Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 12
08.02.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 61 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК, вр. чл.17, ал.5 от ЗЗДН и е образувано по
въззивна жалба на Н.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ като баща и законен представител на
малолетното дете Б.Н.К., ЕГН: **********, чрез адв.
С. Гонкова – Трайкова, с адрес на кантора в гр. Бургас, ул. “Пиротска” № 29 /съдебен адресат/, против Решение №
260046/10.11.2020г., постановено по гр.д. № 857/2020г. на Районен съд – гр. Карнобат.
С
обжалваното решение е била отхвърлена изцяло молбата на жалбоподателя Н.А.К. за
издаване на заповед за защита по отношение на малолетното дете Б.Н.К., ЕГН **********
по отношение на твърдяните от неговия баща Н.А.К. прояви на психическо домашно
насилие, извършени срещу малолетното дете Б. на дата 17.10.2020г. от страна на
неговата майка – С.А.М. с ЕГН ********** ***, същата с пълномощник адв.
Десислава Ангелова с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. “Цар Симеон I” № 102, ап.22.
С
депозираната жалба се изразява несъгласие с така постановеното решение, което
жалбоподателят намира за порочно – противоречащо на материалния закон,
постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Навеждат се
доводи, че изложените в молбата и декларацията твърдения за осъществен
психически и емоционален тормоз от страна на майката и мъжа, с който същата
живее на семейни начала се подкрепят от обясненията на малолетното дете, дадени
пред социалния работник и обективирани в приетия по делото социален доклад, в
които същото обяснява, че преди да влязат в кабинета за преглед, майката му
наредила да каже, че баба й С. го е била с пръчка. В допълнение се сочи, че
възпроизведените в доклада изявления на детето, че баба й по бащина линия
никога не я е удряла опровергават тезата на ответната страна. Застъпва се
становище, че майката използва детето, за да се снабди с медицински документи,
принуждавайки Б. да говори неистини за упражнен върху нея бой от баба й по
бащина линия, която подпомага бащата в отглеждането на детето от нейното
раждане и към която детето е привързано емоционално. Твърди се, че описаното в
декларацията и молбата поведение на ответницата е морално укоримо и
противоправно и е от естество да засегне неприкосновеността на личността в
емоционален план, както и да предизвика тревога и безпокойство в съзнанието на
едно малолетно дете. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на тезата, че
извършените действия представляват домашно насилие под формата на психическа
принуда.
Навеждат
се доводи, че първоинстанционния съд разместил недопустимо доказателствената
тежест, приемайки, че тежестта за установяване на насилствения акт пада върху
молителя, вместо да съобрази, че ответната страна е задължена да докаже липсата
на такъв. В тази връзка се позовава на Директива на Съвета на ЕС 97/80/ЕС и нормата на чл.13, ал.3, във вр. с ал.2, т.3 от ЗЗДН.
Навежда
оплакване, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля С., без да отчете заинтересоваността
му, не е извършил преценка по чл.172 от ГПК при съвкупност на всички други
доказателства. По отношение на втория разпитан по делото свидетел – С.Т.М.
посочва, че е майка на ответницата, но същата няма знания за събитията от
17.10.2020г., което потвърждава и в съдебно заседание. Въпреки гореизложеното,
без да възпроизвежда показанията на свидетелите в съдебния акт, съдът приел молбата
за недоказана. В останалата им част, съжденията на съда, в която се прави извод
за користни цели на декларацията, за установяване на факти от които щял да се
ползва по гр.д. № 866/2020г., жалбоподателят
намира за обидни. В допълнение сочи, че тези доводи са несъстоятелни, предвид
обстоятелството, че молбата за защита е подадена на 23.10.2020г., а книжата по
гр.д. № 866/2020г. е получил на
17.11.2020г.
Навежда
доводи, че представения по делото социален доклад, в който е възпроизведен
разговора с детето и отношението му към случилото се е важно средство за
попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на
детето. Посочва, че на това кореспондира и задължението на съда, посочено в
чл.15, ал.6 от ЗЗДет да търси съдействието и на социалните работници от ДСП гр.
Карнобат.
В
заключение сочи, че по делото са налице достатъчно и убедителни доказателства,
успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо Б. акт на домашно насилие на
17.10.2020г., имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Според
жалбоподателя, съдът е следвало да зачете доказателственото значение на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като съобрази обясненията на детето пред
социален работник, както и обстоятелството, че детето не разполага с други
доказателства, освен декларацията на законния настойник – баща Н.К.. Твърди, че
същата не е опровергана от останалите доказателства, поради което само въз
основа на нея, съдът дължи издаването на заповед за защита. Прави искане на
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДет да бъде изслушано детето Б.Н.К. в присъствието
на социален работник. Претендира разноските за всички инстанции.
Срещу
така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от С.А.М., чрез
пълномощника й – адв. Десислава Ангелова, с която същата се оспорва като
неоснователна. Излага, че твърденията на жалбоподателя не отговорят на
истината, а същият цели чрез иницииране на съдебни производства да събере
доказателства и да оневини себе си и майка си – както за извършеното физическо
насилие, така и за други простъпки спрямо детето. Релевира оплакване, че
въззивникът постоянно търси начини да осуети контактите й с детето, както и
контактите на дъщеря й с баба й С.М. и всички близки по майчина линия. Във
връзка с констатираните от нейна страна синини по тялото на дъщеря им, сочи, че
завела последната на преглед в Спешното отделение на УМБАЛ – Бургас, а
впоследствие по повод същото било издадено и съдебно-медицинско удостоверение.
За случая сигнализирала както ДСП, така и РП в гр. Карнобат. Посочва, че
впоследствие установила, че бил проведен разговор от социален работник с
детето, но не самостоятелно, а в присъствието на бащата и дъщеря им е
потвърдила всички твърдения на бащата. В тази връзка сочи, че бащата е заявил
множество неистини пред ДСП, като специално наблегнал на миналото й психическо
заболяване, което попречило на социалния работник правилно да прецени
ситуацията. Нещо повече – при срещата си със социалния работник установила
силната й пристрастност към версията на бащата и пълното неглижиране на
собствените й твърдения. Във връзка с това подала жалба вх. № СИГ/Д-А-К 252 от 30.10.2020г. до Директора на ДСП – Карнобат,
както и до ДАЗД – София. Твърди, че подадената от ответника молба по ЗЗДН
представлява реакция срещу депозираните от нея сигнали до РП и ДСП – Карнобат,
като по този начин същият злоупотребява с правата си и цели да събере
доказателства за бъдещите съдебни производства срещу него. В допълнение
въззиваемата сочи, че по подадена от нея искова молба срещу въззивника е
образувано гр.д. 866/20г. по описа на РС - Карнобат, а по
подадена от майка й тъжба срещу въззивника е образувано НЧХД № 247/2020 по описа на РС - Карнобат, които към настоящия момент са
висящи. Оспорва твърденията на молителя, че е принуждавала детето да лъже,
както и твърденията му, че тя или мъжа, с който съжителства са заплашвали с
убийство него или когото и да е. Намира за несъстоятелни твърденията на
молителя, че не се интересува от чувствата и желанията на детето. Допълва, че
дъщеря им не се чувства и никога не се е чувствала заплашена или тревожна под
никаква форма при контактите си с нея и нейните близки. Навежда доводи, че
всички тези твърдения изнесени в молбата били оборени чрез събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Не споделя доводите на въззивника относно
разместването на доказателствената тежест, тъй като с представените от нея
доказателства било установено, че същата не е осъществила акт на домашно
насилие спрямо детето. В тази връзка сочи, че представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН не била подкрепена, а напротив – категорично опровергана от
събраните доказателства по делото. С оглед изложеното моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Противопоставя се на искането за изслушване на
детето по реда на чл.15, ал.2 от ЗЗакрД, като навежда доводи, че подобна
процедура излишно ще травмира детето – както самото изслушване, така и периода
преди/ след него, тъй като бащата и неговата майка – баба на
детето ще окажат натиск и влияние, пряко или косвено върху него. Алтернативно
моли, в случай, че искането на въззивника бъде уважено, то на основание чл.15,
ал.4 от ЗЗакрД да бъде постановено изслушването да се проведе в присъствие на
психолог и социален работник от ДСП – Бургас, с оглед депозираната от нейна
страна жалба до ДАЗД – София срещу служителите в ДСП – Карнобат. В тази връзка
представя заверено копие от жалба вх. № СИГ/Д-А-К/ 252 от 30.10.2020г. до ДАЗД – София.
По
предварителните въпроси и направените от страните доказателствени искания, БОС
се е произнесъл по реда на чл.267 от ГПК с Определение № 260139/20.01.2021г. Предвид ниската
възраст на детето /6 год./,
съдът е намерил, че поставянето му в ситуация на конфликт и противопоставяне
интересите на двамата му родители, изслушването му в съдебния процес би оказало
неблагоприятно влияние върху неговото психологическо развитие, с оглед на което
е оставил без уважение направеното от въззивника доказателствено искане.
В
хода на съдебното дирене, въззивникът чрез пълномощника си по делото – адв.
Гонкова - Трайкова, поддържа въззивната жалба като пледира за уважаването й.
Претендира разноски съгласно представен списък.
В
хода на съдебното дирене, въззиваемата чрез пълномощника й по делото – адв. Ангелова,
оспорва въззивната жалба като неоснователна
и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл.17, ал.1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен
интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното:
Първоинстанционния Районен съд – Карнобат бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Н.К., действащ като баща и законен представител на малолетната Б.К., срещу С.М. за упражнен от последната акт на психическо и емоционално насилие.
Молителят поддържа, че той и ответницата са бивши съпрузи и родители на пострадалото лице Б.К.. Сочи че, с решение на съда родителските права върху детето били предоставени на него, а на майката бил определен режим на лични контакти. Излага твърдения, че след прекратяването на брака, ответницата започнала атаки по всякакъв начин срещу него, посредством детето, за да създаде предпоставки за промяна на определените от съда мерки по упражняване на родителските права. Сочи, че по повод депозираните от нея множество жалби до ДСП – Карнобат били провеждани срещи с детето със социални работници, в хода на които, детето съобщавало, че майка му не се интересувала от нейните желания, чувства и интереси, а през цялото време го разпитвала за баща му. Детето споделило още, че се чувства уморено от постоянните разговори, в които трябвало да дава обяснения за действията на баща си и същите я натоварвали емоционално.
Излага твърдения, че на 16.10.2020г. вечерта, ответницата забелязала синини в задната част на крака на детето. Като акт на насилие спрямо малолетното дете сочи психическо и емоционално насилие осъществено от ответницата и мъжа, с който същата живее на семейни начала на следващия ден сутринта, когато двамата започнали да уговарят детето да говори лъжи срещу молителят и майка му, че го тормозят и бият, че синината е в резултат на бой нанесен от бабата по бащина линия С. К. с пръчка, както и че това не е единствен път, че и друг път се е случвало. Заплашвали го, че ако не изрече тези думи, съжителят на майката с малко име С., ще застреля баща й и неговите близки. Сочи, че в резултат на това, детето се уплашило, защото по-рано било станало свидетел на друга случка, при която били отправяни закани от съжителя на майката срещу бащата и семейството му. Молителят сочи, че не бил свидетел на гореописаните обстоятелства, като за същите научил на 21.10.2020г., на която дата получил обаждане от ДСП – Карнобат, където бил поканен заедно с детето и майка му във връзка с получен в службата сигнал. На същия ден вечерта детето му споделило какво се е случило, докато било при майка си. По повод изложеното, моли съда да постанови решение, като постанови мерки за съдебната му защита и издаде съответната заповед с мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН описваща същите обстоятелства.
В съдебно заседание, молбата се поддържа лично и чрез пълномощник. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, молбата се оспорва лично от ответницата и нейния пълномощник, не се претендират разноски.
Настоящия състав на Окръжен съд – Бургас,
Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните
в двете инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство
и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:
Доколкото първоинстанционния съд не е посочил
фактическите обстоятелства, на които основава изводите си, въззивния съд намира
за необходимо да извърши анализ на доказателствения материал по делото, като
изложи фактическата обстановка, която намира за установена по делото:
По делото е безспорно, като се установява и от представените писмени доказателства (удостоверение за раждане и социален доклад от 10.11.2020г.), че Н.К. и С.М. са бивши съпрузи и родители на детето Б.К., чийто брак бил прекратен с Решение № 151 от 29.07.2019г. по гр.д. № 1130/2018г. по описа на РС - Карнобат.
Не се спори също, а и се установява от приложения по делото социален доклад, че по силата на цитираното по-горе съдебно решение на РС – Карнобат, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични контакти и е присъдена издръжка, като понастоящем детето продължава да се отглежда в семейна среда от бащата.
Представен по делото е заверен препис на Определение № 260138/5.11.2020г. по гр.д. № 866/2020г. по описа на РС – Карнобат, от което се установява, че между страните е налице висящо съдебно производство образувано по обективно съединени искове на въззиваемата М. за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Б.К., за определяне местоживеенето на детето при майката, за определяне лични контакти на бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от Н.К. на 23.10.2020г., съдържаща идентично на молбата
съдържание касаещо твърдения акт на насилие спрямо малолетната Б. на
17.10.2020г., изразяващ се в наговаряне на детето от ответницата и нейния
съжител да говори неистини срещу молителя и майка му - че същото е тормозено и
бито от последните, че синината на крака му е в резултат на побой с пръчка нанесен
от баба му по бащина линия, както и в отправени срещу него заплахи, че ако не
го направи, съжителят на майката с малко име С. ще застреля баща му и неговите
близки.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП – Карнобат се установява, че на 22.10.2020г. в социалната служба е бил проведен разговор с малолетната Б., в хода на който не присъствали други лица. Детето споделило, че когато майка й и нейния приятел идвали да я вземат винаги започвали да викат и да се карат с баща й и баба й. Последният път мъжа на майка й излязъл от колата и казал, че ще ги застреля. През цялото време на престоя при майка си, Б. се притеснявала и е мислила да не се случи нещо лошо с баща й. Вечерта, когато майка й я приготвяла да си ляга, видяла две сини точки на краката й и я попитала кой я е бил, при което Б. отговорила, че се е ударила на ръба на чина, когато е ставала. Детето споделило, че много често се удря в различни предмети, когато става или минава покрай тях. Майка й на следващия ден я завела на преглед при лекар и преди да влязат в кабинета й наредила да каже, че баба й С. я е била с пръчка. На отправения от социалния работник въпрос дали това е така, Б. заявила, че баба й и баща й никога не са я удряли, както и че баба й С. е много добра и тя много я обича.
От приложения по делото амбулаторен лист за преглед на детето, издаден на 17.10.2020г. се установява, че на детето Б. е бил извършен преглед от лекар-специалист в УМБАЛ – Бургас АД, в хода на който е констатирано, че същото е афебрилно и в добро общо състояние. Установени са били синини по задната част на бедрата, по повод на което детето било насочено към съдебен лекар. Съдът не кредитира приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 421/2020г., изготвено на 20.10.2020г. от д-р Галина Милева, като доказателство по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като материализираното в него изявление не удостоверява личните възприятия от извършен от длъжностното лице личен преглед на детето. Липсата на физически преглед на освидетелстваната се признава от проц. представител на ответницата в с.з. от 20.11.2020г. Поради изложеното, няма как да бъдат взети предвид и кредитирани като достоверни вписаните в удостоверението констатации за произхода и механизма на получаване на въпросните кръвонасядания по повърхноста на задната част на бедрата.
От приложеното по делото заверено копие на пр.пр. № 781/2020г. по описа на РП- Карнобат се установява, че по повод процесния инцидент, на 28.10.2020г. молителят е депозирал сигнал по повод на който е възложено извършването на проверка срещу ответницата от органите на РУ - Сунгурларе. Същевременно на 20.10.2020г. бившата съпруга на молителя е депозирала в РП – Бургас, сигнал срещу него по повод процесния инцидент, който впоследствие е изпратен по компетентност в РП - Карнобат. На 03.11.2020г. материалите по двете преписки са били обединени в една, като по делото липсват данни за изхода от проверката. Така изложените факти навеждат на извод за трайно влошени отношения между бившите съпрузи, които взаимно оспорват родителския си капацитет и не могат да постигнат съгласие по въпросите относно мерките касаещи упражняването на родителските права и правилното отглеждане на детето.
Останалите писмени доказателства въззивния съд не обсъжда като неотносими към спора.
В производството са събрани и гласни доказателства с разпита на свидетелите С. М. /майка на ответницата/ и С.С./съжител на ответницата/, чиито показания съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК и не намира основание да не ги цени в частите им, пресъздаващи личните впечатления на свидетелите за релевантните факти по делото, а в останалите им части не ги обсъжда като ирелевантни.
Свид. М. установява, че на процесната дата – 17.10.2020г. се видяла с внучето си Б., като забелязала наличието на синини по краката. По повод на това, дъщеря й С. я завела на лекар в спешното, на който тя не присъствала. Свидетелката посочва, че провела разговор с внучката си, в хода на който детето й споделило, че другата баба я ударила като за случилото я е предупредила да казва, че се е спънала на маркуча и се е ударила, казвала й също да слага по-дълги чорапи, за да не се виждат синините.
На свой ред, свид. С.разказва, че на 16.10.2020г. заедно с ответницата отишли да вземат детето Б. ***. След като се прибрали в гр. Бургас, последната сложила детето да спи и когато му слагала пижамата, забелязала, че двата му крака са насинени. Майката го попитала кой го е ударил, на което детето споделило, че е бабата по бащина линия. На следващия ден, ответницата закарала детето Б. в болницата.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивния съд достига до следните изводи
от правна страна:
Жалбата е неоснователна, а изложените в нея доводи изцяло несъстоятелни.
Настоящият съдебен състав споделя крайните правни изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл.272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че съдът е разместил доказателствената тежест в процеса допускайки нарушение на процесуалната норма на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, като е неглижирал доказателствената й сила. Вярно е, че за да се осигури адекватна защита на пострадалите лица намиращи се в близка родствена връзка, в случаите, когато няма други доказателства, ЗЗДН предвижда съдът да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация, т.е. в тези случаи същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В процесната хипотеза обаче, ответницата по делото е провела насрещно доказване като е ангажирала преки доказателства – показанията на свидетелите М. и С., чрез които е оборила изложените в молбата за защита твърдения. И двамата разпитани по делото свидетели изнасят сведения за това, че детето им е споделило, че причината за нараняванията е бой нанесен от бабата по бащина линия, а не от ответницата. Заинтересоваността на свидетелите е фактор, който съда следва да прецени през призмата на всички събрани по делото доказателства, като не може само въз основа на наличието му, инкорпорираните в свидетелските показания данни да бъдат игнорирани. Именно затова, настоящия състав, като взе предвид, че събраните по делото гласни доказателства корелират с писмените такива, касаещи прегледа на детето и констатираните по тялото му обективни находки, както и че същите са ясни, допълващи се взаимно и непротиворечиви, намери, че на същите следва да бъде дадена вяра. В заключение се налага извода, че с оглед проведеното успешно насрещно доказване от ответната страна, районния съд правилно не е приложил нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН установяваща презумптивната доказателствена сила на декларацията.
Съдът споделя наведеното с жалбата оплакване за това, че районния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила изключвайки от доказателствената съвкупност приложения по делото социален доклад изготвен от ДСП – Карнобат. Въпросният социален доклад попада в кръга на допустимите доказателства по смисъла на чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН, поради което е следвало да бъде взет предвид от съда при изграждане на неговите фактически изводи. Разгледано по същество обаче, соченото като необсъдено от въззивника доказателство, макар и годно такова, не се явява относимо към релевантните за спора обстоятелства. Представеният от ДСП – Карнобат социален доклад не инкорпорира в себе си никакви данни относно осъществени от майката или нейния съжител – св. С. заплахи спрямо детето и закани към телесната неприкосновеност на молителя и неговото семейство, а именно с твърденията за наличието на такива се обосновава и интереса от търсената съдебна защита.
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани. Независимо от водените между страните съдебни производства, всеки пострадал от домашно насилие, може да потърси съдебна защита по ЗЗДН, като докаже по несъмнен начин фактите, от които същото произтича, с допустимите доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК. По отношение на обстоятелствата, на които основава молбата си, въззивникът, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, носи изцяло доказателствената тежест. Предвид това, по отношение на тези обстоятелства, същият е следвало да проведе пълно и главно доказване, като създаде у съда сигурното убеждение в съществуването им. В случая, въззивникът не е проявил необходимата процесуална активност и не е ангажирал такива доказателства, които да установят твърденията му, вследствие на което следва да понесе негативите от това си процесуално поведение, като съдът приеме твърденията му за недоказани. Едновременно с това, въззиваемата е провела успешно насрещно доказване, като е оборила твърденията, ангажирайки доказателства, които създават у съда обосновано съмнение, че соченото от молителя действително се е осъществило.
Следва да се отбележи, че независимо от наведените в жалбата доводи, при произнасянето си, съдът не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, което би било основание за отмяна на обжалвания акт. Едновременно с това, съдът макар да не е посочил отделно фактите, които приема за установени, е обсъдил събраните по делото доказателства, които е намерил за относими и е достигнал до правилни изводи от правна страна.
По изложените правни аргументи и съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски само от страна на въззивника, като с оглед изхода на спора, тази претенция е неоснователна и следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН, с оглед потвърдения отказ за издаване на заповед за защита спрямо малолетното дете Б.К., което към настоящия момент не е навършило 18-годишна възраст, молителят Н.К. не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Мотивиран от горното, на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 260046/20.11.2020г., постановено по гр.д. № 857/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.