Решение по дело №2318/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на Регонална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна чрез процесуалния му представител мл.експерт Виктория Станчева, против Решение №1275/30.08.2023г. по АНД №2188/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХIХ-ти състав, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23-0001369/27.01.2023г. и наложената на Д.И.Т., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2000лв. на осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като се твърди, че неправилната интерпретация на фактите по делото е резултирала в незаконосъобразен извод за обективна несъставомерност на вмененото административно нарушение. Конкретно се поддържа, че към инкриминираната с НП дата МПС, с което е извършван транспорта, не е било включено в списъка към лиценза на дружеството-превозвач „Р. Транс“ ЕООД. С твърдение за обективна и субективна съставомерност и доказаност на нарушението се настоява за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на законосъобразното НП, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник Д.Т. е депозирал писмени бележки, с които оспорва касационната жалба. Твърди, че в качеството си на водач той не разполага с лиценз на Общността, а само със заверено копие от същия и е единствено приносител на документа, но не е отговорен за действията на превозвача, както и че товарният автомобил включен в лиценза под №7, както е приел и ВРС, с оглед на което настоява за оставяне в сила на обжалваното му решение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 04.01.2023г Д.Т. управлявал т.а. „Даф“ с рег. № СВ 4603 ТТ, с прикачено полуремарке, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут Варна – Бургас. Около 12:50ч на ул.“Девня“ в гр.Варна той бил спрян от служители на РД „АА“ – Варна за извършване на проверка, в хода на която било установено, че за управляваното от него МПС водачът няма заверено копие към Лиценз №8120 за извършване на автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача „Р. Транс“ ЕООД. След направена справка в информационната система на ИА „АА“ проверяващите установили, че управляваното от водача Т. МПС изобщо не е включено в списъка с МПС към Лиценз №8120, а водачът им представил заверено копие № *********, издадено за друго МПС. За това нарушение, квалифицирано по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. св.Т. Т. съставил АУАН против водача Д.Т.. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН Т. не е направил писмени възражения по констатациите на актосъставителя и не е ангажирал доказателства. Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което наложил на водача глоба в размер на 2000лв.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН, при спазване на изискванията за задължителните им реквизити и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. В тази насока съдът посочил конкретно, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере какво е обвинението и срещу какво за организира защитата си. По приложението на материалния закон съдът посочил, че за да бъде осъществен фактическият състав на чл.91 ал.1 т.1 от ЗАвтПр следва превозът да се извършва без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, изискуеми по силата на регламент на европейските институции, от специалния закон и от подзаконови нормативни актове по приложението му, каквото деяние в случая не е осъществено. Позовавайки се на приобщеното в хода на съдебното следствие доказателство – справка за 13 автомобила, включени в списъка към Лиценз №8120 на „Р. Транс“ ЕООД, валиден до 31.12.2026г (стр.10 по делото на ВРС), първоинстанционният съд приел, че към момента на проверката водачът е носел със себе си заверено копие №********* към Лиценз №8120 на „Р. Транс“ ЕООД, и е представил на проверяващите заверено копие на лиценз на Общността, релевантно към управлявания от него автомобил с рег. № СВ4603 ТТ е включен в списъка с МПС към лиценза на дружеството-превозвач. С тези съображения ВРС приел, че вмененото на водача Т. нарушение е недоказано, поради което отменил изцяло НП.

Настоящият касационен състав намира така достигнатия краен правен извод за незаконосъобразен. От съдържанието на горецитираното писмено доказателство на стр.10 от АНД №2188/2023г на ВРС не е видно към коя дата е актуално вписването на т.а. „Даф“ с рег. №СВ 4603 ТТ в списъка към лиценза на дружеството-превозвач. Конкретно – това доказателство не е годно да установи, че т.а. е бил включен в този списък към 04.01.2023г – датата на проверката от контролните органи на ИА „АА“, съответно – и датата на вмененото на водача административно нарушение. От приложената на стр.6 от настоящото кАНД №2318/2023г на АС – Варна справка от програма „Лицензи“ на ИА „АА“ е видно, че ППС с рег. № СВ 4603 ТТ е добавено в списъка на МПС към Лиценз №8120 на „Р. Транс“ ЕООД на 06.01.2023г, т.е. два дни след спирането му за проверка на 04.01.2023г. Въз основа на това доказателство касационният съдебен състав намира, че вмененото на водача административно нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. е обективно съставомерно, понеже на 04.01.2023г той е извършвал обществен превоз на товари с ППС, което не е включено в списъка с МПС към Лиценз №8120 на превозвача „Р. Транс“ ЕООД. Деянието е и субективно съставомерно – в качеството си на водач, извършващ по занятие обществен превоз на товари в дружеството-превозвач „Р. Транс“ ЕООД (съгл. приложените по АНП пътен лист серия ВА №179564), Д.Т. е субект на нарушението по чл.93 ал.1 от ЗАвтПр. и като такъв е длъжен преди да пристъпи към извършването на превоза да се увери, че същият е обезпечен и придружен с всички изискуеми по силата на цитираната норма документи, вкл. и на първо място – че ППС е включено в списъка към Лиценза на превозвача. Пропускът да стори това резултира и в субективна съставомерност на вмененото му административно нарушение, което е безспорно доказано със събраните по делото писмени доказателства, и е правилно квалифицирано от актосъставителя и от АНО. Както мотивирано е приел и ВРС, в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му. Наложената на водача глоба е в абсолютния размер от 2 000лв. по чл.93 ал.1 т.1 от специалния закон предвид факта, че нарушението е първо по ред за Д.Т., поради което липсва възможност за изменението й.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ВРС е постановено при неизяснена фактическа обстановка, резултирала в незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното безалтернативно налага отмяна на акта на ВРС, след което – и потвърждаване на НП като обосновано, правилно и законосъобразно.

При този изход на делото претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК касационният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1275/30.08.2023г. по АНД №2188/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХХIХ-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП № 23-0001369/27.01.2023г. и наложената на Д.И.Т., ЕГН **********, Глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева на осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр.

ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: