни периоди м.08.-м.12.2012г.
С определение №850 от 20.03.2017г. и
последващо (поради неизпълнение на задълженията в пълнота по първото
определение) определение под №1051 от
05.04.2017, на осн.чл.129, ал.1 във вр.ал.2 и чл.127, ал.4 и ал.5 от ГПК, като
е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в неясно и непълно
изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете, начина на тяхното
съединяване за разглеждането им в процеса, както и липсата на адекватен петитум
на исковете, който да кореспондира с изложените факти и обстоятелства, съдът е
дал възможност на ищеца да поправи конкретно посочените в определенията нередовности
на исковата молба.
За поправяне нередовностите на
исковата молба ищецът, чрез плъномощник, е депозирал молба вх.№9177 от
30.03.2017г. и молба с вх.№11139 от 18.04.2017г., независимо от които правния
интерес за водене на исковете, обстоятелствената част и петитума на исковете
остават неизяснени.
По първия иск : в историческата част на исковата
молба ищецът излага обстоятелства, с оглед наличието на които счита, че по
партидата на „Ченсфилд 55“ ЕООД по заявление Г2 №20130701195053 са вписани несъществуващи
обстоятелства – приет от едноличния собственик на капитала на дружеството ГФО
за 2012г., тъй като подписът, положен от едноличния собственик на капитала в
протокол – решение от 23.03.2013г. за
приемане на ГФО за 2012г., както и в останалите приложени към заявлението за
обявяване на ГФО документи, не са изпълнени от едноличния собственик на
капитала, а от първия ответник – Ц.К.Ц., поради което са неавтентични
документи. Отделно се твърди, че всички документи са и неистински, тъй като
съдържат счетоводна информация, при обобщаването на която от първия ответник са
взети предвид фактури, които също били неистински и издадени въз основа на
неавтентични документи – договорите за изработка, предмет на втория иск, тъй
като не са разписани от ищцовото дружество.
Изтъква се, че както чл.124, ал.1 от ГПК, така и чл.29 от ЗТР допускат
всеки да предяви иск, когато има интерес от това. Ищецът обосновава
допустимостта на заявената за разглеждане срещу ответниците установителна
претенция с реализиране на целта да бъде отречена доказателствената стойност на
обстоятелствата, вписани в ТР, на които ответниците биха могли да се позоват.
Изложените факти и обстоятелства по
молбата, както и заявения петитум, представляват компилация от различни правни
институти, при което въпреки предоставената възможност за поправка на допусната
нередовност на исковата молба, същата остава нередовна. Същевременно, по
начина, по който са изложени фактическите обстоятелства, на които ищецът основа
иска си, се налага извода, че същият е и недопустим. От една страна въз основа на оспорваното
решение няма извършено вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на
дружеството в ТР, поради което и иск за защита при порок на вписването по реда
на чл.29 от ЗТР не може да води, но дори е такъв да бе предявен (в случай на
вписани в ТР актове), то ищец по него може да бъде лице, което няма качеството
на страна в охранително производство, а дружеството, което се ползва от
вписването – надлежен ответник. Установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
оспорване истинността на протокола би бил допустим, но и при него страните в
процесуалното правоотношение биха били същите.
По втория иск : В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че двамата ответници са увредили ищцовото дружество
като са съставили и употребили неавтентични и неистински документи, за да
получат сумата от 170 100 лева, представляваща „цената на договорите“.
Сочи се, че първият ответник е съставил договорите с предмет маркетингово
проучване на автобусни пътнически превози за периода от 20.07.2012г. до
01.11.2012г., сключени между „Ченсфилд 55“ ЕООД и „Хоумър“ ООД, които са
неистински документи по смисъла на НК и неавтентични, тъй като не са подписани
от представляващият „Ченсфилд 55“ ЕООД. Твърди се, че въз основа на тези
договори са издадени фактури и е извършено плащане, за което се сочи, че не
съществува. Твърди се, че вредата е в резултат на извършване на деликт –
престъпление, изразяващо се в съставяне на неистински частни документи –
процесните договори, от първия ответник, а вторият ответник е бил използван
само като „мантия“ и средство за получаване на парите, а тъй като първият
ответник е бил негов управител към момента на сключване на договорите, то той –
вторият ответник – не е могъл да не знае за липсата на основание за
получаването им, въпреки че средствата били получени само от първия ответник,
което обосновава солидарната им отговорност.
И по отношение на този иск
констатираните нередовности не са поправени. Остават неизяснени въведените взаимноизключващи
се твърдения, на които се основава иска – от една страна, че вредата се
изразява в получената от първия ответник обща сума от 170 100 лева, от
друга, че същата е формирана от неоснователно приспадане на данъчен кредит и
последващото му връщане, в начислена от органа по приходите лихва за забава,
както и в отнасянето на плащанията по
осигуровките и данъци за погасяване на задълженията, установени с РА, в
резултат на което работниците и служителите на ищеца са останали неосигурени, а
той – не е погасявал в срок данъчните си задължения и му е начислена лихва за
забава. Липсата на ясно, точно и пълно въвеждане на фактите по спора, както и
липсата на адекватен петитум не дават възможност на съда да ги подведе
изложените факти под адекватната материално-правна разпоредба.
По третия иск :
Обстоятелствата, на които се
основава третия иск, също остават взаимно противоречиви и неясни – твърди се,
че от една страна, че сумата е платена на втория ответник без основание, както
едновременно се сочи, че тя е получена и от първия ответник отново без
основание, като се твърди, че и двамата я били получили без правно основание,
което обосновава солидарната им отговорност спрямо обеднелия.
Във втората молба за поправка се
твърди, че сумата е получена от първия ответник, а вторият ответник бил
използван като сламен човек, но конкретни обстоятелства за симулативност на
сделките не са въведени. Едновременно с това се въвежда ново искане като се
формулира нов петитум на иска, при който се настоява ако се приеме, че не са
налице основания за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници,
то съдът да уважи иска по отношение на първия ответник, а в случай, че искът
срещу него бъде отхвърлен – да бъде разгледан искът срещу втория ответник.
При това положение неясната
фактическа обстановка, която ищецът описва при заявяване на исковете, бива
последвана от фактически твърдения в молбата на поправка на исковата молба, с
които се обосновават исковете, и които отново са взаимнопротиворечиви и
объркващи, при това с въвеждане на нови искови претенции. Настоява се за
разглеждане на осъдителен иск за връщане на сума, за която се твърди, че е
получена от първия ответник, който обаче не бил страна по договорите с ищеца и
по фактурите, издадени от втория ответник, въз основа на които е извършено
плащането, но тъй като договорите били нищожни поради липса на основание,
привидни или при липса на съгласие, то и двамата ответника дължат връщане на
полученото. Твърди се извършване на измама при сключване на договорите от страна
на първия ответник, като твърди, че дружеството било заплатило всички сума на
първия ответник, а същевременно изнася, че последният противоправно бил
съставил договорите от името на втория ответник, с което обосновава и
твърдяната измама при сключването им. Отново не стават ясни фактическите
основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Следователно
и при този иск заявената искова молба остава нередовна както по отношение на
фактите и обстоятелствата, на които се основава, така и относно заявяването на
адекватен петитум.
По четвъртия иск : Отново в резултат на изложеното в
исковата молба и двете допълнителни молби за поправка на първоначалната молба
не само, че не се внася яснота относно обстоятелствата, на които ищецът
основава претенцията си, но и допълнително се внася объркване като се твърди,
нанасяне на вреди от непозволено увреждане на ищцовото дружество в резултат на
противоправното поведение на лицето, извършващо счетоводното му обслужване, и
едновременно с това се настоява, че ответникът не е изпълнил договорните си
задължения по договора за мандат. Липсата на
ясно, точно и пълно въвеждане на фактите по спора, както и липсата на адекватен петитум не дават възможност на съда да подведе
изложените факти под адекватната материално-правна разпоредба.
По изложените съображения следва да
се приеме, че ищецът не е изпълнил в срок задължението си да представи в срок
искова молба, която да отговаря на императивните изисквания на чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК, поради което и на осн.чл.129, ал.3 от ГПК, същата следва да
бъде върната, а производството, образувано пред ВОС – прекратено.
Поради това, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА като нередовна искова молба с вх.№6465 от 06.03.2017г., уточнена с
молба вх.№9177 от 30.03.2017г. и молба с вх.№11139 от 18.04.2017г. на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна,
представлявано от управителя Стефко Пенков Стефанов, чрез пълномощник адв.Г.А.
от ВАК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №271/2017г.
по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: