№ 1711
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503715 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 275782/26.10.2020г. от „Булкрафт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“ № 54, вх.Б, ет. 1,
ап.1, чрез управителя Дончо Василев, срещу определение № 261786/08.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 12578/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с което е допуснато
обезпечение на предявения иск с правно основание чл.200 от КТ от С. Т. С., ЕГН
********** от гр. Суворово, с искане за осъждане на жалбоподателя да заплати на ищеца
сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
трудова злополука от 12.07.2020г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
настъпване на трудовата злополука – 12.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, чрез налагане на запор на банковата сметка на „Булкрафт“ ООД в
„Прокредитбанк“ BIC PRCBBGSF, BG97PRCB92301049650101 до размера на
претендираното обезщетение от 35000 лева.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно и необосновано поради
следните съображения: не е налице обезпечителна нужда за допускане на обезпечението;
представените с исковата молба доказателства не са достатъчни за обосноваване извод за
допустимост и вероятна основателност на иска; обезпечението е следвало да се допусне при
условията на гаранция; наложената обезпечителна мярка е недопустима и неадекватна на
обезпечителната нужда и исковата защита на ищеца. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното определение.
Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на наведените доводи и моли за потвърждаване на обжалваното
определение, което намира за законосъобразно и правилно.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Производството по гр. дело № 12578/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав е
образувано по предявен от С. Т. С. срещу „Булкрафт“ ООД иск с правно основание чл.200
от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при трудова
злополука. С исковата молба е отправено особено искане за допускане на обезпечение на
предявения иск.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение, като е
допуснал обезпечение на предявения иск от чрез налагане на обезпечителна мярка запор
върху изрично посочена банкова сметка на ответното дружество до размера на исковата
претенция.
За да се произнесе по молбата за допускане на исканото обезпечение, съдът следва да
прецени доколко предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Необходимо е също
така да е налице обезпечителна нужда, с оглед на която да бъде наложена подходяща
обезпечителна мярка.
В конкретния случай предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука. В исковата молба са изложени
подробни твърдения за претърпяна от ищеца трудова злополука, довела да увреждане на
физическото му здраве. В подкрепа на тези твърдения са представени множество писмени
доказателства, както и са направени доказателствени искания за събиране на гласни
доказателства и за провеждане на съдебно – медицинска експертиза. Предвид изложените
фактически твърдения и фазата, на която се намира производството, предявеният иск следва
да се приемат за допустим и вероятно основателен, доколкото при установяване на
твърденията в исковата молба, би се постигнал целения правен резултат. Представените
писмени доказателства се възприемат като убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от
ГПК. В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на
представените по делото доказателства с оглед крайния резултат по материално - правния
спор. Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване
със съдебното решение. По отношение наличието на обезпечителна нужда следва да се
съобрази факта, че предявеният иск е паричен, поради което същата следва да се презюмира.
Горното обуславя извод за адекватност на наложената обезпечителна мярка. В случай, че
мярката засяга търговската репутация на ответното дружество, то същото разполага с
възможността да поиска замяната й по реда на чл.398 от ГПК. Настоящият съдебен състав
намира, че обезпечаването на трудов иск не следва да бъде допускано при условията на
гаранция, доколкото това би било в противоречие на духа на закона, предвидил
освобождаване на тази категория ищци от заплащане на такси и разноски по този вид дела.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261786/08.10.2020г., постановено по гр. д. №
12578/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с което е допуснато обезпечение на предявения
иск с правно основание чл.200 от КТ от С. Т. С., ЕГН ********** от гр. Суворово, с искане
за осъждане на жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от 35000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 12.07.2020г., ведно
със законна лихва върху главницата считано от настъпване на трудовата злополука –
12.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, чрез налагане на запор на
банковата сметка на „Булкрафт“ ООД в „Прокредитбанк“ BIC PRCBBGSF,
BG97PRCB92301049650101 до размера на претендираното обезщетение от 35000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3